относно някои неща

	ray написа:
	що не проверите това ...

То това не е тайна, нито конспирация. Още когато е построена банята до санаториума в Момин проход на чешмата е сложена табела за състава както и надпис, че е достатъчно радиоактивна. Ако не е разрушена табелата, би трябвало още да си стои. Все пак на с.Пчелин и на Момин проход водата се е използвала за медицински цели и санаторно лечение, а не за ежедневна консумация.

Svetlix, Kent, благодаря за съветите. Ще проуча и ще го обсъдим с дамите накъде ще хващаме.

Много хубава и малка хижа е Иванина Поляна на 200м. е от х. Момина Поляна електрифицирана, топла, уютна, чиста- нови бани и тоалетни и е за малко хора може да си я наемете само вие.Лесен достъп от север.Мисля че предлагат и транспорт за багаж до горе.Лошото е, че нямам координати.

Веднъж на представянето на книга се запознах с една красива жена, която ми се представи като авторка на пиеси (за жалост нищо нейно не било представяно). Приближих се към нея понеже видях колко деликатно ядеше фъстъците, като държеше и чашата си, с финеса на балерина.
На първото ни рандеву на кафе в „З.“ й казах сладострастно: искам да се превърна в симпатично мастило в прецизното ти перо, за да композираш модерни и душевнополезни лирикоепични творби с многоброен актьорски състав, а също така и моноспектакли. Тя не каза нищо, впрочем, тя беше жена сфинкс, но разбрах, че и хареса, при все че усетих и известна неловкост от нейна страна. След това я изгубих. Не си спомням защо. Минаха двайсет години и все още е пред погледа ми онова движение на шията й, когато се скланяше към мен да чуе какво й говоря.

Казват ти, единият бил уреден на работа само с гимназиално зрелостно свидетелство, а другата станала секретарка на министър. Защо? Понеже носела прашки. Ама за какъв си учил ти че да заемаш такава позиция? Какво си проучвал, какво си правил? Аз и диплома да имах в държавния сектор не бих отишъл, понеже ми харесва продуктивния труд. Борец съм аз, не търтей.
А сега съм станал спестовник понеже вече нямам никакви пари, а и съм без работа. А когато човек няма пари влиза в коловоза на самокритиката.... Не мисля че жена може да се приближи към мен в този момент. По никакъв начин. Защото жената, когато си хваща приятел целта й е да се облагодетелства. Многократно. Жената днес се изтъква по всевъзможни начини – превръща се във витрина за инкасиране. Превръща се в тъй нареченото плътско гише.

Благодаря ти, Влади. Щом казваш значи е така. Не съм запознат.
Но Ведрин&Ко. са друга бира, те не са като тези дето поставят табели, щото това им е работата. Поне така ми се струва. Те са нещо като тебе, макар и не в такава степен.

Днес в офиса на един приятел се запознах с известната актриса Л. К. Голяма красавица. Малко скумросана, разбира се, но нека не забравяме, че е приблизително на петдесет и пет – щом като от трийсет и пет години е на театралната сцена. Тяло ангелско като на северноафриканска змиорка. С бяло лице и пълни устни като череши. Погледът й – черен мак. Поисках й автограф и тя ми даде с голям ищах. Благодарих й, поздравих я кавалерски и си тръгнах.

По-добре да излизаш с някой приятел и да ти е мирна главъта. След като се нахраните момичетата те задължават да ги изпратиш до вкъщи с такси. Като че ли мога да си позволя такъв лукс. Мислят си така: за да ме извежда на вечеря, ако той самият няма пари ще намери отнякъде назаем, за да можем да си прекараме добре. Тоест, тласкат те към погибел да вземаш назаем. А за един мъж вземането на заеми е срам, означава, че не можеш да осигуриш насъщните средства. Но жената това не я е грижа, казва ти: взимал си назаем, да си внимавал.

Когато нямаш пари никой не припарва до теб. Отминаха времената когато ме преследваше една или друга жена. Сега като нямам пари си казват: „Аха, онзи заборчлелият“. И за съжаление задлъжнелият е по-лош и от бедния. Не знам докъде ще стигне тази работа... Много се уморих.
Гледам по улиците момичетата добре облечени, с мобилните им телефони, и съм озадачен. Гледам хлапачки си купуват баничка като развалят петдесет евро. Кого доят? Кого? Да не би да са завършили университет и вече да са се настанили на важни постове? Гледам златарските магазини пълни с накити. Витрините на магазините за дрехи и обувки преливат. Кои ги купуват? Кои им ги купуват? Задавало ли си е някога този въпрос обществото?…
Вместо да похванат някоя душевнополезна книга софиянките влизат в магазините и си купуват дамски прашки и червила, за да се облизва на сухо всеки арапин, да речем.

Ако имих диплома щях да си намеря някоя работица, пък било то и в моето положение, защото опитът не може да бъде зачеркнат. Щях да си наема гарсониера в центъра [също и личен компютър] и да си бъда сам господар.

Здравейте Васко и Ивайло, вие, две родопски мечки или може би трябва да кажа боримечки... Я кажете как най-лесно или поне бързо се стига до широка лъка, че аз пак се изложих...

Дай подробности - ден и час за тръгване, отправна точка.
С кола е най-бързо де, през Пампорово.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Добре, Васко, да караме подред. Значи с кола е за предпочитане през асеновия град и панпорово, а не през кричим, така ли?

През Асеновград и Пампорово е най-хубав пътя.
През Кричим и Девин не е за всеки с ремонтът там.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Благодаря ти, Васко!
А отгоре през баира, през върбово ли е по-бързо или да се избиколи през ония там махалички над широка лъка? Щото нещо тая пътека за през върбово я подминах, та има ли я, няма ли я, как е, има ли гледки като през другия вариант?