Злополуки в планините

	mom4i написа:
	… тази дупка си я спомням много добре ...

А спомняш ли си какво има само на 30-40 метра под тази дупка? Една рампа, която изплюва накъмто Камините? Ха си се хлъзнал по тоя хубав фирн от клипчето, ха си улетел през ей тоз участък:

Мен там много ме е шубе и без въже не си и помислям да минавам. Тези вероятно са подходили от съседния улей, където върви Фунията.
А Го-прото май наистина е направено с цел измама. Моето Сони пък, лъже наобратно, и Централна стена ще ти я изкара полегнала морава.

Източник: ВЪРХОВЕ, Дара Добринова, 20.01.2020 г.

снимка: The Vertical Eye - Matteo Pavana/ Simone Moro

„Зимният опит за траверс на Гашербрумите едва не завърши трагично. Моро и Лунгер евакуирани, след пропадане в цепнатина

Ледникът под Гашербрум I и II стана причина за край на зимния опит за траверс между двата осемхилядника и едва не отне живота на италианския алпинист Симоне Моро. Той оцеля само благодарение на бързата реакция на партньорката си Тамара Лунгер.

В събота двамата, обвързани с въже, тръгнали за аклиматизационна нощувка в лагер 1.

“Тъкмо преминахме ледопада, прескочихме най-голямата цепнатина и вече напредваме към платото”, написа Моро.

Двамата били в приповдигнато настроение, след като преминали най-трудната част от маршрута, когато белята станала.

Лунгер първа преминала над малка цепнатина, следвана от партньора си, който бил на около 20 метра зад нея. Когато Моро се опитал да пресече, земята се разтворила под краката му и той изчезнал.

Лунгър почти полита, понесена от тежестта на падащия 90-килограмов Моро. Тя успяла да навие въжето около ръката си, която понесла голяма част от тежестта. Моро пада с главата надолу в продължение на 20 м, удря краката и гърба си по изострения лед.

Ръката на Лунгер пламва от протриването на възжето. Тя едва успява да се задържи на повърхността, защото и котките на краката й пречат. За щастие, след като спира да пада, Моро запчова да помага на партньорката си в опитите й да го измъкне.

“С една ръка успях да се задържа…и имах възможността да извадя ледена цев от седалката си, която завих в гладкия, твърд лед”, написа той. “Тази цев ме спря от плъзгане и по всяка веротност, от възможността да издърпам Тамара надолув цепнатината.”

Два изтощителни часа по-късно Моро успява да излезе на повърхността на широката едва 50 см, но бездънна цепнатина.

“Докато се катерех, Тамара, плачеща от болка, успя да организира добра осигуровка за мен, докато изкачвах 20 безкрайни метра по гладкия лед.”

Някак си те успяват да съберат енергия, за да се върнат в Базовия лагер през нощта. На сутринта Мори организира въздушна евакуация и медицински прегледи за двамата в Скарду.“

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Източник: ВЪРХОВЕ, Дара Добринова, 18.01.2020 г.

„6 изчезнали в лавина под базовия лагер на Анапурна

4-ма южнокорейски туристи и 2-ма непалски водачи се издирват, след като лавина падна недалеч от базовия лагер на Анапурна.

Снежните маси са се свлекли след обилен снеговалеж в района в петък.

Много други туристи от групата, тръгнала на трекинг са били спасени.

В ход е спасителна операция, въпреки изключително лошото време и ниски температури.

Лавината е паднала на височина 3230 м. на около 150 км северозападно от Катманду.

Изчезналите южнокорейци са две жени на около 30 и 50 години и двамата мъже на около 50 години. Всички те са били учители-доброволци в Непал.

Според непалските власти петима други южнокорейски граждани са били спасени и са отведени на сигурно място в хижа.

Сандеш Пандей от Jangbogo Tour Nepal, които са организирали трекинга, съобщи, че 4-мата изчезнали в лавината са били част от група от 11 южнокорейски туристи.

“Те са слизали вчера при силен снеговалеж, който ги е спрял да вървят нагоре. Останалите петима от групата са в безопасност. Други двама не са били с групата по време на лавината”, каза Пандей.

Южнокорейското правителство е изпратило екип, който да се включи в спасителната операция.“

Източник: ВЪРХОВЕ, Дара Добринова, 20.01.2020 г.

„Нови лавини спряха издирването на изчезналите седем души под базовия лагер на Анапурна (СНИМКИ)

Нови лавини паднаха по популярния маршрут за трекинг до базовия лагер на Анапурна.

Там от петък тече спасителна акция за издирване на по последни данни 4-ма южнокорейски туристи и трима непалски водачи.

Заради новите лавини операцията по издирването беше прекратена,
съобщи Асошиейтед прес.

Близо 200 души са били евакуирани с хеликоптер от други части на същия маршрут. Те са откарани на сигурно място през уикенда, съобщи представителката на министерството на туризма Меера Ачаря.

Тя уточни, че заради новите, по-малки лавини, достъпът до района, където последно са били видени изчезналите алпинисти, е станал опасен.

Подготвя се втора мисия за издирването на четиримата южнокорейци и тримата им непалски водачи, но тя ще бъде възобновена, когато лавините спрат.“

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Планините бяха и си останаха прекрасни. Начинът да ги изживееш?

“Тъкмо преминахме ледопада, прескочихме най-голямата цепнатина и вече напредваме към платото”, написа Моро."
Първите два глагола в минало време, третият - в сегашно.

Идеята до ходиш по планините и да пишеш нещо в нета не ми харесва.
Цялото това фейсбукчийство ме отвращава. Сега вървя, сега ям, сега акам.......
Когато една история завърши, може да бъде разказана. Наведнъж, осмислена от края, отлежала като старо вино.
Идват ми наум и други сравнения, но ще се опитам да бъда сдържан.

Sad

Tortomanin, нали не вярваш много много на този превод?

Била е със снегоходки на краката, което и е попречило да спре Моро, въжето случайно се е увило около ръката ѝ, никой не задържа падане в цепнатина с ръка!
Той ѝ е помогнал да го задържи, а не да го измъкне, спрял се е с ледената цев. Той сам се измъква с катерене, тя само му е направила точка горе и го е осигурявала...

Пак сме загубени в превода...

tortomanin написа:

Планините бяха и си останаха прекрасни. Начинът да ги изживееш?

“Тъкмо преминахме ледопада, прескочихме най-голямата цепнатина и вече напредваме към платото”, написа Моро."
Първите два глагола в минало време, третият - в сегашно.

Идеята до ходиш по планините и да пишеш нещо в нета не ми харесва.
Цялото това фейсбукчийство ме отвращава. Сега вървя, сега ям, сега акам.......
Когато една история завърши, може да бъде разказана. Наведнъж, осмислена от края, отлежала като старо вино.
Идват ми наум и други сравнения, но ще се опитам да бъда сдържан.

Sad

Преди няколко години един приятел търсеше човек, който да работи именно това - да списва новини в сайт. Работата му се състоеше в следното - взима новини от други сайтове и новинарски агенции, копира ги, променя малко тук-таме текста и ги публикува в сайта. Само че имаше и норма - колко новини на ден трябва да публикуваш. Ако трябва да гониш норма, а не качество, съвсем естествено е да не изпипваш всеки път нещата и в новия текст да се промъкват правописни грешки, технически грешки и недомислици като по-горното несъгласуване на времената.

На мен ми направи лошо впечатление в статията, че не се посочват източниците на информацията. Не може авторката да е била очевидец на случката, все отнякъде трябва да е взела данните. Защо обаче не е посочила източника? Невнимание? Нежелание? Липса на време? Политика на фирмата, за която работи?

Относно отлежаването на историите, преди да бъдат разказани - ти знаеш ли колко мои истории още отлежават... и сигурно ще отлежават вечно... Very Happy

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	tortomanin написа:
	“Тъкмо преминахме ледопада, прескочихме най-голямата цепнатина и вече напредваме към платото”, написа Моро." Първите два глагола в минало време, третият - в сегашно.(

Именно, значи е започнато да се пише тъкмо след най-голямата цепнатина, и е изпратено преди да стигнат платото.
Новини от мястото, написани в реално време....
Къде му е граматическата неиздържаност?
Съвсем друг въпрос вече е дали моментът на написването наистина съответства на представеното според глаголното време, защото оня ледник май не бил от тия дето предразполагат към писане в реално време.
Ако не ме лъже паметта, нашият съфорумник Румен Радев като да е бил някога на този или на съседен ледник и ако има желание, може да разкаже от първо лице колко е било хубаво там. Иначе и Боян ми е разказвал за премеждията си на Г2 и не пестеше епитети за ледниците, в един от които беше паднал сериозно и се отърва на косъм, спасен случайно от двама испанци.

	stefan_iliev38 написа:
	Ръката на Лунгер пламва от протриването на възжето. Тя едва успява да се задържи на повърхността, защото и котките на краката й пречат

Ужасни, ужасни котки!
Този сайт за втори път го виждам и за втори път се впечатлявам от написаните глупости.

П.П. Аха, това хвърля повече светлина Very Happy

:

	mom4i написа:
	Tortomanin, нали не вярваш много много на този превод? Била е със снегоходки на краката, което и е попречило да спре Моро...

Даниел написа:

	stefan_iliev38 написа:
	Ръката на Лунгер пламва от протриването на възжето. Тя едва успява да се задържи на повърхността, защото и котките на краката й пречат

Ужасни, ужасни котки!
Този сайт за втори път го виждам и за втори път се впечатлявам от написаните глупости.

П.П. Аха, това хвърля повече светлина Very Happy

:

	mom4i написа:
	Tortomanin, нали не вярваш много много на този превод? Била е със снегоходки на краката, което и е попречило да спре Моро...

Добре де, ти снегоходки нямаш ли, че така питаш? Моите са ТСЛ и си имат "вградени" котки - както доста шипове, така и предни три зъба. Вярно за катерене не стават, но за заледени склонове са перфектни. Виждал съм и панти Силврета или Фричи - също имат "котки".

Всъщност наистина нямам Smile

. Но така или иначе, явно са и попречили снегоходките, не котките (които евентуално са вградени). И с новата информация, статията не става по-добра.

П.П. "...All complicated by the fact that she had snowshoes on her feet..."

	Даниел написа:
	..явно са и попречили снегоходките, не котките

"Котките на снегоходките" са много добри и сигурни за обикновено ходене с до лек наклон/без силни странични дръпвания/. Обаче, ако те дръпнат с въжето, каквотосе случва при падане на първия, изобщо не можеш да се застопориш, както става с обикновени котки и след първоначалното залитане, вече усещането е не по-различно от това да имаш две легена на краката... Пък и тук някъде имаше преди време статистика, че при такива пропадания, другарите на падналия дори и само по котки и пикел да бъдат, в около 80% от случаите биват завлечени тъй като по ред причини не успяват да направят задържане.

От страницата на Simone Morо в фейсбук може да прочèтете оригиналния негов текст, който е на италиански и английски /под италианския/:

https://www.facebook.com/SimoneMoroOfficial/posts/2778168865555821?__tn__=K-R

."All's well that ends well.

Without going too far around the concept, yesterday we really came just a breath away from a tragic and disastrous epilogue for both Tamara and me.

We were planning to spend two nights on the mountain, reach camp 1, sleep there and then head to camp 2 the next day.

We were FINALLY out of the icefall, we had passed the last big crevasse and proceeded to the summit plateau. Always tied up because we knew that the crevasses were always lurking and antennas were always straight but the morale was high and the satisfaction of having overcome everything.
The big ice maze.

But the day was not over and what lay ahead was terrible.

Approaching a crevasse I put myself in position as always to secure Tamara who first crossed it and then moved into the safety zone, 20 meters beyond the crevasse.

Then it was my turn and after a split second, a chasm opened under my feet and I fell. Tamara suffered such a violent tear that she literally flew to the edge of the crevasse while I free falling upside down for 20 meters banging back legs and buttocks on the blades of ice suspended in the endless gut where I continued to descend. No more than 50 cm wide, in complete darkness.

Above Tamara had the rope wrapped around her hand and held it like a vice and caused her excruciating pain and numbness. I was in the dark and she was slowly sliding down the edge of the crevasse. All complicated by the fact that she had snowshoes on her feet. I managed with one hand to put a very precarious first anchorage and, while feeling myself slowly descending towards the abyss, I had the lucidity to take the ice screw I had in my harness and secure it in the smooth and hard wall of the crevasse. That screw stopped me from slipping and probably pulling down Tamara into the crevasse.

From there, without going into details, we invented the way out. Almost two hours later. hours of contortion and an excruciating effort I was able to climb up in piolet traction the whole crevasse, completely in the dark and squeezed between two walls 50 cm wide.

Shivering and with a thousand bruises I hugged Tamara who was also crying from the pain in her hand. While I was climbing she had managed to organize a nice recovery stop and to secure me while I was climbing the 20 endless meters of smooth ice. We descended to base camp, who had already been alerted and reassured by radio.

Today I organized the evacuation with a request for medical checks for both of us. Today the pains are obviously stronger and Tamara's hand is partially numb out of use.

[ Simone's Team ]"
.

Владов, каквото и и да се е случило, ако не е измислица, дразни ме идеята да ходиш по плнините с телефон и да пишеш: вървях, пиках, вървях, стана ми студено....
Може да съм прекалено дърт, ама не ви крещях от Монте Роза: Тукя съъъъммм.....глей, глей.... Rolling Eyes

Ако можеш да помогнеш на хората и да покажеш красоти - давай.
Тия са били в някакво риалити...знам ли в кво.
Добре, да не му придирям много.
Може да съм изостанал достътъчно. Wink

tortomanin написа:

Владов, каквото и и да се е случило, ако не е измислица, дразни ме идеята да ходиш по плнините с телефон и да пишеш: вървях, пиках, вървях, стана ми студено....
Може да съм прекалено дърт, ама не ви крещях от Монте Роза: Тукя съъъъммм.....глей, глей.... Rolling Eyes

Ако можеш да помогнеш на хората и да покажеш красоти - давай.
Тия са били в някакво риалити...знам ли в кво.
Добре, да не му придирям много.
Може да съм изостанал достътъчно. Wink

На Симоне и Тамара, както и на много други като тях, им се налага да споделят веднага всяка подробност в търсене на популярност и свързаните с нея спонсори. А социалните мрежи злоупотребяват с човешкия нагон към нарцисизъм. Впрочем, съществува и обратната крайност -- много стойностни дела и постижения, за които твърде късно или дори никога няма да научите. Отчасти и защото това не е било цел на сътворителите им...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

vedrin написа:

	tortomanin написа:
	идеята да ходиш по планините с телефон и да пишеш

спонсори

Ей това е синтеза на нещата. Симоне е пич и ако няма сериозна причина, от рода на някое пиярче да му е извило ръцете със спонсорски договор, надали точно след като е преживял такава случка, ще кипи от желание да пише веднага и от мястото на събитието.