Прелест, която всички знаем - Ружина иглика / lat. Iglique na Ruja / :
Ха-ха-ха! Майтапчия.
Primula deorum - Божествена иглика
Нед Юли 19, 2020 9:56 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1935
Рано сутринта, по хладина, изкачихме право над езерото Водния чал.
Горе - да се чудиш накъде да гледаш. Големите езера насреща :
Пирина :
И чистите езера под нас :
Билото се превърна в едно много приятно плато, но времето напредна и потърсихме прясна вода. Видяхме белееща се пряспа, чудо - под нея бликаше бистър поток
Ценното е , че е на самото било на 2500 м.н.в, от
южната страна. В БГ Маунтинс е отбелязан. Дара много му се израдва, пихме до подуване като камили.
Тази многотонна скала как се озова там...
Дара в любимата си поза - щом седна , скача върху мен, сяда на стомаха и се подпира на коленете... смятайте колко се почива с това мускулесто диване, което не кротува, а постоянно се върти и зяпа, с нокти все ще пробие всяка дреха
Поглед назад - вдясно е вр. Погледец, който нямахме сили да изкачим, вижда се горе на почти самото било / не голямата пряспа на седлото под Погледец, а тази вляво на снимката на самото било/ , пряспата и живителният извор. Имаше доста вода, предполагам че до късно лято го има :
Достигнахме връх Възела,
и там поехме в една необичайна посока , която Ведрин е дал като пращулка, насока един вид, която отдавна събирах сили да видя...разкошно място, рядко посещавано над р. Маринковица, която виеше меандрите си долу
От билото на Възела, въртяхме се покрай едни жандарми и понеже винаги взимам акъл от умни хора като Ведрин, слязохме под тях по дадена от него следа. Освен това много обичам движение не по билата, а по тези моренни валове непосредствено под тях. Там има интересни растения, зеленина и води :
Още 15 минути, и излязохме на много хубаво място от непрекъсната поредица от преливащи една в друга полянки с поточета , образувани от такива моренни ригели - обратни наклони от последните най-високи ледници, които са останали само непосредствено до билата на Рила и Пирин в завършека на ледниковият период. Образувани са само на северни и източни склонове.
lat. Rujin buqet :
след десетина такива етажирани поляни, излязохме на Ведриново езеро:
С падането на слънцето, необичайно се активизираха комари. Тук са малко, тъй като е високо, но 50 жужаци ни бяха напълно достатъчни. За да не седим на едно място, потърсихме и другото езеро. Да се чудиш кое е по-убаво:
То е с необичаен плочник на изхода си, идеален за потапяне :
Комарите се взеха на сериозно и единствения начин да ги сложим в игнорлиста, беше да се вмъкнем в покривалото и да ударя ципа. Няма как, заспиване с кокошките напраихме по светло
Много се радвам, че сте се полюбували на тези чудни красоти, поздрави!
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Юли 23, 2020 9:22 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1935
Ведрине това е мястото...място та място, на място!
Нова свежа сутрин. Глася се да тръгнем в 7, по хладина, но Дара пак забягва в циркуса. Комарите са се ожесточили / после разбрах защо / и не мога да чакам на едно място. Поне обиколих всяко кътче на този чуден циркус. В 10, Дара изскача отнякъде, и веднага тръгваме. Но времето е напреднало, което се оказа фатално за постигане на крайната цел - Сакън дупка. Дара веднага влиза в ролята на водач, оглежда възможният път:
Що да се връщаме по същият път, като отсреща ни канеше едно право преминаване към Драганица:
Невероятно красиво място, пресякохме два бистри потока:
С много разнообразни цветя наоколо :
И през много красиви поляни, изхитрих се да се остави под един клек близо до билото голяма част от багажа
И малко ми олекна, та на Драганица. Комарите обаче този ден не признават слънце, постоянно са с нас. Пак поредица от джандари на билото, провираме се около тях ту отляво, ту отдясно. На връщане видях, че има пътека долу под жандармите от изток. Билото дълго, разстоянията в Рила са големи. Подсичаме малко под върха първият Скакавец, този с тенекията- мерител на валежи. Не можем да спрем никъде за повече от 1-2 минути
Излиза се на подходящо място за бивак - сняг за вода, хубава трева. Започва напън да се изкачи най-високият Скакавец. След час сме на върха
Панорама и простор, колкото душа сака
необичаен поглед към Каменица, Полежан и съдружие :
Боздаг беше отделен вляво, това няма какво да бъде освен Олимп
Секънд дупка остава за секънд тайм. До нея има доста жандарми, и един по-малък Скакавец, скрит на билото между двата големи. Забавянето от 3 часа сутринта ни провали. Задуха, комарите не ни оставят даже и на най-високото, размахвам една фанела да ги гоня и бия. Дарчето и тя се мъчи, налитат му на носа да го хапят, колкото и да я пазя, носът му стана на игленик от ухапвания и кръв. То си трае, не се оплаква, покривам го за пазене от комарите и да не го пече слънцето, и му подлагам за разхлаждане една бутилка със сняг, върху която Джъч сам си ляга:
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
аngel написа:
...
Боздаг беше отделен вляво, това няма какво да бъде освен Олимп
...
Това ми прилича баш на Боздаг с върховете Триа Кефалия и Пророк Илия.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Юли 24, 2020 3:57 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1935
сигурно си прав Стефане . Снимките се разбъркаха при качването в албума в Гугъл и не мога да ги засека по последователност, а са 600 и стана манджа. Но ми се струва , че Олимп се виждаше. Сега ги гледам по поредност, А тази планина - ета Олимп? :
Увеличено от долната снимка, това ограденото със зелено е. Вдясно е Пирин - от юг та до Тодорка
Ангеле, май без (маркирани) пътеки си карал? За обикновени хора става ли? И, какво използваш за комарите, а ако не използваш - защо? Благодаря.
Пет Юли 24, 2020 6:23 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1935
Рей, бием се натурално с комарите, който надделее. Колкото до ходенето без пътека, колко му е, само една жълта книжка, удрят ти печат на 4-ти км. или в Карлуково и си готов.
От най-високата точка на Скакавците - 2711 м.н.в, изтощени, явяш - яваш, обратно по билото. Този път минахме ниско долу от изток под джандарите на Драганица, после Възела, и на билото - плато
Безветрие, борба с комарите, които не ни оставят и за секунда. После разбирам, че под фанелата имам поне100 ухапвания, но интересно не ме сърбеше, а и минаха неусетно за 2-3 дни. Дара също се измъчи. Водата отдавна свърши, но изворът на билото ни освежи. Само за един ден снегът отгоре му се беше стопил :
Чак по залез стигнахме върха на Водния чал, където предварително бях огледал, че може да се спи на самият връх. 20 метра преди върха, комарите изчезнаха и си отдъхнахме. Едвам хванахме последните слънчеви отражения
Горе на връхният камък, някой зевзек е забучил дръжка на коса. Лягаме на изток, предвкусвайки как сутринта ще видим величествения изгрев над Рила и Пирин насреща. Завиваме се в покривалото и удрям ципа. В мислите ми прозира....коса, върха с косата...кой развява коса и коси с нея...навряхме се в лапите на оная мърша с косата...но верен на шопската логика: Оти да се косим, като че ми мине.... следващата минута го забравям и мислите отиват в друга посока.
Някъде около 3 часа усещам, че излезе вятър. Но ние така сме се опаковали, че не се усеща, въпреки че сме на самият връх. Просветлява, излюпваме се .... дърво, голямо дърво, бурен вятър, ние сме над облаците и се оформя буря.
Разбрирам защо комарите налитаха така предният ден - усещали са бурята. А ние сме по средата на Рила.... за нула време опаковам и бързо се изнасяме, че ни чакат поне 25 км. Чак след Кобилино бранище се успокоявам, че ситуацията не е никак зле - хладовина, няма комари, вятърът не позволява на дъжда да завали
Средна Рила....едно пречистване в Рилската пустиня....всички трудности се забравиха и остана това, което няма да забравя ...
"Насърчаване на посещаемостта на много други интересни и твърде малко известни на широката публика кътчета. Това, впрочем, е и един от страничните ефекти от вече десетилетните ни почти ежедневни занимания с разработването на BGMountains " - прав е Ведрин, всичко се забива на Седемте езера, на Мусала....щото мисленето на повечето е хора е такова , трябва да е лесно, да не се загубят, ориентацията им е слаба. Повечето нямат пространствено мислене, не знаят къде точно се намират в Рила. Тези места отдавна нямат никакво привличане за мен, пълни с тълпи, зяпащи се един - други, преценяващи се ора...общо казано, тъпо. В такова вървяло се е превърнал и връх Вихрен, и пътеката по Мраморният дял.
Ние винаги сме по нестандартното, интересното и уникалното, та пробваме друго ....снабдени с разпечатки на 4 интересни долини от сайта на BGMountains, рано сутринта се запътваме първо през Белмекен :
Свежо, красиво....язовиро пълен, та чак прелял, основата на боровете са под дълбока вода :
По деривацията към Грънчар, има доста добър макадамов път, сравнено с другите рилски и пирински такива високопланински пътища. Дълъг е, не се кара по-бързо от 20-25 до 30 км в час, пътят по него е точно 60 мин. до първата цел - Ропалица. Оставяме колата и слизаме с Дара. Докато се подготвям с раницата, смяна обувките и др. такива, до нас се доближават едно семейство дружелюбни помаци. Дара познава хората по миризмата - веднага лошите ги залайва, може да съдере и някой крачол, ако невнимателно я доближат. Добрите хора само гледа одобрително. С нея ми е лесно, като ясновицец е
Заговарваме се, почерпвам ги с по шепа жълти сливи от градината ми, жената казва : Елате на кошарата да ви нагостим мляко. Лошото е , че Дара е пила само един ппрясно мляко и се подрис..., а аз не съм кусвал такова нещо сигурно от 40 години. Леееко отидохме на друга тема...питах ги как се казва тая река и другите реки наоколо. Мъжа казва : Ропалица / с ударение на О / щото ропа, рие , буйна река е. Другите реки ги изброи бързо, всички с български имена, някои различни от известните по картата. Но поради заваленият говор, не можах да ги разбера точно и запомня.
Разделихме се с тия добри хора / които впоследствие взеха решаващо участие отново,в краят на историята/ и навлизаме в долината. Тя е един бисер, изумрудено зелена и свежа :
Много равна отначало, с незабележим наклон. Широка, проветрива, винаги в нея полъхва свеж бриз и няма комари / е ако седнеш, се появяват, но не по-вече от 2-3, и не са нахални / . Няколко километра е все така :
После наклонът се увеличава, но пак е равномерен :
Навсякъде животът кипи, играе в зелено - цветен нюанс :
Аз съм много зле, точно преди да тръгна, ми излезе една болка в стъпалото, която имам от 5 години и се появява периодично през 2-3 месеца, баш сега ли намери да ме трясне...та едвам куцам, и мога да стъпвам само настрани с едното стъпало, и то само на цялото. На пръсти стъпя ли, болката става непоносима. Левият крак все едно го няма, а и Дара като ме дръпне, става страшно , залитам като руснак на литър водка....Чудя се защо съм толкова общо скапан...може би, щото преди ден се ваксинирах....както и да е, ще се оправям по път. Стигаме бавно, за 3 часа, до водопада :
Много се радвам, че почти всичко е постарому около Ропалица. Преди точно 10 лета, на 19 юни 2011 г., извървяхме каскадния път като част от това кръгче:
И до днес помня трите литра истинско планинско мляко и няколкото пръста масло, образувало се след хилядите крачки по пътя към язовира.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Нед Юли 11, 2021 5:15 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1935
Ведрине , благодаря за картата БГ Планини, безценна е! Жената май е същата, но не мога да преценя точно. Колибата им е на първата поляна, на 200 метра нагоре от пътя. Мъжете им работят като охрана на каскадата, в сградата близо до пътя, където сте снимали, там, където го пресича Ропалица.
След водопада, пътят вие отляво на него и излиза на Кайзервег. Миналата година през май месец, мястото беше набито със сняг от лавини и снегонавеища, та качихме водопада през скалите непосредствено вдясно до него : https://blogailiev.blogspot.com/2020/05/vs.html
Дара ветрее уши на прохладният вятър и се дзвери, какви зидове са правили преди век:
Голям рахат сега по тоя път :
Докуцуквам до прословутият сега мост, по който към минавал последно през...1978 година. Тогава никъде нямаше информация...за царски работи се пазеше радиомълчание, 70 години история бяха изтрити, освен измислените подвизи на комуняги. Въобще не знаех какво е това мостче и защо е там . Просто мостчето се появи от нищото, не приличаше на нищо друго в България, още тогава ме порази. Личеше си от изветрянето на камъка и лишеите по него, че е стар, няма грам цимент, а не е мръднал, все едно е направен вчера...Миналата година, беше зарит със сняг и въобще не личеше къде е.
Нагоре пак зелено, убуу...
Дара се оглежда, винаги е нащрек. Влезе вече в деветата си година, след още една, ще се изравняваме в годините....
Достигнахме до днешната цел, предвид моите малки възможности да ходя - езерото в дъното на основният циркус :
Циркусът Ропалица е много интересен - в северните подножия на Песоклива вапа и Юрушки чал се образува вторичен циркус, от една поредица от 5-6 тумбести хълмове с височина 2 5-600 метра. В тази скрита долина са още няколко Ропалишки езера. Набелязах и два широки зелени коридора , по единият да влезем в тази долина, по другият да се върнем. Този за връщане е най-вляво на горната снимка .
Другияг коридор е в гънката на потока, течащ покрай главното било, вдясно на снимката :
Утре ще влезем сутринта още по тъмно в единият зелен коридор, ще качим по него билото до Юрушки чал да видим изгрева към Пирин, после ще слезем във вторичният циркус да обиколим езерата в него, , и ще се върнем по вторият зелен коридор. В стреса от работа и ежедневни простотии, направо изключих, че това фото го взех най-вече да правя панорамки, та не обединих снимките...както и да е, мястото е замечательно :
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 393 Местожителство: София
Езерата под Шишковица - Прекоречки езера са свързани едно с друго, от горното тече в долното, но потокът август е слаб. А оттокът от долното езеро (това което е триъгълно) е доста жабунясал. Ако идвате към тези езера откъм Възела в посока Шишковица, но не по билото, а подсичайки го, на около 100 м преди долното езеро в скалите, в основата на склона, има извор и тече пълноводно чиста вода. Миналата година бяхме в района няколко дни - прекрасно място без тълпи. Комарите бяха поносими,поне през деня нямаше. Тази година поне засега комарите са през целия ден.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
[/img]
