Проклетия: премиера по източния ръб на Мая Прошит 2425 м.

Да напомня за гърненцата с мед на Мечо Пух - единственото по-добро от един пътепис на Иван Динков са два пътеписа на Иван Динков.

Давай, друже, не позволявай на дребните неволи да те отказват Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	Ivan`Dinkov написа:
	...........Ако хората в нея са големи. ..........

	tzezko написа:
	Голям си!

12.04.2017 г.

	dido написа:
	Да напомня за гърненцата с мед на Мечо Пух - единственото по-добро от един пътепис на Иван Динков са два пътеписа на Иван Динков. Давай, друже, не позволявай на дребните неволи да те отказват

Друже, уважавам мнението ти, но ще го коригирам :
Първо, не залагам на бройката, а опитвам с качеството.
И второ - по-важното, мисля - "единственото по-добро от един пътепис на Иван Динков"... е всеки друг по-добър пътепис на когото и да е.

tzezko написа:

	Ivan`Dinkov написа:
	...........Ако хората в нея са големи. ..........

	tzezko написа:
	Голям си!

12.04.2017 г.

Не, не съм. С желание, дори с любов, даже без паметна - голям не можеш да станеш. Можеш да блеснеш за миг, месец, година - като метеор, но накрая се връщаш и възвръщаш в това, което исконно си - голямо или малко. Аз не съм голям.
А чуждите очи - дори женски влюбени - не можеш да излъжеш.
Тъжно или вярно, все едно - просто е така.
Ако някой те обича, нищо не може да го принуди да те разлюби. Ако любовта има край, дори да е била любов, тя е прах.

	Ivan`Dinkov написа:
	...............

Дали си голям или не, определя битието, сам човек може да се смята за всякакъв- затова е пълно с "величковци". Женските очи не е нужно и да се опитваш да излъжеш- те превъзходно знаят какво искат, временно харесвайки корса и палатка- къща, дете и мъж само за себе си. Е да де, ама като тоя мъж се е залибил с планината? Огромните заряди ще се повъртят в безумен танц ден, два, година, две и после- всеки по пътя си. И никой никого не разлюбва- "Тя" си стои вътре доживот! Живот, който става все по-хубав! Само отваряш очи към него и му се наслаждаваш.

Сам не знаеш колко си прав - да, битието определя дали си "голям". Или небитието. В него си неизбежно малък.
Женски очи не съм лъгал, Господ ми е свидетел. Отварял съм ги. Без да знам какво гледат. Накрая съм го виждал аз.
Но лоша дума за жена няма да кажа.
Ако "Тя" е любовта, не знам дали животът става все по-хубав. Нито знам дали отваряш очи или е по-добре да ги затвориш.

...и прави животът все по-хубав! Живейка си в душата ни. И архивирана, и активна.
Никой не заслужава да затваряш очи заради него, има други, които ти се радват.

Става досадно - без да те обиждам.
В края на живота си Самюел Бекет отговарял на всички писма, коментари и комплименти по един и същ лаконичен начин: "Отдалечавайте се от мен".