Плнанината Егригьоз, Турция

Всъщност критериите, според които Егригьоз даа попадна в списъка за изкачване бяха, че е висока над 2000 метра и е в посоката, следвана като цяло от пътешествието.
Друго интересно в приключението, което може да се спомене е свързано донякъде и с въпроса от другата тема - доколко е ОК дивото къмпингуване в Турция. Имахме среща с феномена "селската полиция", за който ние до този момент не подозирахме. Какво точно преставлява този феномен и сега не съм сигурен, но:
След като слязохме от планината и докато се преобувахме и утолявахме жаждата с заслужена бира до буса, край нас спря едно (много разпространено в Турция) Рено 12 и от него излезе човек, който някак не много дружелюбно започна упорито да ни говори, макар че ние правихме всякакви опити да го накараме да проумее, че нищо не му разбираме. Дори пробвахме с най-мощното, с което разполагахме - "анламйорум", но нищо не можеше да откаже този човек. Изглеждаше, че нещо ни се кара. Накрая просто спряхме да му обръщаме внимание. Тогава той влезе в колата си и почна да говори по телефона. Ние си допихме бирите, качихме се в буса и потеглихме.
Подмихаме селото и продължихме да се спускаме надолу по пътя. Скоро видяхме, че ни следва. Много странна беше тази работа. Не беше ясно какво цели и защо полага толкова усилия. Оказа се, че е извикал Жандарма-та, която ни пресрещна по-надолу. Полицаите също никак ги нямаше с чуждите езици, но бяха учтиви, провериха ни документите и се разделихме с добри чувства. Нашият човек също беше пристигнам на мястото.
Та което ми беше мисълта е, че според мен единственият потенциялен проблем с дивото къмпингуване в Турция може да възникне от невъзможността да се разберете с местните - особено в места, които не са туристически популярни.

Ето го и видеото с историята и гледките: https://youtu.be/0VQah2vGZGQ