Понеже пак нямаше достатъчно време, плана за тази година беше свързан с това, да ползвам велосипед и да тръгна наобратно, за да мога да опозная и тази част на маршрута, след като предишната година стигнах до прохода на Републиката. Целогодишно съм си подготвен, но не за ком-емине, тъй като там е малко по - специфично. Остана ми време да тренирам сутрин с колелото по няколко часа и бягане. Но това си го правя постоянно. Не ми остана време обаче да направя няколко поредни дни в планината от по 12 часа, за да са нещата както трябва , но .. Освен това използвах и това че ще е по-удобно от морето да тръгна, тъй като най-добрия ми приятел живее в района и можеше да дойде с мен до Емона и после да ми закара колата обратно при сестра ми, което ме удовлетворяваше идеално. Трябваше с велосипеда да стигна до Партизанска песен и оттам насетне пеша, имах много варианти предвидени, обаче нищо не се случи така както го мислех естествено, особено като не познавах трасето в тази източна част. Може да се пише много, обаче ще пробвам в последващия разказ да опиша по дни това което съм запомнил. Използвах и миналогодишното време на тръгване, или поне същия период, тъй като 6-ти септември е почивен ден и само с 4 дни отпуска, “печелиш” цели 9 дни с малко кривите сметки. Идеята беше да тръгна на 3ти Септември, но предвид прогнозата за времето и това че трябваше да закарам сестра ми до Кранево а аз да остана във Варна, дори се получи по-добре.
Та стигнах петък вечерта във Варна, разходихме се по плажа малко прясна рибка и имаше някакви бури и валежи. На следващия ден в събота по обяд поехме към Емона.
Ден 0 събота 03.09 - Бях си запазил нощувка при Краси, това са хората които държат единствения магазин, откъдето минава и маркировката за ком-емине. Бяхме с моя човек единствени и то се оказа че въпросните хора не могат да останат и трябваше да си ходят и ни пратиха за вечеря по-надолу във вила Емона. Нещо не се зарадвах особено на това, но говорихме с хората във вилата и те казаха че няма проблем за вечеря, въпреки че имаха семеен празник. Храната и мястото са много хубави там, препоръчвам. Но нещо като че ли не се радваха на това че спим на другото място и едната жена, нещо стана нервна по едно време. Не ми направи добро впечатление, но както казах всичко друго беше прясно и супер. При Краси под беседката на магазина изглежда едно омърляно, обаче пък къщата е по-встрани и има дървета покрай прозорците и е много хубаво за спане. На мен ми хареса.
Видеото не е много добро, понеже духаше много вятър и уж да го омекотя малко, но се загуби звука, то там и няма нищо интересно.
Ден 1 неделя 04.09 - с. Емона - мотел Хан Крум- Станах към 6 и нещо, времето беше приятно хладно, но духаше вятър. Разделихме се с моя човек, той взе колата и пое наобратно. Забравих да спомена че пътя до емона с автомобил след разклонението от главния път, в продължение на поне 5-6 километра не е път, отнесен е от пороищата и както беше казал един човек “Съжалявам че нямам половин скорост, понеже първа е много бърза” И все пак може да се стигне с автомобил . Още на тръгване се започва с бутане нагоре по баира, докато не се излезе на нещо по-равно. То няма и какво много да кажа интересно. На видеото където беше чешмата и казвам “Всяко зло за добро”, че съм слязъл и съм я намерил тази чешма ) После с мръсна газ се върнах назад по другата пътека , без въобще да се усетя. Но точно около тази чешма трябва да се продължи през едни ливади, които са окосени и може човек да се обърка. Даже по едно време както си карах наобратно си попаднах на следите и си казах “Баси кефа, има още някой който минава с велосипед по трасето и следата е прясна”
Както уважаваш се колоездач, след Планиница, продължих по асфалта до село Рупча и някъде там, понеже времето взе да напредва, реших да изляза от маршрута и да карам по асфалтовия път през Люляково, Съединение, Камчия и съответно мотел Хан Крум на Ришкия проход, където да нощувам. Обаче след Съединение, пътя става доста пренаселен, камиони, коли с чужди регистрации и тн .. Не е много яко, но пък излиза точно на този мотел. Пристигнах там към 18.30 много е приятно и храната е хубава.
Ден 2 понеделник 05.09 - мотел Хан Крум - град Котел
Събудих се в добро настроение без да предполагам точно какво ще ме очаква днешния ден. Тревожеше ме Ришкия проход, да карам по него нагоре 5-6 километра докато ида на оригиналното трасе, затова реших да се спусна 2 км на юг и от там по земен път в местността Комлука да карам покрай върховете Корудоорусо, Чаплак баир и там да изляза вече на марката на връх Топкая. Речено сторено, обаче пък реших хич да не карам по Ришкия а право напред към ВЕЦ Камчия, надявайки се че в края на обекта ще има някоя пътечка, която ще ме изведе на същото място. Стигнах края, никой не ме спря, нито табелата “Строго Забранено”. Обаче нямаше пътче и се заврях в едни драки и после почти отвесно, барабар с колелото се заших в едно дере покрай реката ) и така нататък, не ми се обяснява тъпотията ми. В крайна сметка целия този район след това е просто някакво ловно стопанство. От Топкая минах леко на север по северния път и така минах ужаса Риш. Оттам вече спря да ми е забавно, понеже предната гума взе да дава фира и да спуска по малко. Припомпих я един - два пъти. Там вече започна и една яка кал, та газ из локвите и трънаците. Срещнах и първите хора, две момичета които минаваха скоростно и група велосипедисти, които бяха тръгнали от г. Кръстец и ми пожелаха “най-вече безаварийно” ). Добрах се до Г.С Елешница и там като започна едно зверско бутане нагоре чеее, та някъде към 14 и нещо стигнах бистро Запой на Върбишкия проход. Там нямаха ток, та чаках сума му и време за хапване на фона на някаква бясна чалга и разни пиещи ракия хора. После се изсипа един автобус с пишман туристи, които сигурно там си и останаха за нощта, чакайки си храната нищо че им казаха че имат само 2 тигана на газ и всичко става много бавно .. Аз докато чаках си припомпих предната гума, без особен успех и там ми стана ясно, че е много вероятно да ми се стъжни. Бях приел сутрешните неволи, като нещо съвсем нормално, предвид това че тези изпълнения сам си ги причинявам постоянно и без особени притеснения. Разбрах и след Ришкото преминаване, че днес най-мнго е да стигна Котел, просто се надявах на по-ранно пристигане, обаче …Тръгнах около 15.00 часа по долината на река Герилица, лека полека с предна мека гума, карайки, бутайки. По едно време реших че трябва да взема някакви мерки с гумата и реших да я сменя с резервната, но още тогава знаех че помпата ме е предала и аз съм си обикновен ка……т. Както и да е, успях да вкарам някакъв въздух и продължих да си лакатуша, даже и не помня точно, но си е еднообразен терен. Точно около Арпалъка, където се достига асфалтовия път, много радостен на свечеряване, дори и с мека гума, се надявах че след перипетиите и голямото бутане, ще мога лежерно за половин час да пусна десетина километра. Тръгнах и на втория километър, се показа един уникален залез, спрях, снимах и на тръгване чух едно “Фсссссс” и останалия въздух в гумата (новата) си отиде. Малко ми беше кофти, ама хванах колелото с едната ръка и газ надоле бегом, минава се през един овчарник с много кучета, обаче те веднага ми стават приятели. Даже не ги и храня. Само да кажа че агресивно животно по пътя не срещнах. И кво да правя по едно време по тъмно време излязох на котленския проход. Те то и там едно движение, едни тирове, пуснах всички светлини, минах в лявата лента бягайки с колелото, всички ми пускаха дълги. Накрая аз си пуснах Пецъл Челника на най-светещия режим и те отсреща минаха от дълги на къси-дълги, явно има ефект. Имаше и клаксони малко, но нищо сериозно. Вече по тъмно знаех че трябва да стигна Лефтеровата къща, пуснах навигацията и тя ме прекара баш през циганската махала. То после се оказа че няма значение, коя махала е, понеже покрая май всички са цигански. Е, към и след 20.30 стигнах при леля Ванче (да не се бърка с баба Данче) и се оказа че там е много добре. Хубава къща за гости, храната уникална. Пих 2 ракии, 1 бира и 1 уиски и всичко рязко придоби един хубав и приятен отенък, на един добре преминал ден ..
Все пак решението беше взето, от следващия ден без колело, така или иначе нищо не се получи по план, поне да минем на сигурното превозно средство ..
Ден 3 вторник 06.09 - град Котел - х. Буковец
Сутринта не бързах много, май тръгнах след 8 часа, преди това хапнах едни мекици, жената ги прави супер. Забравих да пиша че освен това пицата я прави много добре, та вечерта хапнах и това. Зарязах колелото и вече пеша по трасето без отклонение. Днешния ден не срещнах нито един човек. Звънях на Чумерна, но никой не ми вдигна и отидох на Буковец. На чумерна има нов хижар от 2 дни. Така и никой не се обади. Тези двете хижи Буковец и Чумерна са на едно и също дружество в Елена. Няма какво да кажа там освен че Буковец е доста занемарена и откакто е направена не е пипнато нищо там. Иначе мястото е страхотно и си има чар там. Като минавах покрай Чумерна си работеше, просто не се отбих, че беше късно и продължих надолу. Сравнително дълъг ден. Пристигнах там чак 23 и нещо май. Хижаря ми остави едно шише ракия, хапнах, пийнах, но стоях до 2.00 за да мога да се освестя и да се подготвя за сън. Едвам се изкъпах, понеже душа беше счупен, иначе пак лукс, понеже имаше топла вода.
Поради това реших следващия ден да ми е почивен, като отида до ловна база Химик, която е почти до Грамадлива. Не съм и снимал много, понеже нямаше чак толкова много, повече еднообразие през горите.
Тръгнах доста късно след 10 часа, беше ми почивен ден, но то пак се оказа че има немалко километри. Хапнах там една вафла и това беше. Другото каквото имах за през деня. Обадих се и на хижа Химик, но за нея по-късно. На видеото съм обяснявал надълго и нашироко, но е с по скапано качество, понеже е по-дълго и съм го компресирал. Няма много какво да се каже за самата пътека, върви си през гората и има 1-2 места на които излиза на открито. В този ден си загубих кабела за телефона и зарядното, после се оказа че това е станало точно преди спускането към Предела. Но ми го намериха на следващия ден и си го получих по куриер. Помня че на едно две места има едни стари отклонения из едни трънаци и няма смисъл да се минава от там, по-добре по пътя. Тук срещнах и други минаващи по маршрута. Едно момче и момиче и един възрастен човек, дето му казват бай Здрав и по-късно разбрах че минава за 5ти път маршрута. Имаше и един хърватин, който беше тръгнал от Адриатика пеша и обувките му бяха в окаяно състояние та ме питаше дали в Котел ще може да си купи.
Сутринта бях свеж но с напредване на деня ми стана много мързеливо, умората се усещаше. След много мотане мисля към 17.00 часа бях на хотел Химик. Вътре хижата е направена много хубаво има си и персонал, който се грижи за чистотата. Всъщност това е частен горски дом, а собственика е от Попово и е негова фабриката за олио Роса, както и още много други бизнеси. Та той е купил хижата и базата преди може би 10на години, тъй като бившия шеф на ЧЕЗ го е прецакал и му е взел “домашното” ловното стопанско под носа, а той ловджия и взима това тук на концесия. Самата база се използва за настаняване на чужденци ловджии, а базата горе ако някой я запази, даже идва и готвач.
Туристи са започнали да пускат по случайност, тъй като работата с лова им е паднала, а човека който я стопанисва е помолил собственика да работят и с туристи, както той каза “да си изкараме заплатите поне” . Та така, не е ясно докога ще посреща туристи, но там е много хубаво място за почивка и има всички условия. Човека е много услужлив. Условията за почивка са супер. Беше направил леща за през деня и изкара, една домашна ракия и тн.. Всичко домашно, понеже както той каза “шефа си има стопанство и си отглежда всичко”
Бях сам до последно, но изведнъж привечер, някакви окаяни чужди туристи, ходиха и чукаха по сградата и търсеха подслон, та ги прибра и тях. Бяха млади момчета с тежки раници, поляци. Те са искали да останат на Грамадлива, но там нямало никой. Аз ги питах защо не са се обадили, а той се засмя и ме попита “А на какъв език да се разбираме, никакъв шанс”. Бяха с тежки раници и палатки и се чудех, защо мъкнат толкова багаж, а спят по хижите. По-късно разбрах че този на Лескова им е казал да не си опъват палатките на еди кое си място, че ще дойде някой (кой някой) не знам и може да ги бият. Явно са се наплашили и затова така. Единия беше много странен, поиска да му се продадат пресни яйца и един хляб и до никое време, правеше някакви бъркочи на газово котлонче, докато другия хапна с нас Оня естествено реши и да не се къпе, въпреки перфектните условия
Пийнах си добре и си легнах някъде към 22.00
Тръгнах някъде към 7.30, дълъг ден се очертаваше. Всеки път като минавам през ски база Грамадлива, винаги си казвам че ще остана някой път, тъй като мястото ми харесва много. Може би ще е догодина. Днес го изкарах на един сандвич със сирене и малко ядки. Тук вече започнаха да се разкриват много красоти. На вр. Малуша ме хвана залеза, много прогледно и красиво място. Оказа се дълго ходене, като чак към 22.00 пристигнах на хижата. Там си беше супер, починах много добре. Изядох цели 2 салати и ракия имаше и една супа
Станах сутринта не много рано и имаше баница Доволна работа, тръгнах от хубавото място и някъде след 30 мин май, точно преди първото стръмно изкачване чух мечка. Имаше и следи. Оказа се че още лятото някой дори я е снимал там с мече малко.
Това се оказа и последен ден, тъй като предишния ми се обадиха за работа и реших да слизам надолу. След хижа тъжа успях да си набера манатарки, най-накрая тази година така и не ми оставаше време. Дори не очаквах, но добре се случи. На билото ме понапече слънцето и ми се стори бутане докато се кача на Росоватец, обаче пък гледките бяха един път. Слизането от Тъжа посока априлци е също толкова гадно, колкото и слизането от Ботев до Тъжа.
Обобщение: Тази година нещата също не се получиха по план. Проблемите с колелото ми промениха изцяло преминаването, но пък може да е било за добро. Просто още отначалото поради непредвидените ситуации, станаха доста дълги преходи. Но пък лошо няма. Сега вече ми е ясен и източния сегмент, тъй като там никога не бях стъпвал.
Важното е че имам идеи. За догодина ако имам време, може да го мина и целия, особено ако пък и се подготвя и остане време и затова, ще направя едно още по-комбинирано преминаване. Тогава може и да съчетая първите дни основно бягане, после ходене и накрая колело. Но за да го бягам, ще трябва да съм без багаж, защото ако се минат +2 кг тегло с дълго бягане, стават лесно контузии.
Или пък колело-ходене-колело. Варианти много. Стига да сме живи и здрави и да се намира време.
Съб Окт 08, 2022 10:27 am
kibik
Регистриран на: 16 Апр 2008 Мнения: 388
драмата с колелото, к'ва е?
не знаеш как да смениш резервната гума?
нямаш помпа?
Съб Окт 08, 2022 11:45 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
kibik написа:
драмата с колелото, к'ва е?
не знаеш как да смениш резервната гума?
нямаш помпа?
Чел си между редовете. Я беж обратно да четеш и да гледаш видеата
Нед Окт 09, 2022 7:07 pm
zlia
Регистриран на: 03 Ное 2014 Мнения: 205
Ами и аз много много не разбрах защо си оставил колелото. Освен въпросите на колегата ще добавя още един- лепенки за гума не си ли носил?
Помпа все си мисля, че е можело да си намериш в Котел. Малко май неподготвен за вело си тръгнал
Иначе добро разказче, дет се вика нема да се отказваш и дано догодина имаш повечко късмет и време
Пон Окт 10, 2022 5:28 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Е значи щом двама не сте разбрали, при мен ще да е проблема. Имах и гума и лепенки, обаче помпата сдаде багажа, не мога да си обясня как точно , когато ми трябваше, при положение че преди това я бях проверил. Но като цяло да, така се получи, нямам опит с дългите преминавания с колело, но иначе си имах всичко, дори и нова резервна гума, която я смених, но понеже не можах да я напомпя добре, на спускане се скъса около винтила естествено.
Относно Котел, нямаше как да стане понеже беше точно 6ти септември а пък имах и съмнения за прецакана капла, вследствие на меката гума. Отделно на това нямах толкова много време да се разкатавам. Като се връщах да си взема колелото, точно до лефтеровата къща има веломагазин. Обаче, на тях не знам доколко може да се разчита, тъй като аз отидох там и човека ми каза, че не може да поправя нищо до обяд, понеже е в магазина, та чак следобед. Всеки който преминава да го има предвид.
Но иначе да, помпа можех да си взема но заради почивния ден и поради това че нямах никаква информация и контакти на веломагазина, реших да го оставя.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
с малко кривите сметки. Идеята беше да тръгна на 3ти Септември, но предвид прогнозата за времето и това че трябваше да закарам сестра ми до Кранево а аз да остана във Варна, дори се получи по-добре.
