Из върховете на югоизточния дял

Още преди много години, когато си направих първата таблица с върховете на Витоша и започнах да ги обикалям, имаше един връх, за който така и не успявах да намеря време да отида. Той беше единственият от топ 30 по височина, който не бях качвал, главно заради отдалечеността си от основните туристически пътеки, както и трудната му достъпност. На 9 ти юли 2017 та година, обаче това се промени и успях да го изкача. Иде реч за Острица над Ярема, който е ясно изразен и масивен връх, но много рядко посещаван.
Последните седмици започнах да отделям внимание предимно на Витоша и да качвам инфо в сайта, за върховете в планината, на които съм бил. В архивите, обаче освен албума със снимките от 2017 та, както и статистиката за времетраенето на прехода, друго не можех да намеря за този връх. Нито трака, нито описанието, което съм правил. Установих и други липси, но това вече е друга тема. Този факт, както и това, че обещах на малкия юнак, че ще го заведа на Сива грамада, наклониха везните в полза на Витоша, когато в събота правех планове, къде да ходя неделния ден.

За разлика от миналата неделя, този път се бяхме подсигурили и оставили един автомобил на обръщалото на автобуса при Царева махала. Самото тръгване беше от ханчето на Ярема, като тръгнахме по коларския път, срещу течението на Куртова река. След по-малко от 20 минути, след като бяхме набрали достатъчно височина, свихме вляво и за десетина минути се изкачихме на Кашова могила, която е изцяло в гора...

Върнахме се на пътя и продължихме към следващия връх, който искахме да изкачим - Лашова могила. Бях го качвал няколко пъти, но не и през последните десетина години. Връхната точка беше сериозно обрасла от гъста растителност и на места си спомнях за летните преживелици на Плевнята в Рила, макар и този път те да бяха краткотрайни...

След като го изкачихме, се върнахме на пътеката, която вече е доста обрасла. Но пък малини имаше в изобилие...

Изкачихме се до Сакън дупка, където си припомних, че най-вероятно ще изгубим пътеката, а и се сетих, че във форума беше писано скоро за нея. До втория от малките потоци, които преминахме, можеше да се каже, че пътека има, но след това просто изчезна. Не ме учуди това, през 2017 та година пак беше същото, така че продължихме към Войчинов рид на импровизация, като ориентир ни бяха множеството малини. Беше си трудно Smile

...

Тук, там припълзяваше по някое змийче, или гущерче, но цялостно най-големия проблем беше гъстата хвойна, в която се гази. Все пак взехме голямата денивелация и успяхме да се качим и на Войчинов рид. По пътя се появи и една от перлите на Витоша - Сива грамада...

За да стигнем, обаче до Острица, трябваше да слезем повече от 150 метра, които после да качим. Тръгнахме в югоизточна посока без пътека, като бързо започнахме да губим височина. Върхът беше точно срещу нас...

До достигането на участъка с гъста иглолистна растителност, се движехме предимно по трева и хвойна, но след това просто импровизирахме и търсехме просеки. Доста време ни беше нужно, за да стигнем до седловината между двата върха, откъдето за десетина минути, се изкачихме и на най-високата точка на Острица...

През 2017 та година, когато го качвах, си спомням, че бях гледал сателитни снимки и тогава се пробвах да слезна директно на югоизток към пътеката за Ярема. Тогава се бях набил много лошо в гората и знаех, че няма да пробвам пак такова нещо, още повече, че бях обещал на сина ми, че ще отидем до Сива грамада.
Затова започнах да обмислям заобиколни варианти, само и само да не се набием, отново в гъстата растителност по обратния път към Войчинов рид. Каквото и да гледах, обаче, нищо не измислях. Реших, че отново ще търсим просеки и ще се надяваме да се върнем на Войчинов рид, колкото се може по-бързо. И тук дойде изненадата...
Тръгнахме по една на пръв поглед добра просека и още в началото ми се стори, че видях отрязан клон, на едно от борчетата. Поогледах се добре и осъзнах, че не ми се привижда, беше си напълно умишлено изрязано. След два метра при следващото борче, отново, след това пак. Веднага ми светна, че някой е правил просека. Кой, с каква цел и кога, нямаше как да знам, но все пак можех да предположа, че е правено преди не повече от две, три години. Или поне така изглеждаха отрязаните клонки. Едва ли е правено от парка, просто защото щеше да има някъде поставена маркировка, или нещо подобно. Ако е правено от туристи, може би щях да съм разбрал, въпреки че не е гаранция. Най-вероятно е правено от един човек, който просто си идва тук. Каквото и да е, ни улесни много и се качихме на Войчинов рид, по-бързо, отколкото стигнахме до Острица. Просеката изглеждаше така...

На върха, обаче времето започна да се разваля рязко. Заваля онзи гадния ситен дъжд. Трябваше да се подсилим обаче...

След скромен обяд, тръгнахме и към Сива грамада. Дъждът се усили, видимостта намаля...

Между двата върха ни валя доста. По някое време изгря слънце, а продължаваше да вали. На скалите бяхме особено внимателни...

На върха дъждът спря...

Получиха се някои добри кадри...

След като постояхме малко повече време на върха, тръгнахме директно без пътека, в посока Сиврикая, където се включихме в маркираната пътека, по която тръгнахме надолу. Отново заваля ситен дъжд, който се усилваше отвереме, навреме. Под Белчова скала бяхме шест минути по-късно, отколкото миналата седмица на същото място. Забавихме се и още малко, което се оказа и решаващо за пълния мрак, който хванахме в гората над Царева махала. Пуснахме челници и скоро бяхме при автомобила, който ни чакаше долу. Дъждът се усили за постоянно, но вече бяхме на сушинка...

Бъдете Здрави!

Жоро

Браво за страхотния преход, пътепис и снимки! Почти всеки път като минавам около Белчова скала и се заглеждам към склоновете в посока Сива грамада и Войчинов рид и се възхищавам на тази дива и спокойна част на планината, чудейки се дали е много трудно да се мине през хвойната и ето, че вие сте обиколили района и то с подрастващ планинар Smile

_________________
http://www.hristoadventures.com

Здравей, Христо,

Благодаря ти!

Всъщност и Сива грамада и Войчинов рид са сравнително лесно достъпни, тъй като близост до тях минава маркирана с желони пътека, която тръгва от Ярлово и стига до Черни връх. И за двата върха, трябва да се отделиш от пътеката и да ги качиш. В сайта още не съм качил инфо за Сива грамада, но за Воичинов рид има тук
Относно Острица, без просеката е по-трудно да отидеш до нея, но успееш ли да я нацелиш, ще стигнеш бързо. Ще гледам тези дни да направя описание с трак и за него и ще го кача в сайта.
Но при всички положения, тази част на Витоша е дива и има много какво да се види. Ако ти трябва някаква допълнителна информация, ми пиши.

Поздрави,
Жоро

Жоро, пътеката от Ярлово до Черни връх сигурно е единственият отъпкан лъч към върха по който все още не съм минавал. Надявам се по-скоро да стигна и до там и да разгледам някои от върховете, за които споменаваш по пътя. Сега разгледах публикацията за Войчинов рид. Много полезно! Не спирай да пишеш и да допълваш сайта с информация за върховете и увлекателни думи за пътя до тях. Ще следя за нови побликации и ако има нещо ще пиша.

Направи ми впечатление, че този вр. Острица е само с 26 метра по-висок от съименника си в югозападния дял на Витоша.

_________________
http://www.hristoadventures.com

	hristo.atanasov написа:
	Направи ми впечатление, че този вр. Острица е само с 26 метра по-висок от съименника си в югозападния дял на Витоша.

Да, с едната разлика, че съименника му е много по-лесно достъпен. А всъщност сега, като се замисля, Острица над Кладница е единственият връх на Витоша, на който има дъждомер. Може и да бъркам, но в момента не се сещам за друг такъв връх. Иначе от него видях за първи път Марков нож, който онези години ми влезна в главата и мира не ми даде, докато не отида до него.
Що се отнася до името Острица, освен споменатите два, има още два върха със същото име. Единият е над Живата вода, източно от язовир Студена, а другият - северно от Железница. Нямам описание само за върха над Ярема. За другите три, ако искаш ще ти пратя, че като гледам, само за най-ниския съм качил инфо в сайта. За останалите кога ще им дойде реда, не знам, но ми пиши ако те интересува нещо, не само за върхове във Витоша. Ще гледам да ти намеря информация.
Ето за Острица над Железница

Иначе преди да открия другите планини, ходех само на домашната ни планина и имах за цел да изкача Черни връх, от всички населени места в подножията на планината. Получаваха се страхотни разходки във времената, когато нямаше машинки (или поне аз нямах) и се ориентирах, само по картите на Картография. Спомням си, че най-далечното място, откъдето съм се качвал на Витошкия първенец, беше центъра на село Студена. Бяхме дамо двама и според статистиката, която съм отворил в момента, сме го качили за седем часа и пет минути, след което сме слезли в Симеоново. Това се е случило на 22.07.2005 година... славни млади години.
Сещам се и за едно изкачване от Чуйпетлово, на което просто вървяхме директно към върха, без никакви пътеки. Абе яко беше...

