След дългата планинарска суша дойде време и аз да позагрея наблизо и с някой уж по-лек и близък маршрут. Като всеки уважаващ себе си ТУЛУП, тръгнах в ранния съботен следобед, в най-голямата жега. Не защото съм спал до обяд, а защото бях на работа.
Избрах да се хакна в Домуз дере, някъде между Горнослав и Орешец. В горната му част има сух „водопад“, който при предишното ми идване тръгнах да търся. Сушата беше в разгара си, в дерето, което подхванах твърде рано нямаше и капка вода и се отказах на около 200 м под мястото, отбелязано на картата. Така без да съм го видял го писах за сух, и най-вероятно такъв е бил.
Този път реших да приложа друг подход. След края на черния път, захванах по дерето нагоре за да се кача до Студената вода и от там евентуално по-лесно да засека водопада. Имах и надеждата, че може да тече някаква вода. Знаех, че дерето е сухо надолу чак до водохващането, където миналата година ходих, водата извира от „пещера“ и бива хваната веднага. Надолу вече реката тече и близо до пътя образува водопада св. Георги.
Бързо стигнах Студената вода, чешма с дебит 1 капка в секунда, очевидно изоставена от хората:
Продължих по някаква, надявам се човешка пътека, но скоро забелязах, че вървя твърде високо и се смъкнах по склона на друга паралелна пътечка, която май си беше животинска. На този принцип с промушване през шубрака излязох в коритото на дерето, което се оказа каменно тук и малко над евентуалния водопад. Вода не тече, има само скални ями със застояла вода и няколко жаби:
По-долу следват 2 каменни казана, единия също пълен със застояла вода. Следва основния праг от който би се хвърлила водата, ако я имаше на може би 40 метра надолу:
Не посмях да се приближа повече до ръба на отвеса, който се криеше в шубрака навсякъде настрани. От тук не може да се слезе.
Реших да се върна прилежно до Студената вода и от там да тръгна отново косо надолу към дерето, за да видя всичко това от упор. Направих го. С приближаване на дерето чух шумолене на вода. Оказа се, че в момента все пак тече малко поточе, което малко по-долу изчезва. Заредиха се лабиринти от камъни, обрасли с мъх и шубрак, появиха се и дупки. Карстовият район е пълен с такива. Диво място без никакви признаци на човешко присъствие, нито опаковки от вафли, нито бутилки, дори няма и фасове. Нищо! Дали не съм на верандата на баба Меца? Само липсата на постоянна вода ме успокоява за наличие на едри животни.
И ето, скоро стигнах стената! Би бил хубав водопад, и някога е бил. Горните 20 метра са отвес, надолу има може би още толкова:
Видях каквото ми трябва, водопад не тече, оскъдната вода се просмуква по страничните склонове или излиза от някоя дупка. Скоро няма да я има. Дали заради някое водохващане в района на Добростан, заради промяна на климата или просто заради особеностите на карстовия район тук е суша. Време е да освободя от присъствието си това диво място.
Запровирах се надолу между камъни, лиани и тръни, измъкнах се към Студената вода. После е лесно, следвайки деренцето до черния път, където направих кратка почивка. Малко халва, малко вода и обратно към шосето.
Качих се в колата, но нещо не ми се прибира, а още е 16:15. Дали да не се отбия до Лястовичи вир, поне да не съм валат с водата за деня? Няколко завоя по-надолу спрях на точното място. На поляната - изненада, 4 коли. Някои дори сега слизаха да тръгват надолу, други се прибираха. Ще има много народ! С бърза крачка заслизах по черния път, а не след дълго свърнах по „зеления“ път минаващ през ягодовата поляна. Скоро се спуснах на пътеката за водопада. Там - група хора. По пътеката надолу срещнах още и още, наближих реката, още хора, прескочих на стеснението, от другата страна още хора! Да няма промоция тук? Слязох до водопада, от колата до тук 25 мин. Долу край вира клечат 7-8 човека, деца и 2 кучета. Спазвайки дистанцията, успях да се вредя за няколко снимки. Лястовичи вир, който всички знаете:
Побързах да си събирам такъмите, но един човек ми тикна в ръцете фотоапарат, да ги снимам групата. Снимах с нежелание и то на дисплей, не както ми го даде на визьор. Мерки за безопасност. И хайде обратно по пътеката, където прииждат още хора! Прескочих реката, като не преставам да се дивя на неизвестния дебил, прехвърлил криво дърво през реката, точно на мястото на прескачане! Разбира се само пречи, никой не би рискувал да премине по него. Както и да е, време е да се изкачвам обратно. По склона се спирам, вече е 17:30, обръщам се, светлината е хубава за няколко последни кадъра.
Яз. Сушица:
Зелени Родопи:
Като за начало - толкова.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Не защото съм спал до обяд, а защото бях на работа.
И хайде обратно по пътеката, където прииждат още хора! Прескочих реката, като не преставам да се дивя на неизвестния дебил, прехвърлил криво дърво през реката, точно на мястото на прескачане! Разбира се само пречи, никой не би рискувал да премине по него. Както и да е, време е да се изкачвам обратно. По склона се спирам, вече е 17:30, обръщам се, светлината е хубава за няколко последни кадъра.
