ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Два пъти по Каньона на водопадите
Иди на страница Предишна  1, 2
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Предишната тема
Следващата тема
Два пъти по Каньона на водопадите
Автор Съобщение
ivakarel



Регистриран на: 19 Окт 2009
Мнения: 3

Мнение Каньона на водопадите. Отговорете с цитат
Моля до всички които са били по еко пътеката "Каньона на водопадите", за малко инфо.
Откъде започва тази пътека? Имам GPS трекове на самия маршрут, но началото на пътеката нямам.
Интересува ме информация от Смолян например. Но и другия маршрут ако е по лек.
Благодаря на всички
Пон Авг 09, 2010 9:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение От Смолян към Каньона на водопадите Отговорете с цитат
Тръгвате да излизате от Смолян на запад по шосето за с. Мугла и търсите квартал Средока. Внимавате и гледате вдясно. Ще видите табела към водопадите, която ще ви отклони по бая изровено и разбито пътче между къщите на квартала. Ако сте с ниска кола, трябва да внимавате - доста дупки и остри камъни има. Минавате покрай разни цехове, ферми и един старинен сводест мост, който си заслужава да видите. Пътчето ви отвежда до добре направен паркинг с беседка и барбекю. Там оставяте колата и тръгвате по левия бряг на реката. Отляво ви се пада изоставен рибарник. По някое време пресичате реката по един нов дървен мост и там се любувате на първия водопад. Оттам нагоре са още доста. Последното изкачване ще ви отведе в подножието на двата главни водопада - Орфеевите. Точно между двата пресичате реката по един висящ мост и след малко стигате до място за почивка. Пресечете реката и по стълби на отсрещния бряг се отбийте до обзорна площадка в скалите. Оттук нататък имате три пътя. Единият е ясен - да се върнете по същата пътека. Не ви съветвам да повтаряте маршрута. Вторият път е още и още нагоре, защото пътеката продължава още толкова, колкото сте изминали дотук. Там също има водопади, макар и малки, водни "казани", вековен бук, интересни камъни и прочее. Но изкачването е бая голямо и ако няма да ходите до хижа "Перелик" или Пампорово, няма смисъл да се хващате. По-добре тръгнете по другия възможен път надолу към Смолян. Веднага под обзорната площадка ще видите табела към града. Хванете нея. Ще се движите високо над реката, по която сте се изкачвали. Така ще се отбиете до още две обзорни площадки, които си заслужават разходката: високо в скалите, с поглед към целия каньон и Смолян. Пътеката ще ви отведе до новия мост, от който започна изкачването. Така затваряте кръга. Няма как да се объркате. Приятна разходка и дайте снимки!
Пон Авг 09, 2010 10:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ivakarel



Регистриран на: 19 Окт 2009
Мнения: 3

Мнение Re: От Смолян към Каньона на водопадите Отговорете с цитат
Ето ме пак. Вчера бях на водопадите. Страхотно е. Благодаря на всички за съдеиствието.
Ето и линк с малко снимки и от мен
http://picasaweb.google.com/ivakarel/Vodopadi#


Лек ден на всички
Нед Авг 22, 2010 1:30 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение На Каньона на водопадите - вече четирима: началото Отговорете с цитат
Тази година за първи път на голяма екскурзия сме с Мила, малко преди да навърши 3. Затова тя е главната героиня на разказа. Ето я:



Прекарахме няколко дни на Пампорово с трима от внуците. Антон скоро ще навърши 8, а Боян наближава 7. Те вече с основание се чувстват планинари и разговорите започват "от 20 километра нагоре". Първите два-три дни си правихме разходки из околността. Трънаци, камънаци - Мила трябва да свиква! Двамата на нейната възраст вече бяха качвали Мальовица, но с нея малко закъснях, отчасти защото е родена на 31 юли. Пък и госпойца е все пак! Та в началото имаше оплакване от коприви, бодливи малини и стръмни сипеи, но накрая взе да ги приема за нещо нормално. Една от разходките беше до езерото под Снежанка. Чудесна чиста и топла вода, в която момчетата веднага си измислиха дъски за плуване, защото огромните талпи, с които си направиха сал миналата година, бяха изчезнали:



Мила обаче, както и преди на такива несигурни превозни средства не се качва, а джапа по пясъка:



Очевидци твърдят, че късно през нощта на излизане от кръчмите са виждали някакво чудовище, което изскачало от водата и захапвало бетона на близкия хотел "Магнолия Дрийм Ризорт & СПА". Затова хотелът стои недовършен вече четири години. Ние открихме само една малка животинка, която не бяхме виждали в други водоеми. По-късно ентомолози ми разкриха, че това е ларвата на поповото прасе:



Разходихме се и до Орфеевите скали. Този път аз влизам в кадър, а Антон излиза, за да ни снима. Бая страшничко е, та затова с едната ръка съм стиснал Мила:



Отвесни скали наблизо има много. Тези са над една почивна станция на Енергото:



Веднъж ги щурмувахме направо от станцията и не ги открихме. А склонът е почти отвесен! Този път попаднахме на по-добър маршрут. Пак ужасно стръмен - хващали сме се за тревата!, но поне стигнахме до скалите. От тях се откриват красиви гледки към Смолян и околните села, но пък е страшно, ле-ле мале!



И навсякъде из тревите ягоди, ягоди...



На следващия ден тръгваме за Каньона на водопадите.


Последната промяна е направена от Сотиров на Пет Апр 20, 2018 11:03 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Нед Юли 24, 2011 11:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Четиримата на Каньона на водопадите Отговорете с цитат
Правили сме тази екскурзия вече няколко пъти. Но с Мила сме за първи път, а водопадите под Орфеевия момчетата не са ги виждали досега. Опорните точки са: Райковски ливади - Студенец - Превала (Ешек кулак) - резерват "Сосковчето" - Орфеевият водопад - Каньонът на водопадите (по новата за нас пътека) - квартал Средока - Смолян. От Райковски ливади до Студенец са 2-3 километра по хубав път, вече поправен и сух. Нищо работа. От Студенец до шосето Широка Лъка - Смолян са 6 километра, които могат да ни стъжнат живота, както вече два пъти се случва, когато е мокро. Макар че водопроводът е завършен и засипан, трасето не е оправено добре и на много места е заблатено. Пистите, които пресичаме, лете са грозотия. На едно място попадаме на ударен дърводобив. Хиляди кубици букова дървесина се качва с коне, за да я приберат с камиони. Тъжна гледка! Освен бука, поголовно се изсичат стари смърчове. Гората е "просветлена" и навсякъде се виждат еднометровите пънове на някогашните великани. Най-възмутителното е, че се сече без всякаква хигиена: клонаците се оставят на място и почвата е затрупана с купчини изсъхнали клони. Те естествено стават развъдник на червеи, които после се пренасят върху здравите дървета. А какво ще стане, ако тръгне огън, не ми се мисли! На горските очевидно също не им се мисли - като им се отблагодарят с двайсетина лева за отсечено дърво, пиенето и яденето вечерта са осигурени! Е, язденето на кон все пак е атракция за децата:



След два часа сме на шосето. Оттам до Превала е близо. Там се отбиваме в параклиса да запалим по една свещ. Поддържан е чист и спретнат. До него са направили чудесна беседка с огнище и нова чешма:





Дано просъществуват по-дълго! От Превала по пътя за Перелик се стига до пречиствателната станция. Там бяхме свикнали да ни посреща едно черно куче, което ни придружаваше чак до Смолян. Този път обаче го нямаше - било се запиляло някъде и не се върнало. След станцията стигаме до една долина, по която минава пряката пътека за квартал Средока на Смолян. Изгледът е безкраен!



От следващата долина започва пътят към каньона. Има табела с карта, която, както знаем, може само да заблуди туристите. За щастие вече е полуразрушена от слънцето и изобщо не личи. Тръгваме по познатата пътека към резервата "Сосковчето". След известно време се открива изглед към Снежанка и можем да преценим изминатото разстояние. Това е и точката на традиционната снимка. Край нас са типичните за Родопите жълти и лилави цветя, високи човешки бой:



След доста ходене и заобикаляне на огромен рид навлизаме в началото на долината на резервата "Сосковчето". Там е построена красивата къщичка, в която последния път имаше маси и пейки. Сега масите ги няма - вероятно са ги използвали за барбекю. Часът е към един и децата вече са примрели от глад. Хапваме прави надве-натри и продължаваме. По-рано писах, че от тази къщичка започват предизвикателствата към туриста. Защото няма никаква указателна табела, а всеки "логично" предполага, че пътеката тръгва по долината надолу. Ние обаче знаем, че пътеката без всякакво предупреждение завива рязко зад къщичката и чак там се появява маркировка. Който не знае, да внимава! Иначе е загубен. А ако е по-дребен, може да се загуби и в тревата:



След малко пътят започна да се спуска стръмно надолу. Времето беше твърде горещо и не съм очаквал, че под краката ни ще има толкова много мравки. От ония огромните червени. Заради тях трябваше буквално да тичаме, иначе ни полазваха и хапеха. Минаваме скалите, наречени "Ритлите":



Когато стигаме Вековния бук, ни завалява як дъжд. Изобщо беше немислимо да бързаме към града - разстоянието е огромно, нямаше и къде да се скрием. Оставихме се да ни вали. Децата са свикнали с природните дадености и приемат дъжда като нещо естествено. "Какво пък толкоз!" - това е целият коментар. Лошото е, че става тъмно и снимките не се получават. Автоматът дава светкавица, а пейзаж на светкавица е само майтап.

Още първия път писах, че заради резервата пътеката е трудно проходима, защото е завалена с паднали дървета. Някои от тях са прорязани, колкото да мине човек, но наскоро е имало смерч и десетки дървета отново са се струпали като в играта Микадо. Ето една типична гледка от пътеката:



И понеже отвсякъде тече вода, можете да си представите лазенето под трупите, прескачането през тях, мокрите клонаци, които шибат в лицето, и хлъзгавата пръст под краката. Прелест! Може би затова под камъните са се приютили малки горски човечета:



Пътеката минава покрай поредицата очарователни водопадчета и вирове, наредени и преливащи един в друг, наречени "Казаните". Бях обещал на децата да се къпем в тях. Къде ти!



Следващата забележителност са групата огромни камъни, умилително наречени "Родопския Стоунхендж". Не са толкова внушителни като английските, не са и изкуствено подредени, но са твърде любопитни. За съжаление при тях сме в тъмница, та от снимките нищо не излезе.

Ето ни на едно възлово място, наречено "Ропката". Има пейки, има и надпис. От него по мостче се стига до няколко дървени стълби, които отвеждат до първата наблюдателна площадка:



Тук вече дъждът спря и небето се поизчисти, та успях да снимам долината към Смолян:



Това място е възлово, защото на него маршрутът прави обръщане и тези, които са се качвали дотук по реката, могат да слязат към Смолян от другата страна, през следващите две наблюдателни площадки. За съжаление малко туристи знаят за втората пътека и обикновено се връщат по същия път. А най-добре е да направят кръг. Тук обаче е втората загадка по маршрута. Никъде на това място не пише, че пътеката продължава нагоре към Перелик и че на броени метри са водопадите "Казаните", съвсем малко по-нагоре са Редените камъни и още малко е до Вековния бук. Не е необходимо човек да се качва до шосето за Перелик, но да се изкачи до бука си заслужава.

Веднага под "Ропката" са двата големи водопада с най-поетичното мостче над единия от тях. Снимано е безброй пъти, затова ще го прескоча, но не мога да се въздържа и да не покажа най-високия водопад, Сърцето, както се вижда от него:



Докато стъпим на моста си беше преживяване - тясна пътечка, силно наклонена към пропастта, хлъзгава... Момчетата вървят напред, аз им спускам Мила, те я поемат - голям драматизъм! Когато стигаме до полегатия водопад, Орфеевия, ни очаква третата загадка. Аз вече я бях решил след зимното качване. От водопада надолу няма табела, няма и пътека. Просто камъни стръмно надолу. Едва с взиране отвъд реката се виждат знаци и пътека, но никой няма да се сети да погледне толкова внимателно. А свличането по камъните не след дълго отвежда до мостче, от което почва дългата поредица от водопади. Когато човек се качва, пътят се открива лесно, но на слизане не личи. Близо до това мостче Антон се подхлъзна и цопна във вира. Изгледът му красноречиво казва "Това е положението!":



След малко и Мила седна в гьола. Обещах им до Смолян да изсъхнат и мокротията се забрави. Остана на снимката:



След няколкото великолепни водопада, които не можах да снимам поради сумрака, излязохме на моста, от който тръгват повечето туристи. Погледнахме наляво, към рекичката, по която вече два пъти бяхме слезли. Няма табела. Затова ако туристът иска да отиде направо на наблюдателните площадки, по нищо няма да разбере, че има втори път нагоре. Трябва да го знае. След моста надолу е ясно - покрай реката до изоставения рибарник и паркинга. От паркинга обаче според картата има пътека вдясно от реката, която трябва да води до скалната забележителност "Еверест". Четвърта загадка: засега не се видя никакво отклонение!

Изобщо разнообразието от маршрути в района е огромно! Когато навлезете във вилната зона на Средока, ще видите едно кръчме, в което има всичко - скара, пиене, сладоледи... Ще го познаете по гигантските пънове - наистина гигантски, които собственикът е довлякъл от повален от смерча смърч. Собственикът има къща отсреща и дори да е затворено, можете да му се обадите. И например да го попитате как е лисицата, която той си отглежда. Не е затворена в двора му, но е почти опитомена - знае, че той се грижи за нея. Та този човек с удоволствие ще ви насочи към десетина пътеки наблизо и надалеч. Следващия път ще се отбия при него с карта, лист и молив.

Една последна бележка за тези, които ще се запътят към Каньона на водопадите. Долу при паркинга ще ги посрещне втората карта на района с надпис, че пътеката не се поддържа и е опасна. Не вярвайте! Пътеката е в много добро състояние: мостовете са с подменени греди, стълбите са здрави, парапетите на площадките си стоят. Затова не се бойте, а продължавайте нагоре!

Както винаги екскурзията завършва на автогарата в Смолян. От 8:30 до 20:30 - точно 12 часа ходене, колкото и предишните пъти. Оттам такси до Пампорово. Мила издържа геройски 25-километровия преход и вече съм сигурен в нея. Предстои в началото на август да поемем към Рила на палатка, дано само времето е хубаво.
Пон Юли 25, 2011 2:09 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2
Страница 2 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov