Из върховете на Средна Рила

И аз ще споделя част от моите снимки от петъчния преход (21-07-2023) заедно с goro_levskara, dobrifin, Andro и още един Андрей, който май не е във форума.
През изминалите 2 лета, общо 6 пъти правих различни двудневни или тридневни преходи в района. Като всеки път първият ден беше отделен за да стигна пеша от Рилския манастир до хижа Рибни езера. И едва на втория ден се изкачвах до върховете.
Сега за мене беше ново, че час след началото на приключението, вече бяхме нависоко.

Поглед към Канарата и Павлев връх:

Продължавахме навътре в нереално спокойната долина на Маринковица. Не срещнахме стада в тази част, както очаквахме. Връх Шишковица се очертаваше все по-отчетливо:

Вече се виждаше и връх Венеца 2600м., който беше 4-ти поред за изкачване днес. А вляво на снимката са безименните коти 2584м. и 2582м.

Река Маринковица. Вече се виждаше дъното на долината, откъдето трябваше да се върнем.

Подхванахме стръмния улей, който беше подробно описан в предходните мнения. Този улей и още няколко страхотни решения на ДобриФин направиха осъществяването на прехода безпроблемно.

Пълзейки по улея, зад гърбовете ни все по-внушително се очертаваше един нов за мене силует на Йосифица, която изкачих миналото лято:

И пак връх Венеца 2600м. и безименните коти вляво:

Поглед към Водния чал и част от Мальовишкото било:

Когато изкачихме улея и излязохме в северозападното подножие на връх Шишковица, се разкриха толкова много красоти, че човек се обърква на какво по-напред да се наслади и какво да снима. Първо е първия ни връх за деня, към който тръгнахме след 2 3 минутки - връх Зли камък 2593м.:

Мусала и съседните върхове бяха разкошни от тази гледна точка.
А това е Прекоречкото езеро:

Връх Зли камък 2593м. представлява една тераса или пиедестал в центъра на Рила с гледка във всички посоки към десетки високи рилски върхове.

Описанието е излишно:

Пуснах самоснимачката за една обща снимка на върха:

Имахме за малко връх Зли камък. А сега ни очакваше връх Шишковица:

Както Жоро спомена, там срещнахме двама планинари - и те като нас, скитащи по непопулярни върхове. Но една шега на по-възрастния господин (ако беше изобщо шега) хич не ми се понрави - имал навика да кръщава безименните върхове на синовете си, даже някакви табелки споменаха.

Както и да е. След Шишковица последва спускане до подножието на третия връх за деня - Зелени връх 2526м. Колкото повече го доближавахме, толкова по-респектиращ изглеждаше:

dobrifin знаеше пътя и поведе нагоре по нестабилните камъни. А зад нас беше Шишковица. Ето я от вече трета различна гледна точка:

Долу е Червивото езеро:

Шишковица ненагледна:

На самия Зелени връх имаше едни скали, които се белееха на 30-тина метра от най-високото място. Реших да се провра през клека да видя както има там. Оказа се, че има изсечен в скалата триангулачен знак - Андрей го забеляза. А групата се наслади на гледка към част от язовир Бели Искър:

Стръмното слизане по големите плочи и камъни - голяма част, от които много нестабилни - беше предизвикателство. И въпреки че всички постоянно си повтаряхме, че трябва да се внимава много, аз и Андро успяхме да паднем. За щастие се разминахме с незначителни драскотини. На мене, обаче, сякаш ми се поразтресе главата, което по-късно след още няколко часа под слънцето, доведе до необичайно силно главоболие. В един момент трябваше да спра за почивка, но се оказа, че таблетка аналгин от Андрей ме върна към нормално състояние, сравнително бързо.

Последва дълго изкачване към безименните коти 2584м. и 2582м. Това е Шишковица от четвърта гледна точка:

Теренът до връх Венеца 2600м. не беше лек, но безпроблемно стигнахме и до него - четвъртият ни връх за деня:

И последната снимка е отново на връх Шишковица от пета различна гледна точка:

Много съм доволен, че достигнахме тези отдалечени и красиви върхове и съм искрено благодарен на всички от компанията в този ден - бих казал компания от ценители, които знаят защо поемат по тези пътеки, или без пътеки. Very Happy

Получи се чудестен поход с невероятни гледки. Като продължителност на шофиране и ходене се получи леко изтощително, но постижимо. Шофирайки навръщане започвах да усещам умората от дългия ден каране и ходене-бах станал в 5:15 и се прибрах в 00:40. И 10:30ч ходене си беше добро натоварване. Внимавах много да не се унеса докато шофирам, че като едното нищо можеше да се случи.
Адреналинът и емоцията явно добре ме държаха, защото едва на следващия ден осъзнах, че при слизането по клатушкащите се камъни освен, че се бях охлузил съм си бил и ударил капачката на коляното и накуцвах на следващия ден малко. Такъв проблем нямах до самия край на похода.

В духа на шегата бих казала, че този Зелени връх трябва да си размени името със Зли връх. Един от малкото върхове в Рила, които в близките няколко години не бих искала да си причиня.Може би, ако го посещават по-често ще стане малко по-дружелюбен Smile

)) Надявам се стоят тук там по-големите пирамиди, които правихме с dobrifin.Препоръчвам който желае да го изкачи, да не го прави сам. Най-добре да е в група поради нестабилните камъни има веротност от травми, а с приятели ще има помощ. Не че с тази нагласа трябва да се тръгва...но мястото е диво и малко акъл, но навреме вкаран в употреба - помага. Да допълня, че водата и отокът на езерата под Шишковица не е добър за пиене - жабанусали са, но има страхотна студена вода, която не виждам отбелязана на картата, в посока Възела, ако идвате от към Шишковица, ви се пада отляво в едни скали на около 200-250м от езерата и се вижда.

_________________
Всичко е възможно.