Благодаря много, Стефане! Кончето включва и знаенето на ето такива неща - иначе лесно се свежда просто до маане на гащи, помпане на егото и суетата и други подобни глупости, които много по-лесно би могъл да постигнеш във фитнеса. Според мен си струва да се минава отвсякъде и много пъти, с удоволствие. Разбира се, не наведнъж и особено ако правиш Е-4 . Тоест, удоволствието и познанието се увеличават с повторението, което никога не е съвсем повторение. Излиза, че тая работа е като оная работа. Та, няма лош маршрут, има калпав "планинар". Да ти кажа, ще ми се, в качеството си на страхлив и смотан антитурист, да споделя (защото ми се струва, че би могло да е от полза някомуо) някои свои размишления относно страховете, кончетата, котенцата, костенурките, ръбчетата и подобни и всичко останало, но предвид това, че вие, хора, с много по-голям опит и знания не го правите, ще се въздържа.
Жалко, наистина, че не познавам теб и юнаците писали тук. Но от доста време предпочитам удобния пред бързия и всякакъв друг трансторт, а от известно време категорично съм решил да използвам само удобния за мен транспорт. Досежно кой е удобния транспорт виж по-горе ведрин. Та затова съм пропускал някои сбирки и съответно и някои почерпки може би - все пак не съм толкова бърз
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1221 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Момче и момиче задминах днес на спускането от Смильо. Мъчно ми стана за пореден път - този участък е само за колело. Поздравих ги. Казах им много поздрави на Славянка. Тогава се усмихнаха и се впечатлиха. От Чийпетлово на юг адски много дъжд е валяло вчера. Кал локви и днес една тумба колоездачи определено не е бил най-подходящият ден за Е4.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Svetlix, май още не сте тръгнали, така че не е късно за още един съвет. И то от човек със силна акрофобия.
Svetlix написа:
Получих даже препоръка за заобикаляне на Кончето през Синаница, но нещо не ми се ще.
Недей, Кончето не е много по-страшно от Синаница. Не че трябва непременно да се минава точно по маркировката, която някой друг е заложил, но после като се събирате с други Е-четирейци и почнат спомените, всички ще са на терсене, само вие напреки.
Svetlix написа:
Рилската част на Е4 сме я минавали цялата със съпругата ми и притеснения нямаме. Минавали сме заедно през зимната на Сивричал, по въжето на Павлев връх и там не ни е било страх.
Струва ми се, че страхът на жена ти от високото е повече твое притеснение и загриженост тя да е добре, отколкото нещо реално, което ще ви попречи. Разбира се, без да познавам нито теб, нито нея, това са само предположения. Което означава, че нито един от съветите дадени ти по-горе, включително и моите не са особено полезни. Ако жена ти наистина я е страх от високото, тя има достатъчно опит да си прецени сама къде са и границите, дори и по снимки. Щом не е казала категорично "не", значи Кончето е напълно в нейните възможности. Ние няма как да преценим по-добре от нея.
Svetlix написа:
Пирин само ни е на мисъл и хлъзгавия мрамор. Разчитаме на това, че и двамата сме с съвсем нови обувки на по 2 еднодневни прехода, но все пак шубето си е голям страх.
А всъщност това на което разчитате, трябва да ви е големият страх, а не 150-те метра, на които като се спрете да се снимате два - три пъти и няма да усетите кога сте ги минали. След тежките раници и прекалено много километри първите дни, обувките и съответно съсипаните крака, са може би на трето място в списъка на причините за прекратяване на Е-тата.
Svetlix написа:
Ден 9 - хижа Яворов до хижа Бъндерица/Вихрен
Не слизайте до Бъндерица, освен ако е неизбежно, а даже и тогава недейте. Оптимизирайте си ходенето, особено накрая, защото нали знаете поговорката "власите се давят на края на Дунава"?
Svetlix написа:
Ден 10 - хижа Бъндерица/Вихрен до Тевно езеро/мотел Горски Рай
Ден 11 - мотел Горски Рай до хижа Попови Ливади
Е това е най-гадният преход по Е4. Ако го направите Вихрен - Тевно езеро и на другия ден до Попови ливади, то вторият ден е утрепващо ходене, в по-голямата си част демотивиращо слизане и въпреки подновената маркиравка, пак има къде да се объркаш. Сигурно ще имате навигация, но пак е тегаво да следиш накъде да вървиш.
И ако решите първия ден да стигнете до Горски Рай, пък този ден ще ви е гаден. Там няма лесен вариант, освен да се дели пътя на две, но пък така се удължава похода с един ден.
И един леко тъп съвет, щом сте минавали по други "кончета" и "ръбове", сигурно си знаете. Ако на такива места не ползвате щеки, завържете ги предварително на раницата, преди да почне тясното. Че после не е препоръчително нито да ви се пречкат в краката, нито да сваляте раницата на място широко половин метър.
Най-хубавото е, че колкото и да питате и планирате, няма да стане както сте го планирали... а по-хубаво
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Благодарско за съветите! Вече гледаме клипчета в тубата с кончето. Но най-неочакваната помощ дойде от наша приятелка, която го е минала и качила снимки във фейса. Жената ги видяла и каза "Щом тя е успяла, защо пък и аз да не го мина?".
Ще ви държим в течение, как се развиват нещата с нас. Моята раница е подредена и ме чака в гаража. Само храна и водя трябва да си сложа. Вече го сънувам този преход
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Ама да не гледате онези клипчета със специалния ефект, дето Кончето изглежда като някакъв извънземен ръб, широк двайсет сантиметра и с отвесни стени?
Имайте предвид, че повечето снимки и клипчета нарочно се правят така, че да изглежда максимално страшно. Искат хората после да изглеждат герои явно. Понякога гледам такива снимки и се чудя била ли съм там, не съм ли
От три минавания, на всичките ми снимки, изобщо не личи да е опасно, специално съм ги гледала. Случих на спътници, но не и на фотографи
Svetlix, а вие как и защо решихте да е точно Е4? Много са ми интересни историите за баш началото
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Авг 05, 2020 5:57 am
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 469 Местожителство: София
Светликс, не гледайте в нет-а. Миналата година заведох жената на един приятел, която преди година-две беше ходила по върховете на Олимп (всъщност тя много искаше да мине по "кончето" и затова избрахме съответния маршрут) и вечерта преди прехода се беше нагледала на всичко възможно от нет-а. Като резултат, тръгна с нагласата, че е много страшно и нищо не можа да я разколебае. Така успя да развали настроението на всички....
Сря Авг 05, 2020 9:15 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6382
Митикас на Олимп е бая по-тегав от Кончето
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Авг 05, 2020 12:47 pm
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 469 Местожителство: София
Точно това намеквам. Понякога, четейки, човек си изгражда някаква представа, която после е много трудно, да не кажа невъзможно, да промени!
Svetlix, а вие как и защо решихте да е точно Е4? Много са ми интересни историите за баш началото
Като стане история - ще разкажа. Обещавам. За сега са просто планове
Та оказа се, че на 15-ти август тръгва някаква голяма група от 20 и кусур човека. Места за спане няма никъде. Това е причината да изместим с 1 ден назад и тръгваме на 16-ти. Ани вече има отпуск. Мобилизирани са бабите и дядовците да гледат хлапетата. Малкият сигурно ще се поцепи от рев, но и това го има. Дано само времето ни пожали, защото ако бяхме тръгнали на 3-ти, каквито бяха първоначалните планове - горките ние
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
По-горе билото, майсторки
Туристически маршрут E4 Light, или през пет планини за 11 дни с елементи на импровизация
от Емилия Зафираки
5 септември 2019
Когато лятото е в разгара си, човек се изправя пред вечната дилема "Море или планина", а най-правилният отговор е "Няма значение, стига да е приключение". Да тръгнеш от София и да стигнеш почти до гръцката граница пеша е приключение, което може да се осъществи по българската част на международния туристически маршрут Е4.
Това е наситен с традиция и история пешеходен път, който води началото си от Испания, пресича цяла Европа и стига до Кипър. Планинската отсечка от Е4 в България, известна още като "Петте планини", е с дължина 260 км и минава последователно през Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Въпреки че не е толкова популярен като старопланинския маршрут Ком - Емине, Е4 е не по-малко предизвикателен. Сумарната денивелация от 32 500 м (16 000 м възходяща и 16 500 м низходяща денивелация) се изминава за 13 дни.
Само преди броени дни, на 25 август, планинският бегач Калоян Пейчев постави рекорд за скоростно преминаване на трасето – само за 51 часа и 8 минути, а в началото на август Кирил Николов-Дизела се опита да измине Е4 за под 48 часа, но не успя заради лошото време.
РЕКЛАМА
Пътят преминава през най-високите български планини и прекосява отвесни и стръмни участъци (седловината "Кончето" в Пирин, Павлев връх в Рила). Резките промени в пейзажа и разнообразието сред многобройните туристи из популярните точки на маршрута (Седемте рилски езера, връх Вихрен) и безлюдността на други (планините Верила и Славянка) го правят интересен и вълнуващ. Едно от най-големите предимства на Е4 е, че предоставя избор на конкретни отсечки или алтернативни маршрути спрямо желанията, възможностите и времето, с което групата разполага.
Витоша: зад нас е Черни връх, най-красивата част от маршрута из южните части на планината предстои
Фотограф: Емилия Зафираки
Планът
Предварителната подготовка включва и план за физически натоварвания, които за нашата група от три жени започнаха половин година преди тръгването ни, първоначално изминаване на отделна отсечка от Е4 (в нашия случай това беше етапът в Пирин), детайлно проучване на избраните маршрути и определяне на резервни в случай на влошаване на времето, внимателно планиране на екипировка, храна и медикаменти. За да стигнем до финален вид на маршрута, трябваше да се съобразим с някои ограничения:
Носенето на минимален багаж, което изключва спален чувал и друга бивачна екипировка (освен газово котлонче), и спането в нестопанисвани заслони, избягването на тълпите туристи по най-популярните точки на маршрута и ограниченото време - 11 дни. Затова наричаме нашия маршрут Е4 Light (олекотена версия на оригинала).
Реализацията:
Етап 1: Витоша Ден 1: Алеко – Черни връх – връх Ярловски купен –връх Сива грамада – връх Голям Ветрен – с. Ярлово Трудност: 3/5. Продължителност: 5 часа, но с бране на малини и манатарки - до 8 часа
Наличие на вода: след Черни връх по пътеката за Ярловски купен има чешма, а след нея няма къде да утолите жаждата си, докато не стигнете самото село.
Настаняване: в селото няма къщи за гости. Единственият вариант е да имате познат с къща в района или предварително да се договорите с някой, който да ви приюти в селото.
Ето ни тук. Три сме пред лифтената станция на Алеко и тръгваме независимо от прогнозите. А те не са добри: сутринта е мрачна, тъмни облаци скриват пътеката към Черни връх, духа силен, поривист вятър. Не след дълго започва да прикапва и решаваме да изчакаме бурята в чайната пред неработещия лифт на Голи връх. Добро начало! Докато се чудим дали и как да продължим, дъждът прави кратка почивка и тръгваме към Черни връх по обиколната. Тъй като не спим по заслони заради екипировката, маршрутът ни през първия ден се различава от класическия: след достигането на връх Ярловски купен продължаваме по непопулярна пътека, подсичайки връх Сива грамада с крайна точка с. Ярлово вместо към заслон "Смильо".
Лентовата маркировка е стара и избеляла, но няма как да се обърка заради коловата, която е в доста добро състояние. Небето постепенно се изчиства, а пътеката е вълшебна. Ако не сте минавали от южната страна на Витоша, обезателно го направете. Релефът е много по-мек, гледките са приказни, а малините и ягодите в изобилие. Вечерта сме в къща в селото, междувременно имаме доставка на скара, бира и още един верен приятел, който тръгва с нас.
Верила: пътеката е много добре маркирана, а във втората й част се появяват и указателни табели
Автор: Емилия Зафираки
Етап 2: Верила
Ден 2: с. Ярлово – седловина Бука преслап – разклон за връх Дебелец – връх Брусовете – с. Клисура
Трудност: 4/5 На практика няма голяма денивелация, но маршрутът за деня е между 24 и 28 км. Част от него е по открити места и коларски пътища. Продължителност: 8 - 10 часа
Вода: няма по целия маршрут. На разклон в гората преди вр. Дебелец има табела за вода, но в момента е почти пресъхнала. Преди самото с. Клисура се вижда обозначение за чешма, но имайте предвид, че водата в селото не е годна за пиене.
На следващия ден тръгваме рано, за да минем по протежението на цялата Верила и да стигнем в подножието на Рила планина. За целта трябва да стигнем до Бука преслап, който свързва Витоша с Верила и от него се включваме отново в маркировката за Е4. Верила е голяма изненада. Времето продължава да е облачно, а гъстите букови гори, през които вървят коларските пътища, по които се движим, са забулени в мъгла. Истински Авалон. Гледки и открити участъци има само през втората половина на пътя, но ни дават реална представа какво сме изминали и какво предстои.
Маркировката е нова и на практика човек няма как да се обърка. Още от центъра на с. Ярлово към нас се присъединява още един спътник - кучето Славян (така го кръстихме, въпреки че не стигна с нас до Славянка). Привечер стигаме до центъра на с. Клисура, откриваме чудна кръчма, а по-късно и уютната къща за гости, която сме резервирали като единствена възможност за спане.
Почивка между върховете на Рила
Автор: Емилия Зафираки
Етап 3: Рила:
Ден 3: с. Клисура – подножието на Лакатишка Рила – седловината Вада – х. "Вада" – Централна планинска школа (ЦПШ) – х. "Мальовица"
Трудност: 4/5 Няма голяма денивелация, но за сметка на това се върви през открити, немаркирани участъци. Подгответе се за среща с множество овчарски кучета. Продължителност: 8 часа
Вода: няколко чешми по пътя, които са "окупирани" от големи стада крави. Ето защо е добре да си носите количество вода, което да ви стигне поне до първата хижа.
И днес маршрутът ни е малко по-различен: За да избегнем големия туристически поток на Рилските езера и спането в заслон "Страшното езеро", избираме алтернативен маршрут през по-ниските части на Рила и спане в х. "Мальовица", което ще е за сметка на следващия ден, в който ще добавим разстоянието от хижата до заслон "Страшно езеро" към така или иначе дългия преход .
Времето вече е слънчево, излизаме от селото по нов коларски път, по който минават камиони с дървесина. Настроението е тягостно, маркировката липсва изцяло и ако нямахме джипиес и приложение, със сигурност щяхме да се лутаме дълго. След разклона за х. "Вада" и прохладата на гората ни очаква и самата хижа. Хапваме по една вкусна супа, разделяме се с хижарите с нежелание и тръгваме в гората към ЦПШ. Пътеката рязко се изкачва нагоре и в рамките на час се достига до ЦПШ. Следват още 40-50 минути до х. "Мальовица".
Ден 4: х. "Мальовица" – заслон "Страшно езеро" – Поповокапски езера – заслон "Кобилино бранище" – Водни връх – връх Маринковица – х. "Рибни езера"
Трудност: 5/5 – един от най-трудните участъци по маршрута. Преодоляването на големи денивелации, каменни пасажи, била във високите части на Рила и продължителността го правят опасен при влошаване на времето. Авариен план: слизане към Кирилова поляна по пътеката от заслон "Кобилино бранище". Продължителност: 12 часа с кратки почивки.
Тръгваме рано, бързо набираме височина и достигаме до Страшното езеро. Нямаме време да се любуваме на суровата му красота, защото ни чака ходене, а сиви облаци бързо закриват небето. Подсичаме склоновете на вр. Попова капа с повишено внимание, тъй като участъкът е през пасажи от гладки каменни блокове, някога обезопасен с метално въже, което в момента е неизползваемо. Следва спускане към Поповокапските езера и оттам до заслон "Кобилино бранище". Въпреки стегнатия ни ход не се движим по план, в далечината има буря, а и получаваме обаждане, че прогнозата се е променила.
Време за важно решение - да продължим към Водни връх с риск да ни помете наближаващата гръмотевична буря или да тръгнем по аварийния маршрут към Кирилова поляна. Избираме върха, тъй като все още духа вятър, който раздухва облаците и кара нови, което ни дава толеранс. Следват стръмни 600 м и надпревара с времето. От върха тръгваме по билото на Водния рид, достигаме подножието на връх Маринковица и започваме стремглаво спускане към долината. В далечината продължават да се чуват гръмотевиците над съседния циркус. В хижата ни чакат голяма група приятели, които се присъединяват към нас за следващия ден към х. "Македония". Вкусната храна и банята правят престоя ни още по-приятен.
Ден 5: х. "Рибни езера" – Павлев ръх – връх Черна поляна – Кадийн връх – Седлото – Ангелов връх - х. "Македония"
Трудност: 5/5 Преминават се пет върха в Рила и според различни източници това е най-трудният и техничен участък, който също не се препоръчва за преминаване в лошо време. Продължителност: 8 часа. Вода: няма.
В този ден гледките и върховете са в изобилие. Веднага след хижата започваме с изкачване, което ни извежда на основното било. Стигаме до подножието на Павлев връх, което е стръмно и отвесно и има въже. Със сигурност не е за хора, които имат проблем с височините, но групата ни се справя отлично и всички преминаваме успешно, включително и Славян, който продължава да е с нас. Следват още няколко не толкова атрактивни върха и красивото слизане към х. "Македония", която е фантастично уютна и вкусна хижа.
Ден 6: х. "Македония" – местност Картала – Благоевград – Добринище
Сутринта ни изненадва с гъста мъгла, дъжд и силен вятър. Планираният преход за днес към вр. Капатник и х. "Предела" се отлага за по-добри времена. Ударили сме емоционалното дъно, защото освен без преход за този ден оставаме и без Славян, който няма как да превозим към Добринище.
Ден 7: Добринище
Уютно планинско градче, в което да отдъхнем, да се изперем и да стегнем раницата за следващата планина в компанията на още близки приятели.
Пирин: неочаквани срещи по пътеката в долината на Демиркапийска река
Автор: Емилия Зафираки
Ден 8: х. Безбог" – Попово езеро – Демиркапийска порта – долината на Демиркапийска река – х. "Пирин" – мотел "Горски рай"
Трудност: 3/5 .Продължителност: неизвестна, поради честите спирки за хапване, пийване, гъби и снимки.
Тъй като вече сме правили по-рано класическия участък на Е4 в Пирин, решаваме, че ще пропуснем тълпите по седловината Кончето и връх Вихрен и ще изберем далеч по-непопулярния маршрут, който минава през Попово езеро и през Демиркапийска порта, разположена между върховете Демиркапийски чуки и Джано и се влива в Е4 след Тевно езеро. Групата ни е весела и шумна – седем жени на преход не е шега работа. Гледките и липсата на хора този ден са двойна награда за сетивата ни. Вечерта оставаме в мотел "Горски рай" – по-добрата алтернатива на х. "Пирин", който също бихме заменили с хижа "Малина", която е на още два часа път, но определено изглежда супер.
Ден 9: мотел "Горски рай" – х. "Малина" – връх Ореляк – Добро поле – х. "Попови ливади"
Трудност: 3/5 Продължителност: 8-10 часа. Оригиналната дължина на тази отсечка е 24 км. В зависимост от избора на алтернативни пътеки може да стане и по-дълга.
Този ден прекосяваме целия среден Пирин и гледките са разнообразни: букови вековни гори и скрити пътеки, мури и открити участъци по невероятното било на Ореляк, който ни изненадва със старопланинска си мекота и зелени поляни. Оттам следва стръмно и продължително спускане до х. "Попови ливади", в която прекарваме вечерта и се разделяме с част от женската ни група. Утеха ни е добър приятел, който идва отново с нас, носейки провизии и едни погрешно отнесени по-рано обувки.
Ден 10: х. "Попови ливади" – връх Свещник и връх Муторог – заслон и чешма "Беглика" – седловина Парил – х. "Славянка"
Трудност: 2/5 – категорично това е най-лекият и кратък преход. Продължителност: 6 часа.
Важен съвет: Ако успеете да се договорите със стопаните на х. "Попови ливади" или да намерите някакъв транспорт – използвайте го, за да преминете първата една трета от отсечката, която е прясно асфалтиран път през гората, в който се разминавате с камиони, натоварени с дървесина. Този ден прекосяваме билото на Южен Пирин, но подсичаме най-високите върхове и достигаме до Парилската седловина, която отделя Пирин от Славянка. Гледката е внушителна. Днес ни е леко, но утре... Достигаме до х. "Славянка" – бивша застава, която е образец за добре поддържана хижа, приличаща по-скоро на малък семеен хотел. Хижарите ни посрещат като близки роднини, а вечерта минава край огъня в планове за следващия дълъг ден.
Крайната точка на маршрута - х. "Извора"
Автор: Емилия Зафираки
Славянка
Ден 11: х. "Славянка" – Малък Царев връх - Голям Царев връх – Валозите – първенецът Гоцев връх – заслон и чешма "Ливада" – х. "Извора"
Трудност: 5/5 - този ден е посветен на Славянка, която се преминава от край до край. Сумарната денивелация е 3600 м. Продължителност: 12 часа. Вода: Във високите части на планината няма.
Първата една трета от деня сме в горски пояс, в който преодоляваме повече от 1000 м положителна денивелация. Не е лесно, слънцето ни застига и усещаме парещите му лъчи в кратките открити участъци. Минаваме през естествена гора от черна мура, която е последната преди билото и си мислим, че трудното е свършило. Е, не точно... Билото на Славянка е изцяло голо, а слънцето на обед е безмилостно. Радваме се на всеки повей на вятъра, пестим водата, тъй като каквото си носим, това ще пием този ден, а гледките са изумителни. Планините се стелят накъдрени и зелени, докъдето ни стига погледът, над главата ни се рее волна граблива птица, а в далечината виждаме знамето на първенеца Гоцев връх. Крачка до него и вече сме в гръцка територия. Изкачването за деня свърши, вече започва спускането. До заслон "Ливади" сме останали без колене и почивката ни е повече от заслужена. Готвим си леща под дебелата сянка и споделяме усмивки на радост и малко тъга.
Славянка: х. "Извора" е бивша застава, за което напомнят останали лозунги като този
Автор: Емилия Зафираки
Успяхме, но утре нямаме преход. Няма да нарамим раниците, да споделим мазолите и болката, да се погледнем разбиращо пред поредния връх или сипей, да се окуражим с някоя реплика като: "Малко остана", или "Винаги е по-страшно, отколкото изглежда". Вечерта сме в х. "Извора", ядем домати от градината и от чудното козе сирене на хижаря, поливаме с ледена ракия емоциите, слушаме патриотичните истории на този край и знаем, че сме направили нещо, което ще помним за цял живот.
Полезни съвети
Е4 или който и да е друг планински маршрут е съвсем постижим, но все пак е добре да имате предвид следните неща:
1. Маршрут, продължителност, прогноза – проверявайте предварително какво е нивото на трудност и дали отговаря на възможностите ви към момента. Има много форуми, карти, приложения, които да ви дадат информация. Информирайте се и за прогнозата текущо, като не разчитайте на новините – има специални приложения, които са доста по-точни. Разчитайте на приятел, който да проверява прогнозата и да ви я казва всяка вечер за следващия ден.
2. Багаж и екипировка – винаги важи правилото "По-малко, по-добре". Разбира се, не се отказвайте от важните неща, които да ви гарантират добро преживяване, но винаги на първо място слагайте безопасността пред комфорта. В нашия случай, въпреки че не предвиждахме спане на открито, в случай на нужда разполагахме с газов котлон, бивак сак и достатъчно провизии и медикаменти за първа помощ.
3. Ориентиране в планината – комбинирайте хартиената карта с джипиес и приложение с избраните маршрути. Всичко се случва: липса на маркировка, мъгла, излизане от пътеката по спешност.
4. Застраховка!
5. С кого отивам – изборът на хора, с които да споделите преживяването си, не опира само до това дали са веселяци. Важно е да можете да разчитате един на друг, да се харесвате и да се познавате добре. Разпределете предварително отговорностите си. В нашия случай разделихме маршрута на три части и всяка пое "воденето" по определена отсечка от него.
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Авг 11, 2020 7:00 am
pl27
Регистриран на: 30 Юли 2014 Мнения: 160 Местожителство: София
Бях се зарекъл да не пиша във форума заради глупостите на vladoff и го спазвах вероятно цяла година, но тази глупост отгоре просто е под всякаква критика. Не може да твърдиш, че си минал Е4 и да не минеш през Мальовишкия дял на Рила (най-алпийския у нас и най-интересен за туриста) и карстовото било на северен Пирин (х.Яворов - х.Вихрен). Това граничи с кощунство. През юли го минах през всички класически етапи и мога определено да споделя, че споменатите етапи са най-интересните и определящи за целия преход. Останалата част може да се обобщи като "трамбоване". Това е все едно да идеш до Рим и да не посетиш Ватиканските музеи и да не се качиш на върха на Свети Петър (Сан Пиетро). Е, за какво си ходил там въобще?
Чет Авг 13, 2020 8:08 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Здрасти, колега! И кои са тези „глупости на vladoff“, пропуснал съм ги. Впечатленията ми от коментарите му са точни обратните (впрочем и вашите са такива, затова и реагирам). Дори прекалява в раздаването за другите.
Второ, съчинения на нюейдж лелки не чета, но щом го казвате явно това се твърди по-горе и съм напълно съгласен с вас, че такова минаване по околовръстното няма как да мине за Е.
Трето, разсмяхте ме - „трамбоването“ няма нищо общо с това дали минаваш по някой алпийски участък или по софийското равно поле. И в двата случая може да трамбоваш и повечето хора точно това правят. Само че тия дето минават по някой ръб, конче или коте гледат отгоре, с насмешка, на тия дето трамбоват долу, та ми правят смях.
И четвърто, би могло да има и много други причини да идеш в им. Недейте така.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети