Из върховете на Вискяр

goro_levskara написа:

Благодаря ти! Със сигурност ще ми послужи.
Иначе си направил едно отклонение, точно на един от върховете, който ме интересува - Колибе, или точката на картата с височина 1046.
По карта, котата е точно на пътя, но ти си направил леко отклонение на север. Там ли е най-високото място, или по други причини си се отклонил?
Ето и картинка на мястото:

Причината за отклонението е тази:

В спокойно мога да кажа мразовития понеделник, направихме още една разхозка във Вискяр планина. Не успях да организирам втори автомобил и на този етап минаването през целия северен рид се отлага напред във времето. Идеята ми беше да направя така плана, че да минем възможно най-много от планината, използвайки само едно превозно средство. За съжаление, обаче среща с местни хора, така и не успях да направя и съответно доста от въпросителните си останаха.
Все пак в 10 сутринта бяхме на изходния пункт - превала между селата Красава и Озърновци.Села е силно казано, тъй като иде реч за отделни махали, които за съжаление са обезлюдени до крайна степен. Може би през уикенда ходят хора нагоре, но през седмицата няма никой - нещо, в което се убедих. Тръгнахме по коларския път в северозападна посока, като първоначално се движихме през гора и много кал. След 15 минути вече бяхме на открито, като започнахме да катерим югоизточните склонове на връх Плашивец - петият по височина в цялата планина.
Връх, който силно препоръчвам, заради гледките, които се откриват отгоре. Бързо стигнахме връхната точка, където освен котата има и ветропоказател, или поне аз така си мисля за пилонът забит на най-високото място. Така се случи, че за кратко време изкачихме три пъти връх Плашивец, тоест три пъти се наслаждавахме на гледките от него. Заради силния северен вятър и студеното време, не се задържахме бързо горе а хванахме по слабо личащ коларски път в северна посока към връх Малък Плашивец - 20 ти по височина. Разстоянието до него е по-малко от 400 четра, но пък слизането е стръммно. Все пак бързо стигнахме до връхната му точка, която е на слабо изразено възвишение - второто такова след слизането от основния връх. Веднага след това тръгнахме отново по стръмния път към Плашивец - второ изкачване за деня. От връхната точка, пък започнахме ново слизане и отново стръмно, този на северозапад. Вече в подножието му се засякохме с път, вляво от нас, идващ от една от махалите на Красава. Тръгнахме по него, като вече почти изцяло се движехме на север. Много скоро вече бяхме и на третия връх за деня - Бурников рид - 14 ти по височина, който не е отбелязан на повечето карти, а го има само като точка. От него билото и пътя по който вървим, вече е с посока северозапад. За по-малко от 20 минути стигнахме и до десетия по височина връх във Вискяр - Забел, който беше и последният за първата част от маршрута.
Върнахме се по същия път, като изкачихме отново връх Плашивец и много скоро след това бяхме на превала при автомобила.
След кратка почивка тръгнахме отново, но този път в обратна посока - на югоизток. Коларският път, по който вървяхме беше почти без сняг и калта взимаше превес. Но пък се движехме по било и въпреки студа от северняка и многото кал, се наслаждавахме на гледки във всички посоки. За около половин час стигнахме до разлатото теме на безименен връх, даден на картата, като точка с височина 1029 и наименувание на местността, около него - Върха. Тук отново се връщам на книжката за Вискяр от 80 те години на миналия век, в която пише, че при връх Върха се съединяват Средният, със Северният рид и продължават, като основно било на планината. Стигнах до извода, обаче, че това никак не е така. Съединението на двата рида се осъществява на следващия връх по билото в посока изток - Колибе - шести по височина, който също не е посочен на повечето карти, като връх. Стигнахме бързо до него и веднага се насочих към камъка, който беше снимал ilievvli и постнал в предишното мнение. Още като го видях, започнах да преглеждам по картите и на една от тях на същото място имаше знак за паметник/гроб - тук Че иде реч за кръст, издялан в камъка е категорично, но каква е историята, си оставя загадка. Дали това е гроб и защо точно на този връх, не мога да отговоря. Нядавах се, че ще видя местни, като слезнем да ги попитам, но не ми се получи. Дано някой ден имам тези отговори, интересно би било.
От Колибе продължихме на югоизток и се изкачихме и на втория по височина връх в планината - Мечи камък
Връщането до колата беше по същия път, като през цялото време се наслаждавахме на гледки към масивния и обзорен връх Плашивец, който вече бяхме изкачили три пъти, по-рано през деня.
Ще се постарая да кача някоя и друга снимка малко по-късно, или утре.

Още в началото при превала има монумент, който си личи, че е посещаван...

Връхната точка на Плашивец...

Както и гледки отгоре...

Връх Мали Плашивец, второто възвишение...

Връх Бурников рид...

Връх Забел...

Гледка на югоизток към Плашивец и Мечи камък в дъното...

И отново Плашивец...

Вече в посока изток и масива на връх Колибе...

Както и камъка с кръста на него...

На връх Мечи камък...

И за последно връх Плашивец...

Днес направихме още една разходка във Вискяр, като този път качихме и първенеца, както и още пет от именуваните върха в планината. След не толкова ранно тръгване, малко след 10, вече бяхме на изходния пункт в село Брусник, или по-скоро, мястото, откъдето се тръгва за Чеканска бука - първенец на планината. Днес се качих на него за втори път, като първия беше преди седем години. Преди това се изкачихме и на деветия по височина връх Свети Никола...

Нещата за тези години рязко са се променили. Най-вероятно следствие на силна буря, голяма част от иглолистната горичка в района на върха е изчезнала. Освен това, сечта, заради падналите дървета е зачестила...

Появили са се нови коларски пътища, които липсват на картата, но на които не може да се разчита, заради това, че просто свършват в нищото, както установихме по-късно.
Все пак за около 50 минути успяхме да се изкачим на върха...

От върха решихме, че ще се спуснем по рида до Чеканец и от там по подсичащия път да се върнем в Брусник при колите. На едно място се засякохме с голям коларски път, идващ вляво от нас и реших да тръгнем по него и да излезем на седловината след връх Чеканска бука, или на място, откъдето бяхме минали на идване. Но пътя, както вървеше в посоката ни, така изведнъж изчезна. И то изведнъж, а не постепенно. Явно са правили просека до някъде и са я зарязали. Трябваше да импровизираме, за да се върнем на маркировката, по която се бяхме движили на идване...

...След като стигнахме до нея, бързо достигнахме и автомобилите. След кратка почивка, тръгнахме с тях към следващата ни цел за деня - връх Шилева чука, докъдето не успяхме да стигнем преди две седмици, заради непроходимостта на връх Калето.
Да ама, докато си гледах картата, установих, че близост до пътя е и един от високите именувани върхове в планината - Остри връх
Не ми трябваше някой да ме навива, реших го на момента. След 1,5 км по асфалтовото шосе за Брезник, оставихме колите и без пътеки се изкачихме и на този връх...

Върнахме се бързо при тях и тръгнахме към село Бабица - изходния пункт за Шилева чука. По пътя спрях на едно за да снимам обзорния връх Плашивец, който бяхме изкачили изминалия понеделник...

Много скоро вече бяхме в селото и тръгнахме към върха. За разлика от предишните пъти и махалите, които бяхме посетили, тук имаше живот и съответно хора с които да си поговорим. Още с първия срещнат човек се заговорих за наименуванията на върховете по този рид на Вискяр. Интересното беше, че той сам ги спомена по реда им от Бабица в посока югоизток. Започна да изрежда: Джукина могила, Свети Архенгел, Градището... Тук си позволих да го прекъсна и да го корегирам, че върхът се казва Калето, но той ме матира, като каза, че ...Калето е следващия и той е непроходим... И ако за трудната достъпност на този връх не се учудих толкова(все пак е местен и се предполага, че има информация) , то названието Градището за Шилевата чука ме озадачи. Казах му, че по картите върхът преди Калето е именуван, точно като Шилева чука, или Високата могила, както е на ЕТК, но той каза, че не е чувал тези имена и хората от селото си го знаели, като Градището. Тук отново идва вечната питанка, откъде се е черпело информация за имената, като са се правели топографските карти навремето. Но еднозначен отговор на този въпрос няма и въпросителните си остават. В интерес на истината, човека ми повтори нещата от книгата, които бях чел. За древен град, за иманярите, разкопките и т.н. След като се качихме на върха, наистина имаше разкопки, както и на Калето, преди две седмици, като ходихме. Ако приемем, че и там някога е имало селище/крепост/градеж, то името Градището в никакъв случай не е дадено случайно. Но това са неща, за които можем само да гадаем. Реших си за мен, че върха ще е с име Шилева чука, противно на логиката от гореспоменатите мисли. Просто реших да се доверя на книжката и информацията, която имах към този момент.
Продължихме нагоре и първо качихме връх Свети Архангел...

...на който има пилон, някога служел за знаме може би. Постояхме малко на този връх и тръгнахме и към Шилева чука. А ето го и него...

Стигнахме бързо до връхната точка и противно на очакванията ми, тя беше на открито и се откриваха гледки във всички посоки. Не както на Вискярска могила и на Плашивец, но гледки, които си заслужават пътя до върха. Естествено първото нещо, което видях (тоест исках да видя) беше връх Калето и растителността по него, която ни спря преди две седмици, още тогава да качим Шилева чука...

Ами продължавам да твърдя, гледан и от тук, че е непроходим. Пратихме и дрона и го свалихме възможно най-ниско. Пътеката просто изчезва, губи се в трънака, няма я. Знам че съм взел правилното решение да се върнем, нещо, което ме човъркаше отвътре последните десетина дена. Просто без някакво сечиво е излишно да се прави опит.
Върнахме се на Свети Архангел и качихме и последния връх за днес - Джукина могила...

От там по коларския път слезнахме в селото, с което днешната разходка приключи...

В интерес на истината не мога да се сетя на първо четене за толкова ниска, а в същото време дълга и обзорна планина, като Вискяр. Ако изключим района на Чеканска бука, който заради изчезналата гора, не е привлекателен, то всички други места, на които ходих, си заслужават разходката и човек би се върнал с най-голямо удоволствие на тях. Гледките от върховете Вискярска могила и Плашивец са уникални, въпреки ниската си надморска височина, то тези върхове спокойно могат да съперничат на много по-високи от тях. Разходката по билото от Красава до Мечи камък, борбата с тръните на Калето, дивите животни, които излизат много често, са все неща, които биха накарали туриста да се върне отново във Вискяр. Една страхотна планина...