клисура "връви секул"

Минавал съм по цялото поречие от каменити чал до спирката на теснолинейката преди години. Предимно горски терен покрай реката, като долината се разширява постепенно към с. черна места. Нищо не помня от тая клисура, май като цяло не изпъква с нищо. Пътя беше сравнително ок, дори помня че срещах леки коли.
20км от билото до спирката, до колкото помня.

Надявам се до края на май да осветля проблема. В момента съм без кола и вибрирам на място. Кола уж имам, но я вкарах за обслужване в един БАВЕН сервиз и ще я направят, когато се усетят, че им пречи. Twisted Evil

Като тръгне накриво, така върви.... Днес, в ден, претендиращ за температурни рекорди, дойде времето на клисурата, която се намира на височина около 1300 метра, или в невисоките части на Южна Рила. Разполагах с картата, предложена от Владов, краткия разказ на човека с джипката и опита на стар турист, който казваше, че докато не видиш всичко сам, дори не можеш да си го представиш. В десет и половина бях в северната махала на селото, където млад мъж услужливо даде поредното /и най-вярно описание/ и ме покани да паркирам край оградата му, където все още имаше сянка под дъърветата. Rolling Eyes

По неговите думи по пътя имало чешми, пътят бил достъпен с обикновена кола, електроцентралата била на 3.5 километра, а водохващането на още толкова. Чешмата беше само една, на километър над селото. Разстоянията бяха почти точни, макар и леко завишени, но ако включиш функцията "усеща се", толкова са. Пътят беше приличен, чакълиран и прашен, но го минахме пеша. Освен джипките видяхме две стари Ауди 80 и една Лада 2104, ако така се казваше.... Електроцентралата не може да пропуснете, почти нова е, бента също, но изглежда стар.
Може би на 150 метра над бента пак има мост, втори след този над централата и пътят пак минава западно от речката. За няколко метра се връща на югозапад, прави завой и отива пак на север. Изкачването става по-стръмно, след може би още 150 метра човек разбира, че е над клисурата.
През дърветата се вижда около 30 метра пад, а отсрещната страна е гола скала, над която стръмно се вдига скат, обраснал с иглолистни дървета. С око разбираш какво е, неудобно е за снимане, каквото-такова. При поредния завой на пътя наляво, има отклонение направо, което отново слиза до реката, вече над клисурата. За да бъде видяна и снимана добре, трябва човек да проследи пътя на реката поне до половината от някой неин край, за което ще трябват поне високи обувки, дреха с дълъг ръкав и желание за драскане и цапане. Когато стигнахме колата, изцедени от жега, крачкомерът показваше 15 километра. Сами преценете дали ви се ходи.
Снимки в края на седмицата, като се върна в Хасково, тук нямам кабел и програма. Няколко от вас, на които имам Вайбър, ще получат тази вечер нещо от сниманото с телефона.
Бъдете здрави!

Ето и снимките, които няма да ви зарадват:

https://photos.app.goo.gl/hrt2dbVgRCGqYeRM7

Пътят, чешмата, пчелинът, мостчетата, малката ВЕЦ, бентът... са ясно видими, но не и скалите в Ес-образната клисура. Тя самата не е нито дълга, по мои оценки максимум 200 метра, нито дълбока, като скали има само от едната страна. Обясних, дърветата пречат да се снима отсрещният скат. Път през самата клисура няма, минава се леко отгоре по по-полегатата страна.
Без да се заяждам, дори регионалните забележителности Буйновско, Трънско, Триградско...ждрело са много повече.

Ама и ти не се отказваш. Сега, след посещението ти на място, не остава друго, освен да внесеш предложение мястото да се преименува на "Връв от цървул". Очевидно друго там няма и няма и да има.

Наскоро и ние бяхме там. Тръгнахме пеша от водохващането. По пътя стигнахме почти до спортния комплекс на Белмекен. Като цяло няма нищо особено с което да запомня маршрута, но си признавам че от пътя за кратко наподобява дефиле, а реката шуми отдолу. Имаше няколко рибари, доста комари и една полу-съборена постройка.

По-старите тук, а аз за съжаление не съм млад, сме ходили почти навсякъде в България, някои и в други страни. Естествено е желанието да се иде на непознато място, да се открие нова красота. Пък така лесно не става и отиваме на световно неизвестни "забележителности". Правил съм го и аз, признавал съм си тук. Все си мисля да открия тема " Не се прекарвайте с това". Отидох специално, защото непрекъснато минавам през Черна Места, пък и все някой трябва да се прежали.
Единственото случайно "открито" от мен място, което си заслужава, е водопадът на Туфча, не спирам да го хваля.
Wink

	tortomanin написа:
	Единственото случайно "открито" от мен място, което си заслужава, е водопадът на Туфча, не спирам да го хваля.

Коце, винаги успяваш за ме разсмееш с твоите неволни "грешки" или посещения на световно неизвестни "забележителности",
но най-важното е да се движим и да сме сред Природата. Very Happy

А във връзка с Туфча, искам да споделя, че за мен "откритие" беше внезапната изненада от красотата на Горното Брезнишко езеро,
когато се показа от връх Ченгелчал. Река Туфча води началото си от това високо и кристално чисто пиринско езеро.

Това мое "откритие" беше в един еднодневен преход от хижа "Безбог", през нелекото било по върховете над Попово езеро и
с безкрайното спускане през "Чала", до "Чарка" над село Брезница.

Всеки в този ден говореше за уникалната гледка от връх Джано към Кременските езера и тя е, но моето сърце се отвори за
Горното Брезнишко езеро и то си е там и сега - един пирински диамант,
скрит от очите на повечето туристи и встрани от масовите пирински маршрути. Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

	ДИАНА написа:
	...но моето сърце се отвори за Горното Брезнишко езеро и то си е там и сега - един пирински диамант,...

от октомври 2021

Благодаря ти, Димов!

Красиво, та красиво! Наистина това късче от Пирин ме докосна и ми донесе радост и възторг. Very Happy

Аз съм била там година преди теб, в последните дни на септември, но сякаш езерото имаше повече вода.

Рилската тема стана пиринска и за да се върнем към Рила, ще наглася нещата така:

Пиринската Туфча е един от важните и най-дълги притоци на река Места, а Места води началото си от Рила и
се образува от реките Бела Места и Черна Места.

Бела Места води началото си от Ропалишките езера и река Ропалица.

А за начало на Черна Места се считат притоците на река Ражавица между върховете Равни чал и Сивричал.
Но точно при клисурата "Върви секул", където е водослива на три реки, реката става Черна Места.

И след толкова много приказки, само дето не разбрах какво ли значи името "Върви секул"? Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Моите впечатления от Горното Брезнишко езеро са от 17 август 2008 г. Може и да е било една идея по-пълноводно отколкото на октомврийската снимка на Димов, но също доста под максималното му ниво.

А ето и някои снимките на ksx оттогава:

Доста е близо до билото и вероятно се пълни само от снеготопенето и валежите, не знам да има извор във водосбора му. От едромащабната топографска карта личи, че през втората половина на август нивото му е с 1.6 m по-ниско от мястото, през което иначе тръгва потока към Средното езеро.

"Върви Секул" е стар топоним, наличен още в топокартите от 30-те. Означен е в непосредствена близост до мост, около който е имало и постройки.

Сещам се, че съществува фамилията Секулови, а също и собственото име Секул. Има и село Секулово в Североизточна България, чието име до 1942 г. е било Усул кьой. Пенчо Славейков пък има герой Секул Скъта.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Благодаря, Ведрине! Ти винаги имаш отговор, снимки и карти за всичко. Very Happy

Едромащабната топографска карта ми стана интересна за разглеждане.
Според нея в Пирин съм изкачвала и Соколов връх /Сиврия/, а не знаех? Laughing

Този връх Сиврия го зная вече с други 3-4 имена. Ама, както и да се казва, изкачването му от Попово езеро беше зор
и от него по билото до Джано с бая адреналин стигнах. Very Happy

И за клисурата "Върви Секул".
Значи, приема се, че Секул е собствено име на човек, който върви. Накъде върви?
По течението на река Черна Места, може би? Няма да узнаем.

Поразрових се и прочетох, че Секул е много старо българско име, със значение - да векува, да даде поколение.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.