Къде се мотахте последно?

19.07.2020 г. Уж го даваха валежно време, а то се оказа слънчево...
Бързо организирахме една разходка до тайнствения манастир „Света Анна“ и Смоличанския водопад, скрит в дебрите на Осогово...

https://www.kade.si/index.html#osm=18/2538761.41/5181747.71/0

Повече снимки – в краткия фотопис http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=144159#144159.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Вчера бях планирал да се разходя до Черни връх. Обаче не отчетох, че номер 70 завива вляво преди да стигне до Царева махала и се озовах в Турлачка махала... Оттам тръгнах към Кръстатия дъб (каквото е останало от него). Малко след махалата задминах група от петима туриста и това бяха единствените хора, които срещнах в Плана. Сутринта времето бе прекрасно, в гората прохладно, край пътя тук таме имаше малини, изобщо красота.

Малко над Кокалянския манастир свих по една немаркирана пътека към Златната рибка. Пътеката е много приятна, независимо от няколкото паднали напреко дървета, които се заобикалят лесно. Съдейки по тракерите там имат обхват всички български мобилни оператори. Общо взето в Плана радиовълните се разпространяват изненадващо добре. От тази пътечка, която е сравнително с малка надморска височина, по радиостанцията се свързах с друг радиолюбител, покачил се на връх Миджур на границата със Сърбия. Изобщо пътечката е много готина с изключенир на последните й метри преди Златна рибка. Там е обрасла малко повечко... само това ме спира да пусна билетче за нея за картата. Всъщност, пътечката вече е на картата. Късно го видях.

След Златна рибка и стотина досадни метра по натовареното шосе завих към заслон Синаница. В началото пътечката е доста обрасла, но си личи. В гората вече е ясно различима и няма начин да се сбърка. В заслона май нямаше никой, но не съм се отбивал. На пътеката около заслона има доста следи от диви прасета, но прасета не видях. Горе по билото зеленината е доста покрила пътеката. Вероятно малко хора минават оттам, затова не е утъпкано. Минали години не бе така и там беше доста оживено. Продължих към Здравчов камък покрай ловната хижа. Малко след далекопровода закапа дъжд. В гората само чувах шума от капките по листата, но на откритите части си мокреше. Не си сложих яке, защото ми беше топло (в раницата нося две).

Вече валеше стабилно, когато на стотина метра преди Здравчов камък срещнах петима младежа. Бяха се запътили към хижата, но като обменихме няколко приказки решиха да се тръгнат с мене към Здравчов камък и оттам да слезнат към стената на Панчарево. Дъждът се засили, затрещяха гръмотевици. Мълниите падаха доста близко - разликата между светлината и звука падна до 1-2 секунди. Звукът в гората обаче се чуваше някак приглушен и нямаше нищо общо със зловещия тътен по чукарите на Рила. Аз се движа бавно, а по нагорнището към Здравчов камък още по-бавно. Пътеката бе ясна и казах на младежите да не ме чакат. Те отпрашиха нагоре и после не можах да ги настигна. Всъщност намалих разликата до 100 метра, но те продължиха по пътя, а аз предпочетох горската пътека с червената маркировка. Още ги мисля... Дано са се прибрали без проблеми.

Аз без да бързам стигнах до автобусната спирка на банята в Панчарево. Всъщност по пътеката надолу към стената бе леко хлъзгаво заради калта и не беше много за бързане.

Фотоапарат не носих.

Тракове от GPS:
http://www.lz1fw.com/track/2020-07-25_GPS.gpx

и от тракерите, така както са записани следите им на сървъра:
http://www.lz1fw.com/track/2020-07-25_Trackers.gpx
имената на тракерите са (почти) случайно избрани. Всичките са нахвърлени в една раница, като едва ли са в абсолютно еднакви условия по отношение видимост към спътници и базови станции.

Последната промяна е направена от lz1fw на Нед Юли 26, 2020 2:30 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Преди повече от седмица ходих до Опрено. Изгубил форма, се разглобих по камънака на Башлийска порта, но поне случих време за снимки:
https://photos.google.com/album/AF1QipMmdCtqnyjpxWr59U5p46GyHbb11EvcpVFbH7uZ

В петък вечер бях на нос Емине. Снимки не публикувам, щото на военния обект пишеше ФОТО ЙОК.

Не можех да си представя, че са оставили село Емона без асфалт, докато не го видях.
На носа бяхме всякакви - С автомобил и пеша/като нас/, само с автомобил, само пеша, с колела и с кросови мотори.......

Стефане,
аз ли да ти местя двата километрични поста в самостоятелни теми или сам ще го направиш?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Явно нещо е променено по правилата, исках да добавя нещо към тема за Тевно езеро, пък не стана. Както и да е.
Според мен нормалното време за качване от Тодорова орница до езерото и обратно е 9 часа, не споря с бегачите. При мен наднормените години, наднормените кила, снимането, пушенето, почивките и бирата на заслона докараха точно 12 часа. Sad

Качвам се до него едва за четвърти път, винаги съм имал проблеми с видимостта, та приемам, че вторник бе хубав ден.
По едно време езерото беше станало известно като център на туристически вакханалии, но сега беше тихо, а в забранената за обувки зона имаше маса /само веднъж преди съм поглеждал, имаше дюшеци/.

https://photos.google.com/album/AF1QipNGYgcdpMQJK7o8QEQpGQmmXyG-WoMb3zbUOeiN

Днес направихме чудна разходка от Ерулския манастир до вр. Големи връх, 1480 м.нв., първенец на Ерулската планина. Времето беше добро и върхът ни дари с прекрасни гледки във всички посоки. Горе подухваше свеж ветрец и не ни се слизаше. В плановете ни влизаше и посещение на Гигинския манастир, но пропуснахме отбивката и не ни се връщаше.

	lz1fw написа:
	Обаче не отчетох, че номер 70 завива вляво преди да стигне до Царева махала и се озовах в Турлачка махала...

Ако става въпрос за Плана, махалата е Турмачка, а не Турлачка Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Права си, но вече е изтегло времето, в което могат да се правят поправки. Ще остане така.

В връзка със същия "пътепис" - някой бил ли е по време на гръмотевична буря в близост до далекопровод с високо напрежение? Имам чуството, че привличат мълниите като гръмоотвод и поради тази причина встрани от далекопровода на до 2-3 километра е сравнително безопасно. Причината да мисля така е, че се изсипаха маса мълнии, които падаха подозрително на едно и също разстояние от мен, а този интервал от време пътеката върви паралелно на далекопровода. Пътеката там върви през гора и не можех да виждам къде точно падат мълниите. Пък честно казано не ми беше до наблюдения...

Mariana1000 написа:

	lz1fw написа:
	Обаче не отчетох, че номер 70 завива вляво преди да стигне до Царева махала и се озовах в Турлачка махала...

Ако става въпрос за Плана, махалата е Турмачка, а не Турлачка Smile

lz1fw написа:

...Имам чуството, че привличат мълниите като гръмоотвод и поради тази причина встрани от далекопровода на до 2-3 километра е сравнително безопасно. Причината да мисля така е, че се изсипаха маса мълнии, които падаха подозрително на едно и също разстояние от мен, а този интервал от време пътеката върви паралелно на далекопровода.

Да, привличат като гръмоотвод, но аз знам, че в гръмотевична буря, ако няма друго място за криене, на открито е по-безопасно да клекнеш точно между двата стълба на далекопровода под жиците, а не да си някъде около него.
Ако разбираш немски, мога да ти пратя едно някъде 30 мин. интересно видео за всякакви положения с гръмотевичните бури и кое е най-безопасно да направи човек при такива.

Съботно-неделно до хижа Чакър войвода и панорамните площадки след заслон Кубадинка.
ДенО не се виждаше сутринта в събота и за радост на децата се качихме на Ситняковския лифт. Неочаквана среща с planinar (който се оказа прав за пътеката на картата веднага след лифта), дъра-бъра до хижата. Децата зарязахме на хижата (да помагат и/или пречат, както дойде), където народ имаше доста. През Шугавите, Саръгьол и по Кайзеровия път през заслон Кубадинка до първите дървени мостчета и гледка. На връщане заваля добре, заслон Кубадинка ни подслони. Коминът му е паднал и разрушил част от покрива. За подслон става. Съботния ден беше с интересно време, със силни дъждове късно вечерта. В неделя тривиално по пътя до Боровец. Децата доволни, ние също.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Лахесис написа:

... аз знам, че в гръмотевична буря, ако няма друго място за криене, на открито е по-безопасно да клекнеш точно между двата стълба на далекопровода под жиците, а не да си някъде около него.
Ако разбираш немски, мога да ти пратя едно някъде 30 мин. интересно видео за всякакви положения с гръмотевичните бури и кое е най-безопасно да направи човек при такива.

Никога не бих останал между двата стълба. Може и да оцелея физически, но психически след това ще съм развалина. По-скоро ще си зарежа раницата с всичките си елекронни играчки в нея и с патешко ходене бавно ще се изнеса встрани от далекопровода в някое сухо дере, където да кънти и трещи по-малко...
(добавих "сухо" пред дере, за да не тръгне дискусия в посока води и реки. Знам, че водите и реките привличат мълниите. )

Не разбирам немски за съжаление.

По принцип гледам да съм по-далеч от гръмотевични бури, ама досега съм попадал в две. Първата беше в Рила, около Страшното / Йончево езеро. Кошмар...
Тази в гората бе някак по-спокойна, нищо че мълниите падаха на 600 метра от мен (разлика между светлината и гърма под две секунди).

Последната промяна е направена от lz1fw на Пон Авг 03, 2020 4:24 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	lz1fw написа:
	(разлика между светлината и гърма под две секунди).

Това се дължи на фактът, че очите са преди ушите Laughing

Шегувам се! Лошото е, че при гръмотевична буря на открито се превръщаме автоматично в подвижен гръмоотвод.

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи

Малко Рилска класика от 30–ти юли:

Вчера се разходих из околностите на село Говедарци.

Тръгнах през полето към манастирчето Свети Георги. Пътя лъкатуши нагоре из нивите и минава покрай къщата на писателя Асен Христофоров. Край манастичето има изворче - Аязмото.

След манастирчето поех нагоре по стръмен дърварски път. Не го препоръчвам. За нагоре от почти същото място край манастирчето има друга пътечка, която е сравнително по-приятна и романтична.

Дърварският път след стръмно изкачане излиза на Фердинандовия път от Мала Църква към Рилския манастир. Почти по равно, пресичайки няколко не много пълноводни рекички пътят стига до хижа Мечит. Регичките не са много пълноводни сега, през пролетта се преминават със събуване и газене във водата.

Пътеката от хижа Мечит към Овнарско е почистена. Преди имаше паднали дървета, сега те са прерязани и се минава без да се прескачат или заобикалят.

Пътеката е добре маркирана. Освен че е почистена е и добре утъпката. Може би от хората, които са я почиствали. Аз не срещнах никого по маршрута. По пътеката няма трудни участъци. Има две места, които искат по-голямо внимание. Споменавам го главно за туристите с малки деца, нормалните туристи може и да не ги забележат. Снимал съм ги, но снимките са в фотоапарата, а нямам преходник да прочета картата памет. Тези снимки са от телефона.
Преди разклона надолу към Овнарско пътеката се влива в широк черен път, който отива някъде нагоре... не знам накъде.

От туристическия лагер в Овнарско не е останало нищо. Миналия път когато минах оттам имаше остатъци от руини на бунгала, сега дори и следи от тях няма. Дали са почистени или изгнили не знам. Останала е странна постройка, вкопана от едната си страна в земята. По време на снимките нещо прошумуля в краката ми и ме отказа да се завирам по-навътре.
Чешмата в Овнарско е запазена. Водата е студена и вкусна.

От Овнарско към Говедарци има асфалтов път. Настилката е чудесно запазена, като се има предвид кога е полаган асфалта. Дупки почти няма. Има обаче наноси от земя, пясък и нападали камъни и клонки по пътя. Дупките се увеличават чак преди селото, след като пътя излезе от гората. В този участък има две сериозни повреди на асфалта. Местните са прекарали алтернативен път встрани през нивите. Дупките за мен са малки, така че не съм много сигурен дали си струва заобикалянето.

За информация GPS трак, като трябва да отбележа, че аз се движа бавно и не бързам за никъде:
http://www.lz1fw.com/track/2020-08-04.gpx

и следите от тракерите, така както са записани на сървъра. Много интересни са разни скрити детайли за поведението на тракерите при липса или слабо покритие... още събирам наблюдения...
http://www.lz1fw.com/track/2020-08-04_Trackers.gpx

Мостово - Хамбарташ - Караджов камък и наоколо
Малко снимки:

Гледки от Хамбарташ:

...Манаф тепе отсреща:

Ловен заслон Кубадинка:

Караджов камък:

Хайдушки камък:

...и нощем, с някой и друг Персеид:

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.