Странен страх от височина.

Здравейте. Имам тук интересен случай... Един приятел се страхува при стръмни изкачвания, но няма проблем при поне толкова стръмни слизания - мисля, че обикновено е обратното. Ако не можем поне да го променим това, дано намерим обяснение. Последния път не успяхме да качим Вихрен през Казаните, щото той запецна на една скаличка (където човек обикновено си помага с ръце). Имате ли идеи относно този проблем - на какво се дължи, как може да се реши, къде да се поровя за информация? Благодаря предварително!

В такъв случай винаги го осигурявайте с въже до момента в който ще се почувства достатъчно сигурен, за да го премине сам. Всичко идва от психиката на човек и е трудно да се обясни защо точно на качване, а не толкова на слизане. Многократното преминаване на подобни участъци с осигуровка ще му вдъхне повече увереност, а ако и това не помага, значи не може да преодолее психическата бариера и не го мъчете.

_________________
Където има воля има и път!

Не знам как точно се чувства Вашия приятел на височини - едва ли самият той може да каже кога как е. Но мога да Ви дам една препоръка, която е изстрадана. Случи ми се на място, които изобщо не беше алпинистко, но беше малко по-"драматично", да пусна първи моя спътник. Наблюдавайки го как лази, буквално ми се обърнаха червата и аз се отказах да продължа. Ако бях първи, нямаше да получа тази фобия. Случката беше елементарна: отвесна скала, по която минаваше пряката пътека. Човек трябваше да се лепне за стената и да извърви няколко метра по десетинасантиметрова издатина. Под нас бяха някакви си три-четири метра, не повече. Но самите видения на политащ надолу човек ми подействаха стресиращо. Наложи се да се върна и да мина по обходен път - един километър по-дълъг. Същото съм го изпитвал с внуците по наклони, които не са кой знае какви. Но представата за човешка топка, търкаляща се по камънака, е ужасна! Вероятно ние възприемаме по-релефно чуждото дередже, отколкото своето собствено. То и с филмите е така - седите си на дивана, но впивате ръце в облегалката, като гледате ужасиите отсреща. Затова моят съвет е Вашият приятел да забие поглед в скалата пред очите си, а не да изживява страхове заради спътниците си.

Толкова от турист, който не е специалист-психолог. И все пак, нали сте тръгнали за удоволствие? Ами не го тормозете човека! Laughing

Благодаря за включванията! Филип, моят приятел, не се мъчи излишно - като види, че не му носи удоволствие, се отказва. И все пак ми се иска заради кратки трудни пасажи да не се отказваме от чудесни върхове, както стана последния път с Вихрен. Сега сме планирали ходене на Ботев, от х. Плевен. Спомням си, че малко над ски-пистата пак имаше едни скалички, които изискват подкрепа и от ръцете. Иска ми се да си спомня колко сериозен беше участъка, за да преценя дали той ще се справи...

corbin написа:

Благодаря за включванията! Филип, моят приятел, не се мъчи излишно - като види, че не му носи удоволствие, се отказва. И все пак ми се иска заради кратки трудни пасажи да не се отказваме от чудесни върхове, както стана последния път с Вихрен. Сега сме планирали ходене на Ботев, от х. Плевен. Спомням си, че малко над ски-пистата пак имаше едни скалички, които изискват подкрепа и от ръцете. Иска ми се да си спомня колко сериозен беше участъка, за да преценя дали той ще се справи...

изкачването на Ботев от х. Плевен е като разходка в някой парк - няма нищо трудно и драматично, камоли предизвикващо проблеми с височината.

	djarosk написа:
	изкачването на Ботев от х. Плевен е като разходка в някой парк - няма нищо трудно и драматично, камоли предизвикващо проблеми с височината.

Дано да нямаме проблеми този път. Че ако пак се окаже, че го водя по неподходящо трасе (след Вихрен откъм Казаните) вече ще бера ягоди! Иначе по Тарзановата пътека този човек ще припка, знам го аз! Абе странна работа! =)