Демирказък в Турция – 13-17.07.10г.

Демирказък в Турция – 13-17.07.10г.

0 и 1 ден: 13-14.07.10г.:
Срещата ни бе за 19.30 часа в централната автогара. В 19.00 часа вече съм напъхал всичкия си багаж в чохъла и правя опит да го вдигна. Оказа се неуспешен - скъса му се едната пластмасова джаджа, която държи презрамката. Сигурно багажа ми бе над 30 кг… Отделно от този багаж, имах и една малка раница. След кратък смут, сложих карабинер и потеглих. На улицата се скъса и другата джаджа. Сега вече си знаех упражнението. В крайна сметка успях да стигна до автогарата в 19.45 часа. Групата бе от шест човека: Иван, Ивайло, Жоро, Руслан, Веско и аз. Там бе и Диди, която щеше да се присъедини към нас в Доубаязит /Doğubeyazıt/ по пътя за Арарат.
Автобуса до Истанбул бе в 20.30 часа. С кратки премеждия /протече климатика на автобуса и няколко седалки се намокриха/ успяхме към 05.30 часа да пристигнем в Истанбул.

Руслан превозва огромния ни багаж /само на трима от нас/

Трябваше да търсим автобус за Ниде /Niĝde/. Оказа се, че няма директен по това време, затова взехме билети за Анкара в 07.00 часа. Хапнахме по една супа мерджемек в заведение на автогарата.
В Анкара на автогарата се оказа, че имаме пет минути да се придвижим до следващия автобус за Ниде. Успяхме…
Спряхме близо до соленото езеро Туз /Tuz Gölü/ по време на традиционните спирания на автобуса за почивка на шофьорите.

След близо 22 часа път - в 18.20 часа пристигнахме в Ниде /Niĝde/. Намерихме някакво такси, натоварихме багажа в таксито и започнахме да се ослушваме… „Качвайте се”, ни казаха. „Но ние сме много…”, отговорихме. „Как много, нали сте само шестима…”, учуди се таксиметровия шофьор. Така се натъпкахме двама на първата седалка до шофьора и четирима отзад. Настанихме се в хотел, който не ни очарова.
Намерихме едно заведение за да вечеряме. След като си поръчахме, аз веднага потърсих магазинче, където продават бира. Имах лош спомен от миналата година в Мароко, където останах 65 часа без бира в планината. Бързо намерих бира и се върнах в заведението, където все още не бяха сервирали на всички.

2 ден: 15.07.10г.:
Бусчето за село Демирказък /Demirkazik köyü/ ни бе в 07.00 часа. Не можахме много да си починем. Платихме му с по една лира в повече на човек за да ни закара до селото, а не да ни остави на разклона /спестяваме около 4 км. ходене пеша/.
Буса ни остави близо до Алпийския дом, където веднага се появи човек, който ни взе пари, че влизаме в национален парк. Можеше да ни спре малко преди това, но тогава нямаше да платим за вход. Всичко е навързано…
За около 20 мин. стигнахме до началото на каньона, по който щяхме да вървим към базовия лагер.

Планината е почти суха и камениста със стръмни склонове и много отвеси. Точно в 12.00 часа бяхме на базовия лагер на около 2545 м.н.в. Оказа се, че на едно от местата, заградено с камъни за опъване на палатки има умряла овца. При повей на вятъра се усещаше миризмата и не се траеше. Двама казаха, че не усещат миризмата и си опънаха палатката на едно от оградените места, което бе най-отдалечено от мършата. Но другите четирима си направихме друг лагер на около пет минути по нагоре.

моята палатка

Доста старателно подравнихме основата с по-малки камъчета, и накрая с много малки камъчета, почти като прашинки, и трева. Иван, Ивайло, Жоро и Руслан решиха да се разходят в посока на върха. На мен много ми се спеше и реших да подремна в палатката. И така около два часа… След това се размотавахме, докато стане прилично време за вечеря.
Вечерта направих снимки на скалите, огрени от залязващото слънце.

Вечерта в лагера пристигнаха още четирима българи: Любо, Марто, Весето и Миро. На следващия ден и те щяха да качват върха.

3 ден: 16.07.10г.:
Нашата група тръгна в 05.00 часа. Останалите четирима щяха да тръгнат по-късно. Снимах върха, веднага след като се показа. Оказа се, че това бе единствената снимка на върха, затиснат от облаци след това.

връх Демирказък

тази премка гонехме в началото

Участъка до премката бе доста разнообразен. Отначало само сипей, после сипей върху скали, после само скали, пак сипей, пак скали… Но не пресякохме нито един път през някоя снежна преспа. Към 08.00 часа бяхме на премката, която е на около 3300 м.н.в. Разтоварихме ненужния багаж за върха. Оставихме котките /които не се наложи да използваме/ и щеките, които нагоре по скалите щяха само да ни пречат. За съжаление мъглата бе много гъста и не ставаше за снимки. Но може би пък ни помогна да не се стряскаме от стръмните пасажи към върха.

