Върховете Модър и Голица. Гарантирано приключение в Родопи
Върховете Модър и Голица. Гарантирано приключение в Родопите...
С повечко усилие предполагах, че трябва да се справя. Бях чел тук-там, че подходите са трудни и объркващи. Знаех и че ще е тегаво да обходя и двата масива в рамките на деня. Изкачване до връх Модър от село Осиково, където палаткувахме, слизане в изходна позиция на пътеката х. Върховръх-х. Персенк и подхващане на скалния гребен към Голица без пътека по самия рид. Слизането също неясно и трудно. Е, заех се и Родопите ми подариха един вълнуващ есенен ден. Студено утро, жега по обяд, рани и синини от провиране тук-там, среща с диви животни и десертов адреналин - среща с 4 бойни, сресани и охранени овчарски кучета. Местните и в този край са модел за подражание - гостоприемни, трудолюбиви, отзивчиви!
Село Петвар.
Утро над Осиково.
Оспивам се. Часът е почти 8, но предния ден правим 300 километра с автомобила в Родопите и изкачваме три крепости, за загрявка. А и кафе с подобна гледка не се претупва току-така!
По цветните родопски пътища и пътеки. Взел съм фоточантата този път. Четири излишни и пречещи киограма, закачени на врата ми...
Без пътека се изкачвам през гъсти гори и джендеми. Излизам. Панорамата от рида на гористия връх Модър. Котата е далеч в гората. Странно, но и нея намирам.
На триангулачната точка на връх Модър.
Траверс на скалния рид Голица с преминаване по всичките му коти и ръбчета, с придружаващи екстри, като трънинг, глиганинг, рани и синини, прекосяване на силно обрасли и непристъпни участъци. Сам съм и хич не е комфортно...
Още малко до последната кота с кръста.
Невероятна родопска панорама и дивотия.
На връх Голица. Предстоящото слизане не е за хора със слаби нерви, но съм си забравил хапчетата и трябва да сляза някак до автомобила...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
