Регистриран на: 10 Юли 2007 Мнения: 84 Местожителство: София
Illimani - Pico Sur - 6439 m
Pyrwo, sori za latinicata, no tozi pyt nqmam wyzmojnost da pisha na kirilica. Prewodachkata syshto ne mi raboti.
Sled kato kachih Huayna Potosi, se nastyrwih da kacha nqkoj wryh sam. Hwyrlih oko na Illimani, chijto Pico Sur e 6439 metra. Imah swedenia, che prez 2005 e imalo otworena cepka s nqkolkometrowa nadwisnala ledena stena, ta 3 dena izdirwah skoroshna informaciq za uslowiqta - razlepih na nqkolko mesta po ulicata belejki da namerq nqkoj, kachwal skoro, no taka i ne se poqwi nikoj. Chak w ponedelnik popitah w edna agencia i chowekyt se okaza dosta informatiwen, ta razbrah, che nqma otworeni cravaces po pytq i zasega nqma zaledeni uchastyci. Nabyrzo naeh ekipirowkata, iznesoh se ot hostela i se zawlqkoh na pazara, ot kydeto trygwa buscheto kym seloto pod wyrha.
Sled 60 km wzeti za 6 chasa s 1 spukan i zalepen s Poxipol marcuch za syedinitel, i 1 spukana guma naj-nakraq stignahme do destinaciqta (wsichkite seliani w busa kazaha che gringoto nosi losh kysmet), posle izwyrwqh w 10 prez noshta 6 km do sysednoto selo, a na sutrinta trygnah nagore. Seloto e na 3600 nadmorska, wisokiq lager na 5400 i neshto. W nachaloto imah zorowe s namiraneto na pytekata, no naj-nakraq q namerih. Kachwaneto beshe mnogo strymno po sipei, a posle i kamenist ryb s gladki ploski kamyni posipani s malki kamycheta, i mi wze zdraweto s nad 20-te kila na gyrba.
Lageryt e prosto edno plosko mqsto, kydeto da si opynesh palatkata, a na wsichkoto otgore bqh predupreden za weroqtna opasnost ot kradci ot sysednoto selo, koito minalata godina dori prebili nqkakwa dwojka, za da q oberat. Pochinah 8 chasa, ot koito 2 dori pospah i w 2 prez noshta bqh na krak. W 3 weche bqh sybral bagaja i go bqh pokril malko po-nagore kraj skalite. Ot tam nasetne pochnah kachwaneto.
Prez powecheto wreme beshe mnogo strymno, no s dobre firnowan snqg. Minawashe se prez i pokraj nqkolko golemi cepki, kydeto padaneto e strogo nepreporychitelno (koeto znachi - ha si padnal, ha si ostanal tam). Kym 7 sutrinta bqh weche mnogo blizo do wyrha, no pochti ostanal bez energiq i poslednite nqkolkostotin metra, koito sa pochti ploski mi se widqha desetorno po-dylgi.
W 7:30 bqh na wyrha. Sam samichyk, nqmashe nikoj drug da kachwa tazi nosht. Slizaneto beshe opredeleno po-byrzo, no i dosta po-gadno, zaradi golqmata strymnost. Na edno mqsto imashe malka okolo 40 sm cepka, kydeto dokato q prekrachwah snegyt poddade i se hlyznah malko, no tykmo da izprobwam teoretichno zauchenata ¨self aresting¨ tehnika za spirane s pikel, i krakyt mi sprq w mek snqg, ta pyrzalqneto mi beshe samo metyr i polowina. No i poweche da beshe, mqstoto ne beshe opasno, zashtoto nadolu makar i strymno imashe pone 100 metra sklon bez cepki, kydeto mojeh spokojno da spra. Naj-nakraq slizaneto po finalnia (ili nachalnia, w zawisomost ot kyde go gledah) mnogo strymen ryb s dosta mek snqg beshe dosta wnimatelno, glawno zaradi gledkata na metalnite krystowe malko po-nadolu nad lagera, w pomen na 6-te zaginali po toq ryb chiliici prez 85-ta godina. Wyobshte, w poslednite 25 godini imalo 18 smyrtni sluchaq po toq marshrut. Za radost wse oshte e nachaloto na sezona i uslowiqta sa dobri, a planinata beshe taka dobra da me pusne da se kacha i da si ida. Bez da sym wqrwasht ili sueweren, predi da pochna chachwaneto po snega otprawih nqkakwa neformulirana molitwena misyl kym planinata.
Posle pochinah malko, ta trygnah da slizam… i taka chak do pyrwoto selo, kydeto si opynah palatkata w centyra i stanah atrakcia za wsichki naokolo, koito ne bqha po-malka atrakcia za men s radiata si, koito noseha okacheni kato damski chanti na ramenete si.
Dnes sutrinta w 5 i polowina hwanah busa obratno za La Paz, toq pyt bez problemi.
W kraq na kraishtata rawnosmetkata e 2800 metra izkachwane i 2800 metra slizane za denonoshtie i polowina i 2 chasa syn, polowinata s nad 20 kg na gyrba. Sega sym pochti kato prebit. Inache naroda si naema i gidowe, magareta i drugi dobityci, a po strymnoto i nosachi, koito wlachat bagaja uwyrzan w platnen wyrzop, s chehli ot stari awtomobilni gumi, dokato turistite kretat edwa edwa nazad s posleden model obuwki i shteki w rycete…
Ta takiwa neshta naposledyk, wizata mi w Bolivia izticha w nedelq, zatowa trqbwa da se transportiram w idnite dni w Peru, naj-weroqtno w sybota. A w Peru kolko planina ima za obikalqne ne e za prikazwane Trqbwa da stqgam oshte poweche kolana
Pico Sur na Illimani w sredata (wsyshnost towa e falshiw wryh, istinskiq e malko nazad po biloto i e s 3 metra po-wisok), gledan ot nad selo Pinaya
Malko po-blizyk plan, tuk se wijda skalnia ryb (w sredata), po kojto se kachwash do wisokia lager Nido del Condores (gnezdoto na kondorite). Toj se namira dolu gore na pyrwata gyrbica, malko nad sredata na ryba. Gadno i tejko kachwane, mnogo kofti kamyni, po koito trqbwa da si pomagash s ryce za sigurnost.
Izgled ot wisokia lager kym Huayna Potosi na sewer.
Krystowete na chilijcite zaginali po sklona nad wisokia lager...
Pogled kym falshiwia wryh ot wisokia lager. Pytqt zapochwa ot tuk, kachwa se po ryba na lewiq sklon kym towa koeto prilicha na wryh wlqwo, posle zawiwa nqdqsno (snimkata zablujdawa, nqma spuskane, samo malko rawno mqsto), posle se izkachwa po desniq sklon, minawa wlqwo ot falshiwia wryh i stiga do istinskia, kojto e kraq na biloto, zapochwashto ot falshiwia. Na snimkata wsichko izglejda dosta nestrymno, no wqrwajte, strymno e... na mesta e nad 50 gradusa.
Pico Norte gledan ot wisokia lager. Wijda se ogromnata kasha ot led, cepki i kakwo li ne, stigashto do fleiti po strymnite steni. Toq wryh e stotina metra po-nisyk ot Pico Sur, no e mnogo po-truden, wypreki che moje da se naprawi bilen trawers ot Sur do Norte.
Pico Norte gledan ot wyrha Pico Sur
Wryhnoto bilo... dylgo e pochti 400 metra samo za da se izkachi 3 metra nad falshiwia wryh, kojto se wijda ot otdolu. Tiq 400 metra gi podsqkoh otlqwo i mi se widqha kato 4 km, zahsoto naprawih kachwaneto na 3 miniatiurni shokoladcheta i gore bqh katalqsal.
Pogled na zapad, kydeto se shirqt razni rechni kanioni.
Bagajyt mi na wyrha... malka ranica, pikel i butilkata s woda, 4ieto gyrlo razbiwah na 2 pyti s pikela, za da moga da piq ot malkoto nezamryznala woda wytre.
Samiat az na wyrha. Chestno kazano togawa hich ne mi beshe do snimki. Bqh mnogo izmoren, po-tochno mi beshe priloshalo ot lipsa na energia i samo gledah da slqza po-rano, predi snegyt po finalnia(nachalnia) ryb da e omeknal dostatychno, za da stane opasen (toj i bez drugo si beshe mek oshte prez noshta).
Pogled ot mejdinnoto rawno mqsto kym wyrha... pytqt se wie izmejdu cepkite. Tozi wryh e mnogo po-nacepen ot Huayna Potosi, kydeto imashe edwa 3 cepki po pytq.
Susha de shto ima za sushene na wisokia lager sled kato slqzoh okolo 10 chasa sutrinta
Много е красиво, поздравления!
Конвертнах поне големия текст, че така е тегаво да се чете...
===========
Цитат:
Първо, сори за латиницата, но този път нямам възмойност да пиша на кирилица. Преводачката също не ми
работи.
След като качих Хуаъна Потоси, се настървих да кача някой връх сам. Хвърлих око на Иллимани, чийто Пицо
Сур е 6439 метра. Имах сведениа, че през 2005 е имало отворена цепка с няколкометрова надвиснала
ледена стена, та 3 дена издирвах скорошна информация за условията - разлепих на няколко места по улицата
белейки да намеря някой, качвал скоро, но така и не се появи никой. Чак в понеделник попитах в една
агенциа и човекът се оказа доста информативен, та разбрах, че няма отворени цражацес по пътя и засега
няма заледени участъци. Набързо наех екипировката, изнесох се от хостела и се завлякох на пазара, от
където тръгва бусчето към селото под върха.
След 60 км взети за 6 часа с 1 спукан и залепен с Поьипол марцуч за съединител, и 1 спукана гума най-
накрая стигнахме до дестинацията (всичките селиани в буса казаха че грингото носи лош късмет), после
извървях в 10 през ноща 6 км до съседното село, а на сутринта тръгнах нагоре. Селото е на 3600
надморска, високия лагер на 5400 и нещо. В началото имах зорове с намирането на пътеката, но най-
накрая я намерих. Качването беше много стръмно по сипеи, а после и каменист ръб с гладки плоски
камъни посипани с малки камъчета, и ми взе здравето с над 20-те кила на гърба.
Лагерът е просто едно плоско място, където да си опънеш палатката, а на всичкото отгоре бях
предупреден за вероятна опасност от крадци от съседното село, които миналата година дори пребили някаква
двойка, за да я оберат. Починах 8 часа, от които 2 дори поспах и в 2 през ноща бях на крак. В 3 вече
бях събрал багая и го бях покрил малко по-нагоре край скалите. От там насетне почнах качването.
През повечето време беше много стръмно, но с добре фирнован сняг. Минаваше се през и покрай
няколко големи цепки, където падането е строго непрепоръчително (което значи - ха си паднал, ха си
останал там). Към 7 сутринта бях вече много близо до върха, но почти останал без енергия и последните
няколкостотин метра, които са почти плоски ми се видяха десеторно по-дълги.
В 7:30 бях на върха. Сам самичък, нямаше никой друг да качва тази нощ. Слизането беше
определено по-бързо, но и доста по-гадно, заради голямата стръмност. На едно място имаше малка около
40 см цепка, където докато я прекрачвах снегът поддаде и се хлъзнах малко, но тъкмо да изпробвам
теоретично заучената селф арестинг техника за спиране с пикел, и кракът ми спря в мек сняг, та
пързалянето ми беше само метър и половина. Но и повече да беше, мястото не беше опасно, защото
надолу макар и стръмно имаше поне 100 метра склон без цепки, където мойех спокойно да спра. Най-
накрая слизането по финалниа (или началниа, в зависомост от къде го гледах) много стръмен ръб с доста
мек сняг беше доста внимателно, главно заради гледката на металните кръстове малко по-надолу над
лагера, в помен на 6-те загинали по тоя ръб чилиици през 85-та година. Въобще, в последните 25 години
имало 18 смъртни случая по тоя маршрут. За радост все още е началото на сезона и условията са добри,
а планината беше така добра да ме пусне да се кача и да си ида. Без да съм вярващ или суеверен,
преди да почна чачването по снега отправих някаква неформулирана молитвена мисъл към планината.
После починах малко, та тръгнах да слизам и така чак до първото село, където си опънах палатката в
центъра и станах атракциа за всички наоколо, които не бяха по-малка атракциа за мен с радиата си, които
носеха окачени като дамски чанти на раменете си.
Днес сутринта в 5 и половина хванах буса обратно за Ла Паз, тоя път без проблеми.
В края на краищата равносметката е 2800 метра изкачване и 2800 метра слизане за денонощие и
половина и 2 часа сън, половината с над 20 кг на гърба. Сега съм почти като пребит. Иначе народа си
наема и гидове, магарета и други добитъци, а по стръмното и носачи, които влачат багая увързан в
платнен вързоп, с чехли от стари автомобилни гуми, докато туристите кретат едва едва назад с последен
модел обувки и щеки в ръцете
Та такива неща напоследък, визата ми в Болижиа изтича в неделя, затова трябва да се транспортирам в
идните дни в Перу, най-вероятно в събота. А в Перу колко планина има за обикаляне не е за приказване
Трябва да стягам още повече колана
Пицо Сур на Иллимани в средата (всъшност това е фалшив връх, истинския е малко назад по билото и е с 3
метра по-висок), гледан от над село Пинаъа
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
[/url]
