Един Пръстен ни владее.

Всички стадии.

/Пръстенът падна, да живее пръстена /.

От 6 мес. ме гложди идеята за близко запознанство с местата, които попадат в триъгълника: Асеновград- -Смолян-Кърджали.
Ранната есен най-сетне направихме сефтето.
Идеята ми, да се мотнем до Гуне - Шарен нос и на другия ден до Мумджидам – Саръ кая ... накрая леко се претърпя малко извратена метаморфоза/защото решихме, че може и за един ден да се обходи всичко това.../.

На 19 Септември късния следобяд, цъфнахме /аз, Йоана и Ирена/ в хотел А. на края на Асеновград.

Мястото е чисто и не е скъпо. Рецепционистката е ангелче.

Е, леко се обезобрази престоя от зловонната миризма, носеща се непериодично и на талази от отвън? /предприятие, ферма като до Слънчево, ...близките гробища?/...изказаха се дори мнения, че не ги закопават надълбоко и от там ухае...и още от щедро напарфюмената стая, с което се цели задушаване на вонята.

Ма става един микс...

Накрая хлопнах половин литър вино и сериозно притъпих обонянието си. Малко преди 22 ч. дотърча и Пламенка с нейните две дУши.

Щяхме да правим “грандиозния преход” всичките шестима.

На другия ден, ни за миг не съжалих за набъбналата група.

Благодаря Плами. Ще направим и “умиргай трудно 2” скоро, нали?

На следващия ден към 9, тръгнахме от Р1, северно от Три могили.

Не взехме щеки /след 6 часа ми идеше да скоча от скалите от срам заради туй/.

Началото бе лесно. На Гуне дори направихме фтф. Много приятна изненада.

От срещнат пешеходец, разбрахме, че махалата е “голяма”, според местния стандарт.
Обитават я цели две малки семейства.

Гуне.

Под Гуне.

От там слязохме до реката и лесно се качихме до Шарен нос. Намерих кеша, пихме по една вода и хванахме гората.

Към Шарен нос.

След около половин час разбрах че сме напуснали /аз водех/ трака . Последва борба с бурелом върху сипей и съвсем справедливи похвали в мой адрес от малката ни група.

Малко преди Чиляка, Пламенка поведе и стана същото...

За щастие, скоро намерихме непресъхнала чешма и настроението мигом изхвърча нагоре.

От тук насетне вече не се губихме.

От Шарен нос до под Чиляка снимки нямам, че бях ангажиран да мисля мълчеливо по една-две теми...

Каката общува с алтер егото си далече под Чиляка и вече близо до Жълтата скала.

Саръ кая отдалече, отблизо и от сантиметри.

Времето обаче напредваше. Под Чиляка бяхме в 16 ч., а от Саръ кая към реката за слизахме към 18 /стръмно слизане, за любители извратеняци/.

До Саръ кая. Да се опънеш морен на меката трева/там е такава/ е в пъти по...от земните удоволствия.

Преди Мумджидам мръкна и продължихме на челници /стръмно пак но качване, вече/.

Река Дереси? скромно шупурка.

Някъде горе, Ирена взе да се вкисва и започнахме да правим по-дълги почивки.

А още - хапнахме по един залък, някой пи хапче /мипрофен/, настроението се оправи и продължихме към колите.

Няколко къщи в Три могили бяха осветени. От една се чуваше музика /ориенталска/, от друга - нечленоразделни крясъци и подобен на животински - рев.

Затова се измъзулихме незабелязано в тъмното.

При колите бяхме в 22 и нещо. Посрещнаха ни Роско и Гери /бяха ударили първия сън/. Много им се зарадвахме, Ирена дори взе да пляска с ръце и да ги прегръща.

После силите се върнаха и разпънахме палатките.
Пламенка си избра по-мека полянка, а ние по банкета се натъракаляхме, под защита на колите..

Накрая стана съвсем хубаво. Хапнахме, пийнахме и поговорихме сладко с разсънилите се Роскови, чак до след полунощ.

Ноща мина спокойно.

Сутрин от колата.

На заранта глътнахме по едно кафе и си взехме довиждане с Плами и хората. После отцепихме към Ин Кая. Интересна скала, но кутийката я няма. Нямах за съжаление под ръка заготовка...

Ин Кая.

Към обяд хапнахме от мегамекиците на Нареченски бани и от онея пилешки супи в които лъжицата седи права и след 15 ч. бяхме при Пепи в Орехово.

Там се гютнах за два часа да поспя, /че предния ден и вечер от всички хубави неща, само съня артисА/ и щом се мръкна седнахме на сладка приказка в пристройката на “Синчец”. По едно време дойде и адаша Васко от Сф/Пв/Орехово и стана съвсем приятно.

Пак отцепихме до полунощ в приказка.

На 22 Септември към 10 сутринта отпътувахме за дома. По пътя /една отбивка за Лъки, където 20 км. се пътуват колкото 220/ показахме на Роско и Гери каменния мост и пещерата до Белица и един водопад – Гюмберджията /под Кормисош/.

Пещерна Йоана.

Водопад Гюмберджията.

Заслон с кристали до с. Белица.

След туй, си взехме довиждане и те тръгнаха към Търново, ние към Варна.
Обратен път избрах по АМ Тракия, отбивката за Слънчака, Обзор и т.н.Оказа се най-бърз.

След пет часа и нещо бяхме вкъщи.

Това е.

П.П. Голямо благодаря Плами. Чакай включване отново.

Радвам се, че се видяхме адаш!

Другия път на разходка с нас по големия пръстен (кръг) по древните свещени места над Орехово.
Още разходки да правите из онзи магически триъгълник, из водосборите на Боровица и Рибен дол.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича