Ние пробвахме през въпросния заслон Алиница и доста по-нагоре по рекичката Алиница да стигнем до Малкия скакавец, но клека ни победи, последния писал в темата Павел Б е минавал през клека от Свети дух, чак до Малкия Скакавец, но моите физически данни и неговите са доста различни. Клекът е расов, висиш с часове по клоните, като маймуна...
Варианта през вододайната зона на яз. Бели искър също съм я пробвал да го премина, но за малко да ни арестуват на бариерата при охраната. Там вече и връзки с охраната може да не помагат, Христо е минавал 2009г, сега е 2020г.
Скакавците сме ги правили еднодневно от Тиха рила за около 12 часа, писал съм тук из форума.
В циркуса преди Сакън дупка нямаше вода, поне гледано отгоре, имаше течаща вода и място за палатка южно от Драганица, слиза се само около 50м денивелация и е близко до пътечката.
Ами успех, ако преминеш клека, напише да прочетем за приключението.
.
Тази тема я изчетох с удоволствие. Но доколкото разбирам, вие просто не сте имали достатъчно време, трябвало е да се връщате в определен час. Затова аз по-скоро бих планирал прехода така, че да не бързам за никъде. Ако трябва ще напредвам само с 2-3 км на ден (ако трябва заредени с три големи бутилки вода), така че да го довършим.
Да, непременно ще пиша ако го направим.
През 2002г. преминах през вододайната зона по Лева река по легален начин. Беше организиран поход Е-4 на тур. дружество "Иван Вазов", в което членуваше бившият ректор на СУ- проф. Иван Лалов. Те бяха издействали преминаване през вододайната зона с "научна цел". Имаше придружаваща охрана и условие за преминаване до залез слънце. От Кобилино Бранище ни пое охраната с малка брадвичка в ръка. През клека имаше обрасла пътека, която с леко надигане на клоните без нужда от сеч се премина. По-надолу през гората пътеката беше добра.
Да, тази вододайна зона продължава да е с неясни граници, и съответно подозирам че няма да сме сигурни дали не сме в нея. Но предполагам че билата (конкретно билото на Скакавците) след като е вододел, би трябвало да е граница на две вододайни зони- Леви Искър и Бели Искър?
Иначе да, ако има легални начини и днес, да се минава през онези места, би било доста по-добре.
Красен, минава се, естествено. Преди доста време (мисля да е било лятото на 91г.) групичка от 5-ма (от които две инатливи момичета ) тръгнахме от с. Мала църква, придържайки се още от началото към реброто на Скакавишкото било, та през Свети дух, Пчелино, Скакавците, Драганица, Възела, Шишковица и с идеята да спим на х. Рибни езера. След това нощувка и на х. Македония, за да слезем към Благоевград - за да си хванем влака за София. Примамката за мен беше именно правото и дълго над 10 км Скакавишко било, по идея на Миро Абрашев (той не участва в тогавашната реализация, обаче). Не помня откъде точно почнахме с клека, но ставаше все по-голям, клоните в посока на изкачването бяха все по-проблемни, печеше слънце и имаше цъфтеж. Разумно поддържах дистанция пред приятелите си, а и не беше трудно да установя, че нямат нищо сгодно под ръка, щото да бъда материално замерван. Е, вербално бях не просто замерван, ами направо обсипан ... Че и двама от групата бяха бъдещите ми кумове, а и напълно неподготвени за случващото се. Наивно очаквах, че веднъж да прехвърлим Пчелино и ще ни олекне надолу. Е, не ни олекна, но пък стана безпощадно ясно, че ще се спи в клека. Затова се спуснахме малко под билната линия в зоната на поточето Алиница - за да си осигурим вода и относително по-равна повърхност за пренощуване. Нямахме нищо за бивакуване, но се оправихме. Сутринта някой завистливо ме укоряваше, че съм похърквал, като бележката му не адресираше досадния и прогресирал с времето мой физиологичен недъг, а това, че съм успял да поспя. По светло продължихме. Когато стигнахме първия Скакавец установихме, че нататък има преминаване и без газене по клек. И нали бяхме млади, без коли и възможност за лесен транспорт, загубили вече една нощ, продължихме до Македония. Сега ми става смешно, но по него време кумът ми години наред беше предпазлив към предложенията ми за планински разходки, очаквайки ... клек повсеместно. И това, че е ендемит (както една дама упорито ми натякваше в музея в Алмати) не го успокояваше.
От тогава това си ми остана като най-проблемния клек, който ми се е налагало да мина. Всички следващи разходки към Скакавците съм правил откъм Кобилино бранище през Водния чал, или откъм Рибни езера. Горе е чудесно, а преминаването през Пчелино - напълно безсмислено
Успех с разходките и изкачванията! Въпреки, че сега е на мода активностите, свързани с придвижване по нагорнище, да се наричат гръмко катерене
Благодаря за описанието, ще го имам предвид Не знам дали всичко е същото от 91 г. до днес, но при положение че онзи район е най-дивия и недокоснат в България, едва ли и днес ще е по-различно. Иначе да, ако тръгна, ще е с хора които знам че няма да ми мрънкат по пътя!
Значи доколкото разбирам, целта е да стигнем до първия Скакавец, това ще е най-големия проблем. Добре че клека все пак не са тръни, и се минава през него, макар и много бавно и трудно. Какъвто и да е, с добра предварителна подготовка и готовност за спане в него, и разбира се с подходяща нагласа, все би трябвало да е преодолим. По-скоро ме притеснява да не се налага да се сблъскваме с опасни урви, да трябва да се катерим по тях, опасни каменни сипеи и т.н., подобни на тези около Злия зъб. Другото все се минава, с много търпение и подготовка.
Аз ли само не мога да разбера смисълта от това да се завреш в клека, само и само да минеш без да се връщаш, защото така е по "интересно". И кое му е интересното да бухаш в клека ? То може да се завреш където искаш в клека и усещането ще е същото.
Да, това не е за повечето хора, така е.
За мен лично смисъла е чисто географски. Този район около Скакавците е най-голямата и най-недостъпна необитаема зона в България. Прекосяването му е по-скоро нещо като експедиция с изследователска цел- аз лично бих обръщал внимание на всичко- и на клека, и на релефа (Скакавците са интересен вододел между два притока на Искър), и изобщо на цялата му география. И като цяло, очевидно няма по-трудно място в България за "покоряване" (да, Мусала е по-висока, но е стотици пъти по-лесна, Вихрен също). И в цялата тази картина клека е нещо като предизвикателство.
От тази гледна точка, завиране в клека около х. Ястребец примерно, далеч не е същото като завирането в клека около Скакавците. В първия случай изобщо не е интересно, като знаеш че само на 50 м встрани си има добре направен път. Докато във втория случай просто нямаш избор. С други думи- не клека сам по себе си е "интересен" или не, а самия район като цяло, цялата му география, в която клека е само един от многото елементи.
Съб Сеп 26, 2020 9:49 am
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 681 Местожителство: гр.София
До Пчелина поне Стефан го е начертал най-безболезнено..
http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=13060&highlight=%CF%F7%E5%EB%E8%ED%E0
Обаче за разлика от други била клека горе не е опечен и рехав..Това поне аз видях от котата на Пчелина към другите коти и билото на Скакавците...Ако обаче се вдигнат 5-6 човека с 2 резачки, мачетета и триончета ще се проправи пътека от заслон Алиница...
Съб Сеп 26, 2020 1:35 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
excalibur написа:
...Ако обаче се вдигнат 5-6 човека ...
Ти не давай такива акъли, че знаеш ли кой ще ги чете. А има и още "по-добри" решения, осъществими лесно и от само един човек.... Едно такова "окончателно решение"/приликата с нацисткия му смисъл не е случайна/, вече май си закръгли 20години и е видно за всички - баирите от Черната скала до Ръждавица все още не могат да се възстановят...
Пон Сеп 28, 2020 10:15 am
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Krasen написа:
Plamen К написа:
Тук има една тема, която визира преминаването през клека на връх Пчелина:
Ние пробвахме през въпросния заслон Алиница и.....
Ами успех, ако преминеш клека, напише да прочетем за приключението.
.
Тази тема я изчетох с удоволствие. Но доколкото разбирам, вие просто не сте имали достатъчно време, трябвало е да се връщате в определен час. Затова аз по-скоро бих планирал прехода така, че да не бързам за никъде. Ако трябва ще напредвам само с 2-3 км на ден (ако трябва заредени с три големи бутилки вода), така че да го довършим.
Да, непременно ще пиша ако го направим.
Мога да ти пратя трак до нашата крайна точка на рекичката Алийница. до там може да се отиде без да се гази клек. После има два варианта:
Вариант 1: Някъде оттам според мен може да се премине през гората и да се излезе на следата на Христо по северозападното ребро на Малък Скакавец, губи се около 200м денивелация, но се избягва клека. За едно такова преминаване (по синята линия) наляво на запад от около 1км става въпрос (червената линия е нашия трак):
Вариант 2: Продължава се срещу течението на р. Алиница (около 1.4км клек) до изворите и с надеждата тук там да има следи от стара пътека. После се излиза по каменни полета към М. Скакавец:
Горе по билото на Скакавците има пътечка и само малко рехав безпроблемен клек северно от Малкия Скакавец, течаща вода тогава през август имаше близо до Драганица, около извора беше равно, става за палатка.
.
.
Последната промяна е направена от Plamen К на Вто Сеп 29, 2020 11:46 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
_________________ Самоковец ... това е едно същество средно аритметично от човек, дърво и животно ...
Вто Сеп 29, 2020 8:17 am
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
LorDDemoniC написа:
Не се виждат картинките
Май ги оправих картинките, на първата снимка е рекичката Алиница, а вляво е сееверозападното ребро на М.Скакавец, където е преминал Христо.
На втората картинка е пак рекичката Алиница, вдясно се виждат котите на Пчелина.
Вто Сеп 29, 2020 11:49 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Krasen написа:
...
Да, тази вододайна зона продължава да е с неясни граници, и съответно подозирам че няма да сме сигурни дали не сме в нея. Но предполагам че билата (конкретно билото на Скакавците) след като е вододел, би трябвало да е граница на две вододайни зони- Леви Искър и Бели Искър?
Иначе да, ако има легални начини и днес, да се минава през онези места, би било доста по-добре.
Относно „легалните начини“ - не че искам да ти убивам ентусиазма... но Скакавишкото било от връх Пчелина до връх Възела попада в резерват „Централен рилски резерват“. Можеш да провериш какъв е режимът за придвижване в рилските резервати.
...От тази гледна точка, завиране в клека около х. Ястребец примерно, далеч не е същото като завирането в клека около Скакавците. В първия случай изобщо не е интересно, като знаеш че само на 50 м встрани си има добре направен път. Докато във втория случай просто нямаш избор. С други думи- не клека сам по себе си е "интересен" или не, а самия район като цяло, цялата му география, в която клека е само един от многото елементи.
Е, като вече си се забатачил в клек и няма пътека, и няма друг избор - не е никакво геройство да вървиш напред.
Но ако знаеш, че 50 метра встрани от клека има пътека - тогава вече е „невероятно геройство“ да продължаваш през клека!
П. П. П. Или е „невероятно геройство“, или е „невероятен тъпизъм“... или и двете заедно.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Re: По билото на Скакавците- от село Бели Искър до Рибни езе
Ристо Туристо написа:
Това, което си наумил, сравнително безпрепятствено, може да се получи само зимата след обилен валеж от сняг, който да покрие клека, с последващ продължителен антициклон и застудяване, за да го фирнова.
А това не се е случвало в Рила от много години. И аз го чакам
Според ECMWF модела от понеделник (7-ми декември) нататък се очертават две седмици със съществени валежи в югоизточна Европа. В планинските райони на югозападна България се очакват между 30 и 60% наднормени (спрямо предходните 20 годни) валежи през първата седмица и до 10% през втората:
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Съб Дек 05, 2020 12:16 am
pirx
Регистриран на: 12 Ное 2018 Мнения: 58
stefan_iliev38 написа:
Krasen написа:
...
Да, тази вододайна зона продължава да е с неясни граници, и съответно подозирам че няма да сме сигурни дали не сме в нея. Но предполагам че билата (конкретно билото на Скакавците) след като е вододел, би трябвало да е граница на две вододайни зони- Леви Искър и Бели Искър?
Иначе да, ако има легални начини и днес, да се минава през онези места, би било доста по-добре.
Относно „легалните начини“ - не че искам да ти убивам ентусиазма... но Скакавишкото било от връх Пчелина до връх Възела попада в резерват „Централен рилски резерват“. Можеш да провериш какъв е режимът за придвижване в рилските резервати.
Освен, че е резерват билотои влиза във вододайната зона и това доколко е редно да се навлиза там е дълга история. Качвал съм Скакавците от към Драганица и после по маршрута, преди доста години когато бях доста по-млад. Мислел съм го и нахално директно качване през долината на Бели Искър (слизане от Мусала), още когато имах пропуск за вододайната зона, но Васо Бараков вечна му памет ме резубеди (целта беше Мусала, Скакавци, Алиница). От Алиница пак горе долу преди 20г. ме отказа зловещ клекинг. Иначе си залужава, красотите там са в изобилие, диво и почти недокоснато от човешки ръце (да не се бърка с разказа на Шекли).
ПС Освен милиционерите иума и рейнджъри, сега може би имат доста по-модерна техника за следене кой ккави върши по парка и така трябва.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Но доколкото разбирам, вие просто не сте имали достатъчно време, трябвало е да се връщате в определен час. Затова аз по-скоро бих планирал прехода така, че да не бързам за никъде. Ако трябва ще напредвам само с 2-3 км на ден (ако трябва заредени с три големи бутилки вода), така че да го довършим.
