Използвах едно пътуване, за да запиша и добавя нови данни в Safecast картата. Направи ми впечатление малко по-високия радиационен фон из североизточните Родопи, по пътя между Комунига и Новаково, който неотдавна е бил основно подновен.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Нед Дек 25, 2022 11:03 am
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
A tiny radioactive capsule is lost on a highway in Western Australia. Here's what you need to know
Edward Obbard, UNSW Sydney
Published: January 30, 2023 4.34pm AEDT
On January 12 a truck pulled out of Rio Tinto’s Gudai-Darri iron ore mine in the Pilbara region of Western Australia and drove 1,400km south to Perth, arriving on January 16.
Nine days later, on January 25, it was discovered the truck had lost a rather special piece of cargo somewhere along the way: a tiny capsule containing a highly radioactive substance, used in a radiation gauge on the mine site.
A bolt and screws in the package were also missing, and authorities suspect the fixings shook loose during the trip and the capsule fell out of the hole left by the bolt.
Western Australia’s Department of Fire and Emergency Services are now searching for the missing ceramic capsule, which at 8mm by 6mm is smaller than a ten-cent piece.
What is the capsule and what was it used for?
The capsule contains caesium-137, a radioactive isotope which spits out electrons (or beta radiation) and high-energy photons (or gamma radiation). The beta radiation is blocked by the shell of the capsule, but the gamma radiation streams right through it.
The source has an activity of 19 gigabecquerels, which means it emits about 19 billion high-energy photons per second.
Caesium-137 is dangerous stuff, but the radiation it produces can also be very useful. It is used in some cancer treatments, for measuring the thickness of metal or the flow of liquids, and – as in this case, reportedly – for calibrating radiation gauges.
Radioactive sources are common, but they rarely go missing
Transporting radioactive sources is a commonplace activity. Each month, the Australian Nuclear Science & Technology Organisation (ANSTO) ships some 2,000 packages containing nuclear medicine around Australia. There are also several private companies who transport radioactive sources.
There are well-established procedures and strict regulations for making sure this happens safely. At the national level, this is overseen by the Australian Radiation Protection and Nuclear Safety Agency (ARPANSA), while each state and territory also has its own regulator.
You need a licence to own and use a radioactive source at a particular location. If you’re moving it, you need to follow detailed rules for safety, packaging and record-keeping.
Radioactive sources which are lost, stolen, or otherwise leave regulated control are known as “orphan sources”. Each year, the CNS Global Incidents and Trafficking Database records 150 or so such incidents around the world.
Most of these incidents are due to carelessness or disregard for proper procedures.
What’s the risk?
The source doesn’t pose much of a danger to casual passers-by. If you were standing a metre away from it for an hour, you would receive a radiation dose of around 1 millisievert. That’s about one-twentieth of the dose people who work with radiation are allowed to get in a year.
If you were much closer to the capsule, say 10cm or so, you’d be getting around 100 millisievert per hour, which could do you some real damage.
However, the most danger would occur if the capsule were broken open. In an infamous incident in Brazil in 1987, a (much larger) caesium-137 capsule was stolen from an abandoned hospital and punctured. The glowing blue dust inside was a source of fascination to everyone who saw it, of whom 250 were contaminated with radiation and four died.
So if you see a small capsule anywhere along the Great Northern Highway, keep your distance. Don’t panic, but do notify the authorities.
The long half-life of the missing capsule
The search for the capsule will be a difficult one. Just as the source won’t be dangerous unless you’re close to it, it won’t be easily registered by gamma-ray detectors unless they are in close proximity.
Authorities say they now have vehicle-mounted detectors to aid their efforts, but scanning 1,400 km of road is a formidable task. Searchers have conceded “there is the potential that we may not find this”.
What then? Caesium-137 has a half-life of just over 30 years, which means the source’s radiation output will halve every 30 years, until it disappears completely.
It will still pose a risk for the next century or so. Will anyone remember? If you came across a tiny cylinder on the road today, you’d know to keep your distance – but what about if you found it in five years, or in 20 years?
Who remembers Australia’s last orphan source incident? It occurred in 2019, when a radioactive moisture detection gauge was taken from a ute in Ipswich. As far as I know, it has never been found.
Edward Obbard
Senior Lecturer in Nuclear Engineering, UNSW Sydney
Edward Obbard is a senior lecturer and the program coordinator in nuclear engineering at UNSW Sydney. He has received funding from the Sir William Tyree Foundation for the Tyree Scholars in Nuclear Engineering Program, which sponsors Australian graduate students to undertake masters study and PhD research in nuclear engineering.
UNSW Sydney provides funding as a member of The Conversation AU.
Според данните на Агенцията за ядрено регулиране, през миналата година на територията на страната са били открити и описани три случая на радиоактивно замърсяване и два източника на йонизиращи лъчения:
На 11.01.2022 г. системата за радиационен контрол на ГКПП Русе „Дунав мост“ е задействана на влизане в страната от камион с товарно ремарке, превозващ дървени пелети от Беларус за България. Камионът е бил отделен и обезопасен. При контактните измервания на товара, извършени от РД ПБЗН-Русе и РЗИ-Русе, е регистрирано наличие на радионуклида цезий-137. На 13.01.2022 г., след представяне на сертификат за специфичната му активност и на основание на становище на РЗИ-Русе, товарът е допуснат на територията на страната.
В периода 12.01÷13.01.2022 г. системата за входящ радиационен контрол на Пристанище „Варна – Запад“ е отчела повишено ниво на радиоактивно лъчение в камиони, превозващи изкуствен тор „Сулф-Актив“. Камионите са били отделени и обезопасени. Контактните измервания на товарите, извършени от РДПБЗН-Варна, са отчели стойности на мощността на дозата до 0,25 µSv/h, при измерен естествен радиационен фон в района 0,05 µSv/h. Регистрирано е наличието на естествения радиоактивен изотоп калий-40. На основание становище на РЗИ-Варна, товарите не представляват опасност и са допуснати на територията на страната.
На 26.01.2022 г. системата за радиационен контрол на ГКПП Русе „Дунав мост“ е задействана на вход от камиони с товарни ремаркета, превозващи тор – азотен фосфат, от Румъния за България. Камионите са били отделени и обезопасени. Контактните измервания на товара, извършени от РДПБЗН-Русе и РДГП-Русе, са отчели стойности на мощността на дозата до 0,31 µSv/h, при измерен естествен радиационен фон в района 0,04÷0,07 µSv/h. Установено е наличието на естествения радиоактивен изотоп радий-226. На основание заключение от протокол на РЗИ-Русе, товарите не представляват опасност и са допуснати на територията на страната.
На 02.09.2022 г. системата за радиационен контрол на изход от Пристанище „Варна – Запад“ е отчела повишено ниво на радиоактивно лъчение в камион с ремарке, превозващ контейнер, съдържащ метален скрап. Камионът е бил отделен и обезопасен. Измерванията, извършени от РДПБЗН-Варна, са отчели следните максимални стойности на мощността на дозата в ограничена зона от лявата страна на ремаркето: 6,43 µSv/h контактно на повърхността на контейнера; 5,04 µSv/h на 10 cm и 0,54 µSv/h на 1 m, при измерен естествен радиационен фон в района около 0,03 µSv/h. Установено е наличие на радионуклида Ra-226 (радий-226). На 09.09.2022г., със съдействието на лицензирана фирма за работа с източници („Мултитест“ ООД), в товара са локализирани и отделени 2 бр. източници с неизвестен произход. Единият е с форма на кутия и размери 400 х 300 х 250 mm, с циферблат, монтиран на капака ѝ. Другият е с форма на цилиндър с диаметър 40 mm и височина 40 mm, наподобяващ измервателен уред. Максимално измерените стойности на мощността на дозата на повърхностите на двата източника са съответно 65 µSv/h и 2,36 µSv/h. Двата източника са прибрани в мобилна оловна защита и са транспортирани за временно безопасно съхранение на площадка на „Мултитест“ ООД, до предаването им за дълготрайно съхранение в СП „ПХРАО – Нови хан“ към ДПРАО.
Прави впечатление, че всички тези случаи, а и други подобни от предходни години, са свързани с граничния контрол. Някой запознат ли е дали и как биват откривани и проследявани подобни "безстопанствени" източници във вътрешността на страната?
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Яну 31, 2023 4:44 pm
pirx
Регистриран на: 12 Ное 2018 Мнения: 58
Освен граничния контрол има арки на входовете на металургичните комбинати (там се хващаха "светещи" камиони със скрап), това е.
След това процедурата е инфомиране на аварийния център към АЯРницата, извозване, съхранение и идентифициране на източниците (най-често бяха с радий, стари уреди със светещ циферблат, или някой стар пожароизвестител с Америций или Плутоний) . Е намирали са се и по-серизони неща. Крайна дестинация Нови Хан. Най-общо е това.
Дано намерят изгубения източник, макар че това би могло да се окаже доста нелека задача. Една интересна нишка във връзка с това събитие (и други подобни):
Споменатата там хипотеза, че капсулата би могла да е влязла в нарезите на гумите на друго превозно средство, би могла доста да усложни търсенето...
Не бях чел за злополуката в Краматорск през 80-те, при която радиоактивна капсула Cs-137 случайно е попаднала в стената на сграда след като материал от кариерата, където е била изгубена и е останала неоткрита, е бил използван в строителството. Загинали са 18-годишно момиче, 16-годишния ѝ брат, както и майка им. Сетне в апартамента се нанесло друго семейство и техния син също починал. И четиримата -- от левкемия. До откриването на капсулата след общо десетина години престой в стената и други 17 човека били сериозно облъчени. От версията на руски език на цитираната статия научаваме, че източникът е бил "ИГИ-Ц-4 — капсула с цезием-137 активностью 5,2×10^10 Бк (1,4 Ки), которая использовалась в радиоизотопном уровнемере предприятия, производившего щебень".
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Яну 31, 2023 8:42 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Ведрине, случката в Крематорск направо ме ужаси! Значи може някакъв бетоновоз да ми вкара в колоните някакъв си изотоп, изхвърлен на майната си, и от него да умрат няколко поколения? А само те ли? Ами генетичните мутации в бъдещето? Баси, никой не може да ги предвиди! Искам обаче да те питам, понеже не следя редовно темата. Аз бях близък с проф. Иван Узунов, който завеждаше Катедрата по дозиметрия и радиозащита. Всичките му трудове бяха свързани с дъщерните продукти на радона, които той откриваше в чакъла, в пясъка и прочие. От тях обаче се правят панелите на нашите блокове. И дори тухлите. Ами разкажи ни с думи прости: каква радиоактивност поглъщаме, докато спим или четем форума?
Ами разкажи ни с думи прости: каква радиоактивност поглъщаме, докато спим или четем форума?
Радонът е по-тежък от въздуха и се утаява предимно в ниското (мазета, сутерени, подове на добре изолирани помещения, някои пещери, минни галерии или тунели, кладенци, и т.н.). Може да има източници на радон в материалите, от които са построени сградите, но при достатъчно добро и редовно проветряване активността му във въздуха най-често остава приемливо ниска. Той не е особено опасен сам по себе си. Опасността идва от продуктите на неговия разпад, особено ако се случи така, че те се загнездят нейде из човешкото тяло (напр. белите дробове). Едно често споменавано твърдение гласи, че радонът е втория по значимост причинител на онкологични заболявания след цигарения дим. Друг източник на радон може да бъде почвата, особено в някои райони от страната (напр. гр. Раковски, но далеч не само там). Добрият подход е да има наблюдение и при необходимост да се предприемат мерки. Например, учени от Софийският университет имат успешен опит с обезопасяването на една детска градина в Бухово. Приятелите от Пловдивския университет имат разработки, които позволяват измерване на динамиката на активността на радон във въздуха. Техни meter.ac уреди работят вече на доста места из страната и данните им са публично достъпни в реално време:
Бих могъл да пиша и още много, но спирам дотук -- все пак съм само любител в тази сфера, а наоколо има специалисти.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Яну 31, 2023 10:32 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Благодаря ти много, но отговорът ти хич не ме успокои. Значи аз съм с радиоактивен часовник в джоба си, който само отброява мутациите в гените ми? Ужас! Помня, че Узунов правеше измервания в Момин проход. Но и той самият живееше в железобетон. Не можем в тръстикова колиба, боже мой! И пак не знаем какво носят пороищата. Особено ме притеснява Бухово. Ами Локорско, ами Яна? Че там живеят поколения! Какво им е бъдещето?
Благодаря ти много, но отговорът ти хич не ме успокои. Значи аз съм с радиоактивен часовник в джоба си, който само отброява мутациите в гените ми? Ужас! Помня, че Узунов правеше измервания в Момин проход. Но и той самият живееше в железобетон. Не можем в тръстикова колиба, боже мой! И пак не знаем какво носят пороищата. Особено ме притеснява Бухово. Ами Локорско, ами Яна? Че там живеят поколения! Какво им е бъдещето?
Не изпадай в радиофобия -- тя понякога дори може да е по-опасна от предмета си. Най-загрижени, но в разумна степен, би било добре да бъдат по-младите. Железобетонът не е опасен сам по себе си. Тухлите и керемидите често "светят" повече. А случаи като този в Краматорск все пак са голяма рядкост и не представляват най-съществената заплаха.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Яну 31, 2023 11:21 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Разбирам, Ведрине, че всичко това го пишеш, защото си ми приятел, и ти благодаря! И все пак... Аз вече не се боя от радиоктивности. Оползотворил съм си гените. Дано са прогресивни! А внуците? Които живеят в Локорско? Те ще ми докарат правнуците. Какви ще са те? Не е шега!
Вто Яну 31, 2023 11:33 pm
i80386
Регистриран на: 24 Яну 2019 Мнения: 17
Като става въпрос за "железобетон", въпрос към хората с измервателни уреди: какви стойности на гама фона измервате в жилищата си? При мен е 0,16 - 0,20 μSv (тухла и бетон, старо строителство). Прави ми впечатление, че при ново строителство обикновено е доста по-нисък фонът, явно контролът над материалите е по-сериозен.
Като става въпрос за "железобетон", въпрос към хората с измервателни уреди: какви стойности на гама фона измервате в жилищата си? При мен е 0,16 - 0,20 μSv (тухла и бетон, старо строителство). Прави ми впечатление, че при ново строителство обикновено е доста по-нисък фонът, явно контролът над материалите е по-сериозен.
Данни от измервания в железобетонна сграда, строена в средата на 70-те:
Уредът се намира на около 60 cm от пода и на около 30 cm от неносеща тухлена стена, на 6-тия етаж. Според спецификацията на използвания ГМ-брояч, "наибольший темновой фон" е 25 импулса в минута. Преобразуването на броя регистрирани импулси за единица време в Сиверти зависи от характеристиките на брояча и природата на регистрираното от него лъчение.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Фев 01, 2023 11:46 am
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
i80386 написа:
Като става въпрос за "железобетон", въпрос към хората с измервателни уреди: какви стойности на гама фона измервате в жилищата си? При мен е 0,16 - 0,20 μSv (тухла и бетон, старо строителство). Прави ми впечатление, че при ново строителство обикновено е доста по-нисък фонът, явно контролът над материалите е по-сериозен.
В Младост 3, София, едроплощен кофраж, блокът е построен към 1990-та годинa:
0,16 - 0,19 μSv/h при 19% стастическа грешка. Измерено с Ecotest Terra MKS-05
Сря Фев 01, 2023 12:09 pm
pirx
Регистриран на: 12 Ное 2018 Мнения: 58
Разбира се, че не трябва да изпадаме в радиофобия. Животът е възникнал и се е развивал в условия на ненулев рад. фон. Нещата обаче стават драматични , когато има изгубен или откраднат или нестопанисван източник. Това с Краматорск си е показателно, там мърлящината е на особени висоти.
Колкото до радона, Ведрин го е написал, проветряване (разпадните продукти, а те са опасните се закачат за фини прахови частици и се натрупват в дробовете, затова пушаюите в къщи ги гоня навън) , без паника и пийте червено винце, колкото за непрефесионалистите дай боже повече такива "непрофесионалисти".
За фон по домовете: стар тухлен блок 0.12 μSv/h, на плочника отвън повече (София), вилата в полите на Витоша повече заради гранитните основи 0.14 μSv/h, измерванията са с професионален калибриран уред, уж по-добър от Терата.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3 ... , 72, 73, 74Следваща
Страница 73 от 74
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
