Астрономически обекти и явления. Астрофотографии

Стефане, ама ти не подремваш ли нощем, бе? Само със сизигии не се живее!

	Сотиров написа:
	Стефане, ама ти не подремваш ли нощем, бе? Само със сизигии не се живее!

В Кюстендил имам по-различен дневен и нощем режим. Cool

Утре вечер, ако е ясно времето, може да се наблюдава сближение между Венера и Сатурн.
Двете планети ще се виждат ниско над югозападния хоризонт малко след залеза на Слънцето.
Слънцето залязва в 17:26 официално време за град София при равен хоризонт без препятствия.
Венера и Сатурн залязват в около 19:15 часа за град София при равен хоризонт без препятствия.

Венера ще бъде южно от Сатурн (отдолу) на разстояние около 27 ъглови минути (малко по-малко от диаметъра на Луната).
Венера ще свети около 40 пъти по-ярко от Сатурн (звездната величина на Венера е минус 3,9 m, а на Сатурн е плюс 0,8 m).

Съединението на двете планети (когато ще имат една и съща ректасцензия) е в 21:36 часа официално българско време.
Най-малкото разстояние между двете планети ще бъде около 21 ъглови минути (около 2/3 от диаметъра на пълната Луна).

Любопитното в случая е, че Луната също ще може да се наблюдава (ако няма препятствия на хоризонта).
Луната ще бъде много тънък сърп (0,8 дни след новолуние) и трудно ще се забелязва в заревото след залеза.
Луната обаче залязва по-рано – в 18:04 часа (за София и равен хоризонт), едва 40 минути след залеза на Слънцето.
Освен това Луната ще се намира малко встрани (надясно и надолу) от Венера и Сатурн – на около 12 ъглови градуса.

Много по-атрактивна гледка се очертава на следващия ден – 23 януари 2023 г., понеделник – стига времето да е ясно.

Луната ще бъде вляво (източно) от Венера и Сатурн, като разстоянието до тях ще бъде само 4,5 ъглови градуса (9 лунни диаметъра).
Освен това лунният сърп ще бъде по-голям, по-ярък и ще бъде много по-лесно забележим. Ще залезе по-късно (в 19:28 часа за София).

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Би трябвало тези дни мераклиите да успеят да наблюдават кометата C/2022 E3 (ZTF), която за последно е била наоколо преди около 50000 години и е възможно повече никога да не се завърне, тъй като изчисленията сочат, че може би ще напусне Слънчевата система.

Кометата ZTF, снимана на 19 декември 2022 г. от Dan Bartlett

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

И е зелена, както се вижда и на снимката.

Миналата нощ – нощта на 01-02.02.2023 г., сряда срещу четвъртък – наблюдавах кометата C/2022 E3 ZTF.
Небето в Кюстендил беше мъгливо, леко облачно, имаше огромно хало около Луната, светлините на града пречеха...
С две думи – наблюдателните условия не бяха добри, а не ми се излизаше с колата извън Кюстендил.
Задоволих се с наблюдение с бинокъла и няколко документални снимки от прозореца за спомен с малкия фотоапарат Canon PowerShot A480.
Фотоапаратчето е турбосапунерка и резултатите са посредствени, но – колкото и да ме е срам – публикувам ги за спомен.
(Фотоапаратът Сони а6000 е още в сервиза и като че ли няма да могат да му поправят наводнената дънна платка.)

02.02.2023 г. 04:28:44 часа, фотоапарат Canon PowerShot A480, размер на матрицата 10 мпкс (3648х2736), бленда f/3, скорост 15 s,
светлочувствителност ISO 200, фокусно разстояние 6,6 мм:

02.02.2023 г. 04:43:57 часа, фотоапарат Canon PowerShot A480, размер на матрицата 10 мпкс (3648х2736), бленда f/3, скорост 15 s,
светлочувствителност ISO 200, фокусно разстояние 6,6 мм:

02.02.2023 г. 04:44:38 часа, фотоапарат Canon PowerShot A480, размер на матрицата 10 мпкс (3648х2736), бленда f/3, скорост 15 s,
светлочувствителност ISO 400, фокусно разстояние 6,6 мм:

02.02.2023 г. 04:50:11 часа, фотоапарат Canon PowerShot A480, размер на матрицата 10 мпкс (3648х2736), бленда f/5,8, скорост 15 s,
светлочувствителност ISO 800, фокусно разстояние 21,6 мм:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Можеш ли да ми кажеш фокусното разстояние като увеличение? Че така нямам представа. И разгеле, да питам две неща. Първо, защо зиме няма гръмотевици? Или ако се случат някъде, това са единични случаи. А лятото може да са цяла нощ една след друга. И второ, защо, когато вали сняг, високо в планините той е много повече, отколкото в равното? Проблемът не е, че в ниското се стопява. Говоря за няколкото часа, в които горе трупа, а долу е едва-едва. Все пак облакът не е само над върха. Shocked

Владо, за гръмотевиците и светкавиците ти предлагам да питаш Ведрин в темата за метеорологичните измервания или в темата за снега.

Относно количеството навалял сняг:
В планините има много повече изпарение и повече облаци, следователно падат много повече валежи, независимо дали в течно или в твърдо състояние. Да не забравяме и явлението „валежна сянка“ – облаците се образуват в планината, започват да валят и докато стигнат до равнината – вече са се изваляли, затова някои части от равнината остават без валежи, тоест във „валежна сянка“.

Относно фокусното разстояние и увеличението:

Ще трябва да те разочаровам, но във фотографията терминът „увеличение“ не се използва, няма смисъл.
Не можеш да кажеш: Този фотоапарат увеличава 5 пъти, или тази снимка има 10 пъти увеличение.
Можеш да кажеш, че даден обектив има 5 кратно увеличение (зум), което означава, че съотношението между най-малкото му и най-голямото му фокусно разстояние е 1:5, но от това не можеш да си вадиш никакви други заключения.

В астрономията увеличение при телескопите е съотношението между ъгъла на виждане с телескопа и ъгълът на виждане с просто око.
Равно е на фокусното разстояние на обектива на телескопа, разделено на фокусното разстояние на окуляра на телескопа.

Във фотографията ъгълът на виждане за дадена комбинация фотоапарат+обектив зависи от фокусното разстояние на обектива и от размера на матрицата (сензора). Ъгълът на виждане общо взето е размерът на кадъра, тоест това, което ще се запечата на снимката.

Поради различните размери на матрицата се получават и различни размери на кадъра. Тоест обектив с едно и също фокусно разстояние при различни по размер матрици ще даде различен ъгъл на виждане (различна големина на кадъра). Затова е прието фокусното разстояние на обективите да се приравнява на 35 милиметровия стандарт, тоест на 35 мм филм (матрица), който е с размери 36х24 мм.

Трябва да проверя какъв е размерът на матрицата на фотоапаратчето Canon PowerShot A480, за да приравня фокусното му разстояние на 35 мм стандарт, за да видя колко е дължината и ширината на кадъра в градуси.

На първо време – от звездната програма на компютъра – виждам, че за първите 6 снимки дължината е около 48 ъглови градуса, а височината е около 36 ъглови градуса. На последните 2 снимки дължината е около 16 ъглови градуса, а височината е около 12 ъглови градуса.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	Сотиров написа:
	Първо, защо зиме няма гръмотевици? Или ако се случат някъде, това са единични случаи. А лятото може да са цяла нощ една след друга.

Днес имаше гръмотевици около Лесковац. Чувал съм понякога и у нас през зимата, включително и в София при снеговалеж, но наистина -- много рядко. За да се създаде необходимото електрическо поле между облаците или между тях и земята е нужно интензивно вертикално движение, което по-лесно се получава при повече приземна топлина и големи температурни градиенти. През зимата у нас облаците рядко имат чак такова вертикално развитие.

Сотиров написа:

И второ, защо, когато вали сняг, високо в планините той е много повече, отколкото в равното? Проблемът не е, че в ниското се стопява. Говоря за няколкото часа, в които горе трупа, а долу е едва-едва. Все пак облакът не е само над върха. Shocked

Заради влиянието на релефа върху поведението на облаците когато се срещнат с него по наветрените му склонове. Там те се "изцеждат" по-интензивно при принудителното им издигане (би могло да си представиш изстискване на намокрена гъба, макар и аналогията да е много груба). От другата страна, на подветрените склонове и донейде в полетата след тях пък е валежната сянка -- там въздуха е по-сух и топъл вследствие от адиабатно затопляне. У нас това се случва най-често по северните склонове на планините, но не само. Например при северозападен вятър на югоизток от Карпатите се проявява понякога същия ефект, дори и точно при днешната обстановка.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

П.П. Проверих характеристиките на фотоапаратчето Canon PowerShot A480.

С помощта на следните калкулатори

https://www.scantips.com/lights/fieldofview.html#top

https://www.kowa-lenses.com/en/lens-calculator

изчислих следните зрителни ъгли за кадрите с минимално (6,6 мм) и максимално (21,6 мм) фокусно разстояние:

За фокусно разстояние 6,6 мм – дължина на кадъра: 50 ъглови градуса, височина на кадъра: 38 ъглови градуса.
за фокусно разстояние 21,6 мм – дължина на кадъра: 16 ъглови градуса, височина на кадъра: 12 ъглови градуса.

За сравнение:
Хоризонтът е пълен кръг, следователно е 360 ъглови градуса. Половината хоризонт е 180 ъглови градуса.
Разстоянието от хоризонта до зенита (точката над главата на наблюдаващия) е 90 градуса.

Допълнителна информация от упътването за лунния календар на туристическа група „Лунатични разходки“:

Цитат:

Ъглови размери.

Условно небето може да се представи като сфера, на която са проектирани образите на космическите обекти. Наблюдателя се намира в нейния център. Всички измервания на небето астрономите изразяват в градусна мярка. Така, разстоянието между две точки на небето ще се измерва с ъгъл, образуван от правите, свързващи тези точки в очите на наблюдателя.

Ъгловият размер на астрономическите обекти се нарича ъглов диаметър. Видимите диаметри на звездите са извънредно малки и само за някой от тях достигат няколко стотни части от секундата, градусите са значително голяма мярка за небесните тела. За това ъгловите диаметри на планетите и звездите се измерват в ъглови (дъгови) минути (') и секунди (").

Ъгловата (дъговата) секунда се използва в астрономията при измерване на плоски ъгли в градусна мярка. При измерване на ъгли в часова мярка се използват мерните единици „час“ (h), „минута“ (m) и „секунда“ (s). Окръжността е разделена на 24 часа, тоест 360° (ъглови градуса) са равни на 24 часа (ъглови часа), следователно връзката между тези величини се определя от формулата 1 h = 15°, 1 m = 15’, 1 s = 15". В окръжността се съдържат 360°, а в полуокръжността – 180°, така че ъгловото разстояние между две противоположни точки на хоризонта е половината от цялата окръжност = 180°. Ъгловото разстояние между хоризонта и зенита е 90°.

Лесен начин за измерване на ъглови разстояния върху небето е с помощта на ръцете. Ако изпънем ръката си и я протегнем пред лицето си към небето, можем с помощта на пръстите на ръката да определим приблизителното ъглово разстояние между небесните обекти. Ако свием ръката в юмрук, между двата края на юмрука се образува ъгъл от приблизително 10 градуса. Всеки пръст на юмрука следователно измерва по около 2 градуса, а протегнатото кутре е около 1 градус. Ако разпънем пръстите, ъгълът между показалеца и кутрето е около 15 градуса, а между палеца и кутрето е около 20 градуса. На следващата схема е дадено изображението на съзвездието Голямата мечка и ъгловите разстояния между звездите в съзвездието. В ясна нощ, когато съзвездието е видимо в небето, по него можем да „калибрираме“ пръстите на своята ръка за небесни измервания. За целта трябва да изпънем ръката си и да разположим пръстите така, както е показано на рисунката, за да измерим разстоянието между звездите в съзвездието Голямата мечка – по този начин можем да определим колко градуса измерват нашите юмрук, кутре, палец и разпънати пръсти.

С помощта и на другата ръка, комбинирайки юмруците и пръстите на двете ръце, можем да измерваме приблизителната големина и на по-големи ъгли върху небесната сфера.

Трябва да се прави разлика между ъглови и действителни линейни размери на небесните обекти. Обекти, намиращи се на различно разстояние, например Слънцето и Луната, могат да имат близки ъглови диаметри и в същото време значително да се различават по своите истински линейни размери. Например, средния диаметър на Луната е равен на 31'05" и той се изменя от 29′24″ до 33′40″. Средния диаметър на Слънцето е равен на 31′59″ и също се изменя от 31′27″ до 32′31″. Получава се, че ъгловите размери на Слънцето и Луната са почти еднакви и равни на около половин градус (около 31’), в същото време техните линейни (действителни) размери се различават почти 400 пъти! (диаметърът на Слънцето е 1 392 000 км, разделен на диаметър на Луната 3474,2 км, е равно на 400,67). Това е така, защото разстоянието между Слънцето и Земята е около 400 пъти по-голямо от разстоянието между Луната и Земята (средното разстояние между центровете на Земята и Слънцето (1 AU) е 149 598 261 km, а средното разстояние между центровете на Земята и Луната е 384 399 km, разделени една на друга, двете стойности дават приблизително 390, но като се приспадне средният радиус на Земята 6371 км, съотношението става около 396. Разликата между 390/396 и 400 се явява, защото средните ъглови диаметри на Слънцето и Луната не са равни: 31′59″ – 31'05" = 54″).

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Стефане, на моя Сони пише така: 30x optical zoom, 3,5-6,3/4,3-129. От вторите числа нищо не разбирам, но 30х ми е ясно и много държа на него. Затова те попитах как се съотнася моето увеличение към твоето. Е, има с увеличение 80 и повече (без сменяема оптика говоря), но за моите пари - толкоз. Разделителната способност е предостатъчна за форума, 20,4 мегапиксела. Между другото, свидетел съм на любопитно пазарно явление. Мои приятели искаха да си купят фотоапарат, защото им омръзна (а на мен още повече) все аз да снимам по екскурзии внучката им. Харасаха моя, най-вече като цена. Вече не помня, но го купих преди години за нещо около 400 лева. Предишният и той беше някъде там, но с далеч по-ниски качества. Техниката се развива, а цените падат, викам си аз! И се отбих отсреща във "Фотосинтезата" да видя какво предлагат. Какво беше учудването ми, когато най-евтините апарати бяха над хиляда лева. Сега пък вместо зум има някакъв кроп фактор, а колко е увеличението не пише. Питам ги какво става и им показвам моя: нямат ли нещо такова за 300-400? Те се усмихнаха и ми обясниха: качествата на моя апарат вече ги има всеки смартфон, че и повече дори. А който иска непременно да е фотоапарат, той ще е със значително по-добри характеристики. Респективно цената. Та така... Е, с какво предлаганият фотоапарат на Канон е два пъти по-добър от моя, като и той е с 24 мегапиксела?

По въпросите за фотографската техника винаги съм преглеждал написаното в Digital Photography Review. От десетина години не съм поглеждал там след като се сдобихме с н-тия цифров апарат (Sony RX-10, първо поколение). Към днешна дата виждам, че в областта на по-евтините, малки и леки апарати са препоръчали Panasonic Lumix DMC-ZS100. Доста стар е този модел, но може би все още би могло да бъде намерен тук-там.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

За кроп-фактора можеш да прочетеш тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Crop_factor

Като знаеш размера на сензора и фокусното разстояние на обектива можеш да си сметнеш зрителнуият ъгъл.
Можеш да го съпоставиш със сметките на Стефан.
За увеличение, както и Стефан казва, няма голям смисъл да се говори.

Честно казано, Ведрине, не ми е дошло до главата да търся нов фотоапарат. Първият ми се сплеска в джоба при един "плонж" в планината. Вторият ми изпаднал от джоба в автобуса, без да се усетя. Само такива обстоятелства могат да ме засилят в магазина. А и, честно казано, не владея като Стефан техниката с регулиране на характеристиките, както беше с лентовите апарати. Тук всичко е автоматично и затова няма смисъл да давам пари за повече.А моите приятели да му мислят.

Владо, не е много дълго за обяснение, но е много дълго, ако трябва да се напише.

Пак повтарям – във фотографията терминът „увеличение“ няма смисъл.

Увеличение имаме, когато нещо се увеличава, тоест имаме сравнение между нещото преди да бъде увеличено и след като бъде увеличено.

В твоя случай – „30x optical zoom“ означава съотношението между минималното и максималното фокусно разстояние на обектива, тоест:

Числата върху обектива – „3,5-6,3/4,3-129“ – означават:

3,5 – максималната бленда на обектива при минимално фокусно разстояние.
6,3 – максималната бленда на обектива при максимално фокусно разстояние.
4,3 – минимално фокусно разстояние на обектива (най-вероятно в милиметри).
129 – максимално фокусно разстояние на обектива (най-вероятно в милиметри).

30х оптичен зум = 129:4,3 , тоест това е съотношението между максималното и минималното фокусно разстояние на обектива.

Каква снимка ще излезе от фотоапарата, какви ще са размерите на кадъра, каква площ от реалността ще се запечата върху снимката?

Това зависи от КОМБИНАЦИЯТА на няколко фактора:
На първо място – от обектива и неговото фокусно разстояние.
На второ място – от размерите на матрицата (сензора, филма).
На трето място – от настройките на фотоапарата за размера на кадъра.

С други думи:

Твоят обектив има 30 пъти оптичен зум, но снимките, които този обектив прави в комбинация с твоя фотоапарат, може тотално да се различават от снимките, които прави друг обектив с 30 пъти оптичен зум в комбинация с друг фотоапарат.

Твоят обектив има 30 пъти оптичен зум, но снимките, които този обектив прави в комбинация с твоя фотоапарат, може тотално да се различават от снимките, които прави друг обектив с 30 пъти оптичен зум в комбинация с твоя фотоапарат.

Твоят обектив има 30 пъти оптичен зум, но снимките, които този обектив прави в комбинация с твоя фотоапарат, може тотално да се различават от снимките, които същият този обектив прави в комбинация с друг фотоапарат.

На първо време (пък после ще видим) ти препоръчвам книгата на Нешънъл Джиографик „Тайните на фотографията – как се правят хубавите снимки“:

https://drive.google.com/file/d/0B687vtdbunVNLXRPRDFmekJIQ1U/view?usp=sharing&resourcekey=0-5eI9pILPo0R--KpJTW-fAQ

Относно защо хората дават толкова много пари за нови модели фотоапарати:
По няколко причини, но главно заради качеството на снимките, по-новите модели правят по-качествени снимки.
Разбира се, ако ще гледаш снимките на екрана на телефона – качеството не е толкова важно.
Но ако ще ги гледаш на някой 50 инчов 4К-монитор – това вече е друга работа.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Стефане, аз разбирам презрението ти към такива като мен, които само щракат Very Happy

, но все пак туй число 30х, щом е изписано върху обектива, има някакъв смисъл. Аз го превеждам като "увеличение". А какво пречи реално да има "увеличение" като добра, макар и приблизителна характеристика? Например следната: върху екрана на апарата виждаме образ. Този образ е съответно върху матрицата. Увеличаваме зума до 30. Образът се приближава и увеличава. Намираме отношението на двете дължини върху екрана. Ето ти увеличението! Вярно е, че това отношение не е точно отношението на зрителни ъгли, които са меродавни, но в рамките на моя обектив - едва ли с ъгъл повече от 45 градуса, тангенсът чудесно съвпада със самия ъгъл. Затова си мисля, че поне за "кръчмарски" сметки това 30х може да се тълкува като "увеличение" и да се сравнява с друг апарат, където е 50х.