ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Из върховете на Ездемирска планина

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Из върховете на Ездемирска планина
Автор Съобщение
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Из върховете на Ездемирска планина Отговорете с цитат
Нямах много време през седмицата да седна и да планувам разходката в неделя и оставих на сина ми да избере на кой първенец от оставащите му, иска да се качи. Казах му да е под 1500 метра и той избра Връшник на Лисец. Но тъй като за там имам по-сериозни планове, изискващи повече време, го накарах да избере друг...
Така малко след 10, тръгнахме от баничарницата в Овча Купел, а около 12, вече бяхме в село Ездемирци. Захапахме склоновете на планината по червената маркировка и след стръмно изкачване, за около 45 минути се качихме но обзорния безименен връх, който е с височината на Ветрушка - 1158 метра...



От него се виждаше ясно във всички посоки, но мен по-специално ме интересувааше масива на изток от нас, или по-точно казано втория по височина връх в Ездемирска планина - Голема Иверка...



Знаех, че изкачването му, може да се окаже трудно, но от сателитните снимки, не можех да добия ясна представа, дали това ще е така. При гледката на западните му склонове, един вид оптимизъм се появи в мен, но все пак имах едно наум. Тук е интересно да спомена, че малко преди да влезнем с колата в Ездемирци, ми звънна един приятел, да ме пита, ще правим ли днес разходка. Това, обаче беше към 12 часа, а ние бяхме вече почти на изходния пункт. Но той заключи: тръгвам! Планът ми беше да се качим на Голема Иверка и на първенеца Големи връх, след което да се върнем при колата, където да се чакаме с него за втората част от разходката. Но както често се случва, плановете са едно, а реалността съвсем друго. От безименния връх, тръгнахме в североизточна посока към малкия заслон в подножията му и за по-малко от десет минути го достигнахме. Гледката от тук, обаче към Голема Иверка, хич не ми хареса. Започнахме да търсим място, откъдето да подхванем склона. Тук е редно да спомена, че с оглед сезона и липсата на листа в дърветата, бяхме в доста по-добра позиция, отколкото, ако беше примерно май месец. Извадих ножицата и просто тръгнахме нагоре, като търсехме места, на които да заобикаляме гъстите участъци. Не навсякъде имаше такива пролуки, обаче...





Около 50 минути ни бяха нужни, за да стигнем до темето на върха, но тук освен растителността се появиха и камъни и ходенето беше още по-трудно. Все пак стигнхме най-високата му точка...



Докато си правехме снимките ми звънна телефона. Андро вече беше при колата в селото и ме питаше накъде да тръгне. А ние бяхме още на първия връх, който бяхме запланували и реално първоначалните ми планове претърпяха обрат. Казах му да тръгва по червената маркировка и да се чакаме на безименния. От там заедно щяхме да отидем на първенеца. От Голема Иверка тръгнахме директно надолу през растителността и така спестихме каменистия терен по темето му. Очаквах, че ще сме на мястото на срещата по едно и също време, но това естествено не се получи. Трябваше пак да си проправяме път през храсталака и Андро беше на върха преди нас. От безименния, вече четирима тръгнахме по маркираната пътека към първенеца на планината - Големи връх. Точно след 40 минути стигнахме и до него, като и за тримата ми спътници, това беше първо изкачване...



Отгоре се появиха страхотни гледки към близки и далечни планини, в които сме скитали доста...







Постояхме малко повече, да им се насладим и тръгнахме директно надолу по стръмните склонове, следвайки вече синята маркировка. Една много любима моя планина през целия ден ни позираше...



За около час спуснахме стръмните западни склонове на Големи връх тръгнахме по пътя към колите...



Скоро стигнахме до тях, но не тръгнахме към София, а към близко разположената Добринова махала. Идеята беше да изкачим и третия по височина връх в планината - Чарчалат. За целта оставихме автомобилите до стара метална спирка и тръгнахме към върха, който също, като първенеца е много внушителен...



Първоначално вървяхме по път през една ливада, но много скоро захванахме без пътеки стръмните му южни склонове...





Змийчета и гущери бяха наши постоянни спътници и разнообразяваха постоянното ни изкачване. Точно след един час, откакто бяхме тръгнали от пътя, се качихме и на най-високата точка на Чарчалат...



Отгоре отново страхотни гледки. Застояхме се повече...





Времето, обаче напредваше и трябваше да слизаме. От сателитните снимки, които бях гледал предишния ден, прецених, че можем да опитаме да слезнем към коларски път на югозапад от нас, по който да се върнем в махалата. Единственото, което ме притесняваше, обаче, беше краткия горист участък, който трябваше да преминем. Но слизането по същия стръмен път, хич не ми се нравеше и реших да се пробваме...



За радост гористия участък беше кратък и лесно проходим и скоро излезнахме на въпросния път. По него се върнахме бързо до автомобилите, като направих една последна снимка на масивния Чарчалат...



Доста време навръщане пътувахме по тъмно, но пък разходката си заслужаваше. Макар и ниска, Ездемирска планина е доста сериозна планина със стръмни върхове. За около 11 км взехме 950 метра денивелация, което си е доста добро натоварване и съответно тренировка. А и обзорните Големи връх и Чарчалат, определено си заслужават да отидеш до тях. Ще дойдем някой ден пак Smile
Вто Мар 28, 2023 9:38 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Добра цел сте избрали! Районът е пълен с такива - Ждрелото, Банкя, Парамун, върховете край Трън... Уж е ниско, ама е стръмно и обрасло. Виждам, че едно момченце ви води, следвайте го! Very Happy Добре сте се облекли, щото склоновете са ужасни гъстаци. Наистина трябва да се чупят клони, за да се мине. Преди година-две се качихме с внуците на Драговски камик над Филиповци. Ходил съм по същите места с дъщеря ми, когато беше дете. Никакви проблеми! Сега всичко е обрасло и се е появила нова напаст: кърлежи. Децата бяха с къси панталони и най-големия го ухапа кърлеж. Та лаймска болест, та чудо. Усети се навреме и се спаси. Много трябва да се внимава. Хайде, следващия път нови снимки от нови върхове!
Вто Мар 28, 2023 11:19 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Сотиров написа:
щото склоновете са ужасни гъстаци.


Е не чак толкова но бива Cool Cool Cool
Вто Мар 28, 2023 11:46 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Добро документално кино! Сухите клони те дерат, жилавите те шибат в лицето... Evil or Very Mad
Вто Мар 28, 2023 1:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 317

Мнение Отговорете с цитат
Страхотна идея да изкачите и Чарчалат. Него не съм го изкачвал, но го помня много добре - наистина е внушителен, особено като се идва от Ездемирци!

А до Голема Иверка стигнах почти по права линия от Големи връх. Обрасло беше, но някак се минаваше. После се спуснах към заслона и именно последните метри преди него бяха най-ужасни откъм тръни.

Чудесни гледки към и не само! До скоро! Smile
Вто Мар 28, 2023 9:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Да, определено участъка преди заслона, ако слизаш от върха е най-неприятен, но не е някаква сериозна драма. Просто губиш време и това, което си планувал, като времетраене, отива на кино. При друг сезон, когато дърветата и храстите не са оголени, може би изкачването му ще е много трудно, но в зимния сезон, да кажем, че става.
За Чарчалат, като го качвах си мислех, че при наличие на снежна покривка, котките биха били задължителни. Едно подхлъзване по склона, който качвахме ние, нищо, че е южен, може да се окаже фатално. Просто е много стръмно и ще се спреш чак долу в гората.
Но определено е връх, който си заслужава усилията и на който пак бих се изкачил.
п.с. В неделя ако всичко върви по план сме на Голо Бърдо, така че заповядай Smile
Сря Мар 29, 2023 8:38 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
В първия от поредицата почивни дни, успяхме да направим хубава разходка, в една дива и непозната планина. След последното ни ходене преди няколко седмици в Ездемирска, още вечерта, оглеждайки картата, един район от нея предизвика интереса ми. Става въпрос за района, заключен между Ерма и Ябланица и върховете издигащи се в него. Още тогава започнах да си чертая варианти по картата, но ми беше ясно, че сателитен изглед вкъщи на лаптопа и реалност, са две съвсем различни неща. Съответно знаех, че единственият начин да се разбере каква точно е реалността, е да се отиде на място.

Така в петъчния ден, се събрахме пред баничарницата в Овча Купел и тръгнахме с два автомобила към Трън. Малко преди да влезнем в града, се отделихме от главния път, като завихме вдясно на разклона за Банкя. Почти веднага след това, оставихме колите на уширение на пътя и тръгнахме по ясно изразен коларски път в северна посока.



Много скоро покрай пътя се появи електропастир, който следвахме до първия важен разклон. На него, както и на още няколко места след това, имаше дървени колове, боядисани в жълто и черно, с указателни табели на тях. На първият от тях, беше и първото отклонение за нас...



Тук се отделихме от основния път и тръгнахме на северозапад към първия връх, който искахме да изкачим за деня - Китка, който реално е и четвърти в цялата планина. Много скоро сменихме посоката на югозапад и бързо след това стигнахме до няколко големи антени, които се намират в южното подножие на върха. Пътят даден на картата, спира дотук, но останах приятно изненадан, че реално продължава в посока Китка. Така беше до самото подножие, където просто изчезна, или поне аз не видях някакво продължение. Под път, разбирайте слабо изразено и тревисто трасе, по което някога може би се е минавало по някаква причина.

Започнахме да се катерим директно към върха, като слаломирахме между растителността, обхванала целия му масив...



Достигнахме сравнително бързо и най-високата му точка, на която ясно си личеше някогашна дървена пирамида. Подозирам, че някога дърветата, около нея, или ги е нямало, или са били по-ниски и тя се е виждала отдалеч. Сега, обаче това съвсем не е така...



Бързо тръгнахме наобратно, като колкото и да го гледах, не виждах друг вариант, освен връщене по обратния път и достигане на дървения кол, при който се бяхме отделили от основния път. Казвам това, защото по чертежите, трябваше да се върнем около 150 метра преди въпросния кол и от там приблизително по хоризонтал 950 да продължим. Но в реална ситуация не можах да намеря никакво продължение и просто се върнахме към разклона, където продължихме по основния път на север. На няколко места по време на цялата ни разходка се натъкнахме, освен на дървени колове боядисани в жълто и черно, така и на подобни пейки...



Смея да твърдя, че ходя достатъчно по планини и то на най-различни места, но подобни пейки за първи път виждам. Това ме накара да си помисля, че за да са поставени, тук минават доста хора, но реално ние не видяхме никой през целия ден. Продължихме по пътя, но времето още от самото ни тръгване, даваше индикации за разваляне. Принципно следобедните часове трябваше да вали, а ние още не бяхме минали обед. Започна да пръска, но първоначално не беше силно. Както написах по-горе, вече съвсем не се движехме по това, което бях чертал и просто гадаехме, къде евентуално би ни завел този път, при положение, че следващата ни цел, беше връх Гола чука. Вървяхме в нищото по път, който го няма на картите, като идеята беше да се доближим максимално до върха. Гледките не бяха много ясни, но ги имаше...






На едно място, единия от спътниците, който също носеше навигация, каза че сме пропуснали отбелязан на картата път, който да ни отведе южно от Гола чука. Върнахме се и започвахме да го търсим и наистина го намерихме, но това е било път преди доста години. Тръгнахме по него, като тук извадих ножицата и режех на местата, където се налагаше. Това беше едно около 15 минутно изкачване, което наистина ни отведе южно от върха и за няколко минути достигнахме връхната му точка. По между временно дъждът се усили, а се появи и силен вятър. Следващата снимка показва неуспешния ни опит да си направим фото от върха...



Спомних си за един случай от преди около 15 години, когато на слизане от връх Ботев, втърът направи на парчета дъждобрана ми. Този път това не се случи и покривалото оцеля.

Гола чука е слабо изразен връх и може лесно да бъде пропуснат, но нещото, което ни направи впечатление е, че на поляната южно от него имаше ясно видима пътека, идваща от юг, както и още един от дървените колове с указателни табели. Тук ще внеса уточнение, че табелките по тези колове указваха посока, към местности, които са ми непознати и реално не можеха да ни бъдат полезни.

От върха тръгнахме по вече обозначения път на северозапад, към следващия връх, който бяхме планували да изкачим - Голем камък. По карта пътят подсича южните му склонове и се спуска стръмно към долината на Ерма. Аз се забавих малко на чуката, за да си направя 30 секундния клип и като настигнах спътниците ми, установихме, че пътя свършва. Или по-скоро, достига до място, където не една, а много ножици трябва да играят. Успяхме все пак да заобиколим някак въпросния участък, но пък попаднахме на място с много див чесън, който спътниците ми започнаха да берат. Мен, обаче в главата ми беше Голем камък и се чудех, дали ще успеем да стигнем до него. Пътят си беше сериозно обрасъл и със сигурност, отдавна не се е минавало от тук...



Продължихме, като в интерес на истината, ситуацията не беше толкова драматична, а скоро се видя и самия връх...



Пътят, както и очаквах свърши, но ние вече бяхме в подножието на върха. Видимо нещата изглеждаха зле, но реално нямаше особено големи трудности и успяхме да се доберем до връхната точка. Разбира се внасям уточнението, че дърветата и храстите са още оголени и в обратния случай, може би преминаването ще бъде доста трудно. В нашата ситуация, обаче нещата минаха без проблеми и стигнахме сравнително лесно до върха...



Тук направихме и по-дълга почивка с подсилване, като междувременно дъждът спря и махнахме дъждобраните. Имахме още един връх да изкачим, чиито очертания се виждаха през растителността, която беше на връхната точка на Голем камък. Между него и връх Бомевър, до който искахме да отидем има дълбока и тревиста седловина, по която се виждше, че пасат коне. Слизане директно надолу, обаче беше невъзможно заради много стръмния североизточен склон и реално трябваше да се върнем на основния път в началото, за да достигнем седловината и съответно да изкачим върха.

След дългата почивка, тръгнахме по обратния път, преминахме през обраслия участък, мястото с див чесън, покрай Гола чука и слезнахме по малката пътечка до основното трасе. От там продължихме на север и след 20 минути, стигнахме до подножието на връх Бомевър. От тук Голем камък изглеждаше доста близко...



... но реално трябваше да вървим 40 минути за да стигнем дотук. Предизвикахме интереса на кончетата...



Но все още не бяхме изкачили Бомевър, който беше точно срещу нас...



Провирайки се между растителността, за десетина минути стигнахме и най-високата му точка...



Тръгнахме по обратния път, но все ме човъркаше пътеката южно от Голата чука и табелката до нея. Затова избързах и за трети път днес минах по обраслата пътечка и се качих до върха, откъдето тръгнах към табелата. Пътечката се превърна в тревист път, който може да се следи сравнително добре. Но и това беше до време и на една широка поляна, която е край основното трасе, той просто изчезна. Това е буквално на 50 метра от широкия път, но това място е нямало как да го видим на идване, просто защото няма никакъв ориентир, а и въобще не сме предполагали. За радост, вече го имам, като записана следа и в близките дни ще го изпратя на билетче , а и не само него.

Слизането беше по основния път и за близо час и половина, бяхме при автомобилите. В района има още няколко върха от Ездемирска планина, но те ще останат за следващия път Very Happy
Съб Апр 15, 2023 7:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Използвахме неделния ден за поредната разходка в планината. Отново изборът се падна на Ездемирска планина, но този път целта бяха три върха, които са отдалечени един от друг и които трябваше да качим от три различни места.

Така сутринта в неделя се събрахме три автомобила пред баничарницата в Овча Купел и след около час и половина вече бяхме на изходната точка в трънския квартал Мурговица. Първият връх, който искахме да качим, беше едноименният Мурговица, който се издига внушително, южно от града. Тук внасям уточнението, че той не е отбелязан с име на картите, а само като кота с височина 957 метра. Последствие при разговор с местните се оказа, че те водят целия масив, като отделна от Ездемирска планина с името Мурговица.

При последните блокове от квартала, тръгнахме по коларския път и след десетина минути, влезнахме в иглолистна гора, където наклонът се увеличи и започнахме стръмно катерене. Бързо, обаче излезнахме от нея на открито, като се появи и самия връх...



А оттатък Ерма се издигаше внушителния купол на Руй...



Скоро стигнахме до разклонение на пътя, където се отделихме от него и тръгнахме директно към връхната точка. Първоначално тревистия път, по който вървяхме беше ясно изразен, но последствие започна да става все по-обрасъл...



Трябва да отбележа обаче, че съвсем скоро, някой го беше чистил и орязвал и това ни улесняваше. В противен случай, със сигурност щяхме да се наиграем с тръните и щеше да ни бъде доста по-трудно. Бързо се изкачвахме, като храсталаците почти изчезнаха и много скоро стигнахме и връхната точка, която е изцяло в гора...





Постояхме малко горе и тръгнахме да се връщаме към града. Качихме се на два безименни върха, единият от които, се издигаше стръмно над град Трън и на който имаше знаме, пирамида, малък параклис, както и дрон, който сновеше около връхната му точка...



След това слезнахме бързо при колите и тръгнахме да се връщаме в посока София. На разклона за Банкя, завихме вляво, но за разлика от предишния път, когато оставихме автомолибите почти веднага на уширение на пътя, то сега продължихме по него. Но това беше за около минутка и след като излезнахме на равно, ги паркирахме. Вдясно от нас беше Чински камък - девети по височина в Ездемирска планина. Тук в интерес на истината тръгва път към него в източна посока, но който път беше затворен за автомобили с натрупана пръст в началото му. Почти веднага подминахме изкуствен насип вляво от нас и след това, без пътека, започнахме да се катерим директно към върха...



Слаломирайки между широколистната растителност, сравнително бързо стигнахме и връхната точка на Чински камък...



Не се бавихме много тук и за десетина минути се върнахме при автомобилите. На разклона при главния път за София спрях и снимах върха, който току що бяхме изкачили...



Масивът на снимката зад Чински камък е на Гарванов камък, един от внушителните върхове на Гребен, като между тях е река Ябланица, която е естествената граница на двете планини.

Тръгнахме в посока София и не след дълго се отделихме за Ездемирци. Последният връх, който искахме да изкачим, беше Шильовец, като още през седмицата, като планирах маршрута, имах дилема, откъде да го направим. Едната опция беше това да стане от Трън, тоест след като се качим на Мурговица, да се върнем на основния път, за който споменах по-горе и от там да се пробваме. Но за целта, трябваше да минем през дере, което по сателитни снимки не изглеждаше много добре. Смисъл не си личеше ясно, дали въпросния път, преминава през него. Затова и се отказахме от този вариант и рашихме да тръгнем от Ездемирци.

Паркирахме отново на спирката, както и преди няколко седмици, за изкачването на Чарчалат и тръгнахме в западна посока. Подминахме и последните къщи от махалата и след кратък горски участък, излезнахме на открито. Първоначално се движехме по пътя на север, но постепенно направихме една дъга и сменихме посоката на юг. Най-снимания обект за целия ден, поне от мен беше Чарчалат...





Съвсем бързо стигнахме връхната точка на Шильовец, който е шести по височина. Тя е на широка и равна поляна, през която минава самия път. Някой от спътниците ми забеляза някаква постройка под върха и решихме да отидем да я видим. Оказа се ловен заслон, с пейки пред него, като използвахме това, за да си направим почивката за деня...



От тук снимах Мурговица, до която бяхме отишли преди няколко часа...



След по-дълга почивка, се върнахме отново на Шильовец, където си направихме общата снимка...



... и бързо тръгнахме обратно към селото. С риска да стане досадно, но отново снимка към Чарчалат...



Ако във всяка планина, в която ходя, трябва да отлича някой връх и да кажа спокойно, че пак ще отида на него, то за Ездемирска, това определено е Чарчалат. Масивен, открит, обзорен, никак лесен за изкачване... това е той - трети по височина и връх, който определено си заслужава усилията. Ако имате някой път натам, то определено го изкачете. Ще останете доволни...

Но много се отплеснах. Върнахме се бързо при колите и от там вече тръгнахме към София. В заключение ще кажа, че Ездемирска е една много приятна планина с няколко обзорни върха, които си заслужава да се изкачат. Въпреки че е ниска, тя е един идеален вариант за разходка в месеците от октомври до май. Освен това е лесно достъпна, относно пътища и не е нужно да имаш високопроходим автомобил, за да стигнеш до подножията и.

И накрая пускам линк към таблицата с върховете в планината, която може да се каже, че има вече завършен вид и поне за първите десет по височина, всеки може да си вземе информация:

Върхове в Ездемирска планина
Сря Апр 26, 2023 8:48 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov