10-11 Юли: Боровец - Заврачица - Мусала - Боровец

Здравейте,

отдавна не съм писал тук, ще ви разкажа за предния уикенд преди да съм се отправил утре отново към Рила.

Миналата седмица сесията на приятелката ми Рали най-после свърши и за да и помогна да си почине решихме, че ще я заведа до Мусала, където тя не беше ходила.
В 7 без нещо в събота бяхме на Софийската автогара юг, където ние двамата + група от 6-7 човека, които отиваха към Мальовица се качихме на микробуса за Самоков. Когато пристигнахме, шофьора на маршрутката за Боровец каза че закъснява, качи ни и потеглихме, пътниците бяхме само ние двамата.
И така в 8:35 тръгнахме от Боровец по Ситняковския ски път към хижа Чакър Войвода. По пътеката след Ситняково срещнахме 3 бели коня, бяха спънати и пасяха кротко, а известно време преди това бях намерил една паднала подкова, може би от тях, занесох я на хижата. В Чакъра влязохме точно в 11:00 - бях приятно изненадан от доброто темпо, с което се движим (все пак не е лесно 4 седмици да седиш затворен и да учиш някакви неща..). Починахме си малко, поговорихме с хижарката и дъщеря й, хапнахме вкусна леща за обяд и към 12 поехме нагоре към Заврачица.

По реката спирахме на няколко пъти, похапнахме, на една полянка лежахме повече от час и към 17 и нещо бяхме на хижата. До този момент времето беше перфектно - с облаци и малко слънце, толкова, колкото да не е жега, но когато свалихме раниците пред хижата наоколо започна да се спуска мъгла и плановете за разходка до Кози връх след кратка почивка се разпаднаха. Времето остана такова цялата вечер - мъгливо, ветровито, аха-аха да завали. Все пак се поразтъпкахме нагоре по реката. В хижата освен нас и хижаря Пламен имаше още двама господа, които, както разбрахме по-късно, на другия ден бяха също по нашия маршрут. Последва ранна вечеря и разговор с хижаря относно вариантите за утрешния ден - ако времето позволява към Мусала, ако не - обратно през Чакъра към Боровец. Чая беше страхотен! В 21 ч. бяхме в леглото, беше студена нощ, но като има кой да те топли си е кеф Wink

Станахме към 6 без 15, излязох да проверя как е - нямаше нито едно облаче, перфектна сутрин, вероятно с красив изгрев, който няма как да се види от хижата. Другите двама вече бяха станали и се приготвяха. Ние се оправихме набързо и потеглихме към 6:25, малко след нас тръгнаха и другите. Вървяхме по коловата маркировка към разклона за х. Белмекен, Грънчар и Мусала. От там продължихме към в. Манчо и малко преди да го качим спряхме да закусим. След това през Маришки връх, Голям и Малък Близнак стигнахме до южното подножие на Мусала. Той се виждаше почти през цялото време, както и Трионите, Малка Мусала и Маришките езера. Много приятен маршрут.

Когато бяхме на Малкия Близнак забелязах, че се появяват високи облаци от към Мусала (север). Когато започнахме да го качваме, времето съвсем се скофти, стана ветровито и падна мъгла - студ Smile

Горе бяхме в 11:10, взехме си чай и обядвахме на пейката отвън от сандвичите, които бях приготвил предната вечер. Почерпихме с корички кучката, която изглеждаше много гладна.

На Рали и направи впечатление, че предния ден и до момента днес, единствените хора, които бяхме срещнали в планината бяха двамата човека на Заврачица (които изостанаха някъде на Големия Близнак), а на Мусала прииждаха хора от към Леденото езеро. Докато слизахме към заслона, а после и към хижа Мусала манифестацията продължи - много народ нагоре и надолу, всякакви индивиди, от познати планинари и дъновисти до младежи с гуменки и стерео слушалки колкото каска всяка Shocked

На х. Мусала си починахме малко, доизядохме каквото носехме и.. направих единствената грешка за уикенда - отправихме се към лифта. Мисля, че имахме достатъчно време да слезем пеша и да си хванем маршрутка до Самоков, а от там автобус за София, но се бяхме поизморили и решихме да не рискуваме. Това ни струва по 10 лв. на калпак, които платихме на долната станция - нямало такова чудо еднопосочен билет за кабинката. И така, 14:35 бяхме долу и висяхме като цифки почти час за маршрутката в 15:30.

Всички снимки - тук.

Утре смятам да тръгна рано с влака за Дупница, от там - Сапарева Баня - х. Скакавица, покрай Бъбрека и Окото към Урдини езера, където ще нощувам на чувал и в понеделник към ЦПШ Мальовица - на курс по алпинизъм Very Happy

_________________
Мартин
mmartinov.com

Много приятен маршрут наистина - и на мен ми е любим. Трябва да свикваме с това, че от южната страна на Мусала си е девствената Рила, а от северната - градска магистрала с много хора. Поздрави и да разкажеш за следващия маршрут и как е минал курса по алпинизъм. Smile

Изминалия уикенд направихме този маршрут. Аз, моята приятелка, още една двойка и тяхното куче. На Заврачица спахме на палатки и ни валя един хубав дъжд през нощта - палатката ни (Trimm Comet) се представи без никакви забележки! Жалко, че неделята валя много дъжд и беше мъгливо, та не успяхме да видим почти нищо. За хижарите на Заврачица мога да кажа само едно голямо ЕВАЛА! Такива хора трябва да стопанисват планинските подслони!
Поздрави!

_________________
"The absolute simplicity. That's what I love. When you're climbing your mind is clear and free from all confusions. You have focus. And suddenly the light becomes sharper, the sounds are richer and you're filled with the deep, powerful presence of life..." Heinrich Harrer, 7 years in Tibet

Потвърждавам, страхотен маршрут. За Заврачица от Боровец има два варианта. Единият през Чакър войвода, другият се отклонява през местноста Черната скала и после през чакъла за хижа Марица. Вторият не го препоръчвам. Останах със страхотно впечатление от Заврачица, много чисто, кухнята топла. Одеалата сякаш току що от пералнята излизат. Хижарят и стопанката са много възпитани и добри хора. Жалко, че толкова малко хора минават оттам. Заплюх си за следващия път един от върховете на Изток от хижата, мисля Дяволски връх се води.

На другия ден направих една много лоша грешка. В изпразнената половинлитровка от ракия си мислех, че съм налял вода, но на Манчо разбрах, че не съм Smile

Основната половинлитровка имаше половин шише. Страдах много в жегата, особено при последното баирче на Мусала. Горе думнах два топли и половин шише студен чай. Около 11 - 11.30 ч още нямаше много хора на върха, но за сметка на това идваха десетки, да не кажа стотици отдолу. Браво на хората, че са се сетили в толкова прекрасен ден.

Малко снимки:
На Чакър Войвода две папагалчета

Блатно чудовище

Мисля Кози Връх

Долината, която води към Заврачица рано сутрин

Манчо и Мусала в далечината

Сянката казва до скоро виждане на Маричините езера

Ето тук без вода и със слънце само гледките могат да зареждат психически

Любимото ми място за снимане на Мусленските езера

Жега и един езерен делфин