Тия дни почивни, 2 и 3 февруари се падаха, нямах твърде време за ходене нанякъде. Затова ми хрумна една идея за малко ходене, ей така, колкото да вдишаме малко чист и студен въздух. И така, в 5 ч. хората спят, ние тропаме Хапнахме на бързо, помотаване и хайде, беж към спирката на Плиска. Беше след 6 ч, когато застанахме чинно и загледахме минаващите на рядко автобуси, дали и нашия не е сред тях. Браво, че бу-то дойде на време, та успяхме да хванем и 69 за към Железница. Когато слязохме на последната му спирка, на изток вече розовееше. Голям мерак ми беше да снимам тоз изгрев от по-високо, но въпреки това изобщо не се забързахме. Голямо размотаване и щракане падна / няма да ви показвам всички снимки обаче / та до з-н Синята стрела стигнахме към 9.30. Не знам тоя маршрут за колко време се минава, но мисля, че ние се оляхме.
Небето, преди да изгрее слънцето:
Първи слънчев лъч:
Снегът по високото над нас розовееше и сияеше, отгоре небето синееше... страшни контрасти, леле. След изгрева, лъчите на слънчо директно огряха склона над нас. Между него и растителността се намира т.нар. местност "Казана".
Заради маранята, Рила не се виждаше особено добре, а само като силует.
По-нагоре имаше доста снежни и безснежни петна, ето едно от тях:
Ходенето по снега не беше много приятно - беше кашкав, с малка коричка отгоре, та ходенето много не спореше, от гледна точка на бързината. Силно се надявахме да се оправи по-нагоре.
Някакво бодилче се подава от снега:
И тъй, около 9.30 бяхме на Синята стрела. Ето го местенцето:
В стария заслон, спяха две момчета, успяхме да ги събудим с нашите приказки.
Разприказваха се те, имаха намерение да тръгнат към Черни връх, не знам, обаче, кога са го направили, до Ярловски купен не видяхме никой да върви след нас
Тъкмо тръгвахме, и пристигна един възрастен турист, с който си разменихме 2 приказки. Тръгнахме през гората, там снега беше по-малко, да не се морим един вид Не бяхме изминали и 100 крачки, когато ни настигна звук на флейта / може и кавал да е било, аз не ги различавам/ Спряхме да послушаме.. Според мен, възрастният чичо се радваше на времето и възможността да посвири. Ако знаехме, щяхме да поостанем долу
По-нагоре, пак яваш-яваш, стигнахме до Белчова скала. Според часовника, времето доста беше напреднало и трябваше да побързаме, ако исках да се прибера и изкъпя преди 16 ч. Преценихме, че за 1 ч ще стигнем Ярловския купен, ако не се помотваме и снимаме. Поехме директно нагоре. Подминахме т.нар. връх Шаро Нагоре се вървеше добре, не затъвахме и снега не беше много фирнован. Благодарение на това условие, успяхме да си изпълним програмата. Иначе... не ми се мисли
На Купена стигнахме 10 мин след времето, в което бяхме определили да сме там
Горе захладня, Райчо се скри зад някакви облаци и не стояхме много горе, колкото да си поемем дъх за 2 мин. И хайде към Безименния, който се пада на югозапад от х. Академика. Между двата върха на платото вече едвам се ходеше, та стъпвахме на ръбовете на обувките.
По-лошо беше слизането към Академика. Котки си трябваха, ама ето, сутринта не ги взехме.Долу едно от скиорчетата, които се учеха, явно не беше от София, ни попита от къде идем и на колко км е хижата, хаха. Май го разочаровахме, като му казахме, че натам няма хижа
Надолу стръмно, киша, навалица, кал.. нищо интересно
Последната промяна е направена от Kat на Пет Апр 18, 2008 5:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Ей тая част на Витоша ми е най-любима(на юг от Черни връх). А заслон С.стрела ми е като втори дом. Много ми е скъп този район там, в него съм проходил като планинар. Така е, много красота можеш да видиш там, а при хубаво време прегръщаш Рила.
Поздрави
Вто Фев 05, 2008 5:49 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6377
Браво, днеска по обяд ми се разминаха снимките, ама сега ги гледам - чудесни са
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Хапнахме на бързо, помотаване и хайде, беж към спирката на Плиска. Беше след 6 ч, когато застанахме чинно и загледахме минаващите на рядко автобуси, дали и нашия не е сред тях. Браво, че бу-то дойде на време, та успяхме да хванем и 69 за към Железница. Когато слязохме на последната му спирка, на изток вече розовееше. Голям мерак ми беше да снимам тоз изгрев от по-високо, но въпреки това изобщо не се забързахме. Голямо размотаване и щракане падна / няма да ви показвам всички снимки обаче 
/ та до з-н Синята стрела стигнахме към 9.30. Не знам тоя маршрут за колко време се минава, но мисля, че ние се оляхме. 
