Честит празник!

	Сотиров написа:
	Стефане, тоя път пропусна картата. Аз говоря за освободените българи, ти ми натякваш за неосвободените.

Къде това?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Не знам къде е. Може би сняг го е затрупал, но го няма. Смисълът обаче е ясен от моя отговор.

Владо, съжалявам, но ми приписваш чужди думи и чужда логика. Внушаваш неверни неща за мен.

Извинявам се, ако съм те засегнал с нещо.

Приличаш на покойната ми баба, при която живеех в София (тя е сестра на дядо ми).
Като се видим на живо и може да ти разкажа за нея.

И друг път съм се чудил как да се обясни този феномен в България:

Защо старите хора си спомнят с умиление за времето на социализма и твърдят, че тогава животът е бил по-хубав, отколкото сега при демокрацията?

Стокхолмски синдром? Млади години? Срам? Оправдание? Защитен рефлекс?

Не знам.

Едно е сигурно – до последно не можах да убедя баба ми и да ѝ отворя очите, че Русия не ни е освободила на 3-ти март, че СССР не ни е освободил на 9-ти септември, че Иван Костов не е орязал пенсиите на пенсионерите, че сега има повече неща по магазините и всеки може да си ги купи... И тя използваше погрешно понятията „робство“ и „освобождение“. Баба ми беше много добър човек, но 45 години промиване на мозъка в София си казваха думата...

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Сигурно не ти приписвам нарочно чужди думи. Възможно е да съм сбъркал авторите - в тоя кръстосан диспут с няколко теми стават грешки. Само че изобщо не откривам текста, за който пита Дидо и на който съм отговорил. За баба ти може и да си прав, но за мен не си. Аз от млад съм си същият. Very Happy

При социализма имахме един приятел, който всеки път, като се съберяхме на богата маса, ставаше и с треперещи нотки в гласа питаше: "На ного дължим всичко това?" И си отговаряше: "На Партията и правителството!" Ама той се майтапеше, де.

Цитат:

И друг път съм се чудил как да се обясни този феномен България:

Защо старите хора си спомнят с умиление за времето на социализма и твърдят, че тогава животът е бил по-хубав, отколкото сега при демокрацията?

Стокхолмски синдром? Млади години? Срам? Оправдание? Защитен рефлекс?

Не знам.

И аз съм се питал, и според ме намерих наскоро отговор.
Хората жалят младостта си, а не цоциализъма.
Ако се беха родили по на североаапад е и 50 години предварително, щеха да пеят дитиримби за чичо, райхсмаршала, организацията на тодт, дори за Зеп Дитрих.
Кога са биле и те млади и надървени😍

Я да ви питам аз вас, страдалци младолики, каква жертва станахте вие на народната власт? Ей така, нека чуя един реален сблъсък, да речем, с доброволните отряди на трудещите се. Или с народната милиция. Или с партийния секретар. А не разкази на прадеди. Да, те са имали сблъсък, и то жесток. А вие? Shocked

Сотиров написа:

Я да ви питам аз вас, страдалци младолики, каква жертва станахте вие на народната власт? Ей така, нека чуя един реален сблъсък, да речем, с доброволните отряди на трудещите се. Или с народната милиция. Или с партийния секретар. А не разкази на прадеди. Да, те са имали сблъсък, и то жесток. А вие? Shocked

Бой от властта не съм ял, но доста ярко помня мизерията от 80-те.
Неизлечима ми е оная гледка на пластмасовите касетки, пълни до половината с вкиснало прясно мляко, отдето запретнал ръкави трябваше да извадиш късметлийския плик дето не църцори с тънка струйка (ставаше поне на третия опит) ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Не бъркаш ли с 1990? Бих ти повярвал, ако говориш не за кисело мляко, а за банани!

	Сотиров написа:
	Не бъркаш ли с 1990? Бих ти повярвал, ако говориш не за кисело мляко, а за банани!

Я пак виж за какво мляко говоря.
И какво, не си ровил и ти в ония касетки ли Shocked

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Нямам спомен. Просто нямаше касетки. Но помня времето, когато кърмачки се редяха на опашки в 5 сутринта, за да купят кисело мляко на пеленачетата си. И, това вече сигурно беше 1990!

	Сотиров написа:
	Нямам спомен. Просто нямаше касетки.

Някак избирателно "забравяш" сякаш. Имаше си касетки с пликове прясно мляко в София.

Имаше и доста изтекло от пликовете мляко в касетките. За мен най-впечатляващо обаче беше замръзването на пликовете на балкона през зимата. А това беше така, защото нямахме хладилник у дома. След това буквално вариш "кюлче" мляко, а то се пребива...

	Сотиров написа:
	Но помня времето, когато кърмачки се редяха на опашки в 5 сутринта, за да купят кисело мляко на пеленачетата си. И, това вече сигурно беше 1990!

Зимата на 90-та/91-ва наистина беше с много оскъдно снабдяване в София. Тогава бях студент първи курс в МЕИ-то и използвах купоните си в студентския стол на Семинарията (сега май магазин Била), за да вземам т.нар. "суха храна" (кебапчета и кисело мляко) за родителите ми (вече пенсионери тогава), които не винаги успяваха да се снабдяват с храна от магазините...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Всичко това явно стана /1990 - 91/ щото демокрацията дойде😇

Всички страдат и ще страдат от соца, но някои нямат достатъчно критична мисъл , да го видят .
Например, имам една къща на село, сравнително нова, строена 1980 год . Въпреки че е на три етажа и с 200кв метра площ, струва по-малко от къците строени преди 1950 год със 70 кв.метра площ. Защо? Ами соца го е направил - по това време вече задължавали да строиш съвместно, по комунистически. Всички роднини, в една къща. И се получава така , че къщата е неделима, докато не измрат всички в нея , нищо не можеш да я правиш - нито да купиш, нито да продадеш, нито да делиш....нищо. А и след време, кой ще купи къща с 20 стаи? Публичен дом ли ще прави в нея? Та благодаря, хубав СОЦ, че ми даде един паметник, на който само да му плащам данъци.
А 1990 год. откъде дойде кризата ? Изведнъж с нож отрязаха социализма и стана за 1 месец развит английски капитализям, и като дойде капитализма, започнаха опашки за мляко и бензин? Или просто агонията на соца започна краят си, който беше най-лош през 1990-2000 година. Капиталистите ли ви взеха парите от банките и предизвикаха кризата през 1996-8 година, или разни ДС агентчета Цецки и Вески, под благосклонното крило но сифилистика - социалист Първанов? И това във време , гогато Чехия, Полша и др догонваха запада, а ние в 2000 година пак започнахме от нулата.
България без соца щеше да е на нивото на Австрия сега. Унищожиха селата, изгониха най-коравият селянин в света - българският, взеха му земята. Пратиха го в града и там той че научи, че трябва да краде и да мами по 10 пъти на ден, за да оцелее. Станаха милиони шмекери и измамници, прецаквайки се един - друг.
Кремиковци, Червена могила, стотици мастодонти, бълващи на дотации непродаваеми стоки. Само в Кремиковци са загробени 50 милиарда долара по онези цени. Били сме изнасяли много оръжие - а някой плати ли го? Либия, Ирак, Иран....не, коминтерновски подарък. Затова сме бедни и нямаме никакви пари с история, стари пари, както казват. Съветският съюз първата му работа беше да организира избиването от слугите си тук, на елита на България - 50 000 души. Спомням си, как в соцучебниците по история пишеше, че 100 000 слуги на капитала и полицаи са избягали в дните преди 9-ти септ от България...Глупости на търкалета. Тогава как се преминават граници, какви транспорти, даже карти е нямало. Всичко е избито и заровено в деретата.
Да, има носталгия. създаде се огромна пасмина от партийци, номенклатура и роднините й , активни борци. В разни институти, маса полуграмотни научни работници пишеха "трудове", които не струваха и хартията си. Не знам някой да ги е чел, но взимаха тлъсти заплати и апартаменти - поне 10 000 полуграмотни доценти, професори, академици. Всички реват за соца, колко било хубаво....Да, хубаво беше, за подлеците и некадърниците Smile

С един чужденец го водих, да види българският принос към световната икономика
- регенерат за гуми в един гараж, в който се носеха видинки , по три пъти да ги покриват с някаква скапана гума , която се свличаше след няколко месеца. Но гуми няма, кара се така докато станат на парцали. Неслучайно, въпреки че имаже 10 пъти по-малко коли отсега, жертвите по пътищата бяха два пъти повече
- пълнене на запалки - еднодневки
- пълнене на химикалки
Човека снима и се смя като луд . Но тогава го отведох до ателие за ловене на бримки на Алабинска и страна страшно....
Мога да напиша роман за идиотията на СОЦА, ама хайде стига.
Лошото е, че социализъма изпълни задачата си. Народа е смачкан и унищожен, щом продължават да стърчат Альоши и други подобни кретении.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Пет Фев 03, 2023 12:15 am; мнението е било променяно общо 1 път

Ведрине, само привидно се разминаваме в спомените си. Разбира се, че много добре помня пликовете с прясно мляко. Да, сред тях имаше спукани. Но не това беше проблемът. Проблемът настъпи, когато изчезнаха по магазините. Далеч преди демокрацията аз съм натиквал заледените кристали от "тяхната" бутилка мляко в моята. Замръзнало, бутам го с пръчка! След изчакване на голямата опашка, разбира се. Е, тогава киселото мляко се продаваше от едни големи тави и се гребеше с голяма шпакла. Проблемът беше да ти гребнат от каймака, а не от дъното. Ама имаше истински каймак, бе! Олиото се сипваше от бъчвата с някакви кани с дръжка, по един литър. Мармаладите бяха в ламаринени тави ли, не знам как да ги нарека. В едната ябълков, твърд като камък, в другата шипков, в третата смес... Ха сега ми намерете такъв мармалад в "Била", па ми сравнявайте епохите! Ама вие пак ще подхванете политиката. Ще се опитам да съм кратък: тогава беше комунизъм. Още по-точно, военен комунизъм. Не е бил само у нас. Измислен е още от древните гърци и римляни, практикуван е във Великоблитания и САЩ по време на втората световна война. Е, у нас се задържа неимоверно дълго, но явлението не е наше изобретене. Благодарение на този "комунизъм" нямаше умиращи от глад и ровещи в кофите за боклук. Децата получаваха безпалатно образование. Студентите - също (ония от вас, които са го завършили тогава, не са платили стотинка). Е, не е било оксфордското, но е давало добра професия. Почивките? Профсъюзни станции за семействата на трудещите си. Е, не са били спа-хотели, но за без пари децата са били и на море, и на планина. Здравеопазването? Някой да ни е карал да плащаме потребителска такса? Постъпваш в болница - лекуват те. Е, можеха и да те уморят, но не повече отколкото сега при пазарната икономика. Когато просто ще те оставят да пукнеш в канавката. Наистина не разбирам, защо това, което е било, вместо да продължи, е отритнато като "комунистическо"? Няма по-голяма наглост от това да се превъзнася скандинавската социална система, а да се отрича нашата преди демокрацята! Ами радвайте се на всичките поликлиники, които са ОДЗ-та, и плащайте на частни училища и частни университети, та ега децата в се научат да пишат!

Последната промяна е направена от Сотиров на Пет Фев 03, 2023 12:20 am; мнението е било променяно общо 1 път

Помня мизерията на соц-а, помня и оцеляването през 90-те. Бой съм ял и в районното, и в парка Заимов, и в музея на Васил Коларов, хубав милиционерски бой, по подразбиране и на общо основание. Водиха ме на някакъв пионерски съд, както и в детска педагогическа стая (за сплашване) понеже не исках да пиша доноси за съучениците си - децата в 4-ти и 5-ти клас. Дисидент и ДеСедент не съм, камо ли жертва, ама имам случки. Това за 11 години в късния соц, та ми стига. Жертвата е сегашното и бъдещото битие на тукашната територия.
В магазина имаше храни, но не винаги. Винаги имаше лимонада, мента и мастика, както и обикновени вафли. Опашки имаше за всичко, ако някой се чуди как помня ... ми като си малък, чакането на опашките ти се струва безкрайно, помниш къде, кога и за какво. 79-ти набор съм, израсъл в Пловдив, отскачащ до Люлин, Садово, Перущица и Чурен. На горния етаж в къщата в Пловдив живееше отговорничката по снабдяването на хранителните магазини за града ... та контраста между нейното семейство и хората от махалата беше като между Ким и останалите свернокорейци. Чакахме за зарзават, за гуменки, за гумени ботуши, за хляб, за колбаси, за кашкавал и сирене, за дрехи, някои видове дрехи просто баба ми ги шиеше. За всичко се чакаше ... дивана, телевизора и хладилника като пристигнаха, и не само у нас ... направо като карнавала в Рио на малката ни уличка под Джендемтепе. Млякото - класика, наистина едно от три не течеше. Бозата, сладоледа и метлите ги продаваха едни чичковци с колички вързани на колело. За колелото чаках няколко месеца, за футбола - 3. Пари имаше, макар и недостатъчно, но нямаше какво да купиш, когато ти трябва. От Люлин битови спомени нямам, от останалите села - там чакахме и за галоши, и за кофи. Долари купувахме (края на 80-те в София) от сърбите, на които купувахме сирене и кашкавал, пък после се купуваха някои стоки от кореком-а.
Преди 5-6 години в Смолян, срещнах милиционера, който ме е бил няколко пъти, интересно беше.

90-те - оцеляване из столичните улици, няма пари, няма стоки и храни. Купонната система, чакане по няколко часа да ти дойде реда, за да си вземеш олиото, брашното за седмицата или месеца. Отнемаха колите от хората, докато свети червен светофар, сваляха маратонки и шапки в движение ... след години и за няколкогодишен период обикалях служебно и на И и С от Капитан Андреево, ограничен от границите на Монголия, Китай и Индия. Един единствен път (на гости на узбекската милиция) ми се видя по-страшно от 90-те в София. Парадокс е, че единствения път, когато съм бил задържан основателно, бой не съм ял, обещах повече да не правя така и ме пуснаха.

Та за помненето - помним, в днешно време на паметливите ни викат "злопаметни".

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича