Биляна Милушева живее в троянското село Орешак, където с втория си съпруг, художникът Пламен Петров, имат хотел (Casa Art). Преди седмица Биляна завърши своя 15-дневен преход през пет планини, наречен от нея самата Корона-Камино.
"Самоизолирам се в природата. Тръгвам пеша от Орешак до родното ми село Старчево, намиращо се до Рупите. Избирам сателитни пътища, за да избегна натоварени шосета и да се докосна до малки, забравени селца“ – написа Биляна във Фейсбук, където всеки ден публикуваше снимки и описание на маршрута си.
Разговаряхме с нея за мотивацията й, за най-тежките и най-приятните моменти от изморителния преход, при който тя е вървяла средно по 27 км на ден.
Защо нарече прехода Корона-Камино?
Преди пет години изминах половината поклоннически път Ел Камино в Испания – 386 км за 14 дни. Хубаво е, но все пак този маршрут е доста комерсиализиран. Макар че вървях в края на октомври, се усещаше масовката. Постоянно срещаш хора, докато при моя преход в България виждах хора само в селата. Планът беше да вървя 14 дни, но заради подуване на крака се наложи да направя един ден почивка. Изминах 418 км пеша. Само в Родопите се повозих 2 км на мотор заради объркване на пътя.
Как се ориентираше по пътя?
Голямата ми грешка е, че не си намерих хубаво приложение с подробни карти. Ползвах GPS на телефона със стандартните карти на Google и затова на два пъти се загубих – в Родопите и веднъж в Средна гора около връх Братия, където почти няма маркировка.
След прехода ти обобщи във Фейсбук „Видях много неизвестни и забулени, далеч от масовия туризъм, красоти. Разбрах, че България има какво още да покаже на света. Срещнах истински, изключителни хора. Получих уважение, храна, подслон, сърце, уют и топлина на абсолютно всички места (с изключение на Огняново), през които минах.“
Какво се случи в Огняново?
Там има над 30 къщи за гости и затова не се обадих предварително, както правех всеки ден от прехода. Пристигнах там към 8 вечерта. Беше студено и валеше. Едно куче се присъедини към мен като другарче и малко заприличах на клошарка. Вероятно затова никой не ме подслони. Започнах да звъня по телефона и накрая ме приютиха родителите на моя позната.
Кои бяха най-интересните нощувки по тези закътани места?
Най-луксозната беше в Рибарица. Спах сама в голяма вила. Държах връзка по телефона със собственичката, която беше в друг град, и вилата отключиха съседи. Накрая питах колко да платя, но жената отказа пари. Оказа се, че е редовна клиентка на нашия ресторант в Орешак. Следяла с интерес описанието на прехода във Фейсбук.
Другата интересна вечер беше при народната певица Любимка Бисерова – най-голямата от трите сестри Бисерови. Тя се завръща от Манчестър и отваря къща за гости в родното си село Пирин заедно със съпруга си, който е британец. Аз също се върнах в България след доста години в Германия и се оказахме сродни души. Цяла вечер пяхме!
Няма да забравя и хижа Бенковски в Стара планина. Вечерях навън до огъня кюфтета и див чесън, който бях набрала по пътя. Бяхме само с хижарите, които са семейство.
Кое ти дава увереност в живота?
Натрупването, опитът. Все пак съм на 48 години. В Германия завърших мениджмънт и маркетинг. Имам добри резултати в бизнеса си. Половината ми душа и сърце са немски. И двамата ми синове останаха да живеят в Германия. Малкият дори там се роди… Заминах за Германия още през 1992-а, нямах навършени 20 години. Започнах буквално от миене на чинии. Беше много тежко, случвало се е да нося по 10 дини под една мишница… Когато имаш успешен собствен бизнес, можеш да си позволиш известна почивка и откъсване от ежедневието. Бих определила този преход като лукс на високо ниво.
Кои са твоите ментори? Хората, които те вдъхновяват.
Моят дипломен професор в Германия, една от учителките ми в родното ми село, както и бившата ми свекърва – германката Дороти, която е на 80 години, но всеки ден върви по 18 км. Тя ме научи на любов към спорта, на толерантност към различните нации. Да не даваме бързи оценки за каквото и да е. Видях с очите си как тя поддържа градината, готви, прави десерт, след което отива на урок по френски или по пиано. Имаше време за всичко това… Друг ментор е съпругът ми Пламен, който ме научи да следвам по-големи цели. Той е истински мотиватор.
Как се гради самочувствието?
Когато обичаш себе си, а не да правиш нещо, за да се харесаш на някого. Вярвам в тази вселенска закономерност. Разбира се, за самочувствието са нужни и успехи – монетарни и немонетарни.
С какво послание можем да завършим разговора?
Направих този преход, за да мотивирам жените. Да са по-уверени и целенасочени. Както и да ходят по-често сред природата.
Можете да видите още снимки и да проследите всички емоции от 15-дневния преход на Биляна Милушева във Фейсбук.
Вижте и интервюто й в „Тази събота и неделя“, където тя признава:
„В България имаме невероятна природа. Дизайнер съм и природата е най-големият ми учител. Самоизолацията носи зареждане, отваря хоризонтите. Благодаря на всички за подкрепата… Преходът събуди отново желанието ми да пиша. Искам да пиша книги“.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