Така че имай предвид, че не само Ярлово, може да е изходен пункт за Черни връх. Ако искаш да ти е интересно може да импровизираш с интересни начални точки Very Happy

Ехее, нямах представа, че има четири върха с това име на Витоша! Като гледам около този над Железница съм бил доста пъти, като при една от последните разходки съм бил на 200 метра от него - през поляните идвайките от военния обект между Малък и Голям Лъгатор.

Мале, значи имаш голям опит с домашната планина щом сте газили без пътека откъм Чуйпетлово Laughing

Любопитно ми е какви животинки сте срещали в района, защото по тези по-диви места често се мяркат сърнички, но за района на Чуйпетлово съм виждал доста истории и снимки със следи от мечки. Сигурно не са случайни имената на вр. Меча дупка и на з. Меча чешма в района Smile

_________________
http://www.hristoadventures.com

hristo.atanasov написа:

Любопитно ми е какви животинки сте срещали в района, защото по тези по-диви места често се мяркат сърнички, но за района на Чуйпетлово съм виждал доста истории и снимки със следи от мечки. Сигурно не са случайни имената на вр. Меча дупка и на з. Меча чешма в района Smile

Не съм срещал мечка, ако това имаш предвид. Преди се интересувах много, за месообитанията им, къде са виждани, къде имат леговища и т.н. Това, което ми бяха казвали хората, които се занимават с това, беше че най-голяма вероятност да видиш мечка на Витоша е района, заключен между Струма и язовир Студена. Даже когато тръгвах през 2011 та към Голяма Гарваница знаех, че в района са забелязвани мечки и бях нащрек през цялото време.
Иначе стадо сърнички съм виждал, отново в южната част на Витоша, лисици много пъти, зайци също.
Най-интересното е, че имам стотици дни в планината и никога не бях виждал диво прасе. До преди четири, пет години, когато видях един огромен екземпляр на по-малко от 200 метра от хижа Червената шапчица, която беше пълна с хора, насядали по пейките и поляните около сградата. Тогава ходих да търся кота 1447 и изведнъж пред мен излезе прасето, което ме подмина с висока скорост и най-вероятно не ме и отрази. Веднага след него прехвърча и малкото, което се заби в едни храсти и му трябваше време да си намери път. Аз естествено останах безмълвен и нищо не можах да направя. Всичко се случи, толкова бързо, че докато се сетя да извадя фотоапарат и да снимам, животните вече бяха далеч.
Но най-странното е, че съм бил на такива места, особено по трънско, където хора не са стъпвали и не съм виждал прасе, а видях в най-населената планина, на съвсем малко разстояние от хижа, препълнена с хора. Shocked

Чета за Чуйпетлово. Там, ако има мечки, те са приходящи от Рила. Не живеят постоянно на Витоша. Но има друга опасност - охраната на вододайната зона. Как я преодолявате? Преди години слязохме без пътека от Черни връх по едни морени през Сухото езеро и изворите на Струма, но клечахме като партизани, да не ни усетят от къщичката на охраната. Добре, че нямаше куче! Смъкнахме се в Чуйпетлово уж за автобуса според сайта в интернет, а той бил преди един час. Та се наложи да викаме приятел от София да ни вземе. Но пък докато го чакаме, ядоме страхотни пържоли в ресторанчето. Нямаше никой друг. Сега как е?

Здравейте,

Успях да качя информацията за връх Острица в сайта. Има текстово описание, снимка и gps трак. Взел съм следата от връщането, тоест през просеката. Така се избягват трудните участъци с иглолистна растителност. Ако някой го интересува нещо друго, нека пише.

Ето и линка:
https://varhove.info/ostrica-1722/

Поздрави,
Жоро