Честит празник!

Ами то и няма празник! Как да не го приемам лично, като аз съм най-активният саботьор?! В едната тема съм "червен чугун", в другата съм "зелена диня", в третата съм "синилен комунист", вече наистина не знам къде отговарям. А защо ли всъщност отговарям? От учтивост, очевиднно. Very Happy

Вече ще внимавам, обещавам!

	ДИАНА написа:
	... Чета, чета всичко наред, но не намерих Празник в тази тема. ...

1 февруари официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим.
За някои падането на комунистическия режим, преходът от тоталитаризъм към демокрация и от планова икономика към пазарна икономика е празник!

Лично аз не можах да свикна с новата дата на Трифон Зарезан на 1 февруари и го отбелязвам както повечето хора по стар стил на 14 февруари.

Но мисля, че ти, ДИАНА, ще напишеш по-добре от мен за този празник.

П.П. Тази пролет и лято се очертава строеж на чешма и в Осоговска планина. Wink

За повече подробности се обръщайте към Vaskoo.

П.П.П. Източник: https://bg.wikipedia.org/Трифон

Цитат:

Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, почитан в християнството.

През 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян, е посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Едва 17-годишен, той спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът Деций Траян на Гордиан обаче се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Свети Трифон е считан за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Стига сме спазили хубавата тема, затова и използвах обръщението към Диана, да направим завой в писането и да се върнем към хубавите поводи.
За чешмата на Кабата - има довършителни работи и направа на дървено корито за животинките, че есента баба Меца беше оставила отпечатъци по чешмата, търсейки си водата.
На Осогово - ще се прави малка чешма, на чудесния извор на Хранилката река, посочен от Стефан. С нужните материали се сдобих вчера, остава чуденка за коритото.
Ще пиша в обособените теми като затръгвам.
Здраве да има, да се засичаме из балкана, и празници да празнуваме.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

На днешния ден нашият мъдър народ по стара светоотеческа традиция прославя любовта към виното. А това е празник също много либерален и толерантен – не само на 14 февруари може да се празнува, но и всеки ден, както са правили българите в старо време.
Наздраве и приятно четене!

…..
При дяда Либен седи хаджи Генчо, а около тях подскачат дечицата на най-стария дядов Либенов син и хаджи Генчо им раздава катърки, симид и мекички които е той купил пред черковните врата — а това произшествие е довело дяда Либена до едно много голямо недоумение. Но за нази това дело се обяснява твърде просто и ние, които познаваме твърде добре хаджи Генча, нямаме право да се чудиме, ние твърде добре знаеме, че хаджи Генчо е умен човек и че ако той гощава децата, то ги не гощава, защото ги обича, а за да гостят и него малко повечко. Хаджи Генчо се ръководи по мъдрото изречение, което казва: „Обичай децата, за да те обичат родителите им.“ И така, още в онова време, когато хаджи Генчо гощава децата, той се вече облизва с твърдо убеждение, че за обед родителите на тия деца щат да изнесат от старото винце, а не от новата „мътеница“ — така хаджи Генчо нарича новите вина, — и той отрано вече чувствува онова сладко блаженство, което ще да му принесе очакваното угощение, и захваща да говори:
— А що, байо Либене, кое вино е по-добро: пастушеското ли, едренското ли, или салъвкиевското? — пита хаджи Генчо и приготовлява устата си.
Трябва да забележа тука, че хаджи Генчо всякога нарича дяда Либена „байо“, ако той и да е по-стар от него — това той прави из уважение към тоя знаменит човек, който има стари вина.
— Салъвкиевското е по-добро, хаджи — отговаря дядо Либен.
— Да ме простиш, байо Либене, аз всякога можа да ти кажа, че пастушеското винце е много по-добро.
— А аз ти казвам, че салъвкиевското е по-добро от всичките вина в Уруменлията. Салъвкиевското вино ти гъделичка гърлото и пощипва те по езика, а пастушеското ти окиселява само малкото езиче.
— Е-е-е! Аз това не мога да кажа; мене сто пъти повече ми се харесва онова вино, което окиселява само малкото езиче и което ти преминува по всичките жили, когато го ти поопиташ на гладно сърце. Ала за да се не препираме напразно, аз би те помолил да донесеш по една чашка и от едното, и от другото и да ги попитаме. Аз мисля, че вие имате и от едното, и от другото… Наляхте ли си, байо Либене, тая година и пастушенско вино, или не? — пита хаджи Генчо и гледа на дяда Либена така, както гледа юнакът на своята млада невеста.
— Налял съм зер, налях и от едното, и от другого и от третото. Шестнайсет бъчви съм налял тая година, хаджи! И краставоселско винце налях една бъчвица — знаеш, за измекярите.
— Аз, байо Либене, мисля, че старите вина не са дотолкова добри, доколкото са добри новите, а най-паче за това, че тая година се е уродило такова вино, такова вино, което не прилича на вино, а на червени сълзи, на искри, на огън…
— Да ме простиш, хаджи. Старите вина са сто пъти по-добри от новите. Старо вино, стар тютюн и стар приятел са всякога по-добри от новите. Пий си старо винце и не бой се! — казва дядо Либен и смее се.
— А аз мисля съвсем другояче. Аз в много къщи съм опитвал старите вина, но все ми се чини, че всичките тия стари вина миришат на ургут. Ала аз никак не ща да се препирам с тебе и да ти доказвам, че и твоето старо вино е такова, защото аз твърде добре зная, че вие отбирате от вино и претакате го, когато трябва; а освен това вашето лозе е старо лозе. Аз мога всякога, байо Либене, да ти кажа, че като вашето лозе няма в цяла Уруменлия; твоето лозе е по-добро и от лозята в Кана Галилейска.
Когато дядо Либен чуе как неговият гостенин хвали скъпоценното му лозе, то от радост търка длановете си и отива сам в зимника да наточи от старото винце; а хаджи Генчо се смее, радва се и от удоволствие щипе гушата си с два пръста.
Дядо Либен налива с вино пет-шест пукала, а после се връща назад, сяда на своето място, гледа на хаджи Генча някак си лукаво и с усмивка говори:
— Почакай, хаджи, да видиме с какъв език щеш да ми заговориш, когато си посръбнеш от моето винце! Аз отсега вече мога да ти кажа, че ти изведнъж ще да измениш своя ум за моите стари вина. Аз зная, че ти ще да ми кажеш правичко — пил ли си, или не си пил такова винце, каквото е моето… А що, хаджи, аз мисля, че не би било лошаво, ако ние с тебе, знаеш, пинеме сега по малко ракийка и да похапнем по нещо до обед? Аз мисля, че е добро нещо, когато човек умори червека малко по-рано. От коя ракия искаш да пинеш, хаджи? Садефлиена ли, гръцка ли, или българска? Обичаш ли ракия, която е киснала в дренки?…Кажи ми, от коя искаш? Ти си ми един от ония гости, които са мили на всеки стопанин.
— Аз обичам ракия с медец — казва почти всякога хаджи Генчо и замислюва се.
— А аз обичам греяна ракия само зиме — казва дядо Либен.
— А аз я обичам всякога — казва хаджи Генчо.
Дядо Либен повиква своята най-млада снаха и шепне и на ухото:
— Иди, булка, и налейте едно шишенце от най-хубавата ракия. Налейте в едно джезвенце ракия, размесете я с медец, ала медецът да е, знаеш, повечко, па я сварете на огъня така, знаеш, мъничко я поогрейте… Кажи там на майка си да извади и една зелка, да я посипе с червен пиперец, ала, знаеш, да не е много пиперът… Я донесете и малко смокини, и сухо гроздице! Опечете там и малко ягнешки джигерец и нарежете малко луканчица, ала, знаеш, да я нарежете тъничко… Вижте там, има ли още нещо за мезенце — донесете щото има. Ние, знаеш, трябва да гостиме хаджи Генча като викан гостенин, защото чичо ти хаджи е за мене скъпоценен човек. Знаеш ли, булка, че хаджията е учен човек! Знаеш ли ти, че той има хубавичко момиченце? Сещаш ли се?
Когато дядо Либен даде още десетина подобни приказания, то той се връща назад и сяда пак на мястото си, а в това също време той си пее от радост с носа полекичка:

Синьото цвете цъфтеше,
малка го мома береше,
та го на китки виеше,
всекиму китка даваше,
мене си китка не даде!

А хаджи Генчо захваща пак да хвали дяда Либена, защото той твърде добре знае, че всяка похвала ще да донесе на кьошка ново ядене или нов пукал със старо вино.

Брей, какъв сладък мохабет, преди да се прехвърлят в темата за "Матушка Русь". Наздраве!

Айде да сте бели и засмени. Честита Баба Марта.

Честита пролет!

Абе тука никой турист ли не празнува 8 март, та да поздрави туристките? Честито, дами! Това са първите минзухари, които днес видях. Оставил съм ги да ги видите и вие!

	Сотиров написа:
	Абе тука никой турист ли не празнува 8 март, та да поздрави туристките? Честито, дами! Това са първите минзухари, които днес видях. Оставил съм ги да ги видите и вие!

Благодаря, Сотиров! То туристките нещо хич ги няма, ама аз, някогашната туристка, зарадвах се на милите ми минзухарчета. Винаги ме връщат в селското ми детство.

"Някогашни" туристи няма! Доде сме живи - сме! Трябва да призная, тези минзухарчета са снимани на едно, бих казал, презряно място: парка "Въртопо" край "Младостите". Заведоха ме мои приятели от "Младост" 3, по-възрастни от мен (над 80), които всяка сутрин правят тази разходка. От "Младост" 3 през булеварда към "Младост 2" (или 1, знам ли го) пресичат някаква ограда и попадат в една пустош. Там самотни люде разхождат самотни кучета, нищо повече освен трънаци и... минзухари! Е, да, ама маршрутът стига до "Икея"! Там, преди Околовръстното, има пейка и слава Богу! На нея си починах(ме). Хайде обратно. Общо 6 километра и нещо. По равно, нищо работа! Ама аз, забит в планинарския форум, съм отвикнал от вървене. И като се върнах у дома, яко каталясал! Дръжте формата, приятели, че лесно се губи! Прочее, там в един сръбски ресторант релаксирахме, ама не стига - иска си движение!