една от малкото снимки към върха

цялата група на върха

Постепенно стигнахме до един участък, който си е почти чиста скала. В този участък обикновено се опъват въжета /в повечето случаи на слизане/. Ние продължихме нагоре без допълнително осигуряване. Имаше едвам забележим улей, по който можеше внимателно да се стъпва и да се захваща с ръце /качването става 4х4/. Така някак изведнъж излязохме на един сравнително равен участък, след това малко слизане и накрая последва малко качване към върха. Часът бе 09.50. Направихме си обща снимка на върха. Заради мъглата нищо не се виждаше наоколо. Представям си, че гледката е много величествена. Заради това не се бавихме много на върха и поехме надолу. Всеизвестно е, че слизането е по-трудно, особено при такива скалисти терени. Като стигнахме въпросния участък, решихме пак да не ползваме допълнително осигуряване.

така се слиза...

фото моля...

По някое време /след 11.00 часа/ срещнахме другата група, които бяха тръгнали в 07.40 часа от базовия лагер. Вече бяхме преминали скалистите участъци. Следваше пътека, която криволичеше по едни сипеи. В този момент, докато те ни задаваха въпроси за трасето, заваля дъжд. При такова време по скалите не става без допълнително осигуряване. Но те са си алпинисти и бяха подготвени… После разбрахме, че след като спрял дъжда, са се катерили нагоре. После пак заваляло. Тогава са слезли до мястото, където се разделихме. После пак нагоре… Както и да е - качили са се и те. С доста повече премеждия от нас.
Към 12.00 часа бяхме на премката. Взехме си багажа и започнахме слизането надолу. Дъжда продължаваше да вали и беше разкалял и без това трудния участък. Тук трябваше доста да внимаваме, за да не събаряме камъни върху главите на предните. Няма подробно да описвам слизането, но по нашия край в този случай казваме: „Слизам, като по очите си”. Чак, когато достигнах участъка само със сипей, малко поосвободих от напрежението. По сипея е приятно слизането. След това си е обикновена пътека до лагера, почти хоризонтална. В 14.15 часа бяхме в базовия лагер.
Последва обяд, спане. След това пак чакахме да стане прилично време за вечеря. През това време питиетата се изстудяваха…

това са питиетата: българска ракия и турска бира

на залез слънце

След вечеря пак направих серия от снимки на залез слънце. Чак към 19.30 часа дойдоха и останалите четирима. Бяха направили 12 часа от началото до този момент. Но този дъжд доста ги е забавил - качвания, слизания и пак качвания…

4 ден: 17.07.10г.:
Сутринта сгънахме палатките, събрахме си багажа, закусихме и тръгнахме в 09.00 часа по друг каньон, който бил по живописен от първия. Имало само един технически труден участък. Вече бяхме осем човека - Весето и Миро щяха да идват с нас до Качкар, а Любо и Марто ще се помотаят този ден в планината и ще се прибират после към България.
По този каньон има вода, за разлика от първия.

Срещнахме и две крави. Откъде са минали, не знам. Но и по двата каньона има непреодолими участъци за тях.
След около два часа достигнахме до технически трудния участък. Колегата Жоро провери какво е положението. Напред не било много окуражаващо, но намери някакъв вертикален отвор /около 2.50 м./, по който слезе долу. Каза, че няма проблем. Но за по-голяма сигурност направихме импровизирана седалка и с помощта на въже един по един слязохме долу, като преди това свалихме раниците.

Жоро проверява как е напред

на това място е вертикалния отвор

второто препятствие бе тази скала

това е третия участък, където Миро подава на Жоро раниците

После преминахме по една скала и накрая пак имаше един участък, по който си подавахме раниците. Всичко това го минахме за около 30 мин. След това пак си имаше нормална пътека. В 12.35 часа бяхме пред Алпийския дом.
Там дойде местен предприемач, който каза, че за 15 лири на два курса ще ни превози от селото до главния път, където да чакаме автобуса за Ниде /Niĝde/. Речено - сторено. Изненадата ни бе пълна, когато в 13.30 часа дойде буса за Ниде от… същото село Демирказък /Demirkazik köyü/.
След това отидохме до съседното градче Чамардъ /Çamardi/, после пак на разклона за Демирказък и чак тогава продължихме за Ниде.
В хотела, където си бяхме оставили излишния багаж, не ни позволиха да се изкъпем. Нещо повече - не ни дадоха някакво помещение да си прередим багажа и да се преоблечем. Нямаше да спим в града, защото ни предстоеше нощно пътуване до Ерзорум /Erzurum/ по пътя за следващата ни цел - Качкар.
Автобуса ни бе в 20.30 часа, но в 19.00 трябваше да бъдем пред бюрото, където си купихме билети, за да хванем буса за автогарата /намираща се на края на града/. Имаше време да се поразходим из града.

В уреченото време хванахме буса за автогарата. След пет минути бяхме там. Имахме толкова време до тръгването на автобуса. Използвахме го за лична хигиена…
Досега изминахме 1525 километра…

Всички снимки:

Последната промяна е направена от Valio на Вто Сеп 21, 2010 10:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Чудесна идея за катерене и пътуване в Турция сте осъществили.Качването към върха е било екстремно, необезопасени участъци, вероятно адреналина ви е бил висок.Как сте се засекли двете групи българи, имаше ли и други туристи, маркирани ли са пътеките?Браво за успешния финал!!! ръкопляскания

_________________
В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.

На двама от групата адреналина доста им се покачи. Аз специално не го усетих. Very Happy

Четиримата от другата група се познаваха с Иван и Ивайло. Оказа се, че всичко е било планирано предварително.

До сипея си е добре очерана пътека, а след премката /~ 3300 м.н.в./ до върха има маркировка от купчинки камъни.