ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Алпи 2022. Под знака на Дядо Йоцо. Червиня, Солда, Стелвио.

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Алпи Предишната тема
Следващата тема
Алпи 2022. Под знака на Дядо Йоцо. Червиня, Солда, Стелвио.
Автор Съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1510
Местожителство: Хасково

Мнение Алпи 2022. Под знака на Дядо Йоцо. Червиня, Солда, Стелвио. Отговорете с цитат
Посещенията ми в Алпите постепенно добиха вид на периодично религиозно поклонение.
За осем години ходих шест пъти, като пропуснах мигрантската 2016 и ковидната 2020.
Тази година пак тръгнах натам, като идеята беше да се изпълнят в редуциран вид плановете от 2020 година.
Редуциран, защото календарът беше качил върху мен 2 години, а дистанционното обучение - десет кила. Изобщо не бях във форма и си го знаех.
Ама мерак акъл няма....
Тази година е странна за световния туризъм. Хората са гладни за пътувания, хотелиерите имат да избиват загуби, цените се качиха. Трудно се намираха стая или студио за под 80 евро на вечер. Но... по-добре спомени, отколкото инфлационни левове.
Докато чаках дали няма пак да ни сложат някоя ковидна тесла, се оказа, че и други чакат. Хотелиерите поомекнаха, цените леко паднаха и аз запазих четири нощувки в Червиня, Италия, и още толкова в Солда под Ортлер, пак в Италия.
Традиционно тръгнахме на смрачаване с плана да минем бивша Югославия основно по тъмно и да спим в Словения, шенгенско, преди да влезем в трудната за пътуване Италия. Натъпкахме колата с багаж, включително и дрехи, щяхме да спим високо, и тръгнахме.
Основният поток беше все още срещу нас, като имаше поне петчасово задръстване на Калотина. Ние минахме за час и нещата тръгнаха добре до Любляна, където попаднахме в задръстване. Това ни доведе в село Чрънице, почти до границата с Италия в подходящо за настаняване време.
Селото ми се видя странно. Свикнал съм словенските села да приличат на австрийски. Това приличаше на италианско. После се оказа, ча хазяите при битово общуване ползват италиански. Стана ми смешно. Още като прочетох името, го сравних с близкото село Черноочене, кърджалийско. Там хората са български граждани, но говорят турски. Е, тука бяха словенски граждани, но говореха италиански. Италиански бяха и архитектурата, и леко зацапаният вид.
За 60 евро получихме стая в нещо, което приличаше на хасиенда, шато или дявол знае какво... Поне хазяйката беше усмихната жена. Спахме два пъти - следобед и цялата нощ, като се разходихме из селото вечерта и пихме бира по 3 евро.
Хм... всеки наш селки кръчмар би се радвал на такива цени....
Малко снимки:
https://photos.app.goo.gl/CHHfoG7FVk7T4eao8


На другата сутрин, още преди да се размърдат другите туристи, изчезнахме. Видя ни само хазяинът, на когото благодарих на развален италиански, защото немски не знаеше. Повече от 10 часа мачкахме едни 800 километра до Червиня, почти без тоалетна и цигари. Пристигнахме в обещаното време между 16 и18 и започнаха проблемите. На първото телефониране хазяинът не отговори, адресът не беше съвсем ясен. Комуникирах с полицията и съседите, после се чух с хазяина, с когото говорихме трудно…. Накрая успях да му обясня къде клюфтим, от една тераса се показа портиерката, махна ни и ни даде ключ. Щура работа… Сградата няма нормален вход. Всички влизат през едни подземни гаражи през стръмно пътче от стръмна улица. За смешната сума от 350 евро в Червиня ни се полагаше дори гараж. Гаражът обаче също беше по италиански тесен и едва набутах Инсигнията в него. Заради теглича вратата остана отворена.
Тясно беше и студиото, жертва на дизайнерски мании. Санитарният възел беше седмостен, без да се броят ръбовете на анорексичната душкабина. Двете тераси бяха обърнати към ската, гледка никаква, което обясняваше цената.

Самото място е хубаво:
https://photos.app.goo.gl/xWQqKUdY9UfHN7iKA

Вероятно е излишно да казвам – Червиня е симетричният вариант на Цермат. Малко по-мърляв, малко по-евтин, но все пак достатъчно добър. На 2000 м. над морето има хотели, ресторанти, барове и ред. Постоянно има полиция, за да не може някой гъзар да развали рахата на почиващите. Точно там никой не превърта гуми и не кара мотор на задна гума. Има две голф игрища и свободна зона със 7 чешми, 10 скари почти 170 места, за да си опечеш сам нещо, докато над тебе се кипри най-чепатият връх на Алпите! Скъпичко е, на едно място продаваха бахур към 50 лева килото. Има и един супермаркет с почти нормални цени.
=============

В първия цял ден от престоя започнахме да отмятаме нещата, които не можехме да направим при първото ни идване за няколко часа през 2019 година. Станахме рано и отидохме до лифтовете. Уж искаха маски, но не прилагаха контрол. Платихме 84 евро за двамата и подхванахме тристъпалното изкачване. Миналата година, когато ходихме с лифт на същата височина, имах проблеми с кръвното, затова на междинните станции се ослушвахме. Излишно. Нищо не се случи, но когато стигнахме, облаците ни бяха почти настигнали. Естествено, снимах натам, където нямаше облаци и изглеждам като лъжец. Успях да снимам района, Клайнер Матерхорн, да не му пиша и италианското име, платото Роса или Роза, както ви харесва, Гоба ди Ролин..... Големият Матерхорн и южната страна потънаха в облаци и не ми дадоха шанс.
Въпреки че бях гледал разни карти, клипове и комуникирал с Владов /преди две години/ нещата не бяха такива, каквито съм си ги представял. Теста Гриджа беше съвсем срещу малкия Матерхорн, а помежду им имаше опънати въжета, но без седалки или кабини. Транспортен лифт с два ченгела някакви. Като на Ястребец трябва да загубиш височина, за да тръгнеш да качваш нещо. Жената се трътна на едни греди пред нещо като бунгало и отказа да мърда. Аз се разшавах, но на тази височина определено нямах тяга. Сетих се за Вазовия герой Дядо Йоцо.

"Да бе имал зрение, той би хвръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят.
-Анджак сега ми трябваха очите! - мислеше си той горчиво.
Да види свободна България - това беше неотстъпната му мисъл. Тая мисъл засланяше всичко друго, шумът на околния живот го оставяше равнодушен, безучастен - всичко беше тъй малко, незначително, нищожно и обикновено. Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво е нещо "българското"; или че може да изгуби от старост ума си, без да познае това чудно нещо..."

Анджак сега ми трябваха краката, мислех си самоиронично аз. Тъкмо я докарах да мога да ида до разни места по света и силите ми станаха такива, че само да гледам. Ей...дядка Rolling Eyes
Ако не беше загубата на едни поне 100 метра, щях да тръгна нанякъде въпреки несъгласието на Мима. Докъдето стигна. Ама мисълта как ще лазя обратно ме спря.
Слязохме полека, пак обикаляйки разни неща около станциите, в случая язовири.
При вечерната ни разходка из Червиня същия ден бях втрещен от нещо като Луна, изгряваща зад малкия Матерхорн. Оказа се, че това е Брайтхорн, който се е криел зад него. Пак нещо не съм бил разбрал! На другия ден, от от другата страна на огромния циркус снимах и Брайтхорн, и платото Роса и нещата най-после се подредиха.
Айде вижте какво съм наснимал:

https://photos.app.goo.gl/LbGBr6YXURnGDPGcA

Вторият ден бе съвсем мързелив. Имаше две езерца под Червиня, симпатични, но малки и пренаселени. Опитвал съм се да ги хвана без хора, ама къде ти... На едното хората се кефят от риболов. Откъде толкоз риба? Имах късмета да снимам камион, който докарва рибата, а двама бачкатори с найлонови чували я изсипват в езерото. Хм... и шараните хващат риба. Shocked
Така става работата. На третия ден обиколихме западните склонове, откъдето водопади отводняват ледниците, оттам съм снимал и върховете на изток.

https://photos.app.goo.gl/hiBir7GkCs7dcYD8A

Последните две снимки са от голямата долина на река Дора, която идва от Аоста. Някакъв замък се кипри там, успях да го снимам от един паркинг.
Червиня е едно прекрасно място, но вече мога да не ходя там. Направил съм, каквото мога на тези възраст, има и друго за гледане.
Напуснах го доволен, без съжаление.

Преместихме се в Солда. Солда е под групата Ортлер, има само 400 човека местно неселение, но работят три лифта. Времето го даваха лошо, два дни обикаляхме из долината.
Снимки:
https://photos.app.goo.gl/8HR6gXZu9W9NpkPe6

На третия ден, най-благонадеждния по мнението на синоптиците, отидохме на Стелвио. За трети път качвах прохода, познат ми беше и затова тръгнахме рано, за да избегнем навалицата. Успяхме. Качихме се и на връх Монте Скорлузо-3094м. Това ми беше втори трихилядник в района след Пунта Роса през 2015 година. Виждаха се всички значими върхове от групата Ортлер, масивът Бернина на запад, проходите Стелвио и Умбриал.
Трябваше да съм доволен.
Снимки:

https://photos.app.goo.gl/V2EZe5SJdupY86196

На другия ден напуснахме Солда и се прибрахме през Австрия. Пътьом снимах язовирите край Курон Веноста:

https://photos.app.goo.gl/u4dNFDS6Qnm9c1deA

Толкова Алпи за тази година.


Последната промяна е направена от tortomanin на Нед Авг 14, 2022 8:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Авг 13, 2022 7:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Ilko



Регистриран на: 16 Яну 2013
Мнения: 215
Местожителство: България

Мнение Отговорете с цитат
С интерес прочетох и разгледах снимите ти!
Във втория албум този скалист връх е Матерхорн или Брейтхорн?
Нед Авг 14, 2022 2:19 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1510
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Върхът с форма на триъгълник, който стърчи над всичко, е Матерхорн.
Брайтхорн е най-левият връх, ограждащ платото Роса и има огромна бяла шапка. На снимките от Теста Гриджа не се вижда, защото е скрит зад Клайнер Матерхорн. Вижда се от западния край на циркуса, откъдето съм го снимал многократно на третия ден.
Нед Авг 14, 2022 8:48 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3289
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Хубав пътепис!

Връзката към последните снимки (от язовирите край Курон Веноста) е същата, като предходната връзка (към албум „Проходът Стелвио, Монте Скорлузо и групата Ортлер от запад.“), ако можеш – коригирай, ако вече не можеш – прати връзката на модератор и да коригира той/тя.




____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Нед Авг 14, 2022 12:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1510
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Мисля, че го оправих, ако има някакъв кахър, ще му мислим пак. Wink
Нед Авг 14, 2022 8:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Алпи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov