Разбира се, ти не генерализираш. Просто вместо въпрос, хвърляш твърдение, което въобще, ама хич даже, не е генерализация
Лично наблюдение - маски масово не се носеха и преди да ги отменят официално. А освен че не се носеха, липсваше и какъвто и да е контрол. Та така...
Чет Апр 21, 2022 3:34 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Какво чудно има в това, че след като е отпаднало изискването за задължително носене на маски, те вече не се носят?
Чет Апр 21, 2022 3:43 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Сотиров, чудното е, че ако КОВИД-19 е наистина „опасна болест“ и хората „яко мрат“ от нея – защо изведнъж – за 1 ден – хвърлят предпазното средство маска, което макар и отменено, е силно препоръчително за носене:
Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев обясни, че след отпадане на извънредната епидемична обстановка силно препоръчително ще бъде носенето на защитна маска за лице в градския транспорт, лечебните заведения, както и когато има струпване на много хора на открито. Препоръчително ще бъде и спазването на физическа дистанция. „Да кажем, че пандемията е свършила, би било прибързано. Но България е сред четирите страни, които имат към момента и задържаха доста дълго време най-ниски стойности по заболяемост в ЕС. Това са България, Румъния, Унгария и Полша“, уточни доц. Кунчев.
За мен лично е чудно (не генерализирам и не казвам, че мнението ми е „цветя и рози“, не ангажирам никого да се съобразява с него ) последните месеци хората масово да носят маски (не съм виждал нито един човек без маска в Кауфланд, във Фантастико и в метрото), а 1 ден след отпадането на задължителното носене на маски хората масово да не желаят да ги носят, въпреки препоръката на нашите грижовни държавници и въпреки осъзнаването на голямата угроза и риск от опасната болест.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Като няма ваксини и балистичните ракети са ... "средство":
«However, hours after North Korea confirmed the outbreak, South Korea’s military said it detected the North had fired three suspected ballistic missiles toward the sea.»
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Май 12, 2022 9:36 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
М.Крайтън, СЪСТОЯНИЕ НА СТРАХ
Първо беше Студената война, после "войната с тероризма", после Крайтън почина, иначе определено списъкът му щеше да включва и днешните сеири, които ката ден гледаме по телевизора. Според мен това е най-сериозната книга на Майкъл Крайтън, като изключим ефтините екшъни /за да се продава масово/, основната и идея е изложена в речна на "лудия" професор Хофман:
— Ако изучавате медиите, както го правя аз със студентите си в търсене на промени в нормативните схващания, ще откриете нещо изключително интересно. Работихме с текстове от новинарските емисии на основните телевизии — Ен Би Си, Ей Би Си, Си Би Ес. Също с вестникарски статии от Ню Йорк, Вашингтон, Маями, Лос Анжелис и Сиатъл. Преброихме колко често се срещат определени схващания и термини, използвани от медиите. Резултатите бяха невероятни. — Той млъкна.
— Какво открихте? — попита послушно Евънс.
— През есента на 1989-а е настъпила сериозна промяна. Преди това медиите не са си падали по термини като криза, катастрофа, катаклизъм, чума или трагедия. Например през осемдесетте думата „криза“ се е появявала в новинарските емисии приблизително толкова често, колкото и думата „бюджет“. Освен това, преди 1989-а, прилагателни като краен, безпрецедентен, ужасяващ са били необичайни за телевизионните репортажи и вестникарските заглавия. Но след това всичко се променя.
— По какъв начин?
— Тези термини стават все по-обичайни. Думата „катастрофа“ се употребява пет пъти по-често през 1995-а, отколкото през 1985-а. А до двехилядната употребата й се удвоява още веднъж. Променят се и темите. Все по-голямо ударение се поставя върху страха, тревогата, опасността, несигурността, паниката.
— И защо нещата се променят точно през 1989-а?
— А. Добър въпрос. Жизненоважен въпрос. В повечето отношения 1989-а изглежда нормална година — съветска подводница потъва близо до Норвегия; площадът Тянанмън в Китай; единайсетте милиона галона петрол, които „Ексон Валдез“ изпусна в залива Принц Уилям; Салман Рушди беше осъден на смърт; Джейн Фонда, Майк Тайсън и Брус Спрингстийн се разведоха през същата година; епископалната църква нае на работа жена-свещеник; Полша призна правото на профсъюзите да стачкуват; „Вояджър“ кацна на Нептун; земетресение в Сан Франциско разруши магистралите; а Русия, САЩ, Франция и Англия извършиха ядрени опити. Година като всички други. Факт е обаче, че началото на подема в използването на думата „криза“ може да бъде установено с достатъчна прецизност и принадлежи на есента на 1989-а. И съвпадението му с падането на Берлинската стена е крайно подозрително. Последното се случи на девети ноември същата година.
Хофман замълча и погледна Евънс многозначително. Изключително доволен от себе си. Евънс каза:
— Съжалявам, професоре. Не виждам връзката.
— И ние не я виждахме. Отначало мислехме, че няма връзка, а е обикновено съвпадение. Но не беше така. Падането на Берлинската стена маркира и края на съветската империя. И края на Студената война, продължила половин век.
Ново мълчание. Нова доза доволство.
— Съжалявам — каза накрая Евънс. — Тогава съм бил на тринайсет години и… — Сви рамене. — Не виждам накъде биете.
— Към идеята за социален контрол, Питър. Към желанието на всяка суверенна държава да упражнява контрол върху поведението на гражданите си, да ги държи в състояние на разумно покорство. Да карат колите си в дясната страна на платното — или в лявата, според случая. Да си плащат данъците. А ние, разбира се, знаем, че социалният контрол се осъществява най-добре чрез страх.
— Страх — повтори Евънс.
— Именно. Цели петдесет години западните нации държаха гражданите си в състояние на постоянен страх. Страх от другата страна. Страх от ядрена война. Комунистическата заплаха. Желязната завеса. Империята на злото. И в комунистическите страни беше същото, само че с обратен знак. Страх от нас. После, съвсем неочаквано, през есента на 1989-а, на всичко това се сложи край. То изчезна в небитието. Свърши. Падането на Берлинската стена създаде вакуум. Вакуум без страх. Природата не търпи вакуума. Нещо трябваше да го запълни.
Евънс се намръщи.
— Искате да кажете, че екологичните кризи са заели мястото на Студената война?
— Това показват данните. Разбира се, сега си имаме радикалния фундаментализъм и 11-и септември, от които да се страхуваме, и те без съмнение са реални основания за страх, но не това имам предвид. Имам предвид, че винаги е налице причина за страх. Причината може и да се променя с времето, но страхът винаги е с нас. Преди тероризма се страхувахме от замърсяването на околната среда. Преди това си имахме комунистическата заплаха. Въпросът е, че макар специфичната причина за страха ни да се променя, ние никога не оставаме без самия страх. Обществото ни е просмукано от страх, във всичките си аспекти. И това е перманентно състояние.
Размърда се на циментената пейка.
— Замисляли ли сте се някога колко удивителна всъщност е културата на западното общество? Индустриалните нации осигуряват на гражданите си безпрецедентна сигурност, здраве и удобства. Средната продължителност на живота се е увеличила с петдесет процента в сравнение с миналото столетие. И въпреки това съвременните хора живеят в унизителен страх. Страх ги е от непознати, от болести, от престъпността, от околната среда. Боят се от домовете, в които живеят, от храната, която ядат, от технологията, която ги заобикаля. Изпадат в паника заради неща, които дори не могат да видят — микроби, химикали, хранителни добавки, замърсители. Станали са боязливи, нервни, неспокойни и депресирани. И още по-озадачаващо — убедени са, че природата на цялата планета се руши. Забележително! Също като при вещиците, и тук се касае за дълбоко вкоренена заблуда — глобална фантазия, достойна за Средновековието. Всичко отива по дяволите и ние трябва да живеем в страх. Удивително. Ще попитате как е било внушено това убеждение у всички? Защото макар да си мислим, че живеем в различни страни — Франция, Германия, Япония, Щатите — ние всъщност обитаваме една и съща страна — Страната на страха. Как е постигнато това?
Евънс не каза нищо. Знаеше, че не е необходимо.
— Е, ще ви кажа как. Преди време — преди вашето време, Питър — гражданите на Запада вярваха, че държавите им се доминират от нещо, наречено „военнопромишлен комплекс“. През шейсетте Айзенхауер предупреди американците за съществуването му, а след две световни войни европейците много добре знаеха какво е това. Само че военноиндустриалният комплекс вече не е основната движеща сила на обществото. В действителност през последните петнайсет години ние се намираме под контрола на един съвсем нов комплекс, много по-могъщ и много по-хипнотичен. Аз го наричам политико-правно-медиен комплекс. ППМ. И основната му цел е да внушава на населението страх — под прикритието на стремеж към по-голяма сигурност.
— Сигурността е важно нещо.
— Моля ви. Западните нации са постигнали легендарна сигурност. Само че хората не мислят така — заради ППМ. А политико-правно-медийният комплекс е могъщ и стабилен именно защото обединява толкова много от обществените институции. Политиците се нуждаят от страха, за да контролират населението. Адвокатите имат нужда от опасността, за да водят дела и да правят пари. Медиите имат нужда от страшни истории, за да си осигурят висок рейтинг. Взети заедно, тези три професии са толкова силни, че могат да си въртят бизнеса дори ако страхът е напълно безпочвен. Ако не се основава на никакви факти. Например помислете за силиконовите имплантанти за увеличаване на гърдите.
Евънс въздъхна и поклати глава.
— Имплантанти за гърди?
— Да. Сигурно си спомняте твърденията, че силиконовите имплантанти причиняват рак и автоимунни заболявания. Въпреки статистическите данни, че това не е вярно, станахме свидетели на безбройни телевизионни репортажи и статии, на множество съдебни процеси и дори на политически изслушвания. Производителят, Дау Корнинг, беше принуден да напусне бизнеса, след като плати 3,2 милиарда долара във вид на обезщетения, които съдебните заседатели отсъдиха на ищците и техните адвокати. След четири години неопровержими епидемиологични изследвания показаха извън всяко съмнение, че имплантантите за гърди не причиняват никакви заболявания. Дотогава обаче кризата беше изпълнила предназначението си и ППМ се беше придвижил напред, една ненаситна машина, търсеща нови страхове. Казвам ви, това е начинът, по който работи съвременното общество — чрез постоянното насаждане на страхове. А противодействаща сила не съществува. Няма система за проверка и баланс, няма ограничения върху непрестанното внушаване на страх, един, втори, трети…
— Защото имаме свобода на словото и на пресата.
— Това е класическият отговор на ППМ. По този начин се задържат в бизнеса — каза Хофман. — Но помислете малко. Ако не е редно безпричинно да извикаш „Пожар!“ в претъпкан киносалон, защо да е редно да крещиш „Рак!“ от страниците на „Ню Йоркър“? Когато твърдението не е вярно? Изхарчили сме повече от двайсет и пет милиарда долара, за да опровергаем невярното твърдение, че електропроводите предизвикват рак. „И какво от това?“, ще кажете вие. Виждам го изписано на лицето ви. Богати сме, мислите си вие, можем да си го позволим. Това са само двайсет и пет милиарда долара. Но истината е, че тези двайсет и пет милиарда долара са повече от общия брутен вътрешен продукт на петдесетте най-бедни страни в света. Половината от населението на света живее с по два долара на ден. Така че тези двайсет и пет милиарда долара биха били достатъчни за издръжката на трийсет и четири милиона души в продължение на една година. Или пък биха помогнали на всички умиращи от СПИН хора в Африка. Вместо това ние ги прахосваме с лека ръка заради въображаема заплаха, публикувана в едно списание, което читателите му приемат твърде на сериозно. На което вярват. Това е безобразно прахосване на пари. В един друг свят би било престъпно прахосване. Лесно може да си представи човек един нов Нюрнбергски процес — този път за престъпното прахосване на богатството на Запада за глупости — на фона на снимки на мъртвите деца в Африка и Азия, които са пряк негов резултат.
Спря, за да си поеме дъх.
— Най-малкото, налице е недопустимо посегателство срещу морала. И нормално би било нашите религиозни водачи и големите ни хуманитаристи да надигнат глас срещу това прахосничество и ненужната смърт, последвала като резултат. Но да сте чули някой религиозен водач да говори за това? Не. Точно обратното, те се включват в хора. Проглушават ни ушите с кампанията си под надслов „Каква кола би карал Исус?“. Сякаш са забравили, че Исус е изкарал с ритници фалшивите пророци и продавачите на страх от храма.
Започваше наистина да се разпалва.
— Става въпрос за ситуация, която е дълбоко неморална. Отвратителна, ако трябва да кажем истината. Политико-правно-медийният комплекс небрежно загърбва страданията на най-бедните и най-отчаяни човешки същества на планетата ни, за да държи на властояли се политици, на екран богати водещи, и хитри адвокати в мерцедеси. А, да, и университетски преподаватели във волвота. Да не забравяме за тях.
— Това пък защо? — попита Евънс. — Какво общо имат университетските преподаватели?
— Е, това е тема на друг разговор.
— Няма ли кратка версия? — попита Евънс.
— Всъщност не. По същата причина, поради която вестникарските заглавия не са новини, Питър. Но ще се опитам да бъда кратък. Работата е в следното — през последните петдесет години светът се промени. Сега ние живеем в общество на знанието или на информацията, или както искате го наречете. И това се отрази в огромна степен на нашите университети. Преди петдесет години, ако човек искаше да води, както го наричаха по онова време, „живот на ума“, тоест да бъде интелектуалец, да си изкарва прехраната с умствен труд, трябваше да работи в университет. Нямаше друго място в обществото като цяло. Някои от вестникарските репортери и журналистите в големите списания можеха да се смятат за интелектуални труженици и това е, други нямаше. Университетите привличаха онези, които охотно се отказваха от светските блага в полза на монашеския интелектуален живот, за да въвеждат по-младите поколения в изконните ценности. Интелектуалният труд беше запазена територия на университетите. Днес обаче цели сектори от обществото водят живот на ума. Цялата ни икономика също е базирана на интелектуалния труд. Трийсет и шест процента от всички заети в икономиката работят с главите си. Това е повече от заетите в производството. И когато щатните преподаватели решиха, че повече няма да обучават млади хора, а ще прехвърлят тази задача на докторантите си, които знаеха много по-малко и говореха лош английски — когато това стана, университетите изпаднаха в криза. Каква беше ползата от съществуването им въобще? Вече бяха изгубили ролята си на интелектуални средища. Не обучаваха младите. Колко теоретични текста върху семиотиката на Фуко могат да бъдат публикувани в рамките на една календарна година все пак? И така година след година? Какво щеше да стане с нашите университети? Имаха ли място в модерната епоха?
Изправи се, сякаш пришпорен от този въпрос. После изведнъж седна отново.
— Случи се това — продължи той, — че през осемдесетте университетите ни се трансформираха. Дотогава бастиони на интелектуалната свобода в един свят на безогледен кариеризъм и дребнотемие, дотогава център на сексуална свобода и експерименти, те се превърнаха в най-ограничаващата среда в съвременното общество. Защото имаха нова роля. Те станаха създателите на нови страхове за ППМ. Днес университетите са фабрики за страх. Те изобретяват всички нови ужасии и всички нови социални тревоги. Всички нови ограничителни кодове. Думи, които не бива да се казват. Мисли, които не бива да се мислят. Те произвеждат непресъхващ поток от нови тревоги, заплахи и социални страхове, готови за употреба от политици, адвокати и репортери. Храни, които са вредни за здравето. Поведение, което е неприемливо. Не може да се пуши, не може да се псува, не може да се прави секс, не може да се мисли. Само в рамките на едно поколение тези институционални по своята значимост неща бяха изритани извън закона. Наистина забележително. Съвременното Състояние на страх не би могло да съществува, ако университетите не го захранваха. Необходимо е едно специфично неосталинистко мислене, за да се поддържа тази система, а това мислене може да процъфтява само при строго ограничаваща среда, зад затворени врати, там където няма място за развитие. В нашето общество само университетите са създали такава среда — засега. Представата за тези институции като за „либерални“ е жестока шега. Те са фашистки до ядката си, това ви го гарантирам.
В нашето общество само университетите са създали такава среда — засега. Представата за тези институции като за „либерални“ е жестока шега. Те са фашистки до ядката си, това ви го гарантирам.
Един приятел почти всеки път когато се натъкне на нещо, което не му уйдисва, възкликва по адрес на създателите му: "Фашисти!". Прави го с такъв апломб и жестове, че за миг събеседниците му се пренасят няколко десетилетия назад в развитото социалистическо общество или пък предприемат разходка из днешните кремълски потайности. И този път преводачката е непричьом...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
И дойде лето 20-то, Ковидное. И голям мор тръгна по човеците. И много умряха.
И казаха им – носете маски.
Но някои не приеха. Защото е казано – Маските са за да мълчиме!
И млъкнаха во веки веков...
Но други продължиха.
И казаха им – приемете ваксина.
Но някои не приеха. Защото е казано – Вакцините са за да омреме!
И умряха, йоще омикронени...
Но други продължиха.
И беше казано – Россия болшаааая!
Но от глупостта човешка - по-малка.
И на!
Писа това Митрий Грешни в лето 23-то(Омикрон III-тий)
При второто царуване на Него Зелен Чорап I-вий.
Най да се чете от следващите.
Послепис:
Оскубах кокошка една, щото да спиша това.
А во време оно какви пера имаше.... пишеш, пишеш, най ревеш!
Хранят ги с боклуци, прочее.
Същий ваш.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Нед Яну 08, 2023 2:22 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Нед Яну 15, 2023 9:54 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Не мога да повярвам на това! Колкото и да са много, китайците са "само" милиард и четиристотин милиона. Да са заразени почти милиард? Това са 64% от всичките, включително бебетата! В някои райони били 91%. Възможно ли е? Че това означава на практика всички, включително будистките отшелници! Подозрителен съм и към второто число. То пък е твърде малко: очаквали се били 1 милион смъртни случая за годината. Сиреч къде 0,1% от заразените. Айде бе, че при нас, дето сме с европейско здравеопазване и завидни грижи за болните на всеки етап - от портала до ковчега, леталните изходи са били 18,3%! Не, Ведрин, тука има някаква шашма и ще съм ти благодарен, ако ми разясниш статистиката. Ясно е, че няма да стъпя в Китай, но все пак, заради общата ми култура те моля.
Нед Яну 15, 2023 10:37 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Сотиров написа:
Не мога да повярвам на това! Колкото и да са много, китайците са "само" милиард и четиристотин милиона. Да са заразени почти милиард? Това са 64% от всичките, включително бебетата! В някои райони били 91%. Възможно ли е? Че това означава на практика всички, включително будистките отшелници! Подозрителен съм и към второто число. То пък е твърде малко: очаквали се били 1 милион смъртни случая за годината. Сиреч къде 0,1% от заразените. Айде бе, че при нас, дето сме с европейско здравеопазване и завидни грижи за болните на всеки етап - от портала до ковчега, леталните изходи са били 18,3%! Не, Ведрин, тука има някаква шашма и ще съм ти благодарен, ако ми разясниш статистиката. Ясно е, че няма да стъпя в Китай, но все пак, заради общата ми култура те моля.
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... 18,3% смъртност... ъ-ъ-ъ-ъ...
Владо, ти изби рибата, пардон – изби хората в България!
Интересно би било да се види в кои европейски страни процентът на смъртност е над 1% и в кои под 1%.
Набързо пресметнах за няколко държави – разделението на Западна и Източна Европа е очевидно. Случайност?
На мен ми направи впечатление в статията, дадена от Ведрин по-горе, следното изречение:
„Международни здравни експерти прогнозират, че през тази година в Китай ще има поне един милион смъртни случая, свързани с Ковид-19.“
По-специално – направи ми впечатление, че е написано, че смъртните случаи ще бъдат „свързани“ с Ковид-19, а не е записано, че смъртните случаи ще бъдат „резултат“ от Ковид-19. Може би преводът не е точен, не зная.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) последните месеци хората масово да носят маски (не съм виждал нито един човек без маска в Кауфланд, във Фантастико и в метрото), а 1 ден след отпадането на задължителното носене на маски хората масово да не желаят да ги носят, въпреки препоръката на нашите грижовни държавници и въпреки осъзнаването на голямата угроза и риск от опасната болест. 
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... 18,3% смъртност... ъ-ъ-ъ-ъ... 
