ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
E-4: лято 2020
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Е-4 Витоша-Верила-Рила-Пирин-Алиботуш(Славянка) Предишната тема
Следващата тема
E-4: лято 2020
Автор Съобщение
Alina



Регистриран на: 15 Юли 2016
Мнения: 218

Мнение Отговорете с цитат
@ herb & Svetlix

Поздравления за успешното преминаване на Е4 на всички и благодаря за полезната информация!
Чет Сеп 03, 2020 5:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2241

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря и аз за споделеното Светликс. Намерих някои неща и за мен. Но едно ми се струва уместно да спомена. Нито едно ходене не си заслужава болките в колената и това с глезена ... Планината няма да изчезне ... Но лошата подготовка и завишените цели, помагат за това след известно време да я срещаш доста рядко.
Чет Сеп 03, 2020 8:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 814
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
kaloyanv написа:
Но лошата подготовка и завишените цели, помагат за това след известно време да я срещаш доста рядко.


И това заключение е на база фактът, че беше с нас през цялото време на подготовката ни, както и на самия преход. На всичкото отгоре си ни личен ортопед и на двамата. Наистина не знам от къде я черпиш тази информация. Явно ни бъркаш с някого.

Не вярвам някой да е направил Е3 или Е4 без то един мазол или стъпване на криво. Това обикновено го твърдят хора, които за излизали макс за по 3-4 дни в планината. Факт е че последните 2 дни, както и до ден днешен не сме имали никакви болки и не сме взимали медикаменти. Не ти пожелавам обаче да изпадаш в нашите дилеми. Ако все пак изпаднеш се сети за думите ти по-горе.

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи
Пет Сеп 04, 2020 5:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Svetlix написа:

Ще се опитам да разкажа на кратко как премина всичко.

Хубаво описание, хем интересно, хем информативно.
Svetlix написа:
Въртеше ми се идея, да качим вр. Голям Дебелец.

Дори не мога да си представя как ти е хрумнало подобно нещо. Laughing
Svetlix написа:
Вода нямаше никъде.

Тази година е голямо безводие навсякъде. И коменинейците много се оплакват.
Svetlix написа:
На въжетата под вр. Попова капа открихме нещо интересно. Като е мъгливо и Ани не вижда пропастите и не я е страх от високото.

А ако се научите да замръквате и да ходите по тъмно, ще е още по-лесно. Хем времето хубаво, хем няма страх, защото не се вижда.
Svetlix написа:
Помолихме за печена филия и оцет. Мой ред бе да пробвам вълшебния компрес.

Може ли да разкажеш по-подробно какво представлява този компрес и как се използва?
Svetlix написа:
Толкова диня не бях ял през живота си!

А след Е8 се прави сладоледено парти, има магазин точно на площада на Мезек с прасето. Wink
Svetlix написа:
Вече 2 нощи под ред сънувам, че с Ани правим Е8.

Знаех си, че сте наши хора.

kaloyanv написа:
Нито едно ходене не си заслужава болките в колената и това с глезена ... Планината няма да изчезне ...

Не е точно така. Ти съдиш от себе си, а хората са различни.
Има хора, които са минали КЕ без нито един мазол или травма. Познавам такива, въпрос на добра физика и късмет, а не на подготовка или поставени цели. Аз пък си имам болежки и травми още отпреди да тръгна по планините. Да, планината винаги ще си е там, но и моите проблеми няма да изчезнат. Да тръгвам и да се отказвам всеки път по средата на пътя, знайеки че следващият път ще е същото? Или да приема, че никога няма да направя Ком-Емине и изобщо да не започвам?
Въпреки всичко направих и трите Е-та, и те уверявам, че за мен си заслужаваше. Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Сеп 04, 2020 7:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 814
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:

Svetlix написа:
Помолихме за печена филия и оцет. Мой ред бе да пробвам вълшебния компрес.

Може ли да разкажеш по-подробно какво представлява този компрес и как се използва?


Взимаш една добре опечена филия хляб, 50 грама оцет и 50 грама вода. Смесваш оцета и водата. Напояваш филията със сместа. Слагаш я на проблемното място и с плик от хляб се "опаковаш". Това се прави вечер преди лягане. На сутринта се събуждаш нов човек. На следващата вечер повтаряш и в повечето случай трети път не се налага. Това помага наистина.

Колкото до вр. Дебелец - все още си мисля "Дали да не се бяхме понапънали ...". И все си отговарям "Абе друга е идеята на прехода ..." Oops

ПС: Почнал съм да пиша пътеписа и съм на 3-тия ден. Но големият ми син (Йордан) не се отлепя от мен от както съм си дошъл. Страх го, че пак ще тръгнем на някъде по планините без него.

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи
Пет Сеп 04, 2020 8:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
herb



Регистриран на: 14 Окт 2019
Мнения: 25

Мнение Отговорете с цитат
Ето и част от моите перипетии Smile

Ден 1 Алеко - Ловна хижа Яребковица
Тръгване от Алеко в 8:50 сутринта. Неделя е, а нямаше почти никой в автобуса и никой горе покрай хижата. Никой от автобуса не тръгна нагоре. Предполагам нямаше хора заради кофти прогнозата. Горе на върха срещнах двойка, които също тръгваха по Е4. Разделихме се малко по-надолу и повече не ги видях. Гъста мъгла по високите части на Витоша. Не можах да открия тетрадката на Ярловския купен, която бях срещал в разказите Smile Долу в гората преди Смильо вече няма и следа от мъглата. Започва борбата с калта - предния ден е валяло здраво. Разгледах Смильо и продължих към ловната хижа на дружинката от Яребковица, където бях решил да нощувам. Бях звъннал предварително и бяха казали, че няма проблем. Изобщо не съжалих, пристигнах към 4:30 следобед и мястото е чудно. Маси, скамейки, удобни легла, отделни стаи, печка, дърва, чешма, барбекю, всякаква посуда, абе квот' ти кефне. Супер вечер изкарах там и добре че беше най-вътрешната стая, че иначе един съсел най-вероятно щеше да ме побърка Smile
Никой не се появи, освен спорадичното бръмчене на разни джипове, атв-та и кросарки.

Ден 2 Ловна хижа Яребковица - хижа Седемте езера
Тръгване на зазоряване, малко преди 6:30 след много добро спане Very Happy Исках да повървя по-бързичко, защото теренът ми е непознат и разстоянието не е малко. Яко кал по пътя, преди мен някой е проправял заобиколни пътеки в храсталаците. 3 часа по-късно съм в Клисура и като видях, че правя добро време, седнах на барчето и ударих едно шкембе с една бира, че си заредих и телефона, който ползвам за навигация. Тръгване нагоре, пълнене на вода от Петруана, Обесения камик, разклона към Вада/Ловна и хоп на Ловна. Малко преди Ловна срещнах голямата група, за която Svetlix писа, както и малката група от 5-6 човека, които щях да срещна още веднъж и Виктор, който се оказа, че върви сам и пристигна на Ловна заедно с голямата група, а малката продължи към Вада и ЦПШ. Всички оставаха да спят тук, аз останах повечко време, ядох, бири пих, зареждах пак телефони Very Happy По някое време газ нагоре по душевадката, връщане на едно-две заблудени семейства обратно на пътя за лифта и се изтипосвам на Седемте езера в епицентъра на дъновизма. Така и не разбрах имаше ли друг недъновист, но пък и хората си бяха съвсем нормални, привидно Very Happy Спане вечерта на наровете горе и вегетарианска вечеря Smile Вечерта имаше светлинно шоу - някъде към Сапарева баня когато и да погледнех святкаше яко.

Ден 3 хижа Седемте езера - заслон Страшното езеро
След преместване заради рев на мечки в стаята в една ниша в коридора с нар, се наспах като пич и тръгнах сутринта на челник, отново около 6:30, най-вече заради кофти прогноза за следобеда.. Посрещане на изгрева около Бъбрека съвсем сам. Качване лека полека нагоре - Окото, Сълзата и хоп на Раздела. Дамга, Додов връх и хоп на Мальовица. Чудесно време дотук и страхотни гледки. Абсолютно нито един човек срещнат. Десетки кози бягат нагоре-надолу по затревените отвеси на Мальовица. На върха супер време с лек ветрец и облаци в далечината за динамика Smile Любимо мое място, както и целия Мальовишки дял. На слизане срещнах първите, тръгнали в обратната посока - от хижа Мальовица към върха. Камъните бяха яко хлъзгави и колкото и да внимавах малко над Втора тераса така се хлъзнах, че паднах и се претърколих един път през раницата надолу по камъните, за щастие без контузии. На хижата пристигнах в 10:30 и прекарах до 4 следобед колебаейки се дали да продължа или остана, когато реших, че е абсурдно да кибича там и си хванах раницата и тъкмо тръгнах по сипея към Страшното, заваля дъжд и започнаха да се чуват и гърмежи, та така и до самия заслон, където стигнах целия вир вода и останал без въздух. Там по някое време се появи Виктор, който беше минал през ЦПШ и Йончево и също го беше прал дъжда, който по някое време премина и в градушка. Уютна нощувка в заслона, където бяхме 5 човека, вечерта гръмотевична буря отвън. Всичко мокри дрехи бяха простряни вътре.

Ден 4 Страшното езеро - Рибни езера
Рано сутринта простряните дрехи си бяха също толкова мокри, колкото ги оставих. Обувките - олеле, малеле, те така или иначе пропускат яко. Обувам и обличам мокрите неща и тръгване на челник към 6:30. Днес е най-лошата прогноза от всички дни и още сутринта времето е динамично и тръгвам в облаци и мъгла. Всичко е подгизнало от снощния дъжд. Внимателно подсичане на Попова капа по мокрите камъни, слизане към едноименните езера, пълнене на вода, слизане към Кобилино бранище и страхотна дъга, простираща се на километри в планината. Над главата ми постоянно обикалят тъмни облачни маси и във всеки един момент може да завали, затова вървя бързо и почти без почивки. Малко преди 8 пристигам на Кобилино бранище, където имаше един човек, прекарал нощта там, който също беше тръгнал по Е4. Изядох един сандвич, споделих му каква е метеорологичната прогноза, защото там няма обхват и тръгнах. Качване на Водни чал в гъста мъгла. Малко след като тръгнах надолу заваля, слагане на дъждобрани и т.н. За раницата (70+10литра) си нося един голям черен чувал за смет. Пробивам му дупки за презрамките и общо взето отбивам номера. Яко бърза стъпка в мъглата, пътеките станаха реки, както и вътре в обувките ми и вече спрях и да подбирам къде ще стъпя. Пристигане на Рибни езера в 10:45 сутринта вир вода с изглед времето да се оправи. Така и стана. Прострях всичко мокро и поне се изсуших. Е, пих и две-три ракии Very Happy По някое време пристигна момчето от Кобилино бранище, Виктор от Страшното езеро и голямата група от Мальовица. Като прибавим и група местни, празнуващи рожден ден, вътре настана страшна дандания и аз тънко тънко се изнизох. Very Happy

Ден 5 хижа Рибни езера - хижа Предела
Тръгване от хижата сутринта в 6:45. Прогноза за времето неясна. Още щом се качих на билото рабрах, че и днес ще вървя под угрозата да ме хване някоя буря - по черните маси от облаци сновящи наляво-надясно. За капак и вятърът днес беше много силен. Тръгнах напред отново с бърза стъпка и малко преди въжетата на Павлев така задуха, че аха да ме отмести. Измръзнаха ми пръстите на ръцете, а вятърът беше толкова силен, че го усещах как влиза в обувката ми и ми изстудява и краката. Минах от там без излишно да се бавя и продължих към върволицата от върхове, които ме очакваха. През цялото време вятърът беше адски силен и правеше вървенето по билото едно нелеко начинание, затова просто вървях максимално стегнато и без почивки. Като резултат пристигнах на Македония в 9:45 сутринта и реших, че няма как тук да приключи денят ми и продължавам към Предела. Починах си около час и половина и закрачих пак нагоре. Стигайки билото установих, че вятърът вече не е толкова силен и тръгнах доволен към Пирин. В началото беше супер и дори имаше моменти на готина пътека, лек ветрец и топло слънце, но това не продължи дълго. Облаците отново се сгъстиха и вятърът се усили и колкото повече приближавах Пататник ъъъъ... Капатник, толкова повече се усилваше. Накрая просто нямах търпение да се шмугна в гората и тоя вятър да свърши. Така и стана. Малко след върха подминах малката група, които бяха минали през ЦПШ-Робни езера, вместо през Мальовица. Бяха тръгнали от Македония и казаха, че ще спят на къмпинга. Имат си палатки хората, аз съм само със спален чувал и шалте. Smile Разделихме се и аз с нетърпение се пъхнах в гората, където беше чудесно - слънчево, топло, без вятър и.. абе една такава страхотна гора Very Happy Съществено забавих крачка, спирах, почивах, брах гъби и така неусетно слязох до Предела. В 5 бях на хижата, на която звъннах 2 часа предварително. Човекът ме посрещна супер любезно, срещу 20лв спах в двойка с баня и телевизор и ми сготви вкусна вечеря, като ми приготви и сух пакет за утре. Възползвах се моментално от удобствата и на сутринта бях нов човек.

Ден 6 Предела - заслон Кончето
Тази сутрин първоначално планувах да се целя в хижа Яворов и спах до 7-8, след което се помотах и на тръгване седнах на ресторант Предела, където не знам защо, реших да се натъпча още от сутринта като свиня - боб с бански суджук, шкембе и една бира. Заклатушках се нагоре по асфалта и по някое време полежах и на една беседка и гледах най-новия епизод от филма на Джорджано за Ком-Емине Very Happy Като започна основното изкачване вече дойдох малко на себе си и закрачих с добра стъпка. На Яворов бях някъде към 3 и седнах и там да ям нещо Smile Помислих, помислих и прецених, че нищо не ми пречи да се кача на заслон Кончето и да си спестя навалиците от хора в срещуположна на мен посока в съботния ден, на които най-вероятно щях да се натъкна, ако тръгнех от Яворов. Така нарамих раницата и към 4, 4 и нещо тръгнах нагоре. До езерото срещах доста хора, после понамаляха. Вкарах бърза стъпка нагоре, че ми беше притеснено, че заслонът е малък, а не съм и влизал вътре и бях виждал само снимки и ми беше едно такова несигурно. Стигнах на кръста на билото над Яворов целия вир вода и от другата страна вместо да ми се облещи едно слънце - вятър и мъгла. Пусти му и късмет. Стигнах на заслона към 6:30 надвечер. Първоначално малко се поиздразних от наплива от хора, решили да го ползват без да имат реална нужда, но после ми мина. Събрахме се 9 човека - тъкмо колкото могат да спят комфортно. Мъчих се да изсуша поне нещо, ама без успех. Качих се с 2л и половина вода и ми беше предостатъчна.

Ден 7 заслон Кончето - хижа Три реки/мотел Горски рай
Обичайното - тръгване в 6:30 сутринта, тук не толкова заради кофти прогноза, колкото да хвана Бански суходол и Кончето по изгрев и да изпреваря народа на Вихрен. Тръгнах отново във вятър и мъгла, но основната част бързо се вдигна и аз успях да се полюбувам на съботния изгрев над пиринските мрамори, преминавайки по Кончето съвсем сам, отново в компанията единствено на дивите кози. Подсякох Кутело, минах по Премката и запълзях към Вихрен. Малко преди върха се разминах с компактна групичка, посрещнали изгрева горе, а на съмия връх две местни момчета бяха нощували само с надуваеми шалтета и спални чували. Беше 8 сутринта и други хора още нямаше. Поговорихме малко, щракнах някоя друга снимка и тръгнах надолу. Надолу първоначално се разминах само с един румънец, но после щом погледнах от Кабата надолу видях стотиците хора, които пълзяха нагоре. Ако бях останал на Яворов щях да съм няколко часа назад и целия този поток от хора щеше да ми се изсипе отгоре. Добре че се дотътрих до Кончето. До хижа Вихрен се разминах може би с около 300-400 човека, а отдолу продължаваха и продължаваха да идват още. Слязох на хижата, полежах малко отпред, че т'ва слизане си е ... и влязох да хапна нещо. Като цяло нямах конкретен план за деня и бях решил да я карам както дойде. По някое време хванах раницата и тръгнах към Тевно. След Дългото езеро последва стръмно изкачване до билото, където отново целия станах вир вода и тъкмо да се кача на билото, да легна на меката тревичка, да съзерцавам синьото небе и да се поизсуша - горе вятър и гъста мъгла. Еееееее... си казах аз, както и още 2-3 неща и веднага взех решение, че ако се задържи така, слизам директно към Три реки. Захванах се да маневрирам из Типиците и към 3 следобед бях на Тевно. През целия път мъглата и влагата не ме оставиха. На Тевно - същата работа. Освен това беше пълно с народ и продължаваха постоянно да прииждат още. Влязох вътре да хапна и без много да се бавя хванах раницата и айде надолу. Е, първо малко нагоре. Този участък ми беше непознат и щом прехвърлих Кралевдворска порта и тръгнах по камънака надолу, пред очите ми се разкри невероятно красивото Митрово езеро, заобградено от пухкава и мека тревичка, огрявано от слънчевите лъчи. Ейй, умрях от кеф Smile Закрачих енергично надолу и не след дълго вървях под слънцето, на приятен наклон и мека тревичка. Красота. Спирах се насам, натам и забавих крачката яко. Стигнах и горския пояс и лека-полека се спуснах надолу. В 6:20 стигнах на хижа Пирин и полежах на полянката отпред. Много е приятно там - огнище, страхотна природа, скамейчици, чешма. Само че топла вода нямаше, а на Три реки ми предложиха да ми стоплят в един леген, та избрах там. И не съжалих. След глъчката на Вихрен и Тевно езеро тук бях единствения посетител. Посрещнаха ме много любезно, стоплиха ми вода и се изкъпах и хапнах супа от коприва и кюфтета по чирпански - най-сетне нещо по-различно. Всичко беше много вкусно. Леглото беше удобно, а спалното бельо и одеалата чисти и спах като къпан, без дори да ползвам спалния чувал.

Ден 8 Хижа Три реки - Хижа Попови ливади
Днес ме очакваше лек ден и бях решил да не бързам, а и имах дрехи, които трябваше да изсъхнат. Използвах сутринта да се наспя добре и да се разходя наоколо. Уникално място наистина. Дали защото там за пръв път избягах от влагата, студа, вятъра и камънаците, но много приятно ми стана. Една красива вековна гора от ели, мури и букове, едни реки шуртят около тебе, едни птички пеят, едно слънце грее, - абе жива е гората, направо, а наоколо жива душа няма. Там беше моята нирвана на Е4. А на всичкото отгоре заради честите валежи - пълно с гъби. Гъбите на мен са ми хоби и винаги се радвам, като намеря, та сега тази радост беше просто константна. Та така.. Тръгнах към 11 и целия ден ми премина в събиране на всевъзможни гъби - манатарки, пачи крак, рижики, овчи нос, гигантски пърхутки - бях като дете в завод на LEGO. Пристигнах на Попови ливади към 6:30 и оставих гъбите в хижата, че аз така или иначе нямаше какво да ги правя, треснах една бира, взех един душ и хапнах стабилно. Нещо ми се отприщи апетита и опосках и почти всичко, което имах из раницата, оставяйки си с мъки половин вафла за закуска. На другата сутрин бях решил да тръгна отново рано, за да стигна до Славянка рано и или да продължа към Гоцев връх, или да остана на хижата имайки време и да си изпера и изсуша всички дрехи. Като цяло планувах да се кача на върха от Славянка и да сляза пак там, за да мога да направя това тежко финално изкачване без всичкия багаж на гърба си.

Ден 9 хижа Попови ливади - хижа Славянка - Гоцев връх - хижа Извори
Тръгнах малко преди 7 и закрачих с бърза стъпка по широкия път. Подминах няколко заслончета, на които спирах само за да пия вода. Малко преди Славянка направих малко по-дълга почивка. Все още бях раздвоен дали днес да пробвам да се кача на Гоцев връх или да го оставя за утре. Отново имах неблагоприятна прогноза - днес за гръмотевици следобед, а утре - за гръмотевици още по-рано. По едно време ми дотегна да бързам и забавих скоростта. В ниското близо до Парилския проход ме натегна и някаква жега и реших, че днес ще приключа на Славянка, ще се изпера и ще се търкалям пред хижата и ще пия студена бира цял ден. Нямах и храна в себе си и нямах търпение да стигна хижата. Да, ама, като съм идиот и не се обадих.. Не знам защо, но бях останал с впечатлението, че си има там някой постоянно, обаче пристигам и жива душа няма. Звъня на телефона, хижарите тъкмо слезли до града да перат чаршафи и т н. и нямало да се връщат. Шах и мат. Нямам нищо за ядене. Седнах да се чудя какви варианти имам - намерих някаква къща за гости в село Парил, която по принцип дават под наем цялата, но човекът изрази готовност да ме приютят за една вечер, само че пък хората, които трябва да ми отключат, щели да са в селото следобеда. Звъннах на хижа Извори, човекът каза, че ще е там след 8 вечерта. И к'во да правя, к'во да правя - вдигам главата и пред мен две дървета отрупани с ябълки и 5,6 джанки, какъвто цвят си избереш. Ами ясна е работата, си викам аз, натъпках се с ябълки и джанки, напълних джобовете с джанки, а ябълки напъхах в раницата. И газ към Гоцев връх. По пътя намазах и ягоди и къпини и честно казано в един момент гладът престана да бъде фактор. Само че пусти му облаци, пак започнаха да се скупчват. Айде пак бързай нагоре. Стъпах най-сетне на билото, поглеждам към Пирин - ужас. Точно към мен се носи една голяма черна маса и в далечината гърми. Газ. Препускане по билото, периодично засипван с мъгла и лек дъжд. За щастие веднъж щом слязох на Премката, мъглата се вдигна, а вятърът разнесе заплашително изглеждащите облаци. От подножието до самия връх имах щастието да се катеря в прекрасно време и щом най-сетне стъпах горе с радост видях, че в близките минути опасност от буря няма. В 3:15 следобед стъпах на Гоцев връх и най-сетне можех да отдъхна и да се порадвам на моята минута слава Very Happy Поснимах, потъркалях се на върха, полюбувах се на гледките и тръгнах лека-полека да се спускам надолу. Тъкмо като взе да ми привършва водата, намерих една почти пълна бутилка 2 литра, оставена на един маркиран камък. Пих колкото ми се пиеше и другата я оставих. Спускането беше тежко, но краката ми като че ли вече бяха привикнали и не ги усещах да са близо до претоварване, дори и след този интензивен ден (42,5км ~4500м обща денивелация). Малко преди асфалта по червената маркировка има един каптаж с метален капак. До него има и пресъхнала чешма. Водата в каптажа се чува. Избутва се капакът, че пантите му са скъсани, влиза се вътре и се стъпва там на едно нещо и можеш да си напълниш вода. Това е първата вода, която срещнах от Парилския проход насам на пътеката. Не съм се отбивал да търся встрани. Стигнах на хижа Извора към 6:30 следобед и веднага се нахвърлих на домати, краставици и чушки от градинката пред хижата - страхотно просто Smile По някое време пристигна и една двойка от Варна, които също бяха отседнали там и ме черпиха бира, а накрая и хижарят дойде и направи една голяма салата, извади едно шише ракия и нещо за ядене и направихме и една вечеринка Smile

Ден 10,11 хижа Извори-Мелник
На другата сутрин станах, изкъпах се, изпрах си всичко и поради обедния дъжд, изчаках докъм 3 часа да ми изсъхнат дрехите. Тръгнах към Петрово и по пътя махах на стоп. Не бях ходил никога в Мелник и исках да остана там 1-2 вечери. Качи ме едно момче, което беше тръгнало към Сандански, но си удължи малко пътя, за да ме остави на 2км от Мелник. Повървях си аз до града, взех си стая в една реставрирана стара къща и седнах на едно кръчме да си насмогна на благинки, които липсват в планината. Толкова много изядох, че замалко да искат от персонала да се снимат с мен, а аз съм 65кг в момента Very Happy Вечерта се наспах и на другия ден направих кръгов маршрут Мелник-Рожен-Златолист-Мелник. Към 18км е цялата работа и като цяло е разходка. Най-красиво за мен беше на височините над Роженския манастир в посока Мелник - страхотни гледки! И така. По живо по здраво, на следващия ден хванах автобус за Сандански и от там - към София, после у назе Smile На автогарата в Сандански срещнах малката група, които срещнах след Клисура и после след Капатник. Бяха се качили на Гоцев връх предния ден и се прибираха към София, но те тръгнаха към ЖП гарата и не можахме да си разкажем историите Smile

Така приключи моето солово прикючение, като тази година това е второ успешно солово преминаване за мен, след като на 1-ви август се разписах и на Ком-Емине.
Юпии Very Happy Very Happy
Съб Сеп 05, 2020 12:38 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
packo packov



Регистриран на: 04 Юли 2013
Мнения: 1219
Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100

Мнение Отговорете с цитат
herb написа:
Ето и част от моите перипетии Smile

...и ударих едно шкембе с една бира...
...Е, пих и две-три ракии...
...боб с бански суджук, шкембе и една бира...
...треснах една бира...
...и ме черпиха бира, а накрая и хижарят дойде и направи една голяма салата, извади едно шише ракия...


Евала, Билка, от нашите си! Че пък и ходиш като коза! Бравус! Smile
Жив и здрав, и много безаварийни километри, и линейни, и вертикални Wink

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/
Съб Сеп 05, 2020 10:51 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 317

Мнение Отговорете с цитат
Herb, Svetlix, големи разкази сте написали!! С удоволствие се четат!

Поздравления за невероятните приключения и благодарности, че ги споделяте!!

Herb, много интересно си описал последния ден - от Попови ливади до Извора. Разбирам ти решението да тръгнеш към Гоцев връх и после към хижа Извора. Голям кеф е като те обхване една увереност и усещаш, че можеш да изоставиш плана и да се хвърлиш, обаче статистиката за този ден е наистина внушителна! Още повече, че е десети - единадесети ден със стабилно натоварване.
Съб Сеп 05, 2020 2:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
herb написа:
Не можах да открия тетрадката на Ярловския купен, която бях срещал в разказите Smile

Не можа да откриеш металната кутия или просто нямаше тетрадка вътре?

herb написа:
Супер вечер изкарах там и добре че беше най-вътрешната стая, че иначе един съсел най-вероятно щеше да ме побърка Smile



herb написа:
Разделихме се и аз с нетърпение се пъхнах в гората, където беше чудесно - слънчево, топло, без вятър и.. абе една такава страхотна гора Very Happy

Това са първите добри думи, които чета или чувам за Капатник - Предела. Laughing

herb написа:
Първоначално малко се поиздразних от наплива от хора, решили да го ползват без да имат реална нужда, но после ми мина. Събрахме се 9 човека - тъкмо колкото могат да спят комфортно.

Надявам се да не се обидиш, но строго погледнато и ти не си имал реална нужда да спиш точно там Wink


herb написа:
Уникално място наистина. Дали защото там за пръв път избягах от влагата, студа, вятъра и камънаците, но много приятно ми стана. Една красива вековна гора от ели, мури и букове, едни реки шуртят около тебе, едни птички пеят, едно слънце грее, - абе жива е гората, направо, а наоколо жива душа няма. Там беше моята нирвана на Е4.

Колко добре си го описал! Горе-долу такова беше и моето чувство, когато отидох за пръв път в тези части на Пирин, още преди Е4. И така си остана всеки път, когато съм била там. Very Happy

herb написа:
И к'во да правя, к'во да правя - вдигам главата и пред мен две дървета отрупани с ябълки и 5,6 джанки, какъвто цвят си избереш. Ами ясна е работата, си викам аз, натъпках се с ябълки и джанки, напълних джобовете с джанки, а ябълки напъхах в раницата. И газ към Гоцев връх. По пътя намазах и ягоди и къпини и честно казано в един момент гладът престана да бъде фактор.

Можеш да се пишеш, че си първият веган-суровоядец, завършил Е4 само с плодове. Хем е модерно, хем можеш да намериш някой спонсор за Е8. Wink Laughing

herb написа:
Тъкмо като взе да ми привършва водата, намерих една почти пълна бутилка 2 литра, оставена на един маркиран камък. Пих колкото ми се пиеше и другата я оставих.

Кажи честно, не се ли сети, че сме в пандемия и има коронавирус? Wink
Шегувам се. То и аз съм го правила, но знам, че има хора гнусливи и страхливи, биха умрели от жажда, преди да пият от случайно намерена бутилка. Laughing

herb написа:
Така приключи моето солово прикючение, като тази година това е второ успешно солово преминаване за мен, след като на 1-ви август се разписах и на Ком-Емине.
Юпии Very Happy Very Happy

Браво! За ходенето, за отношението към планините, за сърцатостта и за споделянето! И благодаря! Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Сеп 05, 2020 6:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 814
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Яница, ти се базикаш с короната, но не е за шега. Оказа се, че голямата група след която се движихме и в последните 3 дни бяхме заедно е имало болни. Вчера ми се обади едно момче от групата и ни сподели. Препоръча ни да си направим с Ани тестове в случай, че сме били контакти с 2-мата заразени. На нас с Ани ни се изправиха косите. Хубавата част е, че единственият човек от групата с който сме комуникирали е дал отрицителен PCR.

Колкото до южен Пирин - невероятно красиви и приятни са горичките там. Но като гледам темповете на сечта и това, че в последствие не се залесява - скоро може и да не остане много от тях.

За водата - на засл. Ливадето чешмата върви капка по капка. Но пък има много готово напълнени бутилки за бързащи Е4-приключенци.

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи
Съб Сеп 05, 2020 9:03 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2241

Мнение Отговорете с цитат
Поздрави на всички и благодарности за споделената информация. На мен ми се отвори прозорец май и най-накрая ще мога и аз да тръгна по този маршрут .. Евентуално в събота сутринта. Нямам някакви поставени цели, ако съм добре може да го изкарам, ако не ми е добре няма. 1-2-3 дни, колкото толкова . Мисля да си едитвам този пост тук и да пиша по малко информация за всеки ден.
Чет Сеп 10, 2020 10:39 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 814
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Нещо ако можем да помогнем с акъл (не че имам много) или съвет - винаги можеш да питаш!

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи
Чет Сеп 10, 2020 4:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2241

Мнение Отговорете с цитат
Svetlix написа:
Нещо ако можем да помогнем с акъл (не че имам много) или съвет - винаги можеш да питаш!


Благодаря, чел съм доста тук по форума, какво сте писали .. когато се наложи ще питам в движение ако изникне нещо.
Чет Сеп 10, 2020 4:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 814
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Обещаният пътепис: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=145243#145243

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи
Чет Сеп 10, 2020 5:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 317

Мнение Отговорете с цитат
Svetlix написа:
Обещаният пътепис: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=145243#145243


Изчетох с голямо удоволствие! Най-добрия пътепис, който съм чел за Е4!

Много сте симпатични и приятни, нормално е да ви се радват хижарите. Smile
Пет Сеп 11, 2020 1:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Е-4 Витоша-Верила-Рила-Пирин-Алиботуш(Славянка) Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Следваща
Страница 8 от 10

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov