Относно Рила. Както споменах отговорът го няма в Гугъл. Местността Св. Богородица също е свързана с въстанието от 1903 г. Тя се намира ниско, под Радонова позиция, но няма нищо общо с боя на Радоновата чета, както е отбелязал Хр. Силянов. Това го казвам в случай, че alexvan е ползвал неговите писания. На Св. Богородица 10-на дни преди това се събират четите на ген. Цончев и полк. Янков и си правят съвещание, но нищо повече.
В сражението не загиват всички четници, както пише на някои места. Не са и 24 или 70 както някой е писал в Уикипедия, но подробности ще разкажа след края на викторината.
Днес. 01.01.2011 г., е краят на викторината. Както обявих в началния постинг, в 21:00 ч. пускам отговорите на въпросите и печалившите.
Въпрос № 1СТАРА ПЛАНИНА
Красивата старопланинска верига пресича цялата страна от западната ни граница до Черно море. Тя е вдъхновявала всеки който я е посетил – както поетите, така и обикновените хора. Преди години на връх Голям Купен имаше плоча с надпис, който завършваше с думата ...природа. Какво беше съдържанието на този надпис?
Отговор: Надписът имаше следното съдържание: "Обожавам те, Господи, сътворил тая красива природа и същевременно те ненавиждам, създал човека, замърсил тази природа !"
Човекът поставил тази плоча - Димитър, е от Карлово. Известен с това, че в продължение на 10 години посреща Нова година на самия връх, където си прави малко иглу. Без значение какво е времето, оставял семейство и работа, за да се притече на помощ на изпаднали в беда туристи. Според препредадена от други хора информация (ако някой знае повече може да сподели) при една спасителна операция в планината е пострадал. Наложило се е да му ампутират крака. Понастоящем е изпаднал в много тежко здравословно и материално положение. Ако някой се сети за него би могъл да го посети и да види как е. Със сигурност човекът ще се зарадва!
Въпрос № 2РОДОПИ
Десетки са българските планини. Всяка от тях има свой собствен почерк и нещо неповторимо. Какво е същественото, което отличава Родопите от всички останали наши планини?
Отговор:Родопите е единствената планина в България която има отрицателна йонизация на въздуха. В останалите тя е положителна.
Отрицателните йони стимулират самочувствието и възприятията. Изкуствена йонизация се е прилагала още от времето на Втората световна война - самолетите на "Луфтвафе", американските и руските подводници са оборудвани с йонизатори.
В района на Пампорово на всеки шест месеца са пристигали да се възстановяват военните летци на Третия райх. Преди 10-15 години в един доклад на Световната здравна организация Смолянският регион е посочен като едно от десетте места в света където възстановяването на организма след тежък операционен период се осъществява най-бързо и успешно. Причината за това отново е отрицателната йонизация на въздуха.
Въпрос № 3РИЛА
Всяка планина у нас е свързана по някакъв начин с националноосвободителните борби. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., четата на войводата Радòн Тòдев води неравен бой с османски аскер в Рила над селата Гòдлево и Бачèво. Днес върхът, където е било сражението, се нарича Радонов гроб, а местността под него Радонова позиция. Как са се наричали върхът и местността преди това?
Отговор:Върхът се е наричал Соарето, а местността Хвърлена клада.
След започване на въстанието в Разложко, четата на Радон Тодев се разполага високо в Рила, в м. Хвърлена клада – в. Соарето над с. Годлево, за да охранява посоката за Рилския манастир. Мястото е крайно неподходящо за тази цел, но това е обект на друг анализ. Четата се състои от 26 души (25 са от Банско). Снабдявана е продоволствено от каракачаните, върху които има съмнения, че са ги издали. Рано сутринта на 22.09.1903 г. османски аскер от Горна Джумая ликвидира поставения от Годлевската чета пост в м. Парангалица, и се явява в гръб на тази на Р. Тодев. Сражението продължава няколко часа. Убити са 23 четници, включително войводата, 3-ма остават живи.
Въпрос № 4ПИРИН
Планинските пътища у нас често са именувани по някакъв начин – Кайзеровия, Зидания, Винарския, Царския и т.н. От Добринище до Гоце Делчев има 2 пътя. Единия е днешното шосе край р. Места. Другия минава високо в Пирин през местността Харами бунар. Той също си има име – Горния дервент. Кога е построен този път и с каква цел?
Отговор:Пътя е строен през 1900 г. от османците, а съображенията за военностратегически.
Пътя е военен, направен въз основа на съществувала пътека. Работата е извършена по предварително подготвен план, под надзора на военни инженери. Съображенията са, че долината на р. Места няма никакви тактически преимущества, близо е до границата с България и един евентуален път по нея може лесно да бъде овладян дори от малочислена войскова част, която по този начин ще откъсне и превземе лесно Разложката котловина. Горния дервент притежава много по-добри отбранителни предимства. Да отбележа, че днешния основен път през Харами бунар, само отчасти съвпада с Горния дервент – на някои места в участъка Харами бунар-Добринище.
КОИ НАШИ СЪФОРУМЦИ ПЕЧЕЛЯТ НАГРАДИ?
- На въпроса за Стара планина никой не успя да даде верен отговор;
- На въпроса за Родопи има един човек дал верен отговор. Това е z_v_d, който получава награда;
- На въпроса за Рила също никой не даде верен отговор;
- На въпроса за Пирин двама човека са дали половин верен отговор, че пътя е военен. Заради този половин отговор те получават награда. Това са Криси и elena.
Моля наградените да ми пратят лично съобщение, за да ми кажат коя от трите книги искат да получат, и да се разберем къде и как да им изпратя наградата.
Да им е честито!
Надявам се викторината да се е харесала (ще се радвам ако споделите мнението си), и това да се превърне в една хубава традиция.
Регистриран на: 09 Ное 2010 Мнения: 127 Местожителство: София
Feedback
Да, аз смятам, че викторината е много добра идея. Това са неща, които малко хора знаят и са интересни. Надявам се да стане традиция
Нед Яну 02, 2011 3:17 pm
Балкана
Регистриран на: 28 Юни 2010 Мнения: 162 Местожителство: на душата завинаги на Балкана-тялото днеска тук утре там..
Викторина...
Въпросът с Рила ме провокира в най-голяма степен и благодарение на него открих безпримерния героизъм на тази чета получила погребално опело приживе и отстояла на обета си.
Безпрецедентен случай в нашата история:"Не на смърт и живот искаха да се бият момчетата, а само на смърт. "
Прилагам ви два материала открити от мен по време на търсенето:
1. "Радон Тодев!Име,което трябва да бъде изписано със златни букви,но...остава неизвестно за мнозина.
В бурните дни на Илинденско-преображенското въстание 20 -ина българи са опяти приживе.Световен прецедент! Не е известен подобен случай в световната история.Местният учител от Разлог Радон Тодев и неговата дружина плачат под купола на местната черква.Плаче и цялото село.Воеводите се кълнат да загинат до един, но да спасят мирните граждани на Банско.По-нататък става неизбежното.На 20 септември 1903г.,бранейки последните бягащи от турския ятаган,дружината на Радон Тодев е обградена в местността Св.Богородица от всички страни от аскер.Жени,деца,старци-нито един мирен гражданин не загива,успявайки да се добере до Майка България.И нито едно от момчетата на Радон Тодев не прекрачва дадената по-рано клетва.В Годлевския балкан загиват всичките 24-ма горди българи."
2.
Владимир Голев
„АЙГИДИК“
Повест
БОЯТ И ГИБЕЛТА НА РАДОН-ТОДЕВАТА ЧЕТА
По едно време на пътеката се появиха мъже. Не такива, дето бягаха към границата, а стегнати с колани и патрондаши, мъже с пушки в ръцете. Преброих двадесет и пет-шестима души, от които един малък. Дете още, а и то пушка понесло – помислих си.
– Къде сте тръгнали, момчета? – попитах.
– На смърт вървиме, дето – рече един от тях. – Битка ке се бием с турците.
– От де сте?
– От Банско. Ние сме Радион-Тодевата чета.
– Искаме да завардим тува, та да могат повеке люде да избегат в стара България.
– И кой ви прача?
– Сами си го решииме, дедо. Са свободата сме родени и за свободата ке умреме.
Нямаха и тридесет човека, пък с хилядна турска армия ще се бият!
Шега ми се струваше, ала не беше шега, докато се изкачат по стръмната пътека и турците се показаха. Залегнаха момчетата зад камъни и дърве, пушки насочиха и бомби извадиха.
Не съм бил войник, не знаех какво е война. Търсили ме турците в техната армия да служа, но де ще ме намерят? Обикаляхме с отец Анастасий, помощи да собираме за манастира Зографски.
– И ще победите ли?
– Не щем да побеждаваме. Само да ги задържим повеке люде да минат. Е, зад Айгидик е границата.
Не на смърт и живот искаха да се бият момчетата, а само на смърт.
– Ти, дето, не стой куд нас! Скоро тува страшно ке стане – рече ми
един четник. Самият Радон бил. Хубав млад мъж.
Скрих се зад едни скали на Айгидик, Меча врата, ще рече на българс¬ки. Не ми се вярваше да се изкачат до тук турците. Много стръмно беше. Но се изкачиха донякъде.
– Турците идат – рекох на един четник наблизо.
– Вида ги и я – отвърна ми.
В туй Време Радон пръв изгърмя и започна, затрещяха пушки, бом¬би се пръскаха, камъни се събаряха. Много чалми отхвърчаваха и много от нашите момчета падаха. Кипеше планината. Тресеше се Айгидик. Залюля се небето.
– На Ви! На! На! На! – крещеше и стреляше едно изправило се в цял ръст момче. Турски куршум го удари и повали връз камъните. Другите обаче не спираха.. С ругатни и проклятия се хвърляха срещу турците. И падаха. И някои, макар и окървавени, ставаха и продължаваха да гърмят.
Възхитих се от храбростта на момчетата. Град от куршуми се сипеше Върху червените фесове. По едно време се изправи едно къдрокосо и шишкаво момче. Хвърли няколко бомби и сам падна, пронизан от кур¬шум. Падна без да охне. Друг пропълзя и още бомби хвърли.
Сетих се тогава за оная циганка Шабанца. „Огън и куршуми 6иж-дам, що е това?“ – питаше тя. „Земя и небо се тресат и люде гинат.“
Тая битка е виждала тя, тая битка юнашка и величава.
Как става това? Как една дрипава циганка може, като гледа на боб, такива неща да види?
„Всичко познава“ – казваха другите цигани за нея. „Всичко ще ти каже.“
Божа работа! И в миналото е имало такива врачки ли, ясновидци ли.
– Дай, Митре, джепане! – крещеше някой.
Друг:
– Бегайте, люде! Задържаме турците далеч от границата.
– Не бойте се!
Прекъсна словото му остър куршум. Но въпреки това извика:
– Поганци мръсни! Отидете си!
Държаха се още неколцина юнаци. Скрили глави зад камъни, гръм и трясък пращаха към настъпващите червени фесове. Един натискаше раната с каскет. До него друг с кървави ръце зареждаше нагорещена пуш¬ка и от устата му проклятия излизаха:
– Ке умрете до един! Проклети да сте! В пъкало да ви вземе дядо Господ и на огън да Ви пържи!
– Там ви е местото, допълваше друг.
Крещяха и гърмяха неспирно. Който падне, гледаше да не охка и да мълчи. Не искаше турците да чуят стонове. Умираха достойно.
Един юнак пълзеше на ръце, види се в краката беше ударен и мяташе бомби. Друг държеше щик.
– Елате! Елате!
– На! На! На!
– Идат, анатема и! Ама нема да се върнат...
Бомба ли, куршум ли подпали гората зад мене. Огнени езици се извиха до небето. Пукаха стари дървета. Гореше и тревата. Пушек се вдигна и засенчи слънцето. Но боят не спираше.
– Сбогом, Радоне! – викаше млад четник, вдигнал кървава ръка. Всичко свистеше, ехтеше, сливаше се в един общ шум, гръмотевичен и неповторим, като че бе дошъл краят на света.
– Не се давайте, момчета! – извиси се гласът на Радон Тодев. – За майчица България умираме. Сега тя нас гледа.
Изправи се къдрокосо момче.
– Не ке се дадем, Радоне!
Но падна с продупчена риза. Юнашка кръв бликаше там.
Мина по туй време облак черен и почерня всичко под Айгидик. Ще речеш нощ настъпи. Удари гръм наблизо. Но не спираше боят. Хвърчаха бомби и куршуми. Сливаха се виковете „Аллах!“ и „Бийте, братя! Бийте насилника!“
Облакът отмина и пак светна по скалите. Един турски войник бе използвал затъмнението и се беше промъкнал в гърба на четниците. Забелязаха го, един куршум го повали.
Прелетя подплашена птица. Грачеше страшно.
– Бегай, бегай, птицо! – рекох. – Бегай от тоя ад человеческий!
Заврях глава в камъните и чувах само екота на боя.
Как да разкажа за всичко това? Има ли думи, достойни за такова геройство? Бедна е човешката реч, слаби са словата пред тези страшни картини.
По едно време видях, че се отдели човек от борците неустрашими. Полази между камъните и хукна нагоре приведен. Беше онова най-малкото от четниците.
– Ела куд мене! – извиках му. – Наведи се!
Огледа се то, па хукна къде мен. Сложи глава на гърдите ми и зарида. Толкова младо беше. По ръцете му имаше кръв.
– Ранено ли си?
Не ми отговори, само се тръшка на земята и реве.
– Не ми милува мене Радон, не ми даде да легна с другите.
Язе, братя мои, останах като гръмнат. Помислил бях, че бяга от боя. Уплашило се е от толкова много турска войска. Дете е – помислил си бях. За неговите очи ли е тая касапница? А то искало да умре с дружината.
– И оти, чедо мое невръстно, оти искаш да умреш толкова младо и зелено?
– Оти сме се клели – хлипаше то – опъки в битка да умрем. Заедно в черквата ни опяха. А Радон рече: „Ти си най-малечок. Ти ке останеш жив, да разкажеш как сме се били и загинали. Пък я исках с них. Като сички...
Не знаех как да го утеша. Нямах думи за такова утешение.
– Прав е Радон – рекох му. – Все някой трябва да остане и да разкаже за геройския подвиг на дружината.
Чисти бяха изворите на тия сълзи, направо от сърцето бликаха те.
Душата ми се късаше на късове, не искаха очите ми да повярват на видяното, ушите – на чутото...
Отиваше си денят. Захождаше слънцето червено, като кръв червена юнашка. Лежаха героите на скалите. Ни гърмеж, ни вик. Режеше след боя ушите тая тишина. Сигурно е тъй тихо само на небето.
– Всички загинаха. Всичките двадесет и шест – рекох и не познах
гласа си, толкова глух и чужд ми се стори. Малкият плачеше. Целият се тресеше от плач.
И тогава в настръхналата тишина се изправи един единствен все още жив четник.
– Бакю Боре – рече момчето. – Ковачът.
Изправи се в пълен ръст и загледа пълзящите нагоре турци. И колкото и страшно да беше, този ранен на Бог знае колко места мъж, запя:
Шо ми грачиш, гарване, пиле по дервене,
футрин рано, гарване пиле, на сабао,
Вечер, пиле, гарване пиле...
От турска страна не се чу ни пушка да гръмне, ни глас да се подзе¬ме. Толкова слисани бяха турците. Слушаха объркани, уплашени, не виждали такова чудо – целият в кръв човек да пее. А той продължаваше:
Ако си, гарване, на месо гладен
айда с мене, гарване, пиле...
Пукна пушка. Залюля се юнакът, залюля се и падна.
Червените фесове стигнаха до заставата. Удряха със щикове мъртвите герои. Един, види се, началник, се изкачи с коня си, слезе и рече високо:
– Ашколсун, бабаити българи! Аферим!
Това беше едничкото признание за юначеството им. И то турчин да го изрече.
Цяла нощ не помръднахме от укритието си. Заспиваше момчето и хлипаше насън. Момчетата лежаха кой как паднал. И гледах ги аз, бра¬тя мои мили, гледах мъртвите герои, пронизани по на сто места всеки. Лежаха те зад камъни и дърве, стиснали нагорещени пушки. Нищо не е пред тоя бой битката на Термопилите или за легендарната Троя.
Момчето, като хлипаше неутешимо, ми разказа, че най-напред били в местността „Света Богородица“ над село Годлево. Оттам тръгнали да преградят пътя на турските войски при Айгидик. Бършеше с ръкав очите си и кръвта по лицето.
– А ти от кои си в Банско?
– Язе, дедо, сам от рода на Бърдареви.
И повтори:
– От Бърдаревите сам я.
Прегърнах го като мое дете и гледах убитите момчета. Ще ги разбере ли някой? Ни един не бе изпуснал пушка. Никой не бе се опитал да бяга. Подлагаше всеки гърди на куршума, само и само още един мъртъв враг да остави. Очите ми се пълнеха със сълзи. На гърдите ми лежеше камък и задъхвах се я от мъка. Идеше ми да крещя и сам да се пушна. Но спря ме нечакано видение. Спря ме образа на една жена. Яви се тя откъм върха и поръси убитите комити с горски цветя. Цяла грамада от цветя. Слаба жена, оръфана, с разпуснати бели коси. Гледаше втренчено убитите. Не задържаше поглед върху никого поотделно. Нямаше, изглежда, син или мъж сред погиналите. Но очите й щяха да изхвръкнат от мъка. Сълзи течаха от тия очи, братя мои, българи! Помислих си, че не ще да е обикновена жена. България ще да е било това. Майка България плачеше за своите синове...
Нищо не е измислено в тая героична история. С очите си видях всичко.
Амин.
Пон Яну 03, 2011 1:49 am
elena
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
За много години на всички съфорумци !!!
Викторината бе интересна, образователна , занимателна .......... Считам , че тук е мястото да се вмъкват нови неща, с които да получаваме знания и интерес към форума.
Браво на администраторите и модераторите!!!
БЛАГОДАРЯ!!!
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Пон Яну 03, 2011 2:12 pm
pinchi
Регистриран на: 07 Юни 2009 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
Re: Край на викторината
Speedy написа:
Днес. 01.01.2011 г., е краят на викторината. Както обявих в началния постинг, в 21:00 ч. пускам отговорите на въпросите и печалившите.
Въпрос № 1СТАРА ПЛАНИНА
Красивата старопланинска верига пресича цялата страна от западната ни граница до Черно море. Тя е вдъхновявала всеки който я е посетил – както поетите, така и обикновените хора. Преди години на връх Голям Купен имаше плоча с надпис, който завършваше с думата ...природа. Какво беше съдържанието на този надпис?
Отговор: Надписът имаше следното съдържание: "Обожавам те, Господи, сътворил тая красива природа и същевременно те ненавиждам, създал човека, замърсил тази природа !"
Човекът поставил тази плоча - Димитър, е от Карлово. Известен с това, че в продължение на 10 години посреща Нова година на самия връх, където си прави малко иглу. Без значение какво е времето, оставял семейство и работа, за да се притече на помощ на изпаднали в беда туристи. Според препредадена от други хора информация (ако някой знае повече може да сподели) при една спасителна операция в планината е пострадал. Наложило се е да му ампутират крака. Понастоящем е изпаднал в много тежко здравословно и материално положение. Ако някой се сети за него би могъл да го посети и да види как е. Със сигурност човекът ще се зарадва!
Въпрос № 2РОДОПИ
Десетки са българските планини. Всяка от тях има свой собствен почерк и нещо неповторимо. Какво е същественото, което отличава Родопите от всички останали наши планини?
Отговор:Родопите е единствената планина в България която има отрицателна йонизация на въздуха. В останалите тя е положителна.
Отрицателните йони стимулират самочувствието и възприятията. Изкуствена йонизация се е прилагала още от времето на Втората световна война - самолетите на "Луфтвафе", американските и руските подводници са оборудвани с йонизатори.
В района на Пампорово на всеки шест месеца са пристигали да се възстановяват военните летци на Третия райх. Преди 10-15 години в един доклад на Световната здравна организация Смолянският регион е посочен като едно от десетте места в света където възстановяването на организма след тежък операционен период се осъществява най-бързо и успешно. Причината за това отново е отрицателната йонизация на въздуха.
Въпрос № 3РИЛА
Всяка планина у нас е свързана по някакъв начин с националноосвободителните борби. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., четата на войводата Радòн Тòдев води неравен бой с османски аскер в Рила над селата Гòдлево и Бачèво. Днес върхът, където е било сражението, се нарича Радонов гроб, а местността под него Радонова позиция. Как са се наричали върхът и местността преди това?
Отговор:Върхът се е наричал Соарето, а местността Хвърлена клада.
След започване на въстанието в Разложко, четата на Радон Тодев се разполага високо в Рила, в м. Хвърлена клада – в. Соарето над с. Годлево, за да охранява посоката за Рилския манастир. Мястото е крайно неподходящо за тази цел, но това е обект на друг анализ. Четата се състои от 26 души (25 са от Банско). Снабдявана е продоволствено от каракачаните, върху които има съмнения, че са ги издали. Рано сутринта на 22.09.1903 г. османски аскер от Горна Джумая ликвидира поставения от Годлевската чета пост в м. Парангалица, и се явява в гръб на тази на Р. Тодев. Сражението продължава няколко часа. Убити са 23 четници, включително войводата, 3-ма остават живи.
Въпрос № 4ПИРИН
Планинските пътища у нас често са именувани по някакъв начин – Кайзеровия, Зидания, Винарския, Царския и т.н. От Добринище до Гоце Делчев има 2 пътя. Единия е днешното шосе край р. Места. Другия минава високо в Пирин през местността Харами бунар. Той също си има име – Горния дервент. Кога е построен този път и с каква цел?
Отговор:Пътя е строен през 1900 г. от османците, а съображенията за военностратегически.
Пътя е военен, направен въз основа на съществувала пътека. Работата е извършена по предварително подготвен план, под надзора на военни инженери. Съображенията са, че долината на р. Места няма никакви тактически преимущества, близо е до границата с България и един евентуален път по нея може лесно да бъде овладян дори от малочислена войскова част, която по този начин ще откъсне и превземе лесно Разложката котловина. Горния дервент притежава много по-добри отбранителни предимства. Да отбележа, че днешния основен път през Харами бунар, само отчасти съвпада с Горния дервент – на някои места в участъка Харами бунар-Добринище.
КОИ НАШИ СЪФОРУМЦИ ПЕЧЕЛЯТ НАГРАДИ?
- На въпроса за Стара планина никой не успя да даде верен отговор;
- На въпроса за Родопи има един човек дал верен отговор. Това е z_v_d, който получава награда;
- На въпроса за Рила също никой не даде верен отговор;
- На въпроса за Пирин двама човека са дали половин верен отговор, че пътя е военен. Заради този половин отговор те получават награда. Това са Криси и elena.
Моля наградените да ми пратят лично съобщение, за да ми кажат коя от трите книги искат да получат, и да се разберем къде и как да им изпратя наградата.
Да им е честито!
Надявам се викторината да се е харесала (ще се радвам ако споделите мнението си), и това да се превърне в една хубава традиция.
Eий за това се ядосвам... мноого сме знаещи мноого сме ходещи.....ето резултатите...трагедия...! ЧНГ и нека сайтчето да е с по-малко македонски уклон през Новата година !!
_________________ Що е убав този връх байно
Пон Яну 03, 2011 9:28 pm
Криси
Регистриран на: 08 Юли 2010 Мнения: 144 Местожителство: София
Такива да са ни трагедиите!
Идеята за викторина е страхотна. ЧНГ на всички!
Всички дали верен отговор вече си получиха наградите, така че е време темата да "изтече" надолу (да не е маркирана като важна).
Пожелавам здраве на всички, и при следващата викторина някой мъж също да бъде сред наградените. Сега всички печаливши бяха от нежния пол, поздравления за което.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
за настъпващата Нова година с пожелание за здраве и високи върхове!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
