Урановите мини в нашите планини

Вече си изпратих документите за освобождаване от митницата (някъде лятото са улеснили процедурата доволно много, вече няма никаква нужда да се ходи до Веслец, то на Веслец няма вече пощенски клон де, някъде на Челопешко Шосе е преместено, но ходене дотам не се налага).

Очаквам някъде началото-средата на следващата седмица отново да съм на линия с гама спектрометрията и ще мога да взема спектър от пробите Smile

gwgw написа:

Ако това помага, в инструкциите за употреба на моя радонов детектор имаше долуизброените изисквания:

* уредът да не е изложен на пряка слънчева светлина и да е разположен на сухо място
* да е разположен на поне 50см от пода
* да е разположен на поне 150см от най-близката врата/прозорец/вентилационен отвор/аспиратор
* да не бъде местен по време на измерването.

Не знам доколко това е валидно и за вашия уред обаче.

Благодаря за съвета! Вече сме готови с новия уред, който отчита радон чрез RD200M, но също така монтирахме в кутията и два гайгера (СИ22Г и СБМ20), както и сензор за температура, влажност и налягане. Преди малко монтирах уреда в мазето в с. Сърнегор, почти на кота нула е от едната страна (понеже е скат), а от другата страна на сградата да е някъде на кота -2 метра. Уреда поставих на отсрещната стена, така че е далече на няколко метра от вратата и прозорците. Интересно какво ще покаже този път. Не съм проветрявал помещението, просто влязох вътре за да поставя уреда и това беше.

Резултатите в реално време са достъпни на сайта на meter.ac на този адрес: https://meter.ac/gs/radon/sarnegor/history.html

За часове е скочил двойно, това не е странно де - и тук съм забелязвал такива рязки изменения които така и не мога да корелирам с други явления - ветрове, промяна в температурата и т.н. Но при мен (трети етаж), средночасовите стойности са доста ниски и се движат между 15 и 50 Bq/m3. Над 1000....звучи доста стряскащо.

Просто от интерес, колко голямо е помещението?

	gwgw написа:
	Просто от интерес, колко голямо е помещението?

Площта на основите на сградата е около 266 кв. м., но ksx би могъл да уточни дали избата представлява едно общо помещение или са няколко отделни.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Помещението (мазето) е с размери около 13 x 5 m. Става дума за бившето училище на село Сърнегор (https://kade.si/#bing=19/2775995.72/5229881.91/0), което в момента е основна база на meter.ac. На едната дълга страна са разположени прозорците и вратата, а на другата е уреда с RD200M. Основата е с каменни зидове около 1 м. дебелина, а нагоре са червени тухли. Гама фона на тези материали регистриран със СБМ-20 е около 40 CPM. Сградата е построена през 30-те на 20 век.

Чудно каква част от това идва от почвите и се просмуква вътре и каква част идва от строителните материали (конкретно по-вероятно тухлите - те съм чел че понякога съдържат повечко естествени радионуклиди, включително уран, от който по веригата се стига и до радона). Може би спектър от гама фона вътре би бил интересен, това е интересно дори на по-скучни места като вкъщи например - на бюрото в дневната примерно мога да видя относително добре оформен, но скромен фотопик от бисмут-214 - продукт от радоновия разпад, от урановите серии. В банята и пералното помещение, където всичко е в теракот, бисмут-214 и да се регистрира е "удавен" и не се "вижда" от продуктите от ториевите серии - главно олово-212 и талий-208, в плочките явно има много торий. Подозирам че на места където има завишени количества радон, вероятно бисмутовия фотопик ще е много силно изразен и вероятно дори фотопикът на радий/уран-235 (те са много близко един до друг и с резолюцията на nai(tl) детектор нямат различаване) ще се отличава прилично добре.

Ако радиевия/урановия фотопик се регистрира, особено в близост до тухлените стени, това би означавало че те си имат прилично ураново съдържание, обратно ако никъде в помещението не се открои, вероятно ще е защото имаме "привнесен" радон от някъде изпод земята.

Възможно е наистина да има различни източници на притока на радон. Този, който евентуално идва от строителните материали би трябвало да не се променя много във времето, освен при проветряне. Добре изразеният денонощен ход според литературата обикновено се дължи на създаването на подналягане в затворени помещения заради по-голяма разлика в температурата извън и вътре в тях, при което те "засмукват" повече газове от почвата под тях. Този ефект би бил с още по-голяма амплитуда ако почвата на открито е влажна и/или замръзнала и вследствие от това -- по-ниско пропусклива. В такъв случай относително по-топлите основи на постройките биха могли да бъдат нещо като предпочитани "отдушници" за почвените газове, натрупвани в по-голям обем из околността.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Между другото, гама спектри още не мога да вземам, но оптичен такъв....от онази шайба....много странна работа.

Това е спектъра на шайбата след излагане на светлина:

Много интересни спектрални пикове, остри почти като на лазерите с които си играя, много странно. Към този момент, видимо шайбата не светеше на стайно осветление, стоеше си бяла. Спектрометърът е на друго мнение (но и там експозицията е почти на максимум).

А това е флуоресцентния спектър при излагане на UV облъчване:

Много странно. Със сигурност не е уранова флуоресценция, няма нищо общо с урановото стъкло. Твърде вероятно са някакви странни органични флуоресциращи пигменти...голяма мистерия.

След облъчване с UV, самата шайба свети ярко светло-синьо известно време.

Забелязах една статия, в която са споменати едновременно пиковете на 547 и 613 nm, но би могла да е случайно съвпадение:

Wang, W., Li, J. & Liu, Z. J Mater Sci (2018) 53: 12265

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

О, той спектрометърът е зле калибриран, по един червен лазер за чиято дължина на вълната съм сигурен и по един син LED светодиод, за който въобще не съм сигурен (купен е заедно с други светодиоди, червеният от тях нареден до лазера _определено_ не отговаряше на спецификацията си - абе китайска му работа). Мисля все пак че колкото по-близо до червената светлина сме, толкова по-точен е, а колкото по-далеч, съответно толкова по-неточен. Та за 613nm може би е близо до истината, но за 547 спокойно може да има едно 5 че и повече nm отклонение.

Една интересна статия със спомени на проф. Щилян Кавлаков за историята на наблюденията на космически лъчи на вр. Мусала:

Cosmic Ray investigations on peak Musala in Bulgaria: A memoir

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Ведрин, благодаря за прекрасното четиво!!!

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

MCA-то пристигна петъка, но нямах време да си играя, та днес (вчера) хванах да го подкарам и имам чувството че съм се върнал в детската градина Sad

Напрежението му беше нагласено така че да гонят максимална резолюция, а не максимална линейност и само за това да го докарам като хората ще мине поне ден....но на прима виста го докарах с малко по-добра линейност в спектъра от 60 до 1460kev (при високите енергии все пак трябва да се компенсира вече прилично софтуерно).

Енергийната калибрация я направих спрямо ториевите електроди и калиев хлорид, това е относително лесно. В момента пуснах да събирам 12 часа фонов спектър, за да има какво да вадя.

Измерих няколко неща но набързо, просто от интерес, резултати като хората в рамките на 15-20 минути мерене няма как да са кой знае колко говорящи.

Та взех бърз спектър от едната проба от почва от Банско от bashtata, която Ведрин даде за тестове. Малко под 4 CPS над фона, сходно със същата маса гранитчета. Имаше отчетлив спектрален пик на олово-212 (продукт на тория), всичко останало е трудно да се каже и при такава активност, за да стане ясно нещо, трябва да се вади фон, няма как.

Взех бърз спектър от парчето стопено на стъкло пясък от теста на Тринити бомбата. Вътре има цезий-137, не ужасно много, но видимо като за от 1 грам парче и без вадене на фон. Изненадващо, америций-241 почти не се видя, което е малко странно.

Взех бърз спектър от шайбата, но извън замъчето, тя не се събира вътре. По нищо не се различава от фоновия такъв. Това е странно и ще видя как да измеря някак това вътре.

За приблизителни и неточни количествени анализи....вероятно няма да стане тези дни. То и днес е щастие че имах време да си поиграя де.

Готови са спектрите на тринитита от Ню Мексико. Знам че обещах първо да измеря пробите от Банско, но нямах търпение, а и предвид че очаквам някакъв човешки фактор да има замесен в тяхната активност, мисля че стопеното стъкло от атомната бомба преди 75 години би била добра отправна точка.

Та резултатите след 12 часа:

За количествените сметки, използвах апроксимациите и коафициентите с които се сдобих след измерванията с лутеция и лантана преди време. Не знам дали са релевантни с новия анализатор, но детекторът е същия и теоретично би следвало да са валидни все още. Все пак, ще ги измеря и сметна наново след време. За цезий-137 имаме близо 6 бекерела в 1 грам проба, което доколкото съм чел четива по въпроса звучи реалистично, стойностите които съм срещал са между 4 и 12 Bq/g на Cs-137 според различни източници.

С Theremino MCA, вадене на фона и малко мащабиране (еквалайзера не съм го ползвал) имаме следното (линейно, не логаритмично):

Изводите:

* Най-вероятно парченцето стопен пясък не е менте - и цезий-137 и америций-241 си има при това в горе-долу очакваното съотношение и спектъра е много сходен с други такива спектри взети от "истински" материал

* един грам проба е недостатъчна за да "видим" продуктите на неутронната активация в почвата, какъвто е европий-152. Все пак той е преживял близо 6 периода на полуразпад и от него е останало прекалено малко за да се види нещо в толкова малка проба.

* 6 бекерела цезий-137 (ако са толкова наистина) съвсем добре си личат. Това би било същото като проба от 100 грама почва с активност 60 Bq/kg за цезия. Все пак (ако наистина активността е толкова, тя спокойно може и да е по-висока, но не повече от 2 пъти по-висока съдейки по другите резултати, които хора с HPGe детектори са получавали от такъв материал), това е добра новина - дори нищожна активност от 60 Bq/kg за цезия в почвата, относително добре ще "лъсва" с моята екипировка

1 килограм от този стопен от бомбата пясък би имал активност от почти 5720 бекерела за цезий-137. Това е доста над всичко наръсено с чернобилски дъждец в България най-вероятно (възможно е и все пак да греша, но от това което съм чел, не съм виждал такива стойности някъде някога измерени в български проби, срещал съм да се споменава на места над 1000-2000 все пак).

Сега вече нямам търпение да се захвана с пробите от Банско. Наистина и аз нямам търпение дали и каква част от активността се дължат на др. Дятлов.

Честит нов MCA! Smile

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado