Продължавам да не разбирам какво имаш предвид, Тортоманин. Човекът е казал: "... yesterday we really came...", явно на следващия ден след отказването е описал инцидента, а не по време на изкачването. Но дори човек да пише вечер от палатката, това може да е начин да запълни времето на очакване и да успокои нервите си, така че не бих реагирал прибързано.
Съвсем отделно, глаголното време в самия разказ също може да е подвеждащо, защото ни е добре познат литературния похват да се пише в сегашно време (говоря по принцип, този разказ е в минало) за да може разказът да звучи по-динамично и интересно.
Може отново да пропускам нещо. Ако е така, ще обвиня пак статията
Владов, да, вече разбирам. Просто не бях прочел английската версия на текста, там си пише, че са били със снегоходки. Спомням си онази статия с процентите самозадържане при падане в свръзка и ръцете ми се изпотяват. Много силен аргумент в полза на идеята, че хората трябва да знаят какво правят, независимо кой е на другия край на въжето. Особено актуално сега, при увеличаване на пазара на водаческите услуги, където имаме свръзки от много опитни с много неопитни хора.
Сря Яну 22, 2020 11:01 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
Даниел написа:
...и ръцете ми се изпотяват.
Една нощ на ледника над х.Гнифети както си ходехме по пъртината, изведнъж стигнахме едни хора. Двама, изопнати до крайност, държаха въже, което влизаше в бездънна, но тясна цепка. Дойдоха още хора, завиха цеви, полиспаст, едно, две, три, ... и след малко от дупката се показа една муцуна, с пълен със сняг врат...Ясно, рекох си, току що станах свидетел на изключение от статистиката.
После се погледнах - седалка нямам, да не мъкна нищо, че да не ми е тежко, вързан съм през кръста с един 8,5мм динамик за жена ми, която определено няма да може да ме хване. Е, имах две самозатяжки, може би ако не съм си счупил главата, че съм без каска, теоретично бих някак си се измъкнал, при фиксирано горе въже, ама знаеш ли, фактори на неопределеност - много... После, нарочно тя ходеше първа, че уж да я хвана аз, ако падне, но виж че понякога първият минава, "разхлабва" моста и втория пада. И тогава... Голяма работа, че водачът уж знае какво да прави, какво обаче правим, ако самият водач падне като втори, предвидливо пуснал клиента напред, за да го държи под око и вероятно задържи?
Та нещата са за изпотяване на ръце докато си пред компутера, на място си е направо за посиране, като и в двата случая не забравяй да си пееш ей тая песничка:
https://www.youtube.com/watch?v=455-CIgc7co
Сря Яну 22, 2020 2:29 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Още един „топ катерач“ е загинал - този път в Словенските Алпи:
„Top Slovenian Climber Grega Lačen Dies in Alps
He was a highly accomplished alpinist with new routes around the world
January 19th, 2020 by gripped | Posted in News
Top Slovenian climber Grega Lačen died after falling while on a descent in the Kamnik-Savinja Alps in northern Slovenia on Friday afternoon. The 43-year-old was near the Mlinar Saddle, an area he knew well, when he fell. A local rescue team has already recovered his body.
He was part of Slovenia’s many successful climbing expeditions to the Himalayas, reported the newspaper Večer. He’d skied Everest, opened countless difficult winter lines around the world and was a well respected member of the Slovenian climbing community.
In 2006, Lačen, Matej Flis and Tadej Golob climbed a new route on Taulliraju’s East Face in the Cordillera Blanca, Peru, called El Centelleo VI 6b M6+ 700m. In 2015, Lačen and Tomaz Jakofcic climbed a major new variation on the North Face of Fitz Roy in Patagonia.“
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Сря Яну 22, 2020 2:51 pm
Даниел
Регистриран на: 19 Май 2015 Мнения: 153
vladofff написа:
...но виж че понякога първият минава, "разхлабва" моста и втория пада. И тогава...
Мда, макар и с твърде скромен опит, почти мога да кажа, че имах такъв случай по-миналата година над Гонела. Почти, защото не пропаднах изцяло, а само до кръста и в последния момент успях да забия пикела в отсрещната стена на цепката и да се измъкна без увисване. При това, свръзката ми тежеше с няколко кила повече от мен. Просто виждах как стъпките му потъват в моста, но разчитах, че щом десетина човека са минали преди нас и че щом съм по-лек, ще мина, но беше за малко... Яко посиране си беше, вярно.
И винаги съм се чудил как човека, който остава горе ще успее да направи площадка. Ако се е самозадържал и едната му ръка е върху сечивото, то как с другата ще успее да зарови раницата си в снега и по някакъв начин ще го утъпче? Ако има здрав лед (както си представях ледниците, преди да ги видя за пръв път), ок - ще завие цев, обаче ако отгоре е мек сняг, както май се оказва доста често? Евентуално други хора да помогнат, или падналият, ако не е в камбана, сам да излезе (като Моро), не знам... Дано да не става.
Сря Яну 22, 2020 3:01 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
Не мога да се оплача от липса на достатъчен брой простотии, и това дето казваш, ми се е случвало вече - на ледника североизточно от х.Ерцхерцог Йохан ли беше, Йован ли... под Гросглокнер. Носехме много инвентар, но в раниците, и без въже - то също в торбата. Жена ми пропадна в "белия сняг", сиреч мост, щот ледника инак е сивочер. Добре, че бе само до кръста, инак надолу зееше черно... Е, след Гнифети вече няма лабаво, дошел е трети път за стомна с вода, така че занапред ходя само въоръжен до зъби.
Даниел написа:
как човека, който остава горе ще успее да направи площадка.
Много зависи на какво горният е задържал. Ако е на сечиво, идеята е да се опита да стъпи върху него, след което самозатяжка за седалката и да прави кофички: кляка, обира на сечивото, става.
Ако е законтрен на двата си крака - да опитва за забие сечивото и пак по схемата.
Всъщност страшното изобщо не е минало с момента на задържането. При нескопосни действия после, или при лош сняг, може да се окаже, че задържането само е забавило с малко логичния завършек.
Сря Яну 22, 2020 3:24 pm
Даниел
Регистриран на: 19 Май 2015 Мнения: 153
vladofff написа:
Ако е на сечиво, идеята е да се опита да стъпи върху него, след което самозатяжка за седалката и да прави кофички: кляка, обира на сечивото, става. Ако е законтрен на двата си крака - да опитва за забие сечивото и пак по схемата.
Благодаря, това с клякането и ставането ми звучи като добра алтернатива, ако не успееш да направиш полиспаст.
vladofff написа:
Всъщност страшното изобщо не е минало с момента на задържането. При нескопосни действия после, или при лош сняг, може да се окаже, че задържането само е забавило с малко логичния завършек.
Точно това ме плаши
Сря Яну 22, 2020 4:03 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
Даниел написа:
Точно това ме плаши
Значи си гледал Тъчинг да войд. Там точно така протекоха събитията.
Ето това например, е най-често срещаната осигуровка на повечето от склоновете в Джендема. Като знам какво има зад гърба на фотографа, и сега ми става лошо...
Сря Яну 22, 2020 5:09 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
tortomanin написа:
Идеята до ходиш по планините и да пишеш нещо в нета не ми харесва.
Цялото това фейсбукчийство ме отвращава. Сега вървя, сега ям, сега акам.......
Когато една история завърши, може да бъде разказана. Наведнъж, осмислена от края, отлежала като старо вино.
Е то това е все едно да гледаш мач на запис и да знаеш крайния резултат. Може да е осмислено и отлежало, но по-малко интересно.
Ето сега аз следя зимното КЕ на Любомир Палакарчев, който пуска снимки и информация къде е всеки ден и чета един пътепис от лятото на 2019, много ясно че това, което е "на живо" ме вълнува повече. Също така аз също обичам да споделям в реално време пътуванията си, именно заради това. Така хората все едно са там сега, а не след една година, когато ми скимва да напиша някакъв пътепис и всичко ще е точно по схемата "тръгнах в толкова и толкова, ядох това и това, спах едикъде си". Просто новите технологии и социалните мрежи ни позволяват да бъдем заедно и да виждаме нещата веднага след като са се случили и не виждам защо да не се възползваме от това, ако не пречим на другите. В края на крайщата, ако някой не иска да вижда къде е замръкнал Любо Палакарчев, просто не му влиза в профила и готово. За сметка на това, останалите хора сме щастливи, че сме с него, макар и само мислено.
Предполагам, че така е и с височинните изкачвания, тези хора като са там горе, дали пък не им е приятно да знаят, че някой мисли за тях и им пожелава успешно завръщане, макар и непознат? Както и да се следи едно човешко постижение и да се даде подкрепа дори с едно натискане на бутона "харесвам", според мен не е като сеирджийското гледане тип биг брадър.
И не на последно място уважавам способността при трудни обстоятелства да се намери време и сили да напише нещо, независимо дали е продиктувано от спонсорите, или от лично желание.
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Яну 23, 2020 12:49 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
Mariana1000 написа:
при трудни обстоятелства да се намери време и сили да напише нещо )
Има и още един могъщ фактор - когато на баир ти е много зор, пък трябва да вървиш, писането и снимането са много удобно оправдание да направиш иначе нерегламентирана почивка. Аз като ходя, често бивам юркан да ходя/бягам с часове без право на почивка и единственият начин да се осуети това безумие, без да разгневиш господар-разпоредителя от женски пол, е да се правиш, че снимаш...
Чет Яну 23, 2020 11:13 am
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Ами, Влади, хак ти е. И даже ти е малко. Нали си сещаш, че все някак трябва да ти се върне туй че си я водил по меко казано леко откачени места и маршрути. Все пак справедливост има.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Хубаво е, че помощта е била голяма. Видно е обаче, че понякога и 7 хеликоптера и 100 планински спасители са безпомощни пред случилото се... Между другото, имало е и друга лавинна злополука в същия ден в друг район на Австрия, при която е загинал полицай, участвал в тренировка:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети