ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Осоговска пл.: в.Езерник 1266 м, в.Човека1334 м, пар.Св.Илия

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Осоговска пл.: в.Езерник 1266 м, в.Човека1334 м, пар.Св.Илия
Автор Съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 2124
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Осоговска пл.: в.Езерник 1266 м, в.Човека1334 м, пар.Св.Илия Отговорете с цитат
Това е пътепис от поредицата „Лесни ниски върхове с обзорна гледка“.

Последният ден на месец януари 2021 г. го даваха облачен и с много силен вятър във високите планини, особено следобяда.

Значи беше време за разходка до някое ниско връхче, от което се разкрива хубава панорама към околните планини. Без вятър! Smile

Предварително си бях набелязал няколко такива връхчета, от които само трябваше да изберем едно.
Със съфорумката абсурд (Валерия) избрахме връх Човека 1334 м в Осоговска планина (да не се бърка с Човеко 2047 м в същата планина).

Тръгнахме с кола от град Кюстендил. Минахме през много селца, някои от които с причудливи имена –
Пиперков чифлик, Багренци, Нови чифлик, Невестино, Четирци, Друмохар, Ваксево, Тишаново, Църварица...
Завиваме по шосето за село Илия (има табелка 4 км), а над розовата къща се вижда нашата цел – връх Човека (с предавателя):





Напреднахме 2,1 км до махала „Черемидарци“/„Черамидарци“ и след справка с джипиеса паркирахме колата отстрани на шосето:



Тръгнахме пеша на запад по улица със стар разбит асфалт, който скоро изчезна и улицата стана земен път.
Минахме покрай голяма селскостопанска сграда, над която се виждаше връх Човека. Изглеждаше доста далеч:





Скоро стигнахме до махала „Циганите“ – няколко къщи с малки градинки до тях. Имаше чешма и котки, много котки!













Личеше си, че котките са домашни, бяха охранени и търсеха човешко внимание.
Село Илия беше съставено от подобни малки махали, разпръснати по склоновете на изток от връх Човека.
Населението му при последното преброяване било 40 жители, повечето от които вероятно не бяха постоянни жители.
Може би стопаните на котките са били в къщата за събота и неделя и след това си бяха заминали, скоро преди да дойдем ние.

Малко по-нагоре имаше селскостопански постройки и игриво куче, което радостно ни приветства през оградата:





Продължихме по земен път, докато стигнахме до следващата махала „Делийска“.
По пътя видяхме стара къща от кирпич и гредоред. Беше укрепвана с тухли четворки, но скоро щеше да падне:





Пътят, показан на джипиеса, по който трябваше да се отклоним наляво, не можахме да го намерим, вероятно беше заличен.
Вместо това стигнахме до гробището на селото. Портата му беше изкъртена и навътре водеше хубав земен път, по който тръгнахме.



Тъжна гледка бяха гробовете, които зеленината бавно беше започнала да превзема...











Скоро излязохме от гробищата и продължихме по леко обрасъл земен път към следващата махала – „Чобаните“.



Стигнахме коритото на поток, отвъд който бяха няколкото стари къщи на махалата, а вдясно (на север) се виждаше камбанария:





Това най-вероятно беше параклисът „Свети Илия“. Нашият път обаче беше наляво и нагоре.
От водослива на две поточета (дерета) нагоре тръгваше слабо изразено ребро, качващо се на югозапад (в центъра на снимката):



На картата БГМаунтийнс беше отбелязан земен път, който се качваше догоре, но на място не успяхме да намерим път.
Поехме директно нагоре по реброто през гората по нещо като просека, която ту се разширяваше, ту беше много обрасла:









Предстоеше ни да преодолеем около 300 метра положителна денивелация, наклонът беше много стръмен.
На много места имаше остатъци от стара ръждясала бодлива тел, която не знам каква функция е изпълнявала:



Просеката се разшири, минахме през малки полянки без дървете, откриха се гледки към връх Човека:





Появиха се гледки към Витоша и Рила – въпреки плътната облачност, планините се виждаха ясно и отчетливо:









Накрая се показа и Пирин:





Просеката премина в стар обрасъл земен път, който скоро приключи и отново тръгнахме без пътека право нагоре:





Появиха се следи от животни и от човек:



Връх Човека с ретранслатора се видя ясно на северозапад.
Вдясно от него бяха Конявска планина и Витоша, а долу бе параклис „Свети Илия“, през който решихме да минем на слизане:







Нашата първа цел обаче не бе връх Човека, а съседния му от юг връх Езерник 1266 м.
Връх Езерник бе по-нисък с 68 метра от връх Човека, но за разлика от него бе гол и обещаваше хубава гледка.
Дърветата започнаха да оредяват, гората свърши и отстъпи място на тревист каменист склон, покрит със съвсем малко сняг:



Слънцето се мъчеше да пробие през облаците, не беше студено, но започна да духа поривист студен вятър.
Бързо се изкачихме по склона и надникнахме от другата му страна. А там – планината Осогово в цялата ѝ прелест:







До самия връх Езерник ни оставаха по-малко от 200 метра:



А на върха – изненада – желязна стаичка с прозорци, вероятно наблюдателен пункт (границата със Северна Македония бе на 2,7 км):









Къщичката бе заключена, но все пак ни беше добре дошла, защото студеният вятър се усили и се подслонихме на завет до нея.

Панорамата от върха:
https://www.peakfinder.org/?lat=42.0643&lng=22.7791&off=20&azi=356&zoom=4&ele=1248&cfg=rsm&date=2021-01-31T12:30Z

На север – връх Човека 1334 м:





На север-североизток-изток бяха Конявска планина, Голо бърдо, Люлин, Витоша, Верила и Рила:





Конявска планина с първенеца връх Виден 1487 м и връх Колош 1314 м, планината Голо бърдо и планината Люлин:



Планините Люлин с първенеца връх Дупевица 1256 м, Витоша с Черни връх 2290 м и Верила с Голям Дебелец 1415 м:



Рила! Връх Мусала 2925 м!





Планините Пирин, Славянка (Алиботуш), Малешевска, Влахина, Огражден и Беласица:



Пирин (връх Вихрен 2914 м) и Славянка (Алиботуш)(Гоцев връх 2212 м):



Малешевска (Ильов връх, Джама 1802 м), Влахина (Кадийца 1932 м), Беласица (Радомир 2030 м), Огражден (Билска чука 1644 м):



Беласица (Радомир 2030 м, Лозен 1898 м, Тумба 1881 м), Огражден (Билска чука 1644 м, Огражден 1748 м), Равна (Беязтепе 1350 м):



Планините Равна (Беязтепе 1350 м), Голак (Чавка 1538 м) и Плачковица (Лисец 1754 м) в Северна Македония:



Град Делчево в Северна Македония и планината Голак с първенеца връх Чавка 1538 м:



Планината Плачковица с връх Лисец 1754 м в Северна Македония:



Тук съвсем леко се виждаха снежните склонове на Якупица и Солунска глава 2589 м в Северна Македония:



Осоговска планина – от Царев връх (2085 м) в Северна Македония, през първенеца Руен (2251 м) до връх Кюнек (1923 м):







Времето започна да напредва (беше станало почти 15 часа), затова бързо се отправихме към връх Човека.
Донякъде имаше билен път, но той зави наляво и започна да слиза. Продължихме на север без пътека и излязохме на нов път.
Тръгнахме по него към седловината между връх Езерник и Човека. Там имаше иглолистна горичка и шипки. И човешки стъпки:





Веднага след горичката пътят се разделяше на две. Хванахме по левия път (на североизток),
защото той ни се стори по-обиколен, а идеята бе да се изкачим по-обиколно и по-лесно, без стръмнотии.



Отстрани на пътя през определени интервали имаше циментови колчета с означения, вероятно свързани с предавателя на върха:



Поглед назад към връх Езерник, на заден план са Пирин, Славянка (Алиботуш), Малешевска, Влахина, Огражден, Беласица:



Пътят зави на север, после направи дъга на изток и с още един завой наляво се шмугна в гъстата иглолистна гора:



След съвсем кратко изкачване гората свърши и се показа кулата на предавателя.
Всъщност предавателите бяха 3, вероятно по един предавател за всеки един оператор.





На връх Човека 1334 м:



С изненада открихме червена маркировка, но не бяло-червено-бяло, а червено-бяло-червено (като македонската и сръбската):






Връх Калето се намираше на около 2,4 километра по права линия...

Панорама от връх Човека:
https://www.peakfinder.org/?lat=42.0743&lng=22.7776&off=20&azi=103&zoom=4&ele=1332&cfg=rsm&date=2021-01-31T13:30Z

Рила:



Пирин, Славянка (Алиботуш), Малешевска, Влахина, Огражден, Беласица:



Връх Езерник (1266 м), Огражден, Равна, Голак, Плачковица:









На запад гледката беше скрита от гората. Малко на север от предавателя се откриваше гледка към планините
от Краището (от Милевска планина до Ерулска планина), Конявска планина, Голо бърдо, Люлин, Витоша, Верила:





Вятърът отново се беше усилил, времето започваше да се разваля, затова бързо заслизахме по стръмния склон на изток.
Целта ни бе да слезем до гората и после до земен път, който видяхме на картата, който да ни отведе до параклис „Свети Илия“.



Склонът само в началото беше много стръмен, тревисто-каменист, после стана по-полегат, появиха се млади фиданки:



На границата преди гората за кратко имаше малко сняг. Имаше и отпечатъци от обувки, надявахме се те да ни заведат до
някоя пътека, по която да стигнем до параклиса, без да се налага да минаваме през гората, но не можахме да ги проследим.
За наше щастие гората не бе гъста и през нея се вървеше лесно. Скоро намерихме просека, по която излязохме на земния път.







