4 дни: х. Вихрен-х.Демяница-з.Тевно Езеро-х.Вихрен-в.Вихрен

Или казано по друг начин - 4дни в Пирин през погледа на един начинаещ, Пирин for Dummies или пък най-добре Пирин from Dummies Very Happy

Започвам с това, че посещението ни на Пирин се получи малко инцидентно, вместо това трябваше да бъдем на Рила, за където вече бях получил добри напътствия и маршрути в съседния раздел. Чакайки последния момент за резервация (28.07) се оказвахме без възможност за нощувка във възлови Хижи и по двата маршрута. Не правете нашата грешка, особено ако част от маршрута ви захапва почивните дни, когато е най-натоварено.
Лично аз тръгнах без никаква представа какво ни очаква в Пирин, но още предната седмица в главата ми беше влязла мисълта за Кончето, направо бях обсебен от идеята да се кача а по пътя "Кончето" беше споменато минимум 2900 пъти +/- 8 (14) Smile

Да допълня, че съм абсолютен новак в планината и това беше първия ми планински преход.

Пътешествието ни започна на 29.07.10 някъде към 4:30 сутринта а началната спирка Бургас. До към 2:30 стягах багажа и успях да поспя само към час и половина но пък бях надъхан за катерене и не ми се спеше Smile

Към 10ч. вече бяхме в Банско, където загубихме повече от час в опити да си направим застраховки.
Честно да си кажа не очаквах да се сблъскам с подобен проблем - в Банско да няма къде да си направиш застраховка. В делничен ден, разгара на летния сезон, когато планината е пълна с туристи ние не можахме да намерим отворен или адекватен застраховател. Офисите през които минахме в центъра на Банско бяха или затворени или преместени. В Туристическия Информационен център не бяха и чували за застраховки, а когато най-после се добрахме до офис на БулИнс (или Булстрад вече не помня) ни посрещна един сърдит чичко, който го мързеше да си отвори устата и вместо да иска да ни вземе парите упорито отказваше да ни предложи застраховка различна от 1лв на ден с покритие 1000лв.
Както и да е...

След още 20-тина минути хванахме пътя за Хижа Вихрен и някъде към 12 часа прехода ни от ДЕН 1 започна.

Ден 1: Лека разгрявка
Маршрут: Хижа Вихрен - Хижа Демяница с преминаване през Жабешкото Езеро, Тодорини Очи и Василяшките Езера.
Нищо интересно през цялия Маршрут, обичайните красиви гледки. Изненадах се от навалицата на Хижата и по пътеките в началото, както и от трудността на пътеките още след първите метри от Хижата. Но Пирин е само камък, бързо трябваше да свикна с тази мисъл.
Прехода е като цяло лек с приятни гледки. Другите двама от групата имаха проблеми с адаптацията а аз въпреки, че очаквах да връщам още от завоите след Банско, се чувствах перфектно през цялото време, кипях от енергия и имах чувството, че мога да изкача няколко върха.
Мимахме езерата като починахме на Василяшките (много приятно място) и към 5 бяхме в Демяница. Бунгалата първоначално ме шокираха с вида си, но вътре се оказаха много по-добре от очакванията ми.
Хапнах си Corny-то за вечеря и хайде в леглото. Незнам заради височината или заради емоциите, не успях да мигна през цялата нощ.

Ден 2: Перфектен релакс.
Маршрут: Хижа Демяница - Тевно Езеро - Релакс
Изключително приятен и лек маршрут, който ако някой от Вас реши да поеме, няма да е зле предварително да разнообрази с опции за неговото удължаване. Иначе рискувате като нас да присигнете на Тевно Езеро много рано а там е наистина скука.
Маршрута се състои в плавно изкачване от боровата горичка, където се намира Хижа Демяница (1895м) до 2550м на Тевно Езеро. От двете ви страни са само върхове а по пътя се преминава основно през поляни, катеренето е малко и то към самия край. Ще се насладите на много красиви гледки, поточета, езера и много, ама наистина много крави (тях бих предпочел да ги нямаше).
Направихме почивка на едно от Превалските езера (най-горното), точно преди да започне и най-голямото изкачване по маршрута.
За съжаление после разбрах, че Валявишките езера са били много близо и спокойно сме можели да минем и през тях.
На Тевно езеро бяхме към 12ч, както споменах по-горе твърде ранен час за толкова депресиращо място. Прехода до Тевно Езеро е може би единствения за който съжалявам. Не ми хареса нито мястото, нито заслона, нито стопаните му.
Полежахме малко, поразходихме се и направихме опит за качване на един от съседните върхове до който няма маркирана пътека. Така и не му разбрах името, но аз се отказах безславно към самия край. Бях тръгнал с щека в едната и бутилка ръка в другата ръка. Там се иска много катерене а аз трудно пазя равновесие особено с тези обувки та не си заслужаваше да се претрепвам преди да съм качил Кончето Smile

На Тевно Езеро бяха се събрали доста хора и постоянно прииждаха още от всички посоки. Въпреки, че имахме резервация решихме да спим на една от техните палатки. Тук ще спомена, че май ни прецакаха (съвсем съзнателно) като ни взеха по 12лв на човек за една доста мизерна палатка, на която дори ципа и не се затваряше.

Традицията повелява, на Тевното Езеро да няма нощ без скандали.
Голяма пиянска компания разпънала софрите до заслона беше решила да тероризира всички останали само защото (според хора от другата пиянска компания) са си платили 800лв на хижаря. Още като пристигнахме вече се даваха заявки за 1-во, 2-ро, 5-то десерт и закуска. Да отидеш на 2550м в планината за да се освиниш и напиеш, само аз ли намирам това за абсолютно идиотска постъпка?
Да не говорим, че дори да си платил 8000 или 80 000, това не ти дава право да тероризираш всички останали дошли на спокойствие. Към полунощ една от жените нощуващи в заслона излезе и се разкрещя, последваха още викове, псуване, коментари от пиянската компания, че на тях ако им се спи нищо не можело да им попречи да заспят. Хижаря излезе (от това което разбрах и той пиян) и обърна масите. Тогава вече бях убеден, че ще се избият и даже извадих пищова(споко газов е). Колкото и да не ми личи от смешния вид, в този момент бях готов да гръмна някой от упор. До сутринта бях убеден, че пиянската компания е на хижаря, а масите са обърнати от някой от почиващите. Но това беше единствено заради многото негативни коментари относно тевното. Оказа се, че не е така и благодарение на реакцията на хижаря (адекватна или не за мен няма значение) всички останали получиха малко спокойствие.
Сега съм сигурен, че двете пиянски компании ще изсипят цялата си злоба из форумите. Ако видя нещо писано от тях ще ги опровергая и вече винаги ще имам едно наум, когато чета оплаквания от почиващи.
Така завърши втората ми безсънна нощ в планината. Дали заради нервите, адаптацията или теснотията, тази вечер не успях да мигна и 30мин.

Ден 3: Гърч до дупка.
Маршрут: Тевно Езеро - Хижа Вихрен

Кой излъга, че прехода е бърз? Всъщност прехода наистина е по-бърз от другата алтернатива, но това в никакъв случай не значи и лек. Умората от предните дни и безсънни нощи вече си казваха думата.
Тръгнахме към 6 сутринта а на хижа Вихрен се довлякохме към 15 часа. Довлякохме е точната дума. Прехода продължи не по-малко от 8 часа, който преминаха нагоре-надолу, качваш един връх, след него идва още един, молиш се този да е последен но не, идва още един. Камъни, катерене, жега. С 15кг на гърба, изгорели, изморени, прежаднели, без място където да се скриеш на сянка. За финал и най-голямото струпване на морени на планетата. наистина този маршрут ни поизтормози доста и не го препоръчвам на никой.
За какво му е на човек да минава през нещо подобно освен ако не е решил да се доказва по някакъв начин. Нито видяхме нещо красиво, нито ни беше до снимки.
На хижа Вихрен изпих няколко литра вода, свалих няколко пласта крем против изгаряне, който беше станал на кора и въпреки това не беше ме спасил.
Там ни предложиха места само в стаи по 8 човека. Бях с идеята, че ще се спи на кофти места и никой не е очаквал лукс но тази вечер всички искахме да сме в по-нормални условия. Най-вече аз, просто исках една вечер да поспя. Утре ни чакаше Вихрен все пак Smile

Та решихме да спим в Банско и се радвам, че направихме така. Дори ще посъветвам всички в нашето положение да направят същото. Отседнахме в много приятно 3 звездно семейно хотелче на невероятната цена от 10лв на човек! Истински късмет е че ги намерихме, мястото е удобно в самия център на Банско. Имаше си всички удобства - чисто, заредено, хубава баня, телевизор. За съжаление не запомних името но се водеше някаква Къща.
В Банско най-после успях да поспя към 2 часа и бях много доволен Smile

Ден 4: Адреналин на макс!
Маршрут: Хижа Вихрен - Връх Вихрен - Кутело - Кончето. Връщане подсичаща пътека - Казаните - хижа Вихрен
Този път решихме да тръгнем без излишен товар, оставяйки всичкия багаж в колата. За съжаление не бях взел с мен малка раница, просто бях се уплашил от теглото на общия ми багаж преди тръгване и разтоварих всичко, без което смятях, че ще мога. И така с раница тежаща празна към 2.5кг + 3 литра вода в нея, поех нагоре. Определено така се ходи по-лесно. Този път зарязах щеките и изобщо, ама изобщо не съжалявам.
Твъгваме към 6 от Хижа Вихрен. Аз съм убеден, че този така масов маршрут ще е много лек и с оглед на това, през което преминахме предния ден, няма да ни създаде никакви проблеми. След 40мин започнахме да се озъртаме. Катерехме се по скали, провирахме се между клекове, трябваше да се катеря по клекове защото нямаше как иначе да се провра с раницата. Нямаше начин от тук да минават всички хора, които виждахме предните дни. GPS-а показа, че ако вървим диагонално нагоре, ще пресечем червената пътека след около 500м. Така и стана, макар това да ни костваше 1 час загубено време и можеше дори още толкова ако бяхме се подлъгали да слезем още надолу в търсене на другата пътека. Добре че първите хора, които срещнахме по пътя надолу са допуснали нашата грешка миналата година и благодарение на тях си отворихме очите навреме. Преглътнахме и тези няколко стотин метра надолу и се върнахме по същата пътека към в. Вихрен. Наистина е срамно да се объркаш на такъв маршрут но въобще не бяхме само ние. От разговорите после разбрах, че е масово и имам чувството, че половината хора тръгват в грешна посока. Едни възрастни хора зад нас дори ги съжалихме, вероятно са се отказали и са се върнали а пътуваха от Варна.
Водата ми доста бързо започна да намалява, започнах да се притеснявам, че няма да ни стигне ( така и стана). Започна да ми се гади и до върха вървях стабилно зад групата. До този момент не бях имал проблеми с умората или гадене а забавянето ми е било при преминаване през трудни каменисти терени най-вече заради ужасните обувки, с които бях. Незнам защо се получи така, проблемите, които имаха другите първия ден при мен се проявиха в последния. Но както съм свикнал да ми казват хората - на тебе всичко ти е наопаки Smile

Времето ставаше гадно, прогнозите бяха за дъжд в следобедните часове, имаше вече доста черни облаци а Вихрен беше в мъгла. Нямах си идея какво ме очаква напред. Северния склон на Вихрен беше обгърнат в мъгла, а той и без това си изглежда зловещо. От историите за Кончето ти настръхва косата и аз очаквах някакви пропасти в оставащите 2 часа до там. От долу идваха някакви претрепани хора, сякаш са тръгнали да качват някой 8 хилядник и в един момент бях на косъм да се откажа. Единия от групата ни се отказа и реши да се върне по обратния маршрут а другия отпраши напред с момче от Банско, който бяхме срещнали по пътя. Чак след като слязах на Премката разбрах, че нищо не е толкова страшно както изглежда а горе на Кутело щях да разбера, че и историите за Кончето са малко преувеличени.
Позабавихме се на Премката тъй като исках да съм сигурен, че няма да ни завали докато сме горе и правех опити да се свържа с дежурните Метеоролози от НИМХ. На сайта им успях да открия само един номер, който не можеше да се набере нито от Глобул, нито от МТел. От *88 ме прехвърлиха на MtelContact (справки) където ми дадоха друг номер 08815944. Там най-после ми дадоха нужната информация.
Потеглихме през Кутело. Тук отново трябва да си призная за моето невежество. Бях чувал за подсичащата пътека но си мислех, че тя е много стръмна и като цяло си нямах идея откъде минава. Ако знаех за какво става въпрос щях да избера нея най-вероятно. Този път се радвам, че не бях информиран, ако бях я избрал, качването до Кончето щеше да е едно доста скучно изживяване.
Качихме Кутлело доста бързо и продължихме към Кончето. Определено пътя до Кончето през Кутело е с повече емоции от самото Конче. Все пак е на по-високо място, няма и въжета а не бих казал, че е по-широко. Така че всеки сам трябва да прецени откъде иска да мине. Повечето хора минаваха отдолу по подсичащата, там е много лесно и ще е по силите на повечето хора. Замислям, че ако някой минава по маршрут хижа Вихрен - Казаните - подсичаща- Кончето и обратно през подсичащата и Казаните няма да се налага да минава нищо кой знае колко екстремно. От подсичащата директно се хващаш за въжетата на Кончето, до там пък няма почти никакви съществени препятствия. Въпреки това и на подсичащата имаше паникьосани хора, замръзнали и незнаеха на къде да тръгнат но не мисля че е нещо страшно.

С тази разходка се приключи и последния ни ден в Пирин. Връщането беше към 3 часа от Премката през Казаните и на хижа Вихрен бяхме към 16 часа. Пристигайки в Хижа Вихрен започна отново жестоко да ми се гади и така още 2-3 часа. Направихме кратка разходка из Банско и отпътувахме към Бургас.

От тогава само се спи. Ставам сутрин, след 1 час почивка, спане, работа, спане и после пак спане......
Незнам какво направи тази планина с мен. Въпреки, че горе се претрепвахме от преходи и почти не бях мигнал, имах много повече енергия отколкото тук. Сега по цял ден спя и съм като парцал.
Но сега само Планината ми е в главата, лягам си с тази мисъл, сънувам планина и като се събудя първо за нея си мисля.
Определено ще повторим, може би няма да е Пирин но в ниското не ме свърта вече.

Започвам да мисля и за добра екипировка, най-вече с цел да намалим теглото. Това да си натоварен като магаре не е работа, разваля ти удоволствието.
Обувките също доста ми попречиха. Тези HanWag ми бяха страшно неудобни. Бяха не само тежки (всички ги определяха като танкове) а и подметката беше толкова твърда, че не усещах нищо под нея. Дори най-осрите камъни не ги усещах, което може да звучи добре за някой но ми пречеше много да пазя равновесие и ме забавяше страшно много. Ще трябва да прочета какви обувки да търся.
Също така ще търся клиент и на щяките. Очаквах да ми помогнат а те ме затрудниха. Имам проблеми с колената и скъсан менискус та бях се наплашил, че няма да издържа но щеките вместо да ми направят прехода по-лек ме затрудниха и се чудих къде да ги държа. Добре че най-големия противник на щеките ги намери за особено удобни на третия ден, та поне едната не се налагаше да мъкна.

Това беше нашата аматьорска експедиция в Пирин. Въпреки, че в писаното от мен преобладава мрънкането, прекарахме си страхотно и не съжалявам за избора.

Снимки:
ДЕН 1
ДЕН 2
ДЕН 3
ДЕН 4

то май от Бургас има повече хора из Пирин, отколкото от Сандански Smile

санданчани пият спиртни напитки на Попина лъка и набиват мръвки...
Браво за разходката и снимките Croc

	Velio написа:
	то май от Бургас има повече хора из Пирин, отколкото от Сандански санданчани пият спиртни напитки на Попина лъка и набиват мръвки... Браво за разходката и снимките

Санданчани използват жегата за оправдание за да се качат на вилата си горе на хлад и почват с поркането Smile

Като гледам вие с Jordy сте от малките изключения Smile

Браво за прехода!Барво за пътеписа! Браво на фотографа!
Взели сте си дозата Пирин - не може да се отрече! Даже малко сте предозирали! Very Happy

Сега да ти кажа лошата новина - вече си пристрастЕн!
И на 80 години да станеш, и тогава да смениш щеките с бастун, пак ще се връщаш!

П.П. Вторта лоша новина е, че ако сега някой намери опаковкa от Корни по пътеките, ще знае от кого е хвърлена! Very Happy

Много хубав преход - така ми се иска и аз да го направя.

Поздрави за хубавия преход, но да кажеш на гледките от Василяшките Езера: "Нищо интересно през цялия Маршрут" и за местността около Тевното езеро :" толкова депресиращо място" е меко казано нелепо!!!
...както и да е всеки си има вкус, но точно пък за Пирин и за тези места?!
- и за щеките- още повече, че имаш проблеми с краката- те са НЕЗАМЕНИМИ и то през целия път, просто трябва да им свикнеш, после няма отказване!!!
Всичко най!

ОК, приемам критиките на Василашките езера, те бяха едни от най-красивите и запомнящи се местности по цялия маршрут като мога да ги сравня само с Превалските и района около тях.
Писах малко отзад напред и под запомнящо се имах предвид екстремно. В първия ден си имаше много красоти и за да бъде максимално точен, едни от най-красивите местности са в самото начало около хижа Вихрен но там района е силно "урбанизиран", което не позволява да им се насладиш.
За Тевното езеро обаче не мога да си променя мнението, а и останах с убеждението, че хората, с които бях мислят като мен. Подминавайки Превалските езера, преминавайки Мозговишка порта, навлязохме в район, който никак не ми допадна а Тевното беше като пустиня в оазис. Въпрос на вкус е но за мен в това място няма живот, няма и едно дръвче. Последното е нещо нормално за 2500м и като цяло за Пирин и е още една причина да внимавам повече с подбора следващия път, тъй като до този момент бях с идеята - колкото по-високо, толкова по-добре. Ако имах повече време за избор на Пирински маршрут, задължително в него щяха да присъстват Синаница и Спално Поле а най-добре щеше да бъде ако от Демяница бяхме продължили направо за Безбог, време имаше достатъчно.

Колкото до щеките, може и да има полза от тях по-равен терен но за пиринските чукари, където през по-голямата част от времето ти трябват и двете ръце, за мен си бяха в тежест. Вероятно е заради проблеми с координацията и не мисля, че ще мога да свикна с тях.

	Velio написа:
	то май от Бургас има повече хора из Пирин, отколкото от Сандански

Възможно е да си прав, по пътя навръщане срещахме основно коли с бургаски номера Smile

markiril написа:

Сега да ти кажа лошата новина - вече си пристрастЕн!
И на 80 години да станеш, и тогава да смениш щеките с бастун, пак ще се връщаш!

П.П. Вторта лоша новина е, че ако сега някой намери опаковкa от Корни по пътеките, ще знае от кого е хвърлена! Very Happy

Дано да си права, нямам нищо против да стане така Smile

Даже още една причина да си променя жителството със софийско та да съм по-близо да планината.
Пък за опаковките, ако някой намери съм готов да му нося раницата, няма на кой друг да е, имам чувството, че всички други планинари ядат консерви Very Happy

И още нещо, което пропуснах. Останах очарован от Банско! Прекрасно градче, чисто и приветливо с много и приятни заведения. Цените са невероятно ниски, нещо което никой не очакваше. Незнам през зимния сезон как е но сега ми допадна много. Няма нищо общо с презастроените Созопол и Несебър. Верно има много ново строителство но някак си липсват изгъзиците и грандоманщината присъщи за черноморието. Поне за самия град, около лифтовете не мога да коментирам.
Само малко банскалии ме озадачиха, мъжете по-скоро. Много нацупени хора, гледат на теб сякаш си дошъл да им вземеш жената или да им изядеш закуската Smile

Мразя такива генерални заключения за хора или населени места и дано не съм прав, но може ли всеки мъж, с който се наложи да говорим да е намусен, да го мързи да си отвори устата а напътствията се правеха чрез сочене с пръст. С банските баби нямахме проблеми, трудно се разбирахме но са си любезни жените Smile

Последната промяна е направена от nnbs на Пет Авг 06, 2010 11:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Поздрави за хубавото ходене, дано започнеш да възприемаш Пирин позитивно след някоя и друга седмица като ти мине умората ... Very Happy

Доколкото разбирам, свикнал си да ходиш повече по горски пътеки и Пиринските голи баири ти се струват пусти. Всъщност това е може би най-големия чар на тази планина - простора, острите чуки, изненадващите гледки след всеки баир, бистрите езера и т.н. Ако търсиш такива гледки - това е планината.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

браво за прехода!

вижте тук за същото объркване в клека над х. Вихрен.

http://www.pss.bg/forum/viewtopic.php?t=8181

сега се чувствувам малко облекчен, че не сме единствените.

	dido написа:
	Поздрави за хубавото ходене, дано започнеш да възприемаш Пирин позитивно след някоя и друга седмица като ти мине умората ...

Нямам негативно мнение за Пирин, дори напротив. Хареса ми и то много. Човек трябва да види от всичко. Но аз си обичам свежестта на гората, най-вече боровата. Примерно Странджа за мен е най-скучната планина на света и не ме дърпа въобще, въпреки че ми е толкова близо. Вероятно Рила щеше да ми допадне повече, да сме живи и здрави, колената да ни държат и нея ще я посетим. Да се готвят Родопи и Стара Планина Smile

	hobotes написа:
	сега се чувствувам малко облекчен, че не сме единствените.

Спокойно много сме, скоро ще правим партия Very Happy

Останах с впечатлението, че вие сте тръгнали по-вдясно от нас в търсене на пътеката за казаните. А и доста бързо сте се измъкнали от пипалата на клековете. Ние се усетихме доста късно, вече се бяхме качили много високо, трябваше дори да слизаме а като стигнахме маркираната пътека, мястото където се разделяха двете пътеки за Вихрен, вече се падаше 600-700м надолу. Така че сбъркаш ли веднъж пътища много и по много от тях си личеше, че са минавали хора и то скоро, дано няма пострадали. Тия хорица дето бяха след нас като ги видях после на кой хълм са се качили, не ми се мисли как са се връщали обратно. В самото начало подвеждащата пътека е доста добре утъпкана и после започва да се губи. Някой трябва да се размърда и да я оправи защото си е гавра с хората. Стотици са минаващите от там всеки ден. Да с карти бяхме и с GPS-и дори, но на толкова по-диви места не се объркахме нито веднъж, можем ли да предполагаме, че ще имаме нужда от карта в самото начало и то на качване до Вихрен.

Ние се загубихме, въпреки че имахме карти, компас, знаехме къде отиваме (НЕ отивахме за Казаните). Както казваш, в какви по-затънтени места се вряхме предните 3 дни, и сме се врели по принцип, но се загубихме на един хвърлей от хижата. Не е толкова сложно да се оправи маркировката в подвеждащата част, особено на толкова популярен маршрут.

И още нещо, което пропуснах. Останах очарован от Банско! Прекрасно градче, чисто и приветливо с много и приятни заведения. Цените са невероятно ниски, нещо което никой не очакваше. Незнам през зимния сезон как е но сега ми допадна много. Няма нищо общо с презастроените Созопол и Несебър. Верно има много ново строителство но някак си липсват изгъзиците и грандоманщината присъщи за черноморието. Поне за самия град, около лифтовете не мога да коментирам.

Какво ли трябва да ви причиняват строителните предприемачи по морето Shocked

, та да казваш, че в Банско няма презастрояване?! Shocked

А за цените - ела през зимата и се увери сам. Не "Ден година храни" , а "Половин ден година храни"!

Последната промяна е направена от markiril на Пон Авг 09, 2010 4:36 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти

Традицията повелява, на Тевното Езеро да няма нощ без скандали.
Голяма пиянска компания разпънала софрите до заслона беше решила да тероризира всички останали само защото (според хора от другата пиянска компания) са си платили 800лв на хижаря. Още като пристигнахме вече се даваха заявки за 1-во, 2-ро, 5-то десерт и закуска. Да отидеш на 2550м в планината за да се освиниш и напиеш, само аз ли намирам това за абсолютно идиотска постъпка?
Да не говорим, че дори да си платил 8000 или 80 000, това не ти дава право да тероризираш всички останали дошли на спокойствие. Към полунощ една от жените нощуващи в заслона излезе и се разкрещя, последваха още викове, псуване, коментари от пиянската компания, че на тях ако им се спи нищо не можело да им попречи да заспят. Хижаря излезе (от това което разбрах и той пиян) и обърна масите. Тогава вече бях убеден, че ще се избият и даже извадих пищова(споко газов е). Колкото и да не ми личи от смешния вид, в този момент бях готов да гръмна някой от упор. До сутринта бях убеден, че пиянската компания е на хижаря, а масите са обърнати от някой от почиващите. Но това беше единствено заради многото негативни коментари относно тевното. Оказа се, че не е така и благодарение на реакцията на хижаря (адекватна или не за мен няма значение) всички останали получиха малко спокойствие.
Сега съм сигурен, че двете пиянски компании ще изсипят цялата си злоба из форумите. Ако видя нещо писано от тях ще ги опровергая и вече винаги ще имам едно наум, когато чета оплаквания от почиващи.
Така завърши втората ми безсънна нощ в планината. Дали заради нервите, адаптацията или теснотията, тази вечер не успях да мигна и 30мин.

да, вече има изразено становище, различно от вашето. http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=16595#16595

ще ми е интересно да проследя диалога.