Хижа "Васил Левски" е много добре барната. Харесва ми архитектурния стил. Жалко, че сега не се строят такива симпатични сгради. Повечето къщи са стил "трафопост" и "дялано с брадва". Ще пусна по-нататък и аз някоя друга хижа.
Още кадри от Рила - набор 1929 г. Може да се използват някои като загадки даже. Какво виждате на снимките?
А, че къде е загадката - то нали всичко е надписано ...
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Апр 13, 2010 7:13 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
"Какво виждате на снимките?"...една прекрасна недокосната природа, щастливи хора, еееххх даже GPS-и си нямат! А сега....от 200 вида обувки- кои да си избера? Давай още, много ми харесват!
Чадър тепе има ли нещо общо със Шатър? В този район е.
Вто Апр 13, 2010 10:03 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6374
Е как, аз от Рила не разбирам, ама тия ги знам бе . Шатъра е Чадър-тепе, Демиркапия е в долината на Бели Искър пролом, Еди-гьол е района на Седемте езера. Второто да си го гледат кое е ...
Хижостроителството има интересна история. Сега като гледам снимки на новата хижа Мусала си представям по-скоро модерен хотел.
Едно интересно кадро от 1929 г. Туристи карат лодка в едно от Мусаленските езера. Като видях снимката за първи път помислих, че е някоя еднодръвка, ама като гледам как тоя по средата се е испасал като пет пари в кесия, не ще да е така. Симпатягата вдясно ми прилича на полицай ингилиз с тоя шлем на главата (може да се направи аналогия и с мисионер), само дето кадъра не е правен край бреговете на Темза.
В дъното е хижа "Мусала", май е нямала име ако съдя по надписа. Интересно как е изглеждала от близо.
А ето я и нея. Кефи много с тоя траперски вид. Чардака и подпирачката на прозореца са супер, а от знамето на покрива лъха патриотизъм. Големи ентусиасти са били някога. Представям си с каква радост са извозвали дървения материал за строежа и са работели, за да я има тази придобивка на полза роду.
Десет години по-късно (демек 1939) има нова придобивка. Хижата е с вече солидна зидария. Нема лабаво.
Следващите години външно не се видят подобрения, ако се съди по следващия кадър от средата на XX век, където се забелязва един дъждомер.
Та така за хижите. Следват няколко по-девствени кадъра от Рила галещи очите.
Връх Чемберлия - 1930 г.
Скакавците - 1931 г.
Връх Манчу - 1931 г. След 11 г. У-то ще иде в миналото съгласно един държавен указ и върха ще стане Манчо
Езерото Паничище 1939 г. Да направим ли аналогия със сегашния му вид!?
Тишина и спокойствие - 1932 г.
Такива ми ти работи. Когато намеря повече време ще подготвя някой друг кадър от Пирин. Засега спирам с Рила.
...
А ето я и нея. Кефи много с тоя траперски вид. Чардака и подпирачката на прозореца са супер, а от знамето на покрива лъха патриотизъм. Големи ентусиасти са били някога. Представям си с каква радост са извозвали дървения материал за строежа и са работели, за да я има тази придобивка на полза роду.
Десет години по-късно (демек 1939) има нова придобивка. Хижата е с вече солидна зидария. Нема лабаво.
Историята на двете хижи е доста интересна.
1-вата е т.нар. "Клекова хижа". Първа е хронологично. Построена е на дарен царски имот от клекови трупи от околността. Строено е на доброволни начала.
2-рата е по-новата хижа. В момента постройката е изгоряла развалина.
... Спомням си как беше построена първата хижа “Мусала” – дървената. Ние бяхме още ученици гимназисти, събирахме волни пожертвувания от търговци, от по-заможни хора. Сред инициаторите бяхме Михал Кръшняк, Димитър Дренски, Иван Балабанов, Иван Китов, аз. Царят разреши тогава не само да се ползва негов имот – всичко в района беше царска собственост, но изпрати и войници, за да насекат клека. Ние, учениците, го пренасяхме в събота и неделя през лятната ваканция. Ръководеше ни директорът Иван Велчев – чичо Ванче, както беше популярен. Направихме навес над мостчето, което по-късно беше наречено на неговото име – по пътеката за Мусала, и там спяхме в събота срещу неделя. Васил Арнаутина с коне прекарваше клека до мястото на хижата при езерото. Майстор бе Андон Блажов – горски работник. Направени бяха и празни колони отвън, за закрепване на хижата, които ние, учениците, запълвахме с камъни – иначе вятърът щеше да я отнесе.
- Тази хижа е една от първите в страната...
- Тя (първата хижа “Мусала”) бе изградена през 1924 г., а новата - 25-а ...
И една последна снимка, на "Клековата хижа" - в наши дни:
В някои други държави,това дървено творение щеше да се поддържа в изряден вид и посетителите да ръсят по 1 евро, за да слушат великата му история, да разгледат музейната сбирка вътре и да купуват картички и сувенирчета за спомен от първенеца на Балканския п-в.
За мен по-скоро потресаващ е факта, че нашето национално съзнание реално е деградирало през тия 90 години, изминали от построяването на тази хижа. Или ние сме един добър пример до какво национално падение може да доведе болшевизма и русофилството сред съвременния българин. За съжаление сънародниците ни са били доста по-близо до европейските ценности преди 90 години, отколкото сме ние сега ...
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Апр 14, 2010 9:26 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Ох, много е красива дървената. Не е само дъждомер, цяла метеорологична станция си е . След построяването на сградата на връх Мусала, мисля беше 1927 год. я местят горе. Да Дидо..много си прав за 90-те години...
За мен по-скоро потресаващ е факта, че нашето национално съзнание реално е деградирало през тия 90 години, изминали от построяването на тази хижа. Или ние сме един добър пример до какво национално падение може да доведе болшевизма и русофилството сред съвременния българин. За съжаление сънародниците ни са били доста по-близо до европейските ценности преди 90 години, отколкото сме ние сега ...
Скоро гледах един документален филм за Константин Иречек. Общо взето правен по личните му записки. Така точно и образно беше описал всички лоши качества на Ганьо, и толкова актуално звучаха, че..., ум да ти зайде. Мисля че болшевизма не е единствения виновник. Все пак мисля по онова време поне умните хора и кадърни са били на почит, правили са се много хубави неща, имало е идея и хъз за създаване на блага, за разлика от днес, когато тарикатлъка, лъжата, наглостта и кражбата са издигнати в култ.
Какво му е било на главата на Алеко, за да напише за бай Ганьо - образ, на който масово се подражава, вместо да служи за пример да бъде отбягван. Какво ли му е било на душата на Петко Славейков, до какво положение е стигнал, за да напише стихотворението "Не сме народ"? То е "върха на сладоледа", и който не го е чел е добре да го направи, а най-добре е да се стреми да го опровергае. Трябва да се връщаме в зората на Възраждането като за пример се вземе Паисий и делото му.
irina написа:
Не е само дъждомер, цяла метеорологична станция си е . След построяването на сградата на връх Мусала, мисля беше 1927 год. я местят горе.
Не зная. Моите познания за Рила са доста повърхностни и не мога да взема компетентно отношение по въпроса. Намира се някоя друга снимка на сградата на Мусала от онова време де.
Ето го и самото стихотворение в подкрепа на думите на Николай.
То трябва да провокира не само към дълбок размисъл,но и към действия най-вече,
в противен случай сме бита карта,като народ,който само щъка и тормози тази райска земя
дадена ни от господ!!!
НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети