Върховете и долините на Илийна река

goro_levskara написа:

vedrin написа:

	goro_levskara написа:
	Какви бяха условията по северния склон, по който сте се опиталида се изкачите? Имам предвид доколко е проходима пътеката посочена на картата, с оглед славата на борбата с клека по Скакавишкото било?

До кота 1723 е новоразчистен и подравнен от CAT машина черен път в чудесно състояние. Прокарани са и множество странични отклонения от него -- вероятно се подготвя дърводобив в района. Случи се така, че бяхме може би първите пешеходци след разчистването му. Ако не беше толкова стръмен, навярно щеше да бъде използваем дори и от ферарита и поршета. Но, вероятно, не за дълго...

От кота 1723 нагоре се върви по ясно очертана и много приятна билна горска пътека. Не знам какво е състоянието на последния ѝ участък през подвършието на Св. Дух, но предполагам, че е добро. От Св. Дух нататък -- много клек.

Извинявам се на автора на темета, за това мнение, което не е на място, но тъй като стана въпрос, да разкажа впечатленията си от днешната разходка до връх Свети Дух.
Както Vedrin е описал, до кота 1723 има прокаран път, по който се взима голяма денивелация. След това маршрутът продължава по ясно изразена горска пътека, която реално стига до върха. На едно място има възможност да се изгуби, но бързо може да се ориентирате по формите на релефа, тоест да гоните билото. Финалният участък за моя голяма изненада е прясно, или не чак толкова прясно поддържан. Някой е разчиствал пътеката с резачка, като по този начин никъде няма вероятност от борба с клека. Трудно ми е да предположа кой поддържа тази пътека, при положение, че не е посещаван туристически маршрут но лесната и проходимост е факт. Разбира се под лесна имам предвид, че няма допир с клековата растителност, а не цялостното изкачване до върха, което никак не е лесно и денивелацията, която трябва да се вземе е доста, а и почти никъде няма сепрантинно изкачване, а се върви право нагоре.
Мисля успях да кача трак в bg mountains: тук
Бъдете Здрави!
Жоро

До Свети Дух ходете от Арнаутски връх ... Като стигна мисля да направя маркировка ... но пътеката лесно се хваща и държи чак до билото ...

_________________
Самоковец ... това е едно същество средно аритметично от човек, дърво и животно ...

аngel написа:

Отново по тези места. С изгрева на слънцето , сме на пътеката към Синьото езеро. Без да се бърза, че е стръмничка, за 2-3 часа сме на него. Почивки, разходки около езерото. Лаф час с групата на Любител и Добрифин, с които тръгнахме от една изходна точка, но те по билото през Кадиин гроб, Аладжата, Черна поляна и Павлев. Изпратихме ги до един извор под езерото, който Добрифин локализира, и ние леко се върнахме. Цял следобяд, разходки с Дара около езерото - този път обаче вързана.

Привечер, опваме се с покривалото на една полянка над източният край на езерото, откъдето се виждат 16-17 върха на Рила. Има лек ветрец, което е добре, няма комари.
На другият ден, леко измъкване и по един тревен склон, се изкачва билото към вр. Рилец. Чудни гледки, милиони цветя. Все по билото, минаваме Теодосиевите караули, слизаме под билото им и въртим обратно в подножието им под тях - през един много красив поток, който тече сякаш на самото било, а се намира в циркуса на Манастирските езера :

През една скрита от главното било долина - плато на 2500 м.н.в., излизаме на това място :

Слизаме оттам на двете езера, където смятаме да изкараме втората нощ. Още е 13 часа, правим разходки около езерата, цветя, кеф.
Много внимателно гледам да подбирам, времето да е хубаво на нашите излети. Имаше само лека прогноза за две влошавания, едната за 17 часа, другата за 21 часа този ден. Но с малки валежи, по 1-2 мм, та си казвам, ще прикапе, може да гръмне 2-3 пъти по високото, както се е случвало. Все пак юли сме.
И така, лежерно се въртим по хубавите полянки.....на скоро, започна една какафония, най-тежкото денонощие, което съм имал от много десетилетия насам, точно на този камък:

_________________
https://blogailiev.blogspot.com