Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Голо бърдо – дивите урумови лалета и други редки цветя
На 12 май 2019 г. (неделя) решихме да се разходим до дивите урумови лалета в планината Голо бърдо.
Бяхме четирима – аз, съфорумката абсурд (Валерия), съфорумецът il4o_voivoda (Илко) и жена му Виолета.
С кола подходихме по черни пътища между селата Червена могила и Стефаново – до 846 м надморска височина.
След това продължихме пеша по тревистия склон към местността Влашки валог, където знаехме, че цъфтяха лалетата.
Лалетата бяха в разгара си – имаше ги със стотици и даже хиляди! Видяхме и по-редките червени лалета. Имаше и други цветя.
Връзка към всички снимки от разходката (425 броя снимки, 3,42 ГБ):
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Съб Май 08, 2021 8:22 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Голо бърдо – лалета, цветя, облаци и барбекю – 06.05.2021 г.
Тази година пролетта закъсня и времето през месец април беше студено, така че цветята закъсняваха с цъфтежа си.
Въпреки закъснялата пролет решихме да отидем на Голо бърдо и да проверим дали дивите урумови лалета бяха цъфнали.
Денят бе 06.05.2021 г., четвъртък – ден на Свети Георги и на Българската армия. Времето го даваха чудесно – слънчево и топло.
Събрахме се до автогарата на град Радомир:
Аз, съфорумката абсурд (Валерия), съфорумецът excalibur (Румен) с негова приятелка Ана, Вихър (с прякор Голям турист) и Цвета (Неда).
Потеглихме с 2 коли (Дачия Дъстър) по шосето на югоизток към село Червена могила.
700 метра след края на Радомир се отбихме вляво (на североизток) по хубав черен път.
На 2 места по пътя имаше големи локви и малко кал, но за по-висока кола нямаше проблем.
Изминахме 4,1 км и стигнахме до нашата цел – хубав ловен заслон на брега на поток (765 м н. в.).
Идеята ни беше да не носим целия багаж, а да го оставим в колите и да направим прехода с малки ранички.
Планът беше след прехода да се върнем до заслона, да напалим огън, да опечем месо и гъби на скара и да обядваме.
След заслона склоновете на Голо бърдо започват да се издигат стръмно нагоре. Уж ниска планина, пък стръмна...
В планината има много пътища и пътеки. За съжаление много от тях са обрасли, но все още проходими.
По един такъв обрасъл път се изкачихме в посока изток към нашата първа цел – местността Влашки валог.
Скоро стигнахме до края на гората, където имаше много люляци, който цъфтяха (в Голо бърдо има много люляк):
След това излязохме от гората на открит южен склон с поляни, пълни с цветя:
Жълт гороцвет, сини и жълти перуники, маргаритки, прецъфтели съсънки (котенца) и много други с незнайни имена.
И като се започна едно снимане!
Появиха се и първите лалета. Те бяха по-малко като бройка от миналите години, а като че ли бяха по-малки и по големина.
Намерихме и няколко червени лалета (червените са по-редки от жълтите, но като че ли от година на година стават все повече).
Стигнахме до кота 1115 м, където лалетата бяха най-много.
Сега обаче не бяха много. Учудих се колко малко от тях бяха цъфнали.
Очевидно късният сняг и последвалото студено време беше объркало цветята.
Разбира се, имаше напъпили лалета, които щяха скоро да цъфнат, но и те не бяха много.
Тази година може би изобщо нямаше да има такъв масов цъфтеж както при предишните години.
За сравнение – ето снимки от 01.05.2016 г.:
Останах малко разочарован, че тази година нямаше да мога да снимам много лалета. Но всяко зло за добро:
От друга страна, хубавото бе, че който желаеше, все още имаше достатъчно време да отиде и да им се полюбува.
Освен това имаше много други редки цветя, които също заслужаваха внимание, защо да се ограничаваме само с лалета?
Намерихме още непрецъфтели сини съсънки (котенца), което също беше странно, защото времето им отдавна беше отминало:
Жълтото цвете на следващата снимка може би е вид дива орхидея, а камбанката вляво от него е ведрица, имаше ги много в гората:
Влязохме в резерват „Острица“ и изкачихме връх Острица 1147 м – един от най-обзорните в Голо бърдо.
Срещнахме и други туристи – малки и големи. Казаха ни, че асфалтовия път от Перник до х.„Славей“ е затворен за коли в почивните дни.
От връх Острица видяхме следващите цели за деня – върховете Малка Колоница и Голема Колоница:
След това мислехме да приключим обиколката на Голо бърдо с официалния първенец връх Ветрушка и Кобилски връх:
Бързо се спуснахме до плитката седловина и поехме по стръмния югоизточен склон на връх Голема Колоница.
На върха ни очакваше изненада – бетонна кота, табелка с името на върха и надморската му височина – 1157 м.
Освен това имаше схеми на околните планини – бяха обозначени по-главните върхове на Рила, Витоша, Стара планина.
На Едромащабната топографска карта на България – ЕТК 1:5000 – бяха отбелязали котата с височина 1158,5 м.
Официалният първенец на Голо бърдо – връх Ветрушка – беше отбелязан с височина 1157,5 м.
Тоест връх Голема Колоница може би се явяваше най-високият връх в планината Голо бърдо!
Дали това бе наистина така – трудно можехме да проверим. А и едва ли това имаше голямо значение.
Джипиесът ми показа височина 1157 м, колкото пишеше и на табелката, но джипиесът нямаше голяма точност.
По-важното бе, че от върха се откриваше приказна гледка. Защо приказна? Заради облаците, които сякаш бяха от приказка!
Град Перник се беше длъжнал долу в подножието на планината и не се побираше в един кадър:
Витоша:
Рила:
Конявска планина и зад нея все още снежната Осоговска планина с първенеца връх Руен (2251 м):
Цялото Краище – до Дукат планина (връх Църноок), Бесна кобила, Велики Стрешер, Руй, Влашка планина в Сърбия:
Западна Стара планина – на връх Миджур леко се белееше малко сняг:
Връх Ком, на него също все още имаше малки петна сняг:
Люлин планина, а зад нея вдясно се тъмнееше връх Мургаш в Стара планина:
И малко общи снимки, разбира се:
Отказахме се да ходим до връх Ветрушка, много дълго щеше да стане, а вече огладнявахме.
Плюс това до Ветрушка можехме да стигнем с кола по стария асфалтов път до бившето военно поделение на върха.
Спуснахме се бързо до маркираната нарядко пътека от хижа „Славей“ за хижа “Бели кладенци“ и хижа „Кралев дол“.
Малко след това се отбихме на юг по пътечката, която водеше право към „нашия“ заслон, до който бяхме спрели колите.
Минахме покрай чешмата Бели кладенци (Голо бърдо е суха планина и местата с вода са малко):
А съвсем малко встрани от пътеката (на 30-тина метра) беше чешмата Света вода, оформена като малък параклис на Свети Георги:
Пътеката постепенно стана по-широка и прерасна в земен път.
Потокът, който течеше успоредно на пътеката, беше пълноводен. 300 метра преди заслона той беше залял пътя.
Наложи се да го прецапаме, при което малко си намокрихме обувките, след което минахме по склона над пътя, където беше сухо.
На заслона напалихме огън. Сложихме масата, хляб, козунак, яйца и маслини, нарязахме салати... Беше Гергьовден!
Опекохме кебапчета от агнешко месо (на Гергьовден традицията е да се яде агнешко), вратни пържоли и котлети, гъби в масло...
А това представляваше ловният заслон отвътре:
И отвън:
Слънцето започна да клони на запад, което беше сигнал, че беше време да тръгваме, колкото и да не ни се искаше.
Получи се чудесна разходка – около 13 км. Имаше лалета. Но ще запомня този преход не с тях, а с облаците. С приказните облаци...
Връзка към всички снимки от пътеписа (62 броя, 470 МБ):
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Съб Май 08, 2021 8:24 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Че вие сте видели всичко! И сте изяли всичко, както разбирам... Чудесна екскурзия! Голо бърдо е уж никаква планина, а е толкова богата на природа! Малкото червено храстче е едно от редките растения (в Червената книга), ниско бясно дърво (Daphne cneorum).
Ние с жената и децата бяхме на следващия ден в Голо Бърдо. Правеше силно впечатление, че бе пълно с хора. Да, предимно местни, но бе оживено. И да - уж ниска планина, но си има баирчета. Дори и от към вр. Ветрушка (който оправдава името си) си бе цветна градина.
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Сотиров, чак всичко не успяхме да видим, но нали трябва да остане нещо и за следващия път...
Понеже сред нас имаше хора, които идваха за пръв път в Голо бърдо, постарах се да направя наистина обзорен кръгов маршрут.
П. П. Не успяхме да изядем всичко, остана и за следващия ден. Нали знаеш поговорките: За да стигне, трябва да хартиса! Очи лакоми...
Svetlix, поредният планински първенец? Честито. Колко още останаха?
Голо бърдо наистина е чудна планина. Казвали са ми, че на север от връх Ветрушка имало диви божури, но къде точно не знам.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Svetlix, поредният планински първенец? Честито. Колко още останаха?
Голо бърдо наистина е чудна планина. Казвали са ми, че на север от връх Ветрушка имало диви божури, но къде точно не знам.
Има, имам още доста ... В малка България не е като да си нямаме планини. Аз сега по лекичка с хлапетата.
За божурите планирахме 22-24 май Влахина планина в района на вр. Бобошевски Руен. Тази година обаче пролетта нещо закъснява ...
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 309 Местожителство: София
Когато преди години започнах да обикалям из Голо Бърдо и върховете и, срещнах местен човек от Червена могила, който ми каза, че върхът с кота 1115 м, го именуват Лалето. Върхът преди него (1048 м) няма име, а този след него е третия по височина в цялата планина - Примочляк (1154 м) В картите, които имаше по онова време, нямаше много именувани върхове, а нямаше дори и точки. От гореспоменатите три беше отбелязан само Примочляк, който бяхме качили няколко седмици преди това от хижа Кралев дол. Още тогава си казах, че ще отида и на Лалето някой ден. Минаха години, картите се обогатиха, започнах да правя таблиците, появи се и сайта. Но времето никога не стигаше, все избирах друг маршрут, други върхове. До изминалия уикенд, когато в ранен следобед паркирахме колата на големия паркинг до изоставените сгради на комбината, билзост до село Червена могила. Тръгнахме по коларския път, по който все още имаше сняг, въпреки южния склон и треещото слънце. След около 40 минути се отделихме от пътя и за няколко минути отидохме до най-високата точка на Растова глава (847 м) От там продължихме в североизточна посока, а много скоро следвайки отново пътя, тръгнахме на север. Тук има два варианта, като единия е да се тръгне директно към връх Лалето, подсичайки югоизточните склонове на кота 1048. На картата е дадена пътека, която от снега не се виждаше, затова и избрахме втория вариант, да продължим по пътя. Започнахме да се изкачваме с умерен наклон и скоро след това сменихме отново посоката на североизток, катерейки югозападните склонове на безименния връх сред рядка иглолистна горичка Скоро бяхме на връхната точка, като за първи път видяхме Лалето в целия му блясък. По-малко от 20 минути ни бяха нужни, да слезем до премката и да се качим на крайната цел за деня. Отгоре се откриха хубави гледки, въпреки появилите се облаци, но не се задържахме дълго време и тръгнахме по обратния път. За десерт станахме свидетели на едни страхотен залез преди да ни хване мрака, малко преди паркинга и колата.
Така най-накрая след 11 години, успях да се изкача на връх Лалето, за който ми беше казал местния човек. Този връх е десети по височина в тази ниска и често незаслужено пренебрегвана планина в България. Голо Бърдо се оказа и първата планина, за която успях да кача в сайта информация за първите десет въхове, а и планината, за която може би най-напред ще успея да кача инфо за всички именувани върхове, които по мои сметки са 68.
Иначе при наличие на малко повече време, препоръчвам разходка из именуваните височини югоизточно от село Стефаново
Бъдете Здрави!
Жоро
Пет Фев 11, 2022 4:10 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Goro_levskara, привет!
Относно върхът с кота 1115 м, който местният човек го е именувал Лалето – да, на ЕТК 1:5000 има такова име:
Проблемът е дали да се сложи името Лалето на картата БГМаунтийнс. Опасението ми е, че ако недоброжелателни хора видят връх Лалето и отидат там, може да навредят на лалетата. Затова и находището на лалета е обозначено като място с гледка (фотоапарат), а не е изписано с думи, че там има лалета. Ще се умува по този въпрос.
2 месеца само остават до цъфтенето на лалетата!
П.П. „Иначе при наличие на малко повече време, препоръчвам разходка из именуваните височини югоизточно от село Стефаново“
Да знаеш колко пъти съфорумецът il4o_voivoda ми е предлагал да обходим именно тези височини... Ама време все не достига.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Нед Фев 27, 2022 10:44 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 309 Местожителство: София
Здравей, Стефане!
Относно възвишенията югоизточно от Стефаново, то съм ги запланувал във възможно най-кратко време. Тези дни вкарвам в сайта именно върховете в южната част на планината. От ходенето ми през 2011 та година по тях, имам траковете и времетраенето на разходките, но със снимките ми куцат нещата. За повечето върхове имам кадър на котата, или примерно снимка на масива/възвишението, но има такива, за които просто имам само снимка с мен си, или с Митко на върха, което не е подходящо за нуждите на самия сайт. Освен това в картите онези години не фигурираше върха с име Острица и височина 813 м. Понеже тогава обикаляхме по десетина на ден, а беше декември месец и ходехме само на именувани върхове, затова и не стигнахме до него, а биеше на очи, заради постройката на връхната точка...
Та за Острица нямам трак, както и снимка на Огоя и понеже в момента съм на вълна да кача в сайта, колкото се може повече инфо за върховете в Голо Бърдо, планувам в най-скоро време да отида отново в онзи район. А има какво да се види определено, при ясно време гледката е във всички посоки. Давам и една снимка за доказателство, която е от най-високия измежду тези върхове - Равнището. Интересното е, че на кадъра се вижда и Огоя, ама всички ще видят нещо друго ...
Възвишението, което е обрасло с предимно иглолистна гора в дъното на снимката е един от няколкото върхове с име
Градище, на който има малък параклис. Той е и най-южният връх в цяло Голо Бърдо, като достигането до него е лесно през всички сезони от годината.
Та Стефане, ще ходя по тези места съвсем скоро, даже ми се върти нещо в главата за другата седмица, но да видим.
Що се отнася до Лалето, аз си го вкарах в таблицата, даже съм го и описал. Винаги ще има питанки за именуванията на върховете и възвишенията, не само в Голо Бърдо, но и във всички наши планини. Аз принципно, като ходя някъде, се радвам да видя местен и да си поговорим за имената. Смятам, че мнението на местните хора никак не е маловажно, още повече за планини, за които не са правени подробни туристически карти, както и за върхове, които едва ли някога ще бъдат обект на сериозен туристически интерес. В тези случаи остават местните и поне аз не пренебрегвам техните мнения.
А за опасенията ти, трябва да знаеш, че в онези части на Голо Бърдо, карането нагоре из коларските пътища с всякакви моторни средства, никак не е рядко явление. Даже сега, като ходих до Лалето, по следите си личеше, че са опитвали да качат върха, но не са успели. Така че те биха могли много повече да навредят на лалетата, отколкото туристите, които съмнявам се да са много из онези места.
Нед Фев 27, 2022 12:40 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Дойде ли време?
Има ли сведения за цъфтежа на лалетата на Голо Бърдо и ожурите на Чепън?
Чет Май 12, 2022 10:23 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 317
Re: Дойде ли време?
Сотиров написа:
Има ли сведения за цъфтежа на лалетата на Голо Бърдо и ожурите на Чепън?
От 4-ти май в Голо бърдо:
Някой ще помогне ли с имената на цветята от последните 3 снимки?
Пет Май 13, 2022 8:41 am
welmud
Регистриран на: 23 Яну 2013 Мнения: 98 Местожителство: София
див зюмбюл (Hyacinthella), гологлавче (Globularia) и розовото цвете е някакъв вид орхидея... дланокоренник (Dactylorhiza) ако не бъркам
Пет Май 13, 2022 9:39 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Благодаря, значи е време за лалетата.
Пет Май 13, 2022 11:00 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Вчера гърмя и трещя, днеска други ветрове ме отвяха, та вместо сред планинските цветя попаднах сред моите. Дивият божур е цъфнал. Той ми е подарък от Чепън, от моя сръбски другар. Слобо, жив и здрав да си!
Имам и два китайски. Цели дървета с гигантски цветове, ама честно казано, скромните огнени кълбенца с шест листчета, осеяли планинските ливади, са несравнимо по-вълнуващи!
За мое учудване, две седмици след като всички магнолии у съседите прецъфтяха, моята, която бях отписал, взе, че цъфна! Освен че е от най-красивите ("нигра"), тя е и съвременник на динозаврите:
Не съм се отказал от Чепън и Голо Бърдо, дано успея по празниците.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
...