Още малко по пътя и параклисът се показа:





Имаше много пейки под голям висок покрив (наскоро ремонтиран) – идеално място за курбан:





За наша радост – имаше чешма, която течеше (забравили бяхме да си вземем шишета с вода, разчитахме на вода по пътя):



Това е камбанарията, която видяхме на изкачване долу от ниското, след като минахме през гробищата на Делийска махала:



Параклисът „Свети Илия“ (заключен) – обновен с дарения от жителите на селото:













Зад параклиса имаше още пейки и голяма скара, това очевидно беше „кухнята“:



Изведнъж забелязахме, че времето се бе развалило – Витоша и Рила
не се виждаха, скрити зад облаци, започнаха да капят ситни капчици дъжд...
Бързо заслизахме по хубавия земен път. Излязохме в познатата ни Делийска махала – от другата страна на гробището:





Зад нас се показа връх Човека с предавателя:



Дъждецът попрестана, едва капеше, даде ни малка отсрочка, не ни намокри много, сякаш само искаше да ни предупреди...



Имахме да минем около 1,7 километра, докато излезем на шосето, близо до колата.
Вървяхме по гърбицата на продълговат тревист хълм, тук там с някое дърво или шипка.



Виждахме отсрещните склонове, по които се бяхме качили на връх Езерник и на връх Човека.



Връх Човека 1334 м:



Връх Езерник 1266 м с наблюдателната къщичка:



Махала „Чукарци“:



А това връхче би трябвало да е на границата със Северна Македония – кота 1180 м:



На него имаше наблюдателна вишка, следователно би имало хубава гледка. Дали обаче беше позволено да се изкачва свободно...


Скоро пътят зави надясно – към селскостопанската сграда, която видяхме веднага след като тръгнахме от колата.
Ние обаче продължихме без път направо (на изток), през ливадите, докато не видяхме шосето. Лесно слязохме до него.



Отново закапаха ситни капки дъжд, но нямаше страшно – оставаха ни само 150 метра по асфалтовото шосе до колата.
На едно дърво встрани от пътя видях нещо много странно – приличаше на фотоапарат с антена, черен, сякаш прикрит:





Фотокапан за животни? Камера на гранична полиция?

Потеглихме с колата, като преди село Друмохар си наляхме вода от чешмата до пътя, при която имаше навес с пейки.

Така завърши този излет – обзорен нисък връх, лесен, подходящ за лошо време.

Тук би си заслужавало да се дойде отново напролет – когато цветята са нацъфтели, а тревата е зелена...


Снимките от пътеписа в Гугъл Снимки: https://photos.app.goo.gl/X2eqfFT1hLEuXoVn6.

Джипиес трак – https://drive.google.com/file/d/1IEtKMX89JvPoP8MM9OoWQxihlWUdUOWj/view?usp=sharing.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Фев 11, 2021 9:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 4362
Местожителство: София

Мнение Re: Осоговска пл.: в.Езерник 1266 м, в.Човека1334 м, пар.Св. Отговорете с цитат
stefan_iliev38 написа:
Поехме директно нагоре по реброто през гората по нещо като просека, която ту се разширяваше, ту беше много обрасла:









Предстоеше ни да преодолеем около 300 метра положителна денивелация, наклонът беше много стръмен.
На много места имаше остатъци от стара ръждясала бодлива тел, която не знам каква функция е изпълнявала:


Може би в този район сте следвали някогашния кльон. Отстраняването му в участъка, охраняван от Кюстендилския граничен отряд, започна през есента на 1989 г. Кльонист във Ветренската застава тогава беше най-добрия ми приятел -- съученик от гимназията. Импрегрираната летвичка на снимката прилича на част от козирката на оградата.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Чет Фев 11, 2021 10:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 2124
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
И аз първо си помислих, че това са остатъци от кльон и може би точно това ще да е било.

Границата обаче е на над 3 километра по права линия, а махалите на село Ветрен са между границата и въпросната бодлива тел.

Може ли да е съществувало такова безумие – втори кльон, който да откъсва едно село?

Друго, което ми хрумна, че може да е било – ограда на ловно стопанство. По едно време сякаш чухме далечни изстрели.


____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Фев 12, 2021 10:45 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 2124
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Re: Осоговска пл.: в.Езерник 1266 м, в.Човека1334 м, пар.Св. Отговорете с цитат
vedrin написа:
... Кльонист във Ветренската застава тогава беше най-добрия ми приятел -- съученик от гимназията. Импрегрираната летвичка на снимката прилича на част от козирката на оградата.

Много благодаря за информацията. Не се бях сетил, че това е застава. Мислех си, че е селскостопанска сграда или манастир.

А то било гранична застава... Голямата сграда и червеният покрив веднага правят впечатление, щом погледнеш на югозапад:






____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Фев 12, 2021 11:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 4362
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
stefan_iliev38 написа:
Може ли да е съществувало такова безумие – втори кльон, който да откъсва едно село?

Съществувало е, но не като втори, а единствен по западната граница. Например кльона на Бобешинската застава, който познавам добре, защото служих там, бе на още по-голямо отстояние от държавната граница, надхвърлящо на места 8 km по права линия, и зад него оставаха няколко села и множество махали...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Фев 12, 2021 1:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov