Скоростен преход по билото на Стара Планина

Още през май започнах организирането на тазгодишната си ваканция в България през юли. Ходенето по планините и в частност ежегодния преход от Мазалат до Ехо бяха съществена част от плана. Така се получи обаче че датата която предположих че ще се състои Мазалат - Ехо се размина с обявената по-късно, но това не охлади ентусиазма ми за скоростно преминаване по билото на Стара Планина. Грешната дата си има и хубави страни (или както се казва - "Turn every problem in an opportunity") - мога да тръгна когато си поискам, от където си поискам и да стигна до където си поискам - пълна свобода! Още на прехода преди 2 години (http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=turizym&Number=1949154142&page=&view=&sb=) си бях решил следващия път да го направя в стил "24 часа до където стигна". Така че се прицелих в Кашана. Не бях минавал от Ехо до Кашана много отдавна (различни участъци преди 8-12 години) но имах чудесни спомени че там е много диво и красиво. Ако обаче тръгнех от Мазалат, нямаше да видя нищо през ноща, така че реших да обърна маршрута и да тръгна от Кашана. Уговорката ми с хижаря на Кашана обаче пропадна (той ми се обади че няма да може да отвори хижата за мен, както се бяхме разбрали няколко дена преди това), а с Свищиплаз не успях да се свържа, така че в крайна сметка реших да тръгна от Паскал.

На 15ти, четвъртък,след поредния разговор с приятелката ми метереоложка Гергана която ми каза че "може и да ми се размине", си взех билет Левски - София - Пирдоп и се качих на експреса за София. Докато бях на гарата ми се обади Богдан от Габрово да ми каже че заедно с неговия приятел Ивелин ще се качат на Млечния Чал през х. Плевен и ще ме чакат там и по-късно дойдат с мен за последния участък от прехода до Мазалат. Това беше хубава новина - сам през Ботев през ноща с прогноза за дъжд и гръмотевици и след повече от 80км по баирите беше малко над комфортната ми зона за нивото на риска който исках да поема. компанията на тези 2ма юнаци щеше да е точно на място! Само да стигнех до там - от Ботев до Мазалат си е разходка в парка (така си мислех в четвъртък, в събота сутринта бях на съвсем друго мнение).

Хижа Паскал изглеждаше много добре. Ремонтирана е и до колкото успях да погледна през прозорците всичко вътре беше ново и чисто. Аз се бях разбрал с хижарката по телефона да спя в бунгалото/пристройка до хижата което също беше приятно и уютно. Туристи и хижари горе нямаше. Сега като се замисля - ходил съм сам не веднъж, но май за пръв път ми се случваше да съм сам на хижа... Билото изглеждаше величествено. Но и в същотото време малко притесняващо... За пръв път бях на планина от 2 години и като си помислех на къде съм се прицелил да ходя следващия ден, гледайки билото, нещо бе бодваше под лъжичката. На къде съм тръгнал, за какъв се мисля, какво си позволявам... Сигурен съм че ако имаше хора около мен нямаше да е така. Също бях сигурен че като тръгна на другия ден, чувството за несигурност ще изчезне след първите 10 минути. Но не се оплаквам - всичко това е част от тръпката, част от цялото прикючение. Ако си сигурен че всичко ще е наред и че няма да има проблеми да стигнеш до където си тръгнал, няма да е толкова интересно и предизвикално - губи се част от чара. Вечерях гледайки залеза на масата до чешмата на хижата, после последни приготовления и в 10 си бях в леглото.

Сутринта станах в 4:15 и след обилна (даже прекалено!) закуска и точно в 5:00 тръгнах по колците за връх Косица на главното било. Пътека може да се каже че нямаше, времето беше доста топло, вятър нямаше и спирах на няколко пъти да се събличам докато останах по шорти и тениска. На билото бях за около час. Гледките бяха впечатляващи - виждаше се цялото било до Амбарицана изток и до Мургаш назапад (? не познавам добре тази част на Стара Планина,така че не съм сигурен). Изгрева го бях изпуснал за малко. Беше топло и дори на билото почти не духаше.

На билото имаше голямо стадо (табун?) коне с които се гонихме чак до Планински Извори - първо аз тях, а после и те мен - не беше много приятно когато 3-4 от тях препуснаха с пълнасила право срещу мен пръхтейки и тръскайки грива. Предполагам че и на тях не им е било приятно да ме видят тичащ срещу тях и преследващ ги за цели 5 километра. В крайна сметка се разделихме мирно и без бой (за мое щастие).

На Петте Чучура до Планински Извори заредих с вода и захапах баира посока връх Баба. Мога да кажа че участъка Планински Извори - Вежен е почти толкова (азащо не и повечвче) предизвикателен като физическо натоварване както Добрила - Ботев. Много здрави баири, нула равни участъци,пътека - никаква, около Кончето - клек, камънаци... Въобще разкош ако не бързаш, но на мен определено ми отне доста повече енергия (и до някъде време) от колкото предполагах. На Вежен бях около 9:30 и спрях на първата по сериозна почивка. Тук установих че основната храна която си бях приготвил за прехода - макарони омешани с лютеница в един огромен плик (около 2кг) се бяха развалили - нагарчаха... Бях ги забъркал предната вечер, а макароните бяха сварени преди по-малко от 24 часа - явно е било много жега за да се развалят толкова бързо... Въпреки всичко ядох - грешка! В последствие стомаха ми се скапа - може би от жегата, може би от храната, може би от темпото. Най-вероятно и от трите.

От Вежен до Ехо беше най-приятния участък за ходене. Лек налкон надолу, добра пътека, мека тревица, почти без камъни. За около 1 час бях на хижата (80% тичане). Там ядох страхотна пилешка супа с много зеленчуци. Макароните ги изхвълих - трябваше да разчитам на хижите за солена храна от тук нататък (носех си сладко,но не и солено).

До К. Стена пътеката беше доста обрасла на места. Също беше малко хлъзгаво и на два пъти падах/пропадах. Трябваше давнимавам повече! Слънцето беше много силно и беше жега. Напълних вода на хижата, взех един пакет солети и продължих.

Точно в 2 следобяд бях на Беклемето. Жегата там беше почти като в града. Минах през Орлово Гнездо, заредих с вода и към 15:30 бях на Дерменка. Там имаше огромна група с тениски на някакъв преход от Плевен до Карлово (по стъпките на Ботев?). Пиеха си ракийката на хладно вътре, замезваха със шопска салата, бичеха карти и табла и не смеяха да си покажат носа на жегата навън. Аз вече усещах че бая съм се скапал - пържените картофи и гъбена супа които поръчах почти не можах да хапна, стомаха нищо не поемаше. Откарах 45 мин на хижата опитвайки се да се възстановя, безуспешно.

В гората между Дерменка и Добрила се живееше,но на откритото беше ад. С всяка минута слунцето изсмукваше последните силици останали в мен. На Добрила беше както в Дерменка - полууспешен опит за ядене, но храната просто си оставаше в стомаха без да бъде усвоена. След 15на минути по баира на Амбарица легнах до пътеката. Стомаха ми беше на топка, енергийното ниво - на нула, прилошаваше ми. Бях стигнал почти до дъното - знаех го защото съм бил там преди (на един друг преход, пак с големи жеги). Също знаех че, макар и да наравих някой грешки, при такива преходи и натоварвания стигането до дъното в много случаи е почти неизбежно. Номера е да се измъкнеш от дупката и да продължиш. Знаех също (от собствен опит) че е това е възможно, колкото и невероятно да ми се струваше в състоянието което се намирах.

След 10 мин лежане до пътеката бавно поех нагоре (а можеше надолу!). Тогава падна мъгла. Гъста - нищо не се виждаше. Но видимостта нямаше значение - важното беше че мъглата скри слънцето и температурата падна. Това ме съживи почти на минутата. Знаех че енергийно да се върна там където бях тази сутрин е невъзможно, но поне падането надолу беше спряло за момента. Целта беше да възползвам оптимално от това което ми беше останало. До преди 10 мин не можех да си представя да кача Амбарица, сега вече знаех че мога да го направя, да стигна Купена, з. Ботев, а защо не и х. Мазалат. Стомаха ми беше тотално скапан - всичко минаваше директно почти без да се задържа (бях спирал повече от 10 пъти този ден),но пък краката ми бяха в добро състояние и можех да се пробвам да продължа на резерви.

На Купена стигнах след около 1час след "почивката" която направих. След това захапах пътеката като хрътка, че изпусна ли я - лошо. Наоколо нищо не се виждаше и нямах идея къде съм - трябва да съм минал Кръсците и Костенурката, но кога точно - не знам.На няколко пъти изпусках пътеката, но се върщах и намирах.

По едно време скалите поизчезнаха,билото се заравни, нямаше ги пропастите в страни. Значи трябва да съм стигнал някъде под Млеяния Чал, където се бяхме разбрали да се засечем с Боги и Ивелин. Пуснах челника евентуално ако се вдигне мъглата да могат да ме видят и продължих по пътеката. Поедно време чух гласове, развикахме се и разбрах че това са те някъде на върха. Аз обаче си държах пътеката и не исках дасе отклонявам от нея. А тя взе да подсича. В последствие се оказа че това е лятната която се слива с лятната от х. Левски (май). Като разбрах че може да се разминем дръпнах право нагоре по баира и скоро видях челниците.
Запознахме се (не ги познавах лично преди това, макар че с Боги се бяхме виждали на Мазалат - Ехо преди 2 години) и поехме към заслона. Или поне така си мислехме. По едно време мъглата се вдигна за малко и видяхме голям заоблен връх пред нас. Ботев! Само че проблема беше че върха беше малко по-нисък от нивото на което бяхме ние. И кулите ги нямаше. След консултация с компаса се оказа че това е Равнец и че сме тръгнали към х. Левки. Тогава Боги извади техниките и след около половин час вълшебния ГПС ни изведе обратно на колците за Ботев. Мъглата беше доста гъста - имаше не повече от 3 метра видимост. Така че от кол до кол не се виждаше. Но ГПС-а и старомодния компас ни даваха увереност че се движим в правилната посока. Освен това Боги и Ивелин познаваха тази част на Стара Планина на пръсти и до най-малко подробности, което също беше полезно в случая.

Към 11 бяхме на заслона. Реалистично погледнато знаех че да стигна до Мазалат ще ми трябват около 5 часа ако съм напълно свеж, през деня и в хубаво време. Да стигна за 6 (т.е. в 5 сутринта за 24 часа общо) с тази мъгла, през ноща, и в състоянието което бях беше абсурд. Но това нямаше особенно значение - аз бях вече решил че ще ходя до Мазалат, пък когато стигна. На заслона пак направих жалък опит за ядене (каквото влезе, излезе почти направо малко след това без нищо даостане в стомаха - извинявам се за графичното описание). Облякох се и след около 40мин почивка поехме към Ботев.

По баира (а и след това) темпото беше пенсионерско. Стана ми кофти за Боги и Ивелин които бяха се настроили за нещо "по-така". На върха бяхме за около 40 мин (по серпентините - никога не съм вярвал че някога ще мина по тях а не направо). И тогава като се почна едно лутане. Не искахме да ходим попътя, пътека нямаше, колците не се виждаха един от друг, билото равно. Пак ГПС-а ни водеше, макар че по едно време бяхме тръгнали право на запад. Доста е зловещо да се движиш в такава мъгла, без пътека и по това равно било. Все едно си с вързани очи.

Към 2 часа сутринта и на тримата така ни се беше доспало, че вървяхме спейки. Аз обявих почивка и легнах до пътя за 10-на минути, но не успях да заспя.

Слизането към Тъжа беше тежко. 900м право надолу. След повече от 20часа ходене (и тичане!) по баирите. До тогава краката ми бяха ОК,но тук вече почнах сериозно да ги усещам. Освен това вече повече от 8 часа маратонките ми бяха подгизнали (от мъглата), започнаха да се появяват пришки,краката ми взеха да се подбиват. Но това бяха дребни болежки.

Към 3 часа сутринта бяхме на реката под Тъжа. Тук вече успях да дремна 15-на минути и продължихме за Мазалат. Аз се притеснявах за баира който ни чакаше (600м изкачване), но честно казана почти не го усетих. Държахме добро темпо, но росата беше много тежка - все едно газихме в река. Дори марковите обувки на Боги и Ивелин пропуснаха.

Точно преди изгрев слънце някакви животно измуча пред нас и после избяга. Кон ли беше, мечка ли... Май беше диво прасе - имаше много прясно изорани дупки около пътеката.

Изрева го посрещнахме малко преди Пеещите Скали. Почивки, лафче, снимки и към 6:30 бяхме на Мазалат.

После беше едно диво слизане от Мазалат към Лъгът с джипка по черния път - не бях се возил друг път - изправиха ми се косите! Както ми се спеше, събудих се напълно.

В заключение какво да кажа - прехода ми хареса. Начесах си крастата. Видях много. Напънах се здраво. При по-добри метерологични условия (по-малко жега, облачета, ветрец, без мъгла през ноща) можеше и да е по-добре. Но и така беше отлично. От утре - един малко по-различен вариант (х. Плевен - з.Ботев - х. Рай - Калофер) с децата - с много почивки, мотане, снимки и релаксиране. И двата подхода (бърз и бавен) са добри, идвата ми харесват.

След 2 годни пак.

Със здраве,

Николай

Браво. Много добро постижение. Много път си смазал Shocked

Щом Богдан е пускал 2 пъти GPS,мъглътъ е била наистина сериозна. Rolling Eyes

Другото момче се казва Велин.

Croc

Страхотно е да имаш подкрепа в края на пътя.
Поздравления за постижението Croc

.

_________________
Който пие бира не умира!

Здравейте!
Поздравления за прехода!
Това е най-главното:

"[color=green]В заключение какво да кажа - прехода ми хареса. Начесах си крастата. Видях много. Напънах се здраво. При по-добри метерологични условия (по-малко жега, облачета, ветрец, без мъгла през ноща) можеше и да е по-добре. Но и така беше отлично." [/color]

С пожелание за успех в следващите начинания !
Останете със здраве!

	kibik написа:
	Браво. Много добро постижение. Много път си смазал Щом Богдан е пускал 2 пъти GPS,мъглътъ е била наистина сериозна. Другото момче се казва Велин.

Велине (ако четеш) - извинявай да добавената буква към името! Явно съм бил здраво изморен на Жълтец като сме се запознали и не съм чул/разбрал правилно.

Предполагам че това става ясно от разказа, но без подкрепата на Боги и Велин едва ли щях да стигна до Мазалат. Така че още веднъж - БЛАГОДАРЯ!!!

maratonec написа:

На билото имаше голямо стадо (табун?) коне с които се гонихме чак до Планински Извори - първо аз тях, а после и те мен - не беше много приятно когато 3-4 от тях препуснаха с пълнасила право срещу мен пръхтейки и тръскайки грива. Предполагам че и на тях не им е било приятно да ме видят тичащ срещу тях и преследващ ги за цели 5 километра. В крайна сметка се разделихме мирно и без бой (за мое щастие).

Гонещият се с коне (вместо танцуващия с вълци)

Ето какво ти е дало начален старт.. Wink

Имаш ли идея за километража. Колко ли са километрите от паскал до мазалат ??

Поздрави Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

[quote="Niksi"]

	maratonec написа:
	Имаш ли идея за километража. Колко ли са километрите от паскал до мазалат ??

Богдан ми каза че би трябвало да са около 100 км. Той има тракове за целия Ком-Емине, така че е подходящия човек който може да даде информация за километри, денивилация и т.н.т.
Смятам че участъка Паскал-Ехо ми отне повече от 30% от енергията. В последствие Ехо - Мазалат го минах за 19:30 часа в сравнение с 14:30 часа от преди 2 години, като тази година дори бях в по-добра форма.

Поуката е - започи в по-умерено темпо, намали максимално натоварването в най-големите жеги и в повечео случаи ще се получи по-приятен преход, със силен завършек и потенциално по-добро време. Бягането в жегата от Вежен до Добрила ме съсипа. Ако бях ходил повече, тичал по-малко и почивал по-малко, със сигурност щях да имам по-добър ден. Но както се казва "Adrenalin is a very dangerous drug" - не можах да му устоя...

Малко снимки от прехода:
http://picasaweb.google.co.uk/nikolaygalia/Bulgaria10PaskalMazalat#

Браво! Поздрави!