Рилски манастир

Ха ха Има особена тръпка в чакане на нещото, което да те прибере в къщи. Дъжда е шега разбира се, но жегата е "друга бира". Да го кажем други два литра бира, няма да сгрешим Smile

Случвало ми се е за няма и половин час, но всеки планинар знае значението на обезводняване.

Особена тръпка има също и когато трябва да хванеш нещото, дето ще те отнесе вкъщи.
Останало ми е в паметта едно тичане от водослива на Илийна и Рилска река към монастира - рейсът трябва да тръгне след минути, жега непоносима, по сенките тичам, по припеците вървя, че ако тичам ще падна. Махам на колите - дано да ме вземе някой до Дупница или поне до Рила, а онея пед***си в колите на свой ред също ми махат приветливо и ми се усмихват...

Не знам как е в Южна България, но тук в Резервата гарантирано всеки ще ти спре, само с едно показване на среден пръст.

	wanderer_142 написа:
	Не знам как е в Южна България, но тук в Резервата гарантирано всеки ще ти спре, само с едно показване на среден пръст.

Е аз и досега не разбрах защо питаш за транспорт, вече толкова мнения, като си запознат с материята. Махаш средния пръст и си ти, в краен случай, сваляш гащите и пак така ... Smile

все някой ще те вземе.

За спиране ще ми спрат, но до рилския няма да ме закарат. Освен ако се не случи, някоя загоряла врачанка да види в движение добрите ми страни ...
Пущаме кепенците другари, че темата доби несъвместимост с ореола на Йоан Рилски Чудотворец. Беше ми драго да си побъбрим!

	wanderer_142 написа:
	... Йоан Рилски Чудотворец...

Защо? Я прочети житието му да видиш в какви пътешествия е участвал, макар и послесмъртно? Това София-Търново - кокалците му изобщо не го броят, почти като автобусна линия. Отделно, без да го питат, и до маджарско е ходил на кралски разноски. Та чак там явно му е писнало от пътувания и решил да си поговори с любезните домакини, по начин, присъщ за светия. Оказало се, че разговор в крайна сметка не може да се завърже, дали щот бай Иван не знаел маджарски, или щот насрещната страна не говорела български... Завързали се обаче езиците на по-наглите сред тях... Та накрая, "унгарското правителство" в лицето на и.д. "крал", решило да пропусне по-нататъшното влошаване на отношенията поради осъществен престъпен състав, именуван със същата дума, но в друг смисъл, и понастоящем голяма част от кокалците отново се върнали тук....

Чаках, чаках па като не дойде Йоан при скитника, скитника отиде при Йоан. Накратко за общественият транспорт - разписанията от снимките по-долу казват почти всичко. В 7:00 има автобус от Блгд до Рила и там веднага пилигрима се прехвърля на друг от Дупница за манастира, който чинно чака да довтасате. После пладне, след като сте се препълнили с впечатления, чакате два рейса идващи почти едновременно към 16:50. Единият кара работници и всякакви други до Блгд, като в Рила има бърз трансфер, а другият е за Дупница и с него стигате до Рила и после чакате редовен към 18:00 за Блгд. Така че поне лятото превоз има.
Пътеката между пещерата и манастира е ясно проследима, лека, прохладна и водоснабдена при аязмото над пещерата и чешма между Св. Лука и Покров Богородичен, където минава и пътеката.
Пещерата или т.н. Стара постница е далеч по-интересното място, но то си зависи от човека. Мислех че е високо за влечуги, но от разговора с човека грижещ се за малката черквица с гроба, научих че такива се намирали - смоци и вероятно усойници. До преди 4-5 години под черквата дълго време е живял смок, в добросъседство с клисаря, докато един ден изчезнал, вероятно убит от благочестив посетител.
Мобилизирах си болните кокали заради мощите (до които не можах да доближа, заради украсяване на храма за патронният празник), чудотворната икона, Рафаиловият кръст, гроба, аязмото, молитвената скала и разбира се пещерата с "провиралката". Ами проврях се ...
И видях с очите си повредено Ферари. Трябваше да се щипя и прочее Smile

Препоръчвам добрият за цената си хотел Корона, с базови екстри и пицария Наполи с невероятно вкусни бургери.

Част от снимките на:
https://photos.app.goo.gl/FEe3Y6vyRz9mXjjA8