АЛПИ 2023 – ПОРЕДИЦА ОТ КЪСИ КЛЕЧКИ

Нали знаете какво е да изтеглиш късата клечка – фраезеологизъм, който означава, че си се извозил, няма значение по своя или чужда вина. Е, тази година така стана, но не може все да ни върви.
Винаги ми се е ходело в Алпите – от дете, та до белокос „философ“. Хората искат в Париж, пък аз…. В Шамони, примерно. Но защо къси клечки?
Crying or Very sad

Първата причина беше, че до последно не знаех дали ще мога да замина - при легендарно голямата отпуска на учителите все нещо трябваше да ме върне на работа. Е, накрая се измъкнах като гущер през дувар и успях да избягам.
Втората бяха цените - след ковидната криза, хората подивяха, сякаш ще ги заключат като диви зверове, хотелиерите вдигнаха цените, номерът мина и това предизвика ново покачване тази година.

https://profit.bg/svezho/2-evro-za-razryazan-sandvich-v-italiya-sa-bezmilostni-kam-turistite-tova-lyato/

https://www.economic.bg/bg/a/view/naj-skypoto-ljato-v-istorijata-italija-povishi-rekordno-cenite-za-turisti

Има много такива....

Приех, че и аз съм виновник за тази истерия, но няма да пропусна да ида някъде. Къде? Ами, в Доломитите. Още миналата година един италианец ме убеждаваще под Матерхорн, че там е най-хубаво. Прибавям "професионалното" мнение на Райнхолд Меснер, повлияно от регионален патриотизъм, добрите спомени от 2015 година и си викам: Защо не?
Разрових на тема Доломити, попаднах и на това, пускам го на майтап:

https://www.youtube.com/watch?v=dGGbozxemRU

После дойде въпросът: "Къде и защо?"
Реших, че тази година няма да си давам зор, и без това вече съм дърт, тежък и с дископатия. Доломитите предлагат множество чакълирани пътечки между скалните кули, ходиш си полека, нищо героично, ама пък красиво, мамка му... И така, ще ходя с колата до превала на някой от многобройните проходи. Спирам, снимам, повървявам.... Кеф! Написах в Гугл "проходи в Доломитите", падна едно меню..... Накрая избрах да спане североизточния край на масива на Пиц Бое, заобиколен от 4 прохода. Хареса ми и странното от българска гледна точка име на селото - Корвара.
И така - Напред към Корвара!

"Към 30 ноември 2010 г. има население от 1340 души и площ от 42,2 квадратни километра. Корвара ин Бадия е село и община. Общината граничи със следните общини: Бадия , Канацеи , Ливиналонго дел Кол ди Лана , Сан Мартин де Тор и Селва . Корвара ин Бадия е главният център на Алта Бадия, престижен туристически район, разположен в горния край на Вал Бадия , заобиколен от планините Доломити. Поради географското си положение, Алта Бадия постепенно се трансформира в авангарден туристически район, запазвайки непокътнат алпийския си характер." Платихме малко над 1650 лева за 5 нощувки в малко студио, Букинг направи лека отстъпка за редовни клиенти и в здрача на една сряда, 16 август, потеглихме за Италия.

Последната промяна е направена от tortomanin на Вто Авг 29, 2023 8:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Браво, ще следя с интерес!
За съжаление ние също изтеглихме"късата клечка" Овреме започнахме с резервации а билети и нощувки. Предполагам знаеш, друга популярна платформа за нощувки е Airbnb. Та планирахме a piedi di monte около Домодосола, че и нашето ЕГН не е символично Sad

Но... АИр Сербиа направиха жестока промяна на датите ни и всичко отиде та се не виде. Добре поне, че ни върнаха парите за билетите и нощувките без удръжки.

По пътя не трябваше да има нищо непредвидено. Направени бяха застраховки на нашите скромни особи, колата си имаше застраховка със странната уговорка, че не важи в Сърбия, пак си издадохме европейски здравни карти, взехме ограничено количество храна, алкохол и цигари и тръгнахме към Италия през Словения. Турските гурбетчии се прибираха към Германия, Белгия и Холандия /знам, че не се казвало така/, магистралата дуднеше, а аз изчислявах колко ще висим по границите.
При цялата тази навалица нашите и сръбските митничари ни пробутаха за два часа. Евалла! При подобни обстоятелства съм чакал три часа на нашата граница и пет на унгарската!
След границата пребитите от път турци се пльоснаха да хъркат, потокът от коли намаля, караше се по-свободно. Околовръстното на Белград вече е готово, гастарбайтерите, доколкото ги имаше, се ориентираха към Нови сад, пей двигател.... Wink

Ъъъъъъ..... Нормално ли е да караш Q7 и да лежиш на старо одеяло в тревата на някоя сръбска бензиностанция?
Втората сръбска граница минахме за час, съвсем нормално.... Губеше се време и за плащане на пътни такси. Досадно, но...
В Хърватска са спрели още от миналата година да си искат бакшиш. Не е проблемът в парите, но нахалството им шокираше. Сега харизахме едни куни на последния чиновник, на нас са ни излишни, пък останаха от предни години. Да отбележа, винетки и пътни такси са вдигнати навсякъде.
Уф, вече сме в Шенген и времената за пътуване стават по-лесно предвидими. На Любляна вече няма задръстване и аз карам умишлено все по-бавно. Въпреки това пристигам в Нова Горица в 14 часа, а не в предвидените 16, които са с един + след нас.
Хотелът е хем хотел, хем казино. Странна работа за Нова Горица, която изглежда като комплекс от села. Хотелът работеше по странен начин - настаняват хора от 16 до 20, сутринта никой не те изпраща, оставяш ключа на вратата. Казиното, ресторантът и барът не работеха! Кой ще дойде? Ами - ние, още три италиански коли и една разградска Тойота с пукнат фар. Явно ниската за Словения цена от 60 евро за нощ е сериозна реклама.
Търсим кръчма. Човек, който зарежда нещо в сградата, ни упътва. После, по приликата, решавам, че е брат на хотелиера.
Тръгваме пеш към железен надлез на ЖП линия. Човекът сочи към колата.
– Не мога да пия и да карам в чужда държава– изръмжавам аз на сръбски и той ухилен изчезва.
Кръчмата е приятна изненада. Огромно, чисто хале с начални наченки на лукс, с климатизация и тераса с леки столове. Пред терасата - изкуствено езеро с патки и рибки. Браво!!!
Но се домъкна една симпатична мома и проблемите почнаха. Немски и италиански не знаеше, сръбският е бил официален, когато е била бебе. Работата с английския беше същата, но там се мъчи Мима. Дойде Мама, разбрахме се ... донякъде. То и тя не знаеше твърде сръбски. Големият смях падна, докато се разберем как е картоф на словенски. Ами..... като нашия компир, ама у нас е диалектно......
Местната бира беше добра. Другото - измислена работа. Ракията беше като за опитване, картофите ги направиха добре, но порцията беше като за коте, а моята салата беше.... здравосровна. Нещо като спаначови листа, два чери домата и още нещо... рукола или не знам какво. Три бири, една ракия 25 грама, салата и картофи бяха 26 евро. Оставих 30 и собственицата ме изпрати усмихната. Снимките от кръчмата съм ги затрил, само две от хотела - с тропическата растителност и нашата кола, както и с трите кифли от рекламата:

https://photos.app.goo.gl/R4obwkj4BuW4eMwA8

На другата сутрин, преди да се размърдат другите, се изметохме. Границата с Италия беше толкова близо, че пропуснах единствената словенска бензиностанция преди нея. А бях зареждал в София. В Италия горивата са мааалко по-скъпи, но ще го преживеем.
Не обичам да карам в Италия. Пътищата са тесни и натоварени, шофьорите - шашави, а ако минеш пътя от Словения до Монблан по магистрала са 100 евро, които не ти гарантират скорост и комфорт. Ама, като нямаш Доломити в Пловдив и Матерхорн в Пазарджик - караш. Разстоянието беше уж малко, но си знаех, че ще има проблеми. Пътят беше тесен и крив, заобикалящ частни имоти, имаше ремонтни работи. Кривкахме насам - натам, минахме няколко прохода и в ранния следобед бяхме в Корвара. Искаше ми се по пътя да спираме и гледаме, но навсякъде беше лудница. По пътя зареждахме два пъти - веднъж 20, втория път 100 евро. И за зареждането имат странен адет. По-евтино е, ако заредиш сам. Ако те обслужат, цената е с около 20 евроцента отгоре. По-рано се пускаха банкноти, сега е с някакви програмки, ама най-голямата е 20 евро. Е може да има и друг номер, не съм тамошен. На втората бензиностанция, като гледах опциите, излезе една закръглена италианка, малко по-млада от нас и като видя колата, рече, че така не става. Права си беше, онези карат някакви Панди, а моето трилитрово магаре има разервоар колкото багажника на Фиата. Налях 100 евро и с предишните 20 работата се оправи. След кафе, кенеф и цигара, пътят тръгна по-добре.
Да отбележа - по пътя, според картата, се прекосяваха някакви дълги и тесни язовири. Всичко бе пресъхнало. Дълги мостове над сухи реки....
Пристигнахме в Корвара в ранния следобед. Като курорт в Южен Тирол, сградите и хигиената изглеждаха по-скоро немски, отколкото италиански.
Викнахме човек, който дойде да ни настани. Говореше немски и имаше опит с туристи планинари, говорихме лесно и почти като свои. Студиото, което получихме, не беше голямо, но достатъчно уредено и с перфектен изглед.За първи път получавам толкова добър. Над всичко се открояваше не толкова високият, но чепат връх Сасонгер, с височина 2665 метра.
Да предложа снимки от Корвара и околностите и да ида да си направя салата, и аз съм българин, при това уморен.
Laughing

https://photos.app.goo.gl/SaSgn8ioudJcwy5s7

Да внеса още малко яснота - въпреки цената от над 300 лева за нощ, нашето студио бе едно от най-евтините в района. Намираше се на 1565 м надморска височина, което не убиваше адския пек по това време. Най-ниската точка на курорта бе при реката - 1520м. Другите села от общината бяха на отсрещния склон, по-малки, но не по-лоши. Отвсякъде стърчаха лифтове. Проблемът е, че там лифтът те качва до някаква височина, при която започваш отвисоко да обикаляш, не да качваш скалните кули. Ами като няма да ги качвам, ще си ги обикалям по-отдолу!
Основният проблем - поредната къса клечка, беше, че мястото бе пренаселено. Никога не съм виждал толкова пренаселени Алпи, макар че съм бил и в Кортина, далеч по-известна заради олимпиадата.

Последната промяна е направена от tortomanin на Сря Авг 30, 2023 12:47 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Името Корвара означава "място с врани" (лат. corvus + aria) и е в употреба поне от 1292 г. По нашенски би звучало може би като Враново или дори Враня.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Да, Ведрине! Но аз обичам да се закачам, имах подзаглавие на тема "С Хуавей из Курмайор". Сега се притисних, че съм с Моторола, но жената ме успокои, че нейният телефон бил дъщерна марка на Хуавей. Всичко е точно! Rolling Eyes

Иначе италианският ми е ужасен - колкото да се оправя на кръчма, кръстовище, хотел, пътека и хижа. Ако трябва да ухажвам баба италианка..... прибирам се. Rolling Eyes

Добре... да разправям нататък. Първият ден не искахме да помиришем кола и тръгнахме срещу реката, някак просто за да повървим. Минахме покрай изкуствено езерце, няколко площадки за почивка и след около 300 м изкачване стигнахме до поредната световнонеизвестна забележителност. Някакви водопадчета на изтънялата река.

Втория ден /неделя/прекарахме пак в района, с надеждата, че "гъстите орди" ще избягат за понеделника. Това не се случи, но понеделникът ще е тема на следващото описание. В неделя ходихме до отсрещните баири, пак на 300 метра над реката, пак слънчасахме в гигантския пек и отидохме да си пием ракията.

В четвъртия ден след разочарованието от третия, тръгнахме надолу по реката. Само за да сме сами. Не вярвах, че ще има и такива идиоти. Пълно беше. Слязохме две села надолу и се върнахме.
Вечерта коментирахме положението с наша приятелка от Австрия. Тя каза, че за австрийците лятото е прекалено топло и никой не искал на море, ходели на планина!? Не коментирам, аз никога не съм искал на море.
В третия ден от престоя ни в Корвара, понеделник, решихме, че ще се измъкнем от "базовия лагер" и ще направим нещо забавно. Бях избрал Мармолада, най-високия връх в Доломитите 3343м. Не, нямаше да го качваме, а само да го приближим с "Тераса ди Мармолада", до която има лифт, а после.... докъдето може.
Пак италианска работа.... При първото кръстовище ни отбиха. Отбихме се. На второто пак решиха да ни отбият. "Когато си в Рим, прави като римляните", сме чували всички. Италианците оттаковаха табелата, същото направих аз. След 20 минути бяхме на долния лифт на Мармолада. Огромен паркинг бе наблъскан с коли, бавно потегли гондола, която бе животински натъпкана, имаше опашка за още две. Ясно ми беше, че горе тези хора няма къде да се разпилеят. Това осъзнаха и няколко мъже преди мене, при което с гняв и мръсна газ изчезнаха. След малко същото направих аз.
Ами, трябваше да направя обиколка на проходите около Пиц Бое, изобщо.... трябваше да намеря високо място, да се разходя..... Къса клечка, майна!!! След няколко прохода се прибрах през Пассо Гардена, който идваше до нашата речка. Най - много ми хареса Пассо Селла, но там нямаше място за велосипед. През повечето време аз карах, а Мима снимаше през предното стъкло и отворения прозорец. Навсякъде беше пълно с ..... лошата дума за хомосексуалист. Велосипедисти караха на забранени за тях места и понякога си гледаха телефоните. Мотоциклетисти си мислеха, че това е мото - алея. На моменти си мечтаех да съм с издухан чипосан Голф, та поне да ги опуша. Twisted Evil

Накрая се оказа, че няма къде да се спре. Е, това видяхме от колата:

https://photos.app.goo.gl/JDQiW8Kh1hoKCqhi6

Последни думи за Корвара. Въпреки навалицата, мястото бе относително тихо, нямаше типичната за Италия гюрултия. В опит да озаптят гъзарията и да увеличат консумацията в заведенията в 18 затваряха за коли центъра и го правеха пешеходна зона с кулинарен уклон. Въпреки това мнозина нарушаваха забраните. Хайде стига толкова за днес, че трябва и да подреждам снимките. Cool

След пет нощувки в това красиво, но пренаселено място, трябваше да решим накъде да бягаме – към родината беше рано, навсякъде другаде – рисковано заради канска жега и навалица. Тръгнахме към една дълго обсъждана и отхвърляна дестинация – Цугшпитце, първенец на Германия със своите 2965 метра. Или 40 над Мусала. Баварските Алпи около Цугшпитце са до около 2500 метра и приличат на Рила и Пирин, но този връх е подобен на скална кула и напомня Доломитите. Има няколко лифта към него, но когато човек иде там, пък не е чел достатъчно, ще се изненада. Тази къса клечка дойде у мен.
Аз си мислех, че върхът е напълно недостъпен без алпийска техника и се ориентирах направо към австрийския лифт. После се оказа, че нагоре има пътеки с поносими ферати. Не, не съм вече способен да кача 1750 метра от паркинга при особено тежък терен, но бих повървял по някоя келява пътека, преди да се кача с лифт.
Заехме две нощувки в близкото селце Таренц. Стойност – 190 евро с таксите. Пак къса клечка! Районът в Таренц, където трябваше да нощуваме, беше по-зле от Старо Търново. Всичко бе стръмно и тясно, колата ни трябваше по 30% наклон с обрана маневра да се качи върху гаража на хазяина, инак щеше да запуши улицата. Ако трябва да съм по-точен, 4 коли се качваха с келява маневра върху три гаража. Моята беше най-дългата.
В келяво село – келяви хора. Разходихме се, но когато почнахме да се връщаме по стръмното, без да има обозначения, разни хора ни пъдеха, щото улицата била частна. Майната им, повече няма да ходя там.

https://photos.app.goo.gl/ZadwxHX3waMzKfmH6

За Цугшпитце – 5 евро паркинг. 112 евро два билета в две посоки. Бутаница, макар и не колкото италианската. Горе има две площадки, австрийска и немска със салтанати, на които да се снимаш. Оставена е една чука, на която уж се качваш, и се редят на опашка. На австрийската площадка има няколко пейки и два пепелника, на немската пият бира и ядат бели наденици. Гадно смърди на предизборна борба.

https://photos.app.goo.gl/qRY7BLyHpiWqYw3k6

Ометохме се оттам и от по-ниска точка ходихме до малко езеро, от което захранват снежните оръдия. Имаше и хора с бански, това на 1300 метра в Баварските Алпи. По незнайна за мен причина снимката с това езеро не е на последно място, така се е вредила.

Когато се прекарам с някакъв прехвален, но скучен обект, обикнавено го наричам световнонеизвестна забележителност. Е,
седемкилометровото Кьонихзее си е достатъчно известно, може би малко прехвалено, но не може да бъде сравнявано с изкуствен гьол в Източна Молдова.
Планът ни беше да го посетим с леко отклонение от пътя към Велс, където наша приятелка ни чакаше. Натоварихме багажа и около 9 часа местно време напуснахме Таренц. Магистралите бяха натоварени, но нямаше причини за бързане. Накрая стигнахме. Поредната къса клечка. Разочарованието ми този път беше не от обекта, а от организацията. Стигаш до някакъв паркинг, от който нищо не се вижда, оставяш колата срещу 3 евро за час или 7 за три часа и отиваш да търсиш езеро. В добрите традиции на Слънчев бряг единственият път до езерото е нападнат от ориенталски сергии, които трябва да ти пробутат нещо - от парцали до магнити. Очакванията ми да се радходя край езерото също пропаднаха. Едва около 500 метра са достъпни, другото е гора, която не трябва да тъпчеш. Предлагат ти да те повозят срещу 28 евро на човек в плаващ ресторант. Мерси. Проблемът е не в парите, а в щракването на капана, което ме вбесява. Evil or Very Mad

https://photos.app.goo.gl/bCaDZAiiqhZhBvgn9

Подразни ме и друго. Ако в наше планинско езеро се изкъпе човек, той е заклеймен простак. В Кьонихзее се пльосна семейство рокери, след като свали кожените дрехи, забулена жена с арабски произход влезе с шалварите и обувките.
Ама ние сме си показвали простотията, а те "се разхлаждат". Същото е и с градските шадравани.

В късния следобед на същия ден пристигнахме във Велс.
За него пише: "Велс (на немски: Wels) е град, разположен е в окръг Велс-Ланд на провинция Горна Австрия около река Траун. Надморска височина 317 m. Получава статут на град през 1222 г. Шосеен и жп транспортен възел. Отстои на около 30 km югозападно от Линц. Население 58 664 жители към 1 април 2009 г."
След като се намерихме с нашата приятелка, тя ни замъкна на кръчма, където жените пиха разредено бяло вино, а аз бира.
Местният Еделшнапс /благородна ракия/е много добър, но при 25 грама чашката ми бе неудобно да си поръчам 10 ракии. Освен това е неприятно скъп. Половин литър в магазина е 15 евро, което означава 60 лева килото.
Хванахме последните отворени магазини и продължихме да дърдорим в домашна обстановка до ранните часове.
Няколко пъти съм ходил във Велс, но не съм разглеждал околностите. Този път ходихме до Гмунден, като по пътя разгледахме едни изкуствени и естествени вирове по Траун, в които цамбуркаха водолази с неопрени. Имаше и водопадчета. После разгледахме езерото Траун. Там поне можеш да се наобикаляш. Оставихме пазарската навалица на Гмунден и обиколихме местата, където са се помайвали синекръвните кайзерови роднини.

https://photos.app.goo.gl/V9JsjGTnPT9YJjow9

Вечерта отново бяхме на кръчма, по някакъв си особен начин. Менюто беше горе-долу австрийско, ние бърборехме на български, а аз поне контактувах със сервитьорите на сръбски, защото бяха босненци Wink

На другия ден, след като си проветрих главата, хванахме пътя за България. Чакаха ни 1440 километра, които преодолях за 17 часа. Опашки по митниците нямаше.

Това е тазгодишният ми алпийски отчет, благодаря за вниманието. Rolling Eyes

Последната промяна е направена от tortomanin на Чет Авг 31, 2023 1:04 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Чудесен и подробен фото разказ, онагледяващ преживените емоции и преживявания Smile

Добре сте се разходили. Поздравления за споделеното!

Бъдете Здрави!

През м Август си е гъчканица по Доломитите, особено в по-ниските части. Ако можеш да си уредиш дни в първата половина на Септември, ще е доста по-добре. Близо сте били до вал Гардена и там определено си струва за базов лагер в някое от трите селца в долината. Колата спокойно може да се остави пред мястото за настаняване и ако хотелчето или каквото там членуват в местната тур асоцоация ли, сдружение ли, ти дават безплатна карта за местния транспорт. Вал Пустерия също е атрактивна и особено Добиако като местен транспортен хъб. Бусчетата те "хвърлят" я на някой превал, я на удобен изходен пункт за нагоре и после каквото ти душа сака.

Благодаря, Тоше! Живи и здрави!

Алдо, бил съм в Доломитите през август, качвал съм Тофана ди Мецо, обикалял съм Мисурина и езерата на Добиако. Такова чудо не е било. Вероятно всичко се промени след Ку-кувида, хората си искат миткането и им се възстановиха страховете, че могат да ги стопират като при война.
Освен разходки от превалите, бях планирал Кадини ди Мисурина от Ауронцо. Направо не посмях да тръгна. Трябваше да изкъртя Мима на зазоряване, за да хванем място на паркинга, а после да се бутаме с "гъстите орди". Не мога да се сърдя на хората, те си искат тяхното, но пък като работя 9 месеца в една сграда, в която шават 700 човека и човечета, искам малко тишина.

Още едно коментарче относно нашите комплекси спрямо други държави. В Цилертал /това е долина в Австрия/общата дължина на лифтове, влекове и писти е по-голяма, отколкото в цяла България. От Корвара излизаха толкова лифтове, че не ги преброих - ползвайте картата. До върха Цугшпитце има два лифта, в масива са повече. Няма зелени, които да се тръшкат.
Стига сме си посипвали главата с пепел. Всички живеят от сбора на труда и ресурсите си.

Не мисля, че причината е страх от ново затваряне. Но да, някои хора осъзнаха, че дотогава не бяха ходили никъде, и сега и те (които потенциално иначе биха си стояли у тях) се юрнаха. Което промени усещането в обичайно скитащите, които са скитали и преди това. До такава степен, че вече на някои места да не ти е приятно да ходиш, с ясното съзнание, че и ти си част от същия този калабалък.
Друга голяма причина според мен са социалните мрежи.

tortomanin написа:

Още едно коментарче относно нашите комплекси спрямо други държави. В Цилертал /това е долина в Австрия/общата дължина на лифтове, влекове и писти е по-голяма, отколкото в цяла България. От Корвара излизаха толкова лифтове, че не ги преброих - ползвайте картата. До върха Цугшпитце има два лифта, в масива са повече. Няма зелени, които да се тръшкат.
Стига сме си посипвали главата с пепел. Всички живеят от сбора на труда и ресурсите си.

Напълно съгласен, НО следва да се посочат и значителните разлики в сметосъбиране, водопречистване, организация на паркинги и т.н. Бях силно впечатлен от 'барчето' на междинката до Егюдимиди. В нео подобно на огромен мехур се събираха всички 'отпадни' води и се свалят долу на подходящо място....

При нас сметосъбирането е изначално сбъркано, за което не може да бъде виновен конкретен инвеститор, ако ще да се казва Цеко. В нашия град почти навсякъде стоят общите тенекиени контейнери, а цветните за разделно събиране ги има тук - там, като да не е без хич. Не съм виждал, но съм чувал, че ги изсипват пак в един камион, може да де злонамерена лъжа.