Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1512 Местожителство: Хасково
МНОГО КИЛОМЕТРИ, ЧЕТИРИ БАИРА, ЯЗОВИР, МОРЕ И КАМЪК.
Има странни екскурзии, които не е нормално да сложиш под никоя обобщена наша тема.
След много чесане по главата реших все пак да сложа темата тук.
В късния следобед на срядата най-после отмъкнах кола като Баба Илийца и с жената опрашихме към морето. Не бързайте да ми се карате за думата море. Вероятно и Райнхолд Меснер е ходил на море, пък и през цялото време мислех как да обърна нещата в планинска посока. Успях!
Където и да пътувам, всяка земна стърчилка провлича вниманието ми и аз се заканвам, че някой ден…. Ще я! Времето беше малко, кривнахме от магистралата и стигнахме:
БАКЪДЖИЦИТЕ: „Разположени са между Ямболското и Елховското поле на запад и югозапад, Сливенското поле на север и Бургаската низина на изток. На североизток се свързват с възвишението Хисар, а на юг с крайните северозападни разклонения на Странджа. От северозапад на югоизток дължината им е около 30 – 35 km, а ширината до 10 – 12 km. Средната им надморска височина е около 300 m. Най-високата им точка връх Свети Сава (514,6 m) се издига в северна им част, на около 2 км южно от село Търнава. Изградени са от андезити, пикрити, базалти, трахибазалти и андезитни туфи и има находища на полиметални руди. Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние. По билото им (с изключение на най-северозападната им част) преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно море и Егейско море. Реките течащи на север, запад и югозапад принадлежат към басейна на река Тунджа, а тези течащи на изток – към басейна на Средецка река, принадлежаща към басейна на Черно море.“ Това е цитат от Уки, а хълмовете бяха отдавна набедени за качване, просто … да не им е простено.
Хора почти нямаше, манастирът беше затворен, бафнаха ни кучета, повървяхме в изненадващата жега малко над километър и стигнахме най-високото връхле. Горе имаше паметник в стилистиката на 80-те години, нищо не ме впечатли, но нали съм ходил и там? Имаше паметник на пометените от автобуса поклонници, единият параклис приличаше на противоатомен бункер....
Снимчуги:
Пристигнахме в Слънчака късно вечерта. Пред нашия комплекс половината коли бяха украински. Истинска хотелска част няма, така че вероятно хората са заможни и си плащат на частно, без да разчитат на милостта на държавата. Знам какво се пише по въпроса, затова казвам само какво съм видял:
Някои украинци явно сами плащат за престоя си тук.
Някои наистина са богати, имаше джип Линкълн с размерите на локомотив.
Повечето наистина са жени и деца.
От морето снимки не качвам, ще е ерес.
==================
Придобиха популярност снимки от „Чудните скали“ край язовир Цонево. Отидохме и дотам.
Разстоянието не е много за магистрала, но при разбитите пътища през Медово и теснотията след Превала, въпреки новия асфалт, пътуването стана бавно. Е, отидохме, снимахме…. Не е лошо, но при цялата прехваленост… Просто скаличките са малки. Хората се впечатляват от слона, защото е голям. Слон с размери на котка ще е изрод.
Както и да е, отчетохме и това, философиите ми по темата вече сте чели, нека не стават досадни. Но, ….. и това се води в Стара планина. Още един баир!
Снимки направих:
Днес се оляхме направо с експедицията. Изчезнахме рано и карахме чак до Малко Търново. Странджа, пореден баир! Пък и крайно кьоше на България!
Малкото Търново е странно живо, има няколко стари къщи, две църкви….
Всъщност, ходихме и до село Индже войвода, но това си е моя лична приумица. Преди 39 години работих там като сондьор, отидох да видя какво е останало от селото. Е, живо е, доволен съм.
Прибрахме се през Странджа и Сакар. Сакар, четвърти баир! Малко преди Харманли видях табелата за Овчарово, където се отбих и снимах менехира. Не е кой знае какво, но отчетохме и това. Ще го кача и в другата тема, където сме го коментирали.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
