[quote="ptanov"]днес беше доста приятно сутринта (бях между 8 и 10) - слънце, слаб вятър, София беше скрита под облаци. Ратракът беше минал по зелената писта, по синята - имаше отъпкано от миналите хора. По следите на ратрака беше доста твърдо, но встрани беше много приятно, срещнах около 30тина човека.[/quote
Забрави да кажеш че въпреки супер времето, беше си студено. Според мен поне -10 градуса. Днес беше деня. Като гледам какъв студ после идва, може и тогава да е добре.
Мерси за информацията де
Чет Дек 16, 2021 2:27 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2242
За много години !
Определено си има голяма промяна нагоре. Днес ходих от Драгалевци (естествено под лифта )до Черни връх. Горе времето беше тихо, слънчево и се качих по къс ръкав. Имаше много хора. Друг път не ми е много комфортно, обаче сега ми беше забавно. То беше някаква съвпкупност от какви ли не хора. Имаше голи до кръста, други се бяха навлекли със скиорски якета и бедставаха от жега, обаче не ги сваляха. Едни момчета дето движихме заедно, единия беше с гумени ботуши, обаче пък много корави на ходене. Други бяха с котки на обувките. Разни ревящи деца с мъка катереха нагоре по баира. Кучета, котки, направо пълна идилия . Имаше по маратонки, също така видях и един човек с официални обувки и дънки. Та днес беше ) идеално. Долу беше задръстено от коли, не можеха да се разминат. За съвсем краткото ми преминаване, някакви хора ме гонеха и ме питаха къде е Драгалевския манастир ) .. Имаше и някакви нинджи с бъфове напълно закрили главата и ски маски ..
към Черни връх нагоре има два лъча отъпкани, другия минава директно право нагоре покрай Лъвчето.
Снега доста е слегнал и е намалял, предполагам ако продължава да пече, ще се стабилизира доста по другите места. Сутринта се чудех как да тръгна и си взех за всеки случай тежките обувки, обаче само ги търлях по калта и пясъка. Сняг има чак към 1600 метра, над бай Кръстьо.
Така като гледам утре и аз ще съм по маратонки.
Снощи водих един много кратък разговор и ми се ще да питам тук дали има подобна тема и ако някой има повече информация или подходяща книга да ми прати, тъй като нещо познанията ми куцат.
Та говорихме си за снабдяване на организма с енергия, хипоглекимии, гликогенни депа и изчерпване и съответно отражението им върху човек по време на преход. На мен ми се е случвало да изпадам в някакви състояние, които съм си мислил че са някакво начало преди започването на хипоглекимия, обаче според човека с който говорих, ако си здрав, не би следвало да изпаднеш в безсъзнание или да станеш неадекватен, просто по някое време няма да може въобще да се движиш, а тези междинните състояние до някаква степен можеш да ги пренебрегнеш. Не съм много сигурен в това което ми каза и ми се ще да прочета малко литература на темата, обаче трудно се намира такава, която да е по насочена към преходи а не суха биохимия.
Аз например съм правил многобройни експерименти, да ходя и бягам без да закусвам нищо. И горе долу това което мога да кажа е че с времето, издръжливоста ми се покачва, смисъл, че не получавам никакви ефекти от тази работа..
Днес например се качих и слязох от Драгалевци до Черни връх, без да съм закусвал и без да ям нищо. Дори вода не пия много много. Чак горе изпих един чай и малко вода. По тези дългите преходи с много ранното ставане, досега се насилвам да изям някоя вафла или кроасан сутринта и това е . После па някоя вафла към обяд и това е.
Въпроса е какво казва науката спрямо това, ако говорим за натоварвания в аеробната зона, дори и в по-високия праг, където снабдяването да е изцяло кислородно, за колко време в такива случаи се изчерпва този гликоген и може ли да се изпадне в хипоглекимична криза.
Според това момче за такива натоварвания, депата се изчерпвали между 4 и 6 часа и после ако ядеш нещо сладко като захар, организма успява да възтанови само 20 грама за 1 час.
Някой има ли по-добра представа и да знае за литература, или поне да обясни. Макар че знама има страшно много фактори.
И ако има подобна тема, да си поместя там брътвежите.
Нед Яну 02, 2022 6:55 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Калояне, интересът ти към науката е похвален, но за какво ще се качваш до Черни връх, ако не изядеш там едно шкембе и не си вземеш две кебапчета в четвъртинка хляб за на слизане?
Нед Яну 02, 2022 8:22 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2242
Сотиров написа:
Калояне, интересът ти към науката е похвален, но за какво ще се качваш до Черни връх, ако не изядеш там едно шкембе и не си вземеш две кебапчета в четвъртинка хляб за на слизане?
Ами трябва да ти пратя снимки, да видиш защо ) Просто беше някакво мазало от народ .. Там вече приготвят някакви специалитети. Гледам яко се хапва и пийва
И второ ... лифтовете и хижите загрозяват планината
Нед Яну 02, 2022 8:33 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Прав си! Прочее, Картаген трябва да се разруши.
Нед Яну 02, 2022 8:34 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2242
Много слаб вятър днес, даже не мога да го нарека такъв. Пак същите добри условия като вчера. Този път минах покрай Лъвчето, малко по-кратко и стръмно. Утре мисля да се възползвам пак от хубавото време и най-накрая да отида със ските и ще карам точно пак там, понеже все още не е станал пълен кокал там, ама ще трябва по-рано да ставам, че да се върна навреме за работа.
Тази Драгалевската пътека от голи връх надолу, се е позаледила доволно и преди бай-кръстьо, снега просто го няма, даже е изсъхнало почти, не е и кално вече.
Пон Яну 03, 2022 8:16 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2242
Днес пак същите много хубави условия. Обаче заради вчера, днес се беше бетонирало още.
Докато се опитвах да се кача със ските на склона където минава ратрака и зимните колове, видях Тонката. Хубава среща, поговорихме горе на Черни връх. Казах му че няма да мога да дойда на срещата понеже, ще съм там и се прибирам събота срещу неделя през ноща.
В крайна сметка не ми дойде на ум как да се кача със ските и заобиколих по пътя. Нещо доста време ми отнема качването със ските и пак закъснях за работа. Въпреки че за по - малко от 15 мин бях на колата.
Линята която си бях набелязал от Черни връх, малко ме изненада, на места беше на кокал на друго леко меко, толкова колкото да направя едно мега добро падане, за атракция на едно момче и момиче с които спрях да поговоря преди това.
Но все пак мисля че за ски си е идеално .
Не съм свикнал още с тези ски и не мога да ги усетя. Ща не ща ще трябва да ида до Баровец, да покарам един ден. Че така с по едно качване до Черни връх и 1 пускане няма да им свикна близките 10 години
Вто Яну 04, 2022 1:02 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3034
kaloyanv написа:
... ходя и бягам без да закусвам нищо. И горе долу това което мога да кажа е че с времето, издръжливоста ми се покачва, смисъл, че не получавам никакви ефекти от тази работа...
Значи просто си имал глюкоза в повече... Доколкото са ми разказвали разни разбирачи, гликогенът в мускулите е едно, глюкозата като "гориво" за мозъчната дейност е друго. Доколкото знам, било установено, че след много тренировки, един хипер, мега, ултра и не знам какъв си маратонец съхранява в мускулите си много повече гликоген, отколкото обикновения гащник.
Друг фактор е включването на "мастната горелка", чиято мощ е сравнима с дизеловия двигател, ако го сравняваш с кола бензинка. По този въпрос има много написано от д-р Бари Сиърс, но там нещата според мен малко бият и на сектантство.
На трето място, за да върви процесът, няма как да не предвидиш и съответна водна поддръжка, електролити и т.н. В този случай разгледай какво правят участниците в Ironman. Там проблемът е, че обезводняването е толкова интензивно, че дори и да се наливаш като смок, капацитетът на пропускливост на стомашните мембрани не позволява уравновесяване. Затова правели друга чудесия - "предварителна хиперхидратация"...
Абе изобщо, задълбаеш ли в тази тема, ща изгубиш всякакъв кеф от тренирането - за да знаеш какво става с теб във всеки момент, ще трябва се превърнеш в нещо като киборг, и ще тичаш омотан в мрежа от всякакви датчици и по теб ще висят всякакви устройства... Познавам и такива люде... Не ги разбирам обаче...
А инак, конкретно по въпроса ти - за да изгубиш съзнание от хипогликемична криза, от една страна не е толкова лесно, но от друга, при здравословни проблеми това може да става и много бързо. При този процес голяма роля играе инсулинът. Той е "ситото", което определя колко от глюкозата от общия кръвен поток ще премине в клетките и там ще изгори. По този въпрос съм получавал теоретично и нагледно обучение от Боян Петров. Той си имаше такива проблеми и често му се случваше буквално да изключи /ако си гледал филма Аватар - ами точно така изглежда изключването - както си стоиш, губиш съзнание и се сгромолясваш/. Та Боян ми обясни тогава - няма какво да ми се шашкаш, не съм умрял - ако не сме на студено няма страшно - просто като се регулират нивата на едното и другото, включваш обратно... Единствено проблем/дори фатален/ е ако това ти се случи докато караш кола или си на някой осемхилядник. Имало е и такива истории, но от уважение към вече отишлия си човек, няма да ги разказвам, нито как е постъпвано в съответната ситуация.
Вто Яну 04, 2022 1:32 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2242
vladofff написа:
kaloyanv написа:
... ходя и бягам без да закусвам нищо. И горе долу това което мога да кажа е че с времето, издръжливоста ми се покачва, смисъл, че не получавам никакви ефекти от тази работа...
Значи просто си имал глюкоза в повече... Доколкото са ми разказвали разни разбирачи, гликогенът в мускулите е едно, глюкозата като "гориво" за мозъчната дейност е друго. Доколкото знам, било установено, че след много тренировки, един хипер, мега, ултра и не знам какъв си маратонец съхранява в мускулите си много повече гликоген, отколкото обикновения гащник.
Друг фактор е включването на "мастната горелка", чиято мощ е сравнима с дизеловия двигател, ако го сравняваш с кола бензинка. По този въпрос има много написано от д-р Бари Сиърс, но там нещата според мен малко бият и на сектантство.
На трето място, за да върви процесът, няма как да не предвидиш и съответна водна поддръжка, електролити и т.н. В този случай разгледай какво правят участниците в Ironman. Там проблемът е, че обезводняването е толкова интензивно, че дори и да се наливаш като смок, капацитетът на пропускливост на стомашните мембрани не позволява уравновесяване. Затова правели друга чудесия - "предварителна хиперхидратация"...
Абе изобщо, задълбаеш ли в тази тема, ща изгубиш всякакъв кеф от тренирането - за да знаеш какво става с теб във всеки момент, ще трябва се превърнеш в нещо като киборг, и ще тичаш омотан в мрежа от всякакви датчици и по теб ще висят всякакви устройства... Познавам и такива люде... Не ги разбирам обаче...
А инак, конкретно по въпроса ти - за да изгубиш съзнание от хипогликемична криза, от една страна не е толкова лесно, но от друга, при здравословни проблеми това може да става и много бързо. При този процес голяма роля играе инсулинът. Той е "ситото", което определя колко от глюкозата от общия кръвен поток ще премине в клетките и там ще изгори. По този въпрос съм получавал теоретично и нагледно обучение от Боян Петров. Той си имаше такива проблеми и често му се случваше буквално да изключи /ако си гледал филма Аватар - ами точно така изглежда изключването - както си стоиш, губиш съзнание и се сгромолясваш/. Та Боян ми обясни тогава - няма какво да ми се шашкаш, не съм умрял - ако не сме на студено няма страшно - просто като се регулират нивата на едното и другото, включваш обратно... Единствено проблем/дори фатален/ е ако това ти се случи докато караш кола или си на някой осемхилядник. Имало е и такива истории, но от уважение към вече отишлия си човек, няма да ги разказвам, нито как е постъпвано в съответната ситуация.
Мерси за информацията, полезна е.. На мен питането ми е свързано по-скоро с практиката. Понеже ми се е случвало когато съм сам, да "предобря" смисъл по едно време започва да ми се гади, и се отпускам, яко ми се доспива. Та идеята е доколко едно такова състояние, ако продължа да се напъвам, може да доведе до проблем, в който сам няма да мога да се оправя
Понеже съм забелязал, че когато се преуморя и съм някъде в планината, дори мястото да ми е много познато, автоматично започвам да си мисля само лоши неща и въобще усещането е за опастност, а то реално няма никаква. Терена е елементарен, времето е хубаво.
По принцип ми е ясно че не трябва да се стига до такава ситуация. Но просто аз така обичам, като ида да се натоваря и то да го усетя. Предполагам с опита и годините, живот и здраве, нещата ще се променят
Сря Яну 05, 2022 11:44 am
nickkal
Регистриран на: 15 Фев 2012 Мнения: 178
vladofff написа:
При този процес голяма роля играе инсулинът. Той е "ситото", което определя колко от глюкозата от общия кръвен поток ще премине в клетките и там ще изгори. По този въпрос съм получавал теоретично и нагледно обучение от Боян Петров. Той си имаше такива проблеми и често му се случваше буквално да изключи /ако си гледал филма Аватар - ами точно така изглежда изключването - както си стоиш, губиш съзнание и се сгромолясваш/. Та Боян ми обясни тогава - няма какво да ми се шашкаш, не съм умрял - ако не сме на студено няма страшно - просто като се регулират нивата на едното и другото, включваш обратно... Единствено проблем/дори фатален/ е ако това ти се случи докато караш кола или си на някой осемхилядник. Имало е и такива истории, но от уважение към вече отишлия си човек, няма да ги разказвам, нито как е постъпвано в съответната ситуация.
Донякъде вярно, но не съвсем. Особено за инсулиново зависими диабетици. Поради изкуствено въвеждане на инсулин, всяка хипогликемия е животозастрашаваща. Ако няма човек, който да 'захрани' изпадналия с бързи въглехидрати, е много вероятно края да е ...... Всяка хипогликемия оказва много сериозно влияние върху мозъка.... Не е шега работа.
Сря Яну 05, 2022 3:12 pm
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 681 Местожителство: гр.София
kaloyanv написа:
Днес пак същите много хубави условия. Обаче заради вчера, днес се беше бетонирало още.
Докато се опитвах да се кача със ските на склона където минава ратрака и зимните колове, видях Тонката. Хубава среща, поговорихме горе на Черни връх. Казах му че няма да мога да дойда на срещата понеже, ще съм там и се прибирам събота срещу неделя през ноща.
В крайна сметка не ми дойде на ум как да се кача със ските и заобиколих по пътя. Нещо доста време ми отнема качването със ските и пак закъснях за работа. Въпреки че за по - малко от 15 мин бях на колата.
Линята която си бях набелязал от Черни връх, малко ме изненада, на места беше на кокал на друго леко меко, толкова колкото да направя едно мега добро падане, за атракция на едно момче и момиче с които спрях да поговоря преди това.
Но все пак мисля че за ски си е идеално .
Не съм свикнал още с тези ски и не мога да ги усетя. Ща не ща ще трябва да ида до Баровец, да покарам един ден. Че така с по едно качване до Черни връх и 1 пускане няма да им свикна близките 10 години
Ще използвам темата ти да пусна няколко снимки като се качвах преди няколко дни. Ратрака мина но точно по завоите не обработил и бетона за който говориш създава дискомфорт на спускане. Можеш и на Мальовица да спускаш, аз поне съм доволен от организацията и липсата на хора там. Има и сини писти в комбинация с червена. https://photos.app.goo.gl/HFAoYqRd5tbR8djLA
Сря Яну 05, 2022 4:00 pm
ptanov
Регистриран на: 04 Авг 2017 Мнения: 18
kaloyanv написа:
Та говорихме си за снабдяване на организма с енергия, хипоглекимии, гликогенни депа и изчерпване и съответно отражението им върху човек по време на преход. На мен ми се е случвало да изпадам в някакви състояние, които съм си мислил че са някакво начало преди започването на хипоглекимия, обаче според човека с който говорих, ако си здрав, не би следвало да изпаднеш в безсъзнание или да станеш неадекватен, просто по някое време няма да може въобще да се движиш, а тези междинните състояние до някаква степен можеш да ги пренебрегнеш. Не съм много сигурен в това което ми каза и ми се ще да прочета малко литература на темата, обаче трудно се намира такава, която да е по насочена към преходи а не суха биохимия.
Не разбирам много по темата, но да споделя някои неща, които може и да са верни, но може и да не са (и изобщо да не са по темата):
при бегачите/маратонците има едно понятие hit the wall, например: https://www.runnersworld.com/uk/training/marathon/a774858/how-to-avoid-the-wall-and-cope-if-you-hit-it/ евентуално ако е нещо подобно - може да се зачетеш в тази насока.
В "Първите седем" на Боян Петров някъде се споменаваше колко калории човек може да поеме на ден и колко може да изразходи (много повече може да се изразходват). В книгата, която съм споменал по-долу също има подобно твърдение.
За това предните дни човек да яде/да е сит помага (поне при мен) при еднодневни тежки натоварвания е добра идея (предполагам и за течности както беше споменато в темата).
В една друга книга, която ми беше много полезна - "Планините отблизо" ( https://stenata.com/knigi-i-spisaniya/3790-kniga-planinite-otblizo-narchnik-na-planinskiya-vodach-i-dobriya-planinar.html моята е пето издание, в линка пише четвърто, не знам дали има разлика) има отделна глава "Физиология и хранене" и в 5 страници се говори за баланса в човешкото тяло. Ако ти е интересно - може да се разходиш в някоя книжарница и да ги погледнеш (след 212 страница) и ако ти хареса да си я вземеш - не знам колко е ОК да ги снимам тези страници, защото все пак е било усърден авторски/екипен труд. Споделям една част за да прецениш дали ще си струва да я търсиш по книжарниците: "Хипогликемията е състояние на организма (...). Най-общо признаците, които я характеризират, са: обща слабост, (...). Ако физическото натоварване продължи или не му се окаже помощ, той може да изпадне в безсъзнание (...) След приема на въглехидрати състоянието на организма бързо се подобрява. (...) трябва да се помогне и чрез облекчаване на натоварването (...).". Според книгата оптиалното съотношение за прием на храна е 60/25/15 (въглехидрати, мазнини, белтъци).
Иначе това, което аз усещам (горе-долу съвпада с това, което пише и в книгите) е че различни храни са ми "вкусни" в зависимост от натоварването - като е леко ми се яде месо, като е тежко - сладко. Още помня като с един приятел правихме за първи път Витоша 100 извън състезанието и си носихме храна/вода сами - накрая в София върнах 1 кг суджуци неизядени, а сладките неща едвам ми стигнаха (та тогава почти само от сладко имах нужда). Но пък в други случаи, например (подобно на Витоша 100) - тръгнахме от Симеоново, по пътеката на Витоша 100 но от Кладница, през Селимица стигнахме до Черни връх и от там обратно до Симеоново затворихме кръга. Та на изкачването към Черни връх намалихме темпото и после на Черни връх ми се ядеше месо, а не сладко - "мастната горелка" както е написал vladofff. Друго наблюдение ми е че някои по пълни хора след като се раздвижат в планината - не им се яде, предполагам си вкарват тялото в режим на "мастна горелка" (това в училище по биология май сме го учили) и понеже имат много такова гориво - нямат нужда след това от ядене като се приберат (даже май имаше диета базирана на това поведение на организма).
А за предобрянето - nickkal според мен добре го е казал - като мозъкът има недостиг на нещо - не е добре, защото тъканта там е много чувствителна и колкото да могат да се създават нови невронни връзки - има последствия. Например, при гмуркачите след блекаут (недостиг на кислород) не им дават (или поне не би следвало да им позволяват) да продължат следващите състезания/дисциплини за деня. От друга страна "Протоколът Табата" е точно на предела, но за кратко, предполагам се търси баланс между двете. Макар че при професионалните спортисти "целта оправдава средствата" и там тези неща са второстепенни.
Иначе и аз обикновено сутринта не закусвам, но когато хапна дори и нещо малко (чай със захар или мед/roobar/ядки/плод/мляко+банан+чия) се усещам по-добре особено при кратки и интензивни ходения до Витоша.
Пет Яну 07, 2022 1:32 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2242
Днес в района на Комините сутринта беше паднал нов сняг около 5-7 см. Температурите ниски около -5 -6 , снега беше на едни ситни кристали. Към 11 часа температурата беше около -4. Като валеше доста леко. Може би натрупа там около 10 см общо.
Засега по тези прогнози не виждам толкова сняг колкото казват.
Ще ми е интересно Ведрин да каже как е по Рила.
Иначе целия склон, явно когато беше затоплянето се е изсипал като основна лавина, понеже има немалки блокове долу. Изглежда че хубавото и много яко направено мостче е отишло в джаза, понеже видях една греда да стърчи от снега. Лавината е минала през моста, там е натрупала доста и е слезла още малко по пътеката.
П.С - ах че интересно, сега погледнах на камерите и се оказа че в Плевенско има поне 15 см. А то уж там беше много топло.
В Бели Искър цял ден вали сняг с кратки прекъсвания. Отначало беше много тежък и мокър, но постепенно стана пухкав. Има и доста вятър. Снежната покривка е десетина сантиметра и в момента продължава да трупа при температура -6°C. Количеството валеж, откакто започна да се задържа снега, е около 4 литра на квадратен метър.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Яну 11, 2022 7:38 pm
ptanov
Регистриран на: 04 Авг 2017 Мнения: 18
Днес на Витоша по синята писта където не беше минавал ратрака (след помагалски до зелена писта) беше силно фирновано и на места заледено/издухано и трудно се ходеше със ски без котки/ножове (crampons). По зелената изглеждаше добре, от пожарната кула по зимната маркировка надолу (до пресичането със зелената писта) беше заледено. Иначе беше слънчево, през повечето време без вятър (няколко пъти подухваше), бях се облякъл добре и не усетих студ, но май беше доста студено (на Алеко -8, на Черни връх -12 според сензора), защото винтчетата на автомата на брат ми изпаднаха (това им е било третото излизане и при предните два - са си били добре (затегнати)).
Обобщено - за разходка - беше идеално, за спускане - твърдо. Имаше малко хора като че ли - 10-20 човека срещнахме сутринта.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети