Много се радвам, че откривате Густаво Дюдамел. Преди време брат ми (и той челист, много по-добър от мен, и също свирил в някогашната филхармония "Пионер") ми разказа следното по повод на един концерт в Люксембург, на който са били със съпругата му:
«Пиша ти за концерта на венецуелския оркестър, който толкова много ме впечатли. Усетих в тях нещо от духа на Филхармония "Пионер". Най-напред на външен вид - както и ние навремето, изглеждаха малко екзотично -- и в същото време бяха облечени най-официално (мъжете във фракове). Бяха почти 100 човека (по-многобройни от другите оркестри, които свирят тук). Усещаше се, че без да са от страна със симфонични традиции, имаха самочувствието и желанието да се представят достойно. Освен това, повечето са на младежка възраст. Явно им беше интересно, че са попаднали на турне в Европа. И в същото време леко се притесняваха. Но бяха научили една виртуозна програма по великолепен начин (пращам ти линк към програмата на концерта):
Също и като при нас -- чувстваше се много голяма искреност в интерпретацията. И пак също като при нас -- присъствието на голям диригент, Gustavo Dudamel, който е също музикален директор на Los Angeles Philharmonic и явно ги лансира.
Отначало реших, че всичко това са мои фантазии и може би нямаше да те занимавам с тях. Но в един момент прочетох в програмата, че повечето оркестранти са обучавани по програмата El Sistemo, въведена във Венецуела от José Antonio Abreu, и дала възможност на над 500 000 деца да се учат да свирят на музикален инструмент -- в програмата пише, че измежду тях има един контрабасист, който сега свири в Берлинската филхармония. Към системата е имало и младежки оркестър, който през 1976 г. е бил на фестивала в Абърдийн (на този фестивал и ние ходихме, но в 1974 г.). Е, като прочетох и това си казах -- значи не само аз съм усетил някаква прилика.
Те всъщност имаха 3 концерта тук, но ние с Катя можахме да идем само на единия.»
А ето и какво съм му отговорил тогава:
«Слушах още доста изпълнения на венецуелските младежи. Прилагам списък, в случай че имаш време и настроение за тях:
PS: Наложи се леко да посъкратя оригиналния списък, тъй като част от записите вече не са достъпни. Някои от от изпълненията по-горе не са на венецуелските младежи, но всичките са под диригентството на Густаво Дюдамел.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Мар 12, 2020 3:39 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 837
vedrin написа:
Много се радвам, че откривате Густаво Дюдамел. Преди време брат ми (и той челист, много по-добър от мен, и също свирил в някогашната филхармония "Пионер") ми разказа следното по повод на един концерт в Люксембург, на който са били със съпругата му:
«Пиша ти за концерта на венецуелския оркестър, който толкова много ме впечатли. Усетих в тях нещо от духа на Филхармония "Пионер". Най-напред на външен вид - както и ние навремето, изглеждаха малко екзотично -- и в същото време бяха облечени най-официално (мъжете във фракове). Бяха почти 100 човека (по-многобройни от другите оркестри, които свирят тук). Усещаше се, че без да са от страна със симфонични традиции, имаха самочувствието и желанието да се представят достойно. Освен това, повечето са на младежка възраст. Явно им беше интересно, че са попаднали на турне в Европа. И в същото време леко се притесняваха. Но бяха научили една виртуозна програма по великолепен начин (пращам ти линк към програмата на концерта):
Също и като при нас -- чувстваше се много голяма искреност в интерпретацията. И пак също като при нас -- присъствието на голям диригент, Gustavo Dudamel, който е също музикален директор на Los Angeles Philharmonic и явно ги лансира.
Отначало реших, че всичко това са мои фантазии и може би нямаше да те занимавам с тях. Но в един момент прочетох в програмата, че повечето оркестранти са обучавани по програмата El Sistemo, въведена във Венецуела от José Antonio Abreu, и дала възможност на над 500 000 деца да се учат да свирят на музикален инструмент -- в програмата пише, че измежду тях има един контрабасист, който сега свири в Берлинската филхармония. Към системата е имало и младежки оркестър, който през 1976 г. е бил на фестивала в Абърдийн (на този фестивал и ние ходихме, но в 1974 г.). Е, като прочетох и това си казах -- значи не само аз съм усетил някаква прилика.
Те всъщност имаха 3 концерта тук, но ние с Катя можахме да идем само на единия.»
А ето и какво съм му отговорил тогава:
«Слушах още доста изпълнения на венецуелските младежи. Прилагам списък, в случай че имаш време и настроение за тях:
PS: Наложи се леко да посъкратя оригиналния списък, тъй като част от записите вече не са достъпни. Някои от от изпълненията по-горе не са на венецуелските младежи, но всичките са под диригентството на Густаво Дюдамел.
А косата? Какво е един диригент, без развята коса? Страхотна! Абе - гений. Венецуелец - не очаквах.
Жуже, косата е следствие от ЕМОЦИЯТА, която той препредава в тотален синхрон, поне с моите усещания, по време на цялото дирижиране. В ТОТАЛЕН синхрон е по отделните части - така както ги усещам аз. Баси оргазма е да го гледам и слушам музиката....
vedrin написа:
...
... Густаво Дюдамел.
Ведрине, знаеш ли дали има някъде такъв "3D" запис на класическа музика?
Ще е верно феерично усещането със затворени очи
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети