ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Калоян е3 03 септ
Иди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Калоян е3 03 септ
Автор Съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2242

Мнение Отговорете с цитат
Ден 6 - хижа мандрата - хижа бузлуджа стара. 43.33 км - 1580 м денивелация. За първи път ядох готвено на мазалат. После хижа партизанска песен, уникална заленчукова крем супа и палчинка. Много хубава хижа, горещо препоръчвам, има и книга за ком-емине, струва си дасе отбиете поне. Хижа бузлуджа стара, много сърдечен човек, отлични впечатления .

П.С на мазалат момчетата са млади ама и там е мноого хубаво. Целия район е уникален там.
Чет Сеп 09, 2021 11:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
EXIIIT



Регистриран на: 27 Юни 2013
Мнения: 1693
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Давай Калоянчик ти си тигър добро темпо имаш дано и времето да е с теб лека и спорна крачка.
Пет Сеп 10, 2021 3:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2242

Мнение Отговорете с цитат
Ден 7 до обяд - х. Бузлуджа - х. Предел 33,8 км 920 метра денивелация.

Всъщност приключих тук. Нещо не си бях направил сметките както трябва, оказа се че ми остават само два дни. Събота и неделя. Мислех да ходя до Чумерна, обаче като стигнах прохода и ми светна. Дефакто после придвижването щеше да е трудно да пътувам цял ден и тн . Та хапнах, хванах един стоп до Велико Търново, после автобуса и вече съм в София .. Smile)

Ще напиша обобщение и ще сложа снимки, понеже съм обещал и за чешмите. Даже ще напиша цял пътепис, но по кратък Smile)
Пет Сеп 10, 2021 9:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2242

Мнение Отговорете с цитат
Tito написа:
Странно как мерят тия машинки. На моето КЕ Добрила-Тъжа ми го даде малко над 35км, а Мандрата е още няколкостотин метра по-натам.


Ами как да мерят - неточноSmile Обаче моя е нов часовник (не че е гаранция) и се надявам да са по точни вече. Ти си го правил преди повече време. Все пак може и часовника да е скапан.
Пет Сеп 10, 2021 9:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vaskoo



Регистриран на: 21 Апр 2007
Мнения: 1392
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Браво Калояне! Баси темпото му удари ...
Аре, че форума го налазва един реклам, няма кой да го нахрани като теб, а ти се мотаеш на Бузлуджа по случай празДника Very Happy

А за машинките - уж не хващат, но често мерят движенията на ръцете - и като дължина и като денивелация. Не отбирам нищо теоретично, но е доказано на живо многократно, като за голямата разлика с истинските данни не намирам друго обяснение.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Пет Сеп 10, 2021 9:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2242

Мнение Отговорете с цитат
vaskoo написа:
Браво Калояне! Баси темпото му удари ...
Аре, че форума го налазва един реклам, няма кой да го нахрани като теб, а ти се мотаеш на Бузлуджа по случай празДника Very Happy

А за машинките - уж не хващат, но често мерят движенията на ръцете - и като дължина и като денивелация. Не отбирам нищо теоретично, но е доказано на живо многократно, като за голямата разлика с истинските данни не намирам друго обяснение.



Много се надявах, като отида на гости на летящата чиния, да ме вземат зелените приятели и да не качат малко на обиколка, да видя планините и земята от някоя друга галактика. Smile
Пет Сеп 10, 2021 10:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Tito



Регистриран на: 22 Юни 2011
Мнения: 856

Мнение Отговорете с цитат
Да беше казал, че ти се витае - щях да дойда с чаршафа под Добрила да те възвисим

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак
Пет Сеп 10, 2021 10:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2242

Мнение Отговорете с цитат
Tito написа:
Да беше казал, че ти се витае - щях да дойда с чаршафа под Добрила да те възвисим


Абе, имаше както винаги идеално течение около свищи плаз и тъкмо се сетих за теб тогава, още тогава можеше да стане тая работа Smile
Пет Сеп 10, 2021 10:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2242

Мнение Отговорете с цитат
Пускам снимките от ден 2, понеже там съм снимал чешмичките, обещах да ги пусна.....
Мислех направо всичко с "пътепис" да пусна, обаче нещо писането не ми върви и за да не се бавя .. ето линк към въпросните ..

https://drive.google.com/drive/folders/1c0krS_98NkG7gwibMnnIZ66ULklPWBDx?usp=sharing
Вто Сеп 14, 2021 6:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
aliosha77



Регистриран на: 31 Дек 2019
Мнения: 191

Мнение Отговорете с цитат
Tito написа:
Странно как мерят тия машинки. На моето КЕ Добрила-Тъжа ми го даде малко над 35км, а Мандрата е още няколкостотин метра по-натам.


Странни са им алгоритмите, да. Аз съм си правил експеримент: Включвам запис на трак на две отделни приложения. Накрая едното ми дава 32 км., а другото - примерно 29 км...
Разликите, допускам, може да идват от различни посоки:
1. Програмите създават трак на базата на множество точки. Засича те някъде си - като н.в., координати и т.н., след няколко секунди - в друга точка, и "тегли права линия" между точките. Може би едното приложение прави повече на брой точки, а другото - по-малко. В резултат на което на единия трак между две последователни точки имаш дъга, а на другия - права линия.
2. Различните алгоритми за компенсиране на разстоянията при денивелация. Имам предвид - сателитите те следят само по хоризонталния вектор. Когато катериш или спускаш наклон, ти изминаваш реално по-голямо разстояние, отколкото си изчертал по хоризонталата. Естествено, програмките имат някакви алгоритми за компенсиране и за преизчисляване на пътя, но коя колко точно се справя - не е много ясно...
Вто Сеп 14, 2021 6:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
kaloyanv написа:
Пускам снимките от ден 2, понеже там съм снимал чешмичките, обещах да ги пусна.....
Мислех направо всичко с "пътепис" да пусна, обаче нещо писането не ми върви и за да не се бавя .. ето линк към въпросните ..

https://drive.google.com/drive/folders/1c0krS_98NkG7gwibMnnIZ66ULklPWBDx?usp=sharing

Въпреки сушата, двете чешми текат.
Благодаря за снимките. Догодина пак!
Обещай си за догодина. Така човек забравя стари несгоди, запалва се по нови приключения и времето минава по-леко.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Вто Сеп 14, 2021 10:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2242

Мнение Ком без Емине - събрано Отговорете с цитат
Предистория
Тези международни маршрути като Е3 и Е4 винаги съм ги смятал като един много добър начин, да видиш много от планината за сравнително кратко време. Не мога да си позволя много отпуска за едно такова нещо, максимум една седмица. Отделно на това имам и други задължения и както показва досега опита ми от по дългите ходения в планината, от един момент нататък започвам да ги мисля тези неща и удоволствието започва да се губи. Та и сега си бях дал 10 дни. Всъщност ако се смята точно, те не са повече от 8-9, тъй като една седмица отпуска + събота и неделя на предната седмица - 1 ден за пътуване, се случва така горе долу. Тази година пак реших да го направя септември, поради това че времето е много благоприятно последните години.

Подготовката
Знаех че Ком-Емине е по различен поради това, че се изминават много километри и за да се чувства човек добре, трябва да се подготви. Ако исках да изминавам по 45-60 км на ден, задължително в подготовката трябва да имам такива преходи непрекъснати по 3-4 дни и същия километраж. Не че не може и иначе, обаче така рискувах да си причиня ненужен дискомфорт и проблеми. Другото нещо е именно равниния терен на места, който позволява да се изминават много километри, но това е и нож с две остриета тъй като поради еднообразните движения на краката, много по-лесно могат да се получат проблеми със сухожилията. При мен се случи така че знаейки по-горните неща, не успях да се подготвя много добре за преминаването което си бях намислил, тъй като не ми остана достатъчно време. Това което направих е че тренирах основно обем, по 25-30 км на ден бягане за по няколко дни непрекъснати. Съответно правих и по витоша 100 комбинирано бягане + ходене с раница пак по толкова км и денивелация.
Участъците ги бях планирал според хижите основно, както и приблизително от километрите и вертикалния профил на даден етап. Имах няколко варианта на преминаване като бях планирал всичките етапи, но имах яснота само приблизително до Чумерна, останалите до морето дори не ги бях проучвал много много. Само ги разписах като варианти някакви.
Мотивацията: При мен е от значение да отида да видя планината да и се порадвам и да се натоваря хубаво. Обичам да движа по дълго време през деня и по-бързо, това ми доставя удоволствие. Не съм особен привърженик на дългите киснения по хижите, най-малкото, ракиите много бързо свършват и нещата лесно отиват към алкохолен туризъм Smile

Багаж Раницата 25 литра, килограмите с 1 литър вода около 6,5 - 7 кг. Чувал съм че хора успяват да докарат и 5 кг, но аз не можах. Идеята ми е да съм възможно по-лек, като имам и всички необходими неща. Общо взето това носих:
1. Дрехи и обувки - Чорапи тънки на ласпортива 2 чифта, боксерки спортни 2 чифта, 2 тениски мерино, мерино тънко с дълъг ръкав и качула, панталони, ветровка, къси гащи. Ръкавици зимни, пухенка, зимна лента за глава, бъф. Ръкавици тънки за бягане. Обувките бяха високи горатекс на иновейт, едни от най-леките възможни, като по скоро се квалифицират като висока маратонка. Но се водят за трекинг.
2. Едни плетени обувки, които са много леки и ги ползвах като чехли и обувки, продават ги в декатлон.
3. Аптечка - марли, бинт, лейкопласт, малка пудра за рани, аналгин, аспирин на прах, нурофен и за стомах. Малка паста за зъби 2 броя, сгъваема четка, конци за зъби. Малък душ гел, тапи за уши. Ножка и запалка. Крем против изгаряне, против комари. Слънчеви очила. Мокри и сухи кърпи. Лична карта + Пари. Малка кърпа за баня.
4. Ултра леко надуваемо шалте, спален чаршаф олекотен, бивачно фолио за многократна употреба, много лек дъждобран.
5. Челник. Малка батерия 2000 за краен случай. Телефон + кабел и зарядно. Слушалки. Часовник + лента за пулс.
6. Три броя малки гелове по 33 грама. Ядки 100 грама. Сушени плодове 150 грама. Мед 400 грама. Малко шоколад
7. 6. Вода 1 литър .
От дрехите въобще не съм ползвал пухенката дори и по хижите, както и зимните ръкавици. Дългия панталон го слагах само понякога сутрин или вечер да не изтивам, съответно и зимната лента за глава не съм ползвал. Движех основно по къси гащи с мериното с дълъг ръкав и понякога слагах ветровката и сутрин бегачните ръкавици, които са доста добри и топлят много добре.
Можех спокойно да не взимам крем за изгаряне и такъв за комари.
Храната ми свърши работа, особено моя домашен мед, върши по -добра работа от гелчетата.
От точка 4 също не и се наложи да ползвам нещо, затова че можех да мина и без тях.
Чорапи и долни дрехи ги перях всеки ден, те са и бързо съхнещи, та това е предимството.

Ден 1 - хижа Ком - хижа Тръстеная 56,5 км 2083 метра денивелация , 12 часа от тях има 10 в движение.
Няколко дни преди да тръгнах май хванах нещо като вирус и пих 2 нурофена вечерта в хижата. Отседнахме в хижа ком нова с един приятел който ме закара и на следващия ден се качихме до вр. Ком. Стигнахме по тъмно на новата хижа, отпред имаше разни банкети, но хората се съобразяваха. Храната беше много добре направена, прясна хубава наденица и пържените картофи хубави. После като легнахме не се чуваше никакъв шум, понеже бяхме отзад и спах много добре. Та бях доста доволен. На другия ден сутринта тръгнахме и около ком настигнахме 2 по-големи групи, които също бяха по маршрута но с доста багаж и повече не ги видях хората. Там след Ком посока Петрохан беряха боровинки. На Ком се разделихме с моя приятел и продължих към Петрохан, където изпих едно кафе и една кола. След Петрохан на места малко липсва маркировката и има човек къде да хване странична пътека, но не е фатално. После продължих по билото и започнах да слизам към х. Пробойница. Там в интерес на истината има багер и се правят някакви ремонти. Нямаше хора но спрях да пийна малко вода. После право надолу към гара Лакатник, където попаднах на едни хубави кученца и ги нахраних с останалите сандвичи. После едва се отървах от тях. Този район е много хубав, спокоен и има едни хубави къщички. По някое време следобяд достигнах прочутия ресторант, който вече е модернизиран. Там хапнах и пийнах, така че едвам се закламбичках после нагоре. Бая беше трудно по баира нагоре и лека лека се добутах до село Лакатник и от там напред до х. Тръстеная по залез слънце. Понеже беше събота, там се беше събрал яко народ и отпред беше банкет и дънене на музика цяла нощ, но аз си носих тапи за уши. В хижата имаше топла вода, пих някоя ракия и една чаша малиново вино. Запознах се и с едно момче Николай, който си беше поставил за цел 10 дни, но пък беше много омърлушен понеже беше стъпил накриво на слизане на Ком и глезена му не беше добре, доста си поговорихме и бяхме само двамата в една стая. Така или иначе следващите дни се сприятелихме и въпреки че не движихме заедно, се срещнахме няколко пъти по трасето.

https://drive.google.com/drive/folders/1yreFoiTioCK7KvTcZA9SHdSQaWch-MRF?usp=sharing


Ден 2 - х. Тръстеная - Туристическа спалня Витиня - 57.7 км 1819 метра денивелация

Закусих сутринта пържени филийки и тръгнахме с Николай. Ако знаех каква ще е работата с храната следващите дни, щях да си взема още нещо за хапване. След като излязохме на билото се разделихме, тъй като аз мислех да побягам, а и имах някакви идеи за по дълъг ден. В последствие се оказа, че нямаше как да се случат. Ходих, бягах из гората и стигнах една местност преди х тръстеная с много стари дървета и там има един кръст на нещо като гроб, но не разбрах. Има прикачени снимки. След това започнах да качвам и слизам, докато не достигнах местноста и чешмата Мечулица, вече познат район. Там тишина и спокойствието ме обгърна и ми навяха някакво усещане от друго време. Хапнах и пийнах вода, починах и останах притихнал за известно време. Не ми се тръгваше, но поех надолу и по молба на Тито минах да видя какво е положението с Тошкова чешма. Но в момента в който слязох и там ме обзеха някакви чувства и спрях малко. И двете места имат някакво излъчване което не мога да обясня, все едно е някакво друго време. Просто не знам как са избрани тези места, но има дух и се усеща. Продължих вече нататък и като цяло участъка натам съм го запомнил като не толкова приятен, защото пътеката е с нападали дървета на места и по гъста растителност. После на разклона на Белия камък, както се бях засилил хванах един път, който го няма на картата и добре че се усетих иначе щях да сляза някъде не знам къде си. От там насетне срещнах някакви атв-та и мотори из гората, но какво да се прави. На зла поляна нямаше животни, кучета и никой, починах и продължих напред. Времето напредваше а вече се трупаше и умора. Спрях на хайдушко кладенче да налея и да пия вода, тя чешмата има нужда от ремонт, понеже водата вече не тече оттам където трябва. После продължих надолу и близо до прохода на няколко километра, на свечеряване, отляво на пътя стоеше едно диво прасе - едро. Аз спрях и исках да го снимам, но то изгрухтя и духна. На туристическата спалня стигнах вечерта, там срещнах работниците от базата, самия стопанин го нямаше, тъй като беше отишъл на Мальовица и нямаше заместник. Николай му се беше обадил предната вечер и той ни каза къде е ключа. Когато разбрах че има ток, направо умрях от кеф. Там си е старо, обаче чаршафите бяха супер чисти и така хубаво спах и беше много хубаво. Николай дойде по-късно, разделихме някаква храна, аз имах само мед и ядки основно, той имаше пъстърма и повече ядки + протеинови домашни барове много хубави. Това е едно от нещата които ще взимам, филе елена нарязано и го отбелязвам като пропуск.

https://drive.google.com/drive/folders/1c0krS_98NkG7gwibMnnIZ66ULklPWBDx?usp=sharing

Ден 3 - Витиня - х. Момина поляна - около 50 км и денивелацията 2100 - 2200

Този ден станах около 7 и тръгнах без да закусвам. Май хапнах от барчетата на Николай. Разделихме се, той имаше планове да остане на Кашана и да го кара по-леко. Затътрузих по пътя и от там през стопанството към прохода Арабаконан. Всъщност там се губи пътеката, понеже бяха нападали много дървета, сечище има и отделно на това пак се криволичи много покрай нападалите дървета. Като цяло не ми хареса този част от маршрута, както и предния ден. Отделно след арабаконак ми направи впечатление някаква маркировка, която беше сложена много странно, все едно е имало курс по маркиране. Това за няколко километра и след това пак беше рехава. Правеха ремонт на паметника и мястото наоколо, подменяха плочките. Има много хубави снимки от този ден. Някъде пред да изляза около хижа Чавдар, извадих хляб и мед и хапнах. Бях решил да пропусна хижата, тъй като предния ден хижаря каза че там ще има курбан и е по - добре да не ходим да нощуваме там. Най-накрая след това излязох на билото и беше много хубаво на открито. Естествено около района на Баба беше едно мъгливо и духаше вятър. Нищо друго не запомних, освен че се радвах на гледките и проклинах вятъра. Тогава мислех за храната на хижа Кашана, тъй като се събра повече от ден в който ядях основно хляб и мед и ядки. Е, стигнах на Кашана в ранния следобед, и ме посрещна една каракачанка вързани и едни страхотни малки кученца. Разбира се нямаше никой на хижата. След прозвъняване се оказа че човека е долу за провизии. Каза ми че има авариен шкаф, като на Лескова. Ее ядох боб от консерва с козунак и пастет, много гадни, но ако ги нямаше тях, бях взел дал. Доста ядохме и с кучетата и после и котки дойдоха, много са хубави, има снимки. Та се обадих на Николай и му казах. Впоследствие след като е звънял той, хижаря пратил сина си младо момче, което е дошло специално за него и му е направил кебапчета и пържени картофи. Много доволен останал той. Но аз си продължих нататък с неприятното изкачване към билото и после лангър нагоре, лангър надолу. Уж кратко ама не съвсем. Точно си мислех че не съм срещал жив човек по пътя и в далечината на разклона за х.Паскал и Пирдоп видях човек. След като се срещнахме по-късно си поговорихме. Тогава беше около 17 часа а той тепърва ми каза че отива към кашана. Всъщност си говорихме на английски и той каза че му трябва само място където да си сложи постелката. Видя ми се бая корав и като му казах че е далече, той си посочи часовника и каза "Виж колко съм минал, не ме притеснява да си ходя" . Там пишеше 38 км, и аз му показах моя на който вече бяха 40 и няколко, той се захили и си пожелахме хубав ден. Той беше тръгнал от Емине към Ком. От там понеже е по-близо се придвижва към София и подема Е4 и след него Е8, това му бяха плановете. Smile Аз му позавидях за свободното време и свободния дух, които можеха да му позволят такова нещо за толкова време и си продължих по пътя, като захванах качването на Паскал. Умората си каза дума и малко съвсем намалих темпото, а вятъра си ме издухваше. Звънях още преди това на Момина поляна и човека беше много възпитан и каза че той не е там, но ще ме чакат. Аз закъснях и стигнах малко след 20.00 часа по тъмно, а и нещо се завъртях в гората на равно място, че не си бях пуснал челника. Влязох там и печката бумтеше, съответно на масата беше разпоредника, който ми се скара защо съм закъснял, но добронамерено. След това попита откъде идвам и като му казах, ми се "накара също" и ми обясни че тая работа е безмислена. Съответно ми каза и за подобни планински водачи, дето вадили душите на хората и тоий ги е "хранил". Е сдушихме се, аз отидох и си оправих нещата имаше и топла вода, той още преди да дойда ми беше направил салата, някаква огромна и каза:
- Не смея нищо да направя друго или скара, че те вече не ядат много месо.
Smile Пих ракия, оправих си нещата и ги прострях, после говорихме доста на всякакви теми. Оказа се че той помага на сегащния хижар, а самия той е бил 10 години, но в някакво по отминало време, от Тетевен са. На мен много ми хареса и мястото и хижата и ще го посетя отново.

https://drive.google.com/drive/folders/11RuQ-Fop84ZFaWpxV9ABGkPTXwtTV8Re?usp=sharing

Ден 4 - х. Момина поляна - х . Добрила - 58 км 2550 м

Сутринта не бързах много, станах и закусих, говорихме пак с хижаря, пих кафе и се мотах. Тръгнах май след 8 часа, той ми предложи да си взема повече сандвичи, но аз отказах. В началото има едно приятно изкачване около 300 метра, докато не се излезе на Планински извори на билото, много хубаво място, грабна ме. Жалко че там така е заминала хижата, но какво да се прави. След това разбира се ме хвана леко вятъра и ходене ходене, нагоре надолу, настороението беше на ниво, тъй като времето беше ясно и ходенето на открито с уникалните гледки спомага за доброто настроение. Пак се бях нахъсал, че ще хапна супи и ще почина на х. Ехо, съответно като пристигнах малко след 14.30 нямаше никой и пак ядох мед и каквото имаше. Тръгнах след 15.00 пак нагоре надолу, подминах х. Козя стена и вече в сравително по-бавно темпо около 19.00 часа бях на прохода Беклемето. Тук допуснах първата си грешка, мислех си да сляза долу на хотел Сима и да си почина, или поне на Орлово гнездо или Дерменка. Е не направих нито едно от нещата, реших да отида направо на Добрила. Приказвах с майка ми и чух баща ми отстрани как ядосано говореше "Къде ще ходи сега тепърва до Добрила". Както писах трасето от беклемето до Дерменка е изгладено по пътя, работят машините яко. Горе долу за няма и час около 20 стигнах до Дерменка, но хванах пътеката преди нея и слязох право надолу. Стъмни се и тепърва започна ходенето. Бях останал без вода почти, а пък впоследвствие разбрах че разтоянието хич не е малко, качва се слиза. Доста се уморих, но към 22 и нещо бях на Добрила, където се обадих и хората ме чакаха. Съответно освен ракията, успях да хапна само и супа и салата. Оправих се и май към 00.30 започнах да заспивам. Но тази нощ ставах през два часа до тоалетна, бях се преуморил.

https://drive.google.com/drive/folders/1ooGMHVrdLvaj0bk2pDLKijDoo_6lna2_?usp=sharing

Ден 5 - х. Добрила - х. Мандрата 29,5 км 1672 метра денивелация

Станах по късно, закусвах, мотах се пих кафе и някъде около 9 поех на път. Чувствах се добре и доста бързо се качих на билото и така лека полека стигнах до Купена, където изведнъж все едно някой ми изключи лампата. Тогава разбрах че нещата не са добре и ще трябва да внимавам. Все пак продължих да се движа добре и така докато стигна преди изкачването към Жълтец. Помня го това изкачване и се сетих, че колкото и близо да ми изглежда е много душманско. Е така и беше, дотътрузих и както винаги вместо да ходя към Млечния чал, подсякох. Това може би беше грешка, не че е лошо, но трасето е доста странично наклонено и много натоварва външния глезен. Малко преди заслон Ботев се видях с една овчарка и надълго и нашироко говорихме, беше доста интересно. Както и да е, стигнах заслон Ботев и там Вальо поостарял и поотслабнал ремонтираше нещо. Имаше една леща която хапнах. Аз пък реших да го питам (понеже видях някой пишеше че щял да напуска) дали вярно е мислил да напуска заслона, на което той така едвам си подтисна гнева. Видимо беше ядосам много. Явно някой разпространява небивалици с някаква цел. . Че той питаше кой е казал това няколко пъти Smile Поех си по пътя, качих се на Ботев, времето се скапа следобяд, но не много, само мъгла и вятър, което е нормално за там. Слизането ме изненада, не бях слизал от там, обаче това лятото си е чисто самоубийство да се злиза от там. Вече усетих умората в глезените и не се чувствах добре. Бях се чул преди това с хижаря на Мандрата, който ми каза че го няма, обаче има там някакви работници и да им кажа да ми отворят буркан. Е като пристигнах там, работниците бяха изяли храната и нямаше почти нищо. Хубавото е че бяха запалили печката и беше доста топло, понеже се бях намръзнал. Както се бях смазал си направих салатата и после бъркани яйца с шпек, че нямаше друго. Там бяха дошли и дядо с внук, та и той намаза от яйцата. Оказа се че хижаря на Тъжа в последния момент им се обадил и ги отпратил да дойдат тук.
Пийнах си малко повече и като станах и тръгнах, едвам стъпих. Като се качих горе и видях подуването около пръстите ми стана лошо, понеже разбрах че се е обадило едно старо възпаление на връзките на пръстите на крака, което бях изкарал мъчно 2015-та година и за което бях напълно забравил. Но с този скапан терен, явно бях възбудил цялата работа наново. После правих леки масажи, и държах крака под студена вода известно време. Пих нурофени и подобни. И заспах, поне там се спеше добре.

https://drive.google.com/drive/folders/1D4p7IvuJzRh8V-ctt4IKk8QSWcl5z3zH?usp=sharing

Ден 6 - хижа Мандрата - хижа Бузлуджа Стара. 43.33 км - 1580 м денивелация

Тук сега не знак какво да кажа, но така излиза, че за първи път ядох готвено ястие на хижа Мазалат - пиле с ориз и беше супер. Иначе сутринта тръгнах от Мандрата пак късно след 8, преди това пих кафе, направих си го де. После нагоре и направо, уморен, около хижа мазалат се чуваха размножителните сигнали на елените. Там като стигнах си хапнах много добре. После много добре стана, продължих надолу към партизанска песен и се отбих и там, така ми дойде отвътре. Всъщност собственика беше седнал отвън, говорихме надълго и нашироко и от там, възприех още една идея, както и от хижаря на момина поляна, да не ходя сам. Крем супата е уникална там и палачинката. Общо взето си наваксах за предишните дни. После хакър макър продължих натам и се чух с Николай, който ме настигаше. Та се срещнахме на Шипченския проход, пихме по една кола и една вафла и продължихме към хижа Бузлуджа стара. Още един знам за внимание, хижарите въпреки че не са планинари, са много готини, първите които се обадиха да питат къде сме. Беше много хубаво. Хижаря извади една ракия много добра и хич не и се каних много, пийнах си юнашки.

https://drive.google.com/drive/folders/1fkFzSpqmtG4vqmV4VhRZpECB8SF5c1-5?usp=sharing

Ден 7 до обяд - х. Бузлуджа - х. Предел 33,8 км 920 метра денивелация.

Тръгнахме с Николай по-рано и понапреднахме покрай перките след това горски дом българка, гара Кръстец и така нататък, но както края на разходката, така и сега писането ми предвид че е към края си, ме кара да не изпадам в подробности. Навлязохме в гората, стана еднообразно, аз се чух с наште, имаше работа и други неща и постепенно взе да ме натиска битовизма. Бях решил да стигна Котел поне, но след като достигнахме прохода на републиката и малко преди това вече бях взел решение да си ходя. Нещата много добре съвпаднаха, тъй като имах отпуска точно до неделя, освен това травмата пак ме подсети, че е хубаво да взема мерки, имаше и умора, та тъй. На прохода хапнах много добре и пих бира, примолих се на едни хора да ме вземат и да ме свалят около Велико Търново. Преди това пожелах успех на Николай и му дадох всичките си полезни лекарства, плюс щеките (той ги беше подценил сериозно, и се движеше с два кола), прие ги с охота и така се разделихе. Тъй и не успяхме да направим поне един ден движение заедно, но сигурно е било за добро. За никакво време стигнахме, много километри, ама с автомобил е бързо. Те ме оставиха на детелината и там трябваше да прескачам с риск за живота към автогарата за да си хвана автобус за София. Smile) Стовариха ме някъде точно там и докато отивах в тази посока ме подхвана една труженичка. Та разговора протече горе долу така:
- Може ли да ми кажете откъде се минава за автогарата ?
- Тука насам е, ше работим ли ?
- Какво да работим ? Откъде да мина през тази детелина за автогарата ?
- Абее еее там бе. Нещо свирки, секс ? (да си минем директно на въпросите)
- Абе бегай от тука, не виждаш ли че съм уморен и бързам, кажи как да мина.
(Послева една много тъжна физиономия и получих отговор, като съжалих 100 пъти че не и дадох някой лев да се почерпи.. ама .. )
- Ее тука пресичай направо и си там ..
Така приключи цялата работа. Има още много за писане, обаче мина толкова време и нищо не направих. Реших че ако не го скалъпя преди сбирката, няма да стане никога. И най-важното е че сега имам идеи за следващата година ...

https://drive.google.com/drive/folders/1TIVCezJAMZ6XdAFUI1RlrZ66qhYs3FFM?usp=sharing

Последопис:
Обещах повече да не ходя сам и колкото и да не ми е приятно, ще се опитам да спазя това нещо. Толкова обичам да ходя сам в планината, но пък едва ли ще ми стане нещо и ако има другари.


Какво следва:
Предвид това че вече няма да ходя сам, започвам да набирам хора които да дойдат с мен следващата година. Тъй като аз обичам да движа през повечето време, затова и ще идва малко уж по - скоростно. Който има желание ще се радвам да го види това и да си го планира. Става въпрос за Септември - Октомври 2022 Предложенията са следните:

1. Ком - Емине - от 10 до 14 дни, вече знам много добре как да планирам етапите, затова че всеки е добре дошъл, стига да е сериозен.

2. София - Славянка - от 6 до 9 дни, с удоволствие ще повторя маршрута.

Отворен съм и за други предложения от рода на Славянка - София или Емине - Ком. Не знам дали трябва отсега да пускам тема.
Всички са добре дошли.
Съб Окт 30, 2021 8:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2242

Мнение Отговорете с цитат
Някой може ли да оправи текста, нямам и идея защо не се показва Smile ? Ама здраве да е де ..
Съб Окт 30, 2021 8:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5780
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Отговорете с цитат
kaloyanv написа:
Някой може ли да оправи текста, нямам и идея защо не се показва Smile ? Ама здраве да е де ..

Изглежда причината е в този участък:

Код:
[url]https://drive.google.com/drive/folders/1c0krS_98NkG7gwibMnnIZ66ULklPWBDx?usp=sharing
[/url]

Ако затварящият таг е на същия ред вместо на следващ, текста се вижда при "Преглед".

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Съб Окт 30, 2021 9:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2242

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря ви. Докато дойде времето да огледам вече е ок, мерси Smile
Нед Окт 31, 2021 1:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Страница 2 от 3

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov