Белмекен 30-31.Окт.2023

Проверих с търсачката и установих, че няма теми за Червени връх и Жълтата скала. Ще взема да напиша, ама все не остава време...
За изкачването на Жълтата скала съм споменал накратко в тази тема: https://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=151566#151566.

Vladofff, запомнил съм, че беше писал как ходенето до хижа „Белмекен“ откъм Костенец през зимата било много изтощително.
Аз зимата съм стигал до хижата и до връх Белмекен все от спортната база и язовира, така че трудно бих си представил, че ще мога да кача клекясалите върхове през зимата. Трябва снегът наистина да е много стегнат, за да успее такова мое начинание. Smile

Dimov, относно клека: Няма да се плашиш! Very Happy

Не е толкова трудно вървенето през клек, но е бавно и изморително. Very Happy

На Жълтата скала почти няма клек, само 20-тина метра на самия връх, но има камъни.

На безименния връх 2172 м има около 350 метра клек за газене, отне ни около 45 минути на отиване и около 30 минути на връщане.
„Змийската пътека“ с червена маркировка от Торището за кантон „Крайна“ е проходима и улеснява много изкачването.

Червени връх е по-добре да се качи откъм връх Белмекен, от север на юг. Билото е тревисто и има клек само накрая, на връхния купол. Клекът не е голям и лесно се преодолява, има и камъни, които улесняват качването. Клекът е по-малко от 100 метра, минаването му ми е отнело по-малко от 10 минути, съдейки по снимките.

Червени връх, гледан от близо до котата на връх Белмекен (върхът е най-вдясно и не изпъква добре):

Поемайки на юг по билото, Червени връх „набира височина“ и се очертава като конус:

Клекът на финалния участък до Червени връх:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	stefan_iliev38 написа:
	...трудно бих си представил, че ще мога да кача клекясалите върхове през зимата.

Правил съм го поне три пъти - обикновено в края на март, най-късно средата на април - тогава често има най-много сняг и клекът действително се затрупва. Тогава условията наистина стават, даже може да се каже че е най-лесно и ходенето дори доставя удоволствие.
Имам и един много несполучлив опит - на 8 декември 2006 при първи сняг откъм заслона северно от Плевнята - Клекът там е над два метра, и като легне, но не и да ходиш върху него, става всъщност още по-непроходим от когато и да било - болих се около час два, напредвайки само на 100метра от поляната над заслона, мръкна и се отказах, беше неистина невъзможно.
Иначе, по зелената пътека и долината на Чавча определено ми е било винаги на границата, винаги със замръкване в района на Торището или дори ходене по цели нощи. Но това е било, защото тогава хижата бе в руини и се носеха доста повече тежащи на гърба неща, отколкото при работеща макар и зазимена хижа. Може би с по-лека раница би било осъществимо и без толкова зор. Това във всички случаи е предварително да знаеш къде отиваш и да имаш известна психическа нагласа към предстоящо ядене на дърво... Просто обективно не е малко, а има и денивелация. Иноче без багаж, във времената, когато можехме и да бягаме, от Гургулица, по маратонки, по червената пътека, до хижата Белмеке, след това изкачване на вр.Белмекен и слизане по жълтата пътека сле го парвили за не повече от 6-7часа точно през ноември, като горе имаше и на места заледени участъци.

Моето мнение за Червени връх, който качвах през 2020 е, че е по-добре да се подходи от премката между Белмекен и Равни чал, като няма смисъл да се катери първия, ако целта ще е само Червени връх. Аз ходих първо до Белмекен и затова подходих от там, но връщането беше към премката, а и попаднах на някакви остатъци от пътека. Иначе Стафан е прав, че не е дълъг участъка с клек, като на мен ми отне близо 20 минути, но определено се въртях и търсех опции и може заради това да е разликата с десетте минути при него. Пращам и скрийн от трака, за да се види горе долу, каква е ситуацията там.