ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Дългата разходка
Иди на страница Предишна  1, 2
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Предишната тема
Следващата тема
Дългата разходка
Автор Съобщение
dobrudjan4e



Регистриран на: 24 Авг 2007
Мнения: 365
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
С нетърпение очаквам твоите писания, че съм сигурен ще са много по- интересни от моите Cool .

Ето и снимките :
http://picasaweb.google.com/nenchevmail/1002408

_________________
Който пие бира не умира!
Пон Юли 21, 2008 8:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Дженгала



Регистриран на: 21 Юли 2008
Мнения: 174

Мнение Отговорете с цитат
Ето, най-после дойде дългоочакваният поход 100х24 по билото на Стара планина. За мен е второ участие след този през 2006г, когато стигнах само до заслон Орлово гнездо.

Чудех се как да отидем до х.Мазалат и взех решение – от юг, тъй като за транспортта от север ми е неясен и несигурен. И така с Пламен /dareal/ хващаме влака в четвъртък сутринта за гара Павел Баня. Оттам през полето, с.Скобелово и долината на р.Габровница се качваме на х.Мазалат. Още малко преди 17ч вече сме там.


Стартът.

След традиционната фотосесия пред х.Мазалат в 6ч. потегляме на запад общо 23 участници на похода. Много е красива долината на р.Габровница по време на изгрева на слънцето под Триглав и Пеещите скали: Как лъчите от изгряващото слънце проникват все по-надълбоко в сенчестата дотогава долина, като на снопове под различни ъгли в зависимост от начертанията на релефа на Пеещите скали. В началото групата е компактна и все още не е разредена, което е нормално за първите часове на дългият поход. На седловината между Триглав и Росоватец се показва отсреща Ботев – много е далеч и наистина ни чака още много път само до този връх... Последва бързо спускане до реката под х.Тъжа, където правим традиционно първата почивка. Там пристигнахме първи аз и Станислав в 8.25ч, само няколко минути по-късно идват и останалите. Хапваме нещо за подкрепа и си мажем телата с плажни масла, че вече трябва да се съобразяваме със силното слънце. На самото качване от х.Тъжа до вр.Ботев само на заслон Маринка спирам, за да пийна вода. Вр.Параджика го минах отгоре, а преди това - малко под вр.Юрушка грамада имах среща с лисица – беше голяма. Пресече перпендикулярно пътеката пред мен и бързо се скри. В 11.25ч съм на вр.Ботев. Отбивам се в метеорогичната станция да се поздравя с метеоролога Лорен и да пийна един чай. На слизането от вр.Ботев към едноименния заслон усещам първите признаци, че нещо не е наред с гуменките ми – те започнаха нещо да търкат кожата ми отвътре и най-вече на пръстите и петите. В 12.10ч пристигам на заслон Ботев, където спирам за обяд. Там срещнам Лъчо, който беше тръгнал от вр.Мазалат, но скоро тръгна от заслона към Жълтец и бързо се изгуби от нашия поглед.
В 12.30 тръгваме заедно с основната група от заслона и изкачваме големият баир на Жълтец и след немного път пак правим почивка. Оказва се, че тук е последното място, където съм с основната група от десетина човека начело със Станислав.Аз и Пламен последни тръгваме оттам и при стръмното слизане към Кръстците бавно напредваме, тъй като сме с гуменки, т.е. без никакъв грайфер на подметките им и трябва повече да се съобразяваме с терена. В началото на Кръстците настигаме последния от основната група – Стефан. Той има малко здравословни проблеми и с Пламен оставаме с него да му покажем пътя до най-близката хижа от мястото, където се намираме – а тя е х.Амбарица. Но после Стефан настоява аз и Пламен да продължим, че ще се оправи сам. И след кратка консултация в крайна сметка с Пламен продължаваме напред. Бавно изкачнаме вр.Купена. Жегата си казва думата. На върха 20 минути почивка и разписване в тетрадката. В нея получаваме информация в колко часа са минали върха участниците преди нас. Изостанали сме с Пламен с времето, но все още е достижимо оставащото време, за да стигнем на х.Ехо преди 6ч. сутринта на следващия ден. Обаче на стръмните слизания от върховете Купена и най-вече от вр.Амбарица гуменките ми направо убиват краката ми. Имам чувството, че нещо гори по кожата на ходилата ми. Мъчително и бавно слизам от последния връх. Не издържам повече на ходенето и малко преди да стигнем с Пламен на х.Добрила, спирам да видя как са краката ми от глезена надолу. Свалям гуменките и чорапите ...ужас - немалко мазила и мехури са се образували. Не ми се иска да кажа това на Пламен, но нямаше начин – да прекратя участието на похода. Просто не мога да вървя с тези скапани гуменки. Пламен решава да продължи и да опита да догони основната група. С него се разделяме и аз оставам на място малко да си почина преди да сляза на х.Добрила, която е само на 3-4 минути оттам. Обувам сандалите, с които пътувах към планината от София и по друга причина – да ги сменя ако се скъсат случайно гуменките някъде по баирите. Като тръгнах към х.Добрила наистина се чувствам по-добре със сандалите и те не ми пречат на повърхностните рани по краката ми, които бяха оставени от гуменките. Пред х.Добрила се засичам с Пламен – тъкмо тръгва за х.Дерменка.Той беше се забавил, тъй като се е отбил в първата хижа за вода и да поразпита за основната група кога е била на хижата. При срещата с Пламен пред х.Добрила променям решението ми, макар трудно. Решавам да продължа по маршрута със сандали. Ще рискувам с тях, особено след Беклемето, когато черния път свършва и става отново пътечка. Ако изобщо стигна дотам. Оттук до края неизменно сме заедно с Пламен. Взимаме с добро темпо разстоянието х.Добрила – х.Дерменка – за 2 часа, макар че спираме по няколко пъти да хапнем малко боровинки встрани от пътя. На х.Дерменка правим най-голямата почивка – от 21.30 до 22.30ч. Хапваме чудесно таратор и пържени картофи. А за пиене - кока кола и кафе. За наша приятна изненада в столовата се появяват още участници след нас на хижата. Ние мислехме, че сме последни по трасето, но сме сбъркали. Бяха Милен и Тошо/ако съм разбрал правилно имената им,те не пишат в клуба/ От тях научавам, че Стефан не се е отказал от похода и е продължил по билото. Чудесно, че той се пооправи и не се е отклонил от билото.
Престоят на х.Дерменка и яденето много добре се отразяват на организмите ни .Точно в 22.30ч я напускаме и свежо потегляме към Беклемето, вече по челници. Отказваме се да търсим пряката, подсищата пътека към заслона Орлово гнездо и караме само по черния път. На Орлово Гнездо се поздравявам с хижаря, който ме приюти преди две години. Тогава се отказах там от похода. Малко след заслона се спуква огромният мехур на петата на десния крак и болката е ужасна, но бързо ми минава. Точно в 01.00ч сме на пътя под Паметника на Беклемето. Там едноминутна почивка. Чудя се дали да обуя чорапи, че може да ми стане студено на краката. Все пак съм със сандали. Отказвам се от това намерение, за да бъдат на въздух повърхонстните ранички. И след Беклемето се движим с прилично темпо. Само в участъците, където пътеката е покрита от хвойна от двете й страни намаляваме скоростта, за да не спъна/ударя някъде, което е крайно нежелателно със сандалите ми. По едно време се чудим кога най-накрая ще се появи х.Козя стена. Подсичаме връх след връх, но и така тя не се появява. Участъкът Орлово гнездо - разклона за Чифлика съм го минавал само веднъж - преди години от Ком-Емине и нямам хубави спомени за пътеката. Спираме за мъничка почивка на нещо като седловинка за ядки и кока-кола за зареждане на сили. После скоро, след като продължаваме, зад един баир се появява отблизо х.Козя стена! С Пламен се радваме, че най-накрая тя дойде и то така изведнъж отблизо. Още повече, че сме добре с времето – в 3.10ч пристигнахме там. Хижата спи в дълбок сън - няма никакви признаци някой вътре да е буден, тъй като няма признак и за светлина от някой прозорец. Отказваме се да слезем по стълбите и да влезем в хижата, за да спестим и време, и сили.

Драмата.

Докато почиваме 20 минути до х.Козя стена мислим, че успеха е пред нас, защото по пътеводителите и табелите се споменават,че разстоянието до х.Ехо се изминава нормално за 2 часа, а ние разполагаме с 2 часа и половина до 6ч сутринта. Да, ама не. Не очаквахме, че ще вървим по лоша пътека, която си беше направо опасна за моите сандали и гуменките на Пламен. Тръгваме точно в 3.30ч от х.Козя стена и скоро започва продължително подсичане на склона от север. Там пътеката е ужасна – на много стръмен страничен наклон. От двете й страни е обрасла с трева, като най-коварното е тревата от лявата страна на пътеката, тъй като е наклонена към пропастта и не знаеш какво има под стръкчетата трева – земя или нищо. Освен това по самата тясна пътека на места е песъчлива и има опасност от подхлъзване с нашите неподходящи
обувки. Там страшно много се бавим – вървим с много бавно темпо и повишено внимание, дори на места се презастраховаме от падане хващайки ръцете с тревата от дясната страна на пътеката. През главата ми минават мисли как надеждите да стигнем преди 6 часа на х.Ехо лека по-лека се изпаряват с това забавяне. Още повече, че небето на изток започва да се зазорява. Не знам колко е часът, тъй като телефонът ми е в раницата. С нетърпение чакам да се появи разклонът за с.Чифлик, защото имам скорошни спомени, че оттам до финала пътеката е добра и разстоянието не е голямо. Най-накрая се отзоваваме на въпросния разклон. Сваляме челниците – вече е светло - идва поредния юлски ден. Изваждам телефона от джоба на раницата ми и дори със страх го поглеждам - беше 5.33ч! За секунда мисля, поглеждам към леко забулената в мъгла вр.Кавладан и крещя на Пламен да хвърляме всички сили, които бяха ни останали и да бягаме, че имаме още някакъв шанс да финишираме преди да изтекат 24-те часа. Не знам откъде се вляха тези нови сили в нашите уморени организми, след като вече близо 24 часа само ходим по билото на Балкана, но наистина бягаме, бягаме. Първо надолу – аз направо препускам като за световно. В ниската част от участъка има зона от високи папрати – поне към 2 метра високи. Има просека в нея. Във високите папрати и в това влажно време се чувствам като войник, който бяга от врага в джунглата и това като ли че още повече ме вдъхновява да бягам още повече...
Като малък съм гледал немалко филми за джунглите, сред които Рамбо и Форест Гъмп... Войник без рани няма. И така оттам започва изкачване към хижата. И дори нагоре също тичаме. Е, само с няколко спирания за по секунда-два да поемаме въздух.
Гората свършва, излизаме на ръба и хижата се появява отсреща! Стигаме я и поглеждам часовника - 5.57ч!..5.57ч! 5.57ч!!!!Невероятно! Успяхме, успяхме! Вярата е много важно нещо! На разклона за с.Чифлик повярвах, че може да успеем и така стана! Само три минути преди да изтекат 24-те часа! Документираме сладкото постижение с Пламен със снимка пред табелата на х.Ехо, също и така с нашите телефони с добра видимост към часовниците им със заден фон хижата.

Краят.

Вътре посрещането е повече от приятно – топъл чай, топла супа и баня!Евалла на страхотните хижари Мишо и Венци! Към 7 и нещо заспивам моментално в стая 1, където спят другите участници успешно финиширали преди нас. Но още към 10 и нещо Пламен ме събужда за...мекици. Аз въобще не искам да ставам от леглото, но миризмата от мекиците побеждава мускулната ми треска и сънливостта и успявам да се надигна. Слизам в столовата и в нея са събрали почти всичките участници.
Поздравяват ме за успеха. Става ясно, че повечето от тях са пристигнали между 4 и 4.30ч сутринта на хижата. След хапването на вкусните мекици правим обща снимка за спомен пред хижата и се разделяме. Едни тръгват към Чифлика, а аз, Пламен и още трима към с.Розино. Едва се смъквам от планината – имам мускулна треска, страшно много ми се спи – все пак аз най-малко съм спал от всички – само около 3 часа. А и със сандалите неудобно се слиза надолу. Някак си успявам да слизам до гарата. А на чешмата до жп надлеза направо се отпускам и пия много вода.Оттам до гарата са около 300-400 метра. В този малък и последен участък вървя толкова бавно, като старец. Може би със скорост V=10см/сек.. Толкова уморен и недоспал...но тези приключения, които преживях в планината напълно си струваше ходенето
Пред гарата групата отново се раздели на по-малки части – едната част към Карлово, а аз и Пламен хващаме влака с двата, но хубави вагона и славно, славно се прибираме в София.

Заключението.

Може би ще отнеса критики задето съм ходил с неподходящи обувки, но в момента не разполагам с летни /трисезонни/ обувки, но много исках да отида на похода. Всеки турист си поема отговорност за себе си. Половината разстояние съм изминал с гуменки, а другата половина – със сандали...
Ако бях с туристически обувки може би щях да стигна финала в по-прилично време, но това всъщност няма значение, като съм финиширал успешно в рамките на 24 часа. Само да спомена – не правете като мен – по пресечен терен не се ходи със сандали.

Ето кратка справка с времената по местата. Не съм ги записвал в тефтерче, а съм ги запомнил:

реката под х.Тъжа 8,25ч
вр.Ботев 11,25ч
з.Ботев 12,10–12,30ч
вр. Купена 16,30ч
х. Добрила 19,25ч
х. Дерменка 21.30-22,30ч
з. Орлово гнездо 23,40ч
Беклемето 01,00ч
х. Козя стена 03,10-03,30ч
разклона за с.Чифлик 5,33ч
х.Ехо 5,57ч

Благодаря за приятната компания и на организатора Станислав! Поздрави на Радо от Варна, Стефан /SPI/, Павел, Никси и другите познайници, които не можаха да дойдат на тазгодишното издание 100х24.

Догодина пак.

Снимки тук

Георги
Сря Юли 23, 2008 11:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dobrudjan4e



Регистриран на: 24 Авг 2007
Мнения: 365
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Страхотен пътепис Георги, заедно с теб разцепвах папрата в последните метри Wink .
Участъкът от Козя стена до Ушите е кофти работа, аз на 2-3 пъти се хлъзгах, но някак успявах да остана на пътеката.
Много ви се зарадвахме като ви видяхме сутринта момчета и като разбрахме, че сте успели.
Браво!

послеслов :
Снимките са екстра Cool !

_________________
Който пие бира не умира!
Сря Юли 23, 2008 11:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Kat



Регистриран на: 08 Юли 2007
Мнения: 872

Мнение Отговорете с цитат
ей, Георги, браво ръкопляскания
много интересно си го написал, пък и приключението 2 часа преди финала си го бива. Голямо удовлетворение, нали Very Happy

Поздрави
Чет Юли 24, 2008 9:24 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2546
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Лелее аз на такова нещо не с хващам! Cool Георги, поздравления за усилията. Предполагам сега си забравил неприятните усещания и е останало само удовлетворението и хубави спомени. ръкопляскания

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Чет Юли 24, 2008 10:26 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
mislesht



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2603
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
Браво! Дали някой друг е минавал маршрута с такива чепици до сега?
Снимките също са интересни!

Само че това не е Костенурката, а Жълтец и неговите западни склонове - Брустовете. Костенурката е в дясно, вижда се част от склоновете:

http://picasaweb.google.com/pantaleev82/1002417192008/photo#5225152430605721090

Тук си разменил изток и запад Cool :

http://picasaweb.google.com/pantaleev82/1002417192008/photo#5225152584405626514

http://picasaweb.google.com/pantaleev82/1002417192008/photo#5225152589108437250

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Юли 24, 2008 12:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
kibik



Регистриран на: 16 Апр 2008
Мнения: 323

Мнение Отговорете с цитат
mislesht написа:
Дали някой друг е минавал маршрута с такива чепици до сега?


Преди 4 години, Георги от ВТ вървя над Гърмяната гора( след Русоватец) до Беклемето по сандали.
Постижението на Дженгала също е добре- с гуменетки и сандали по целият маршрут ръкопляскания

Croc
Чет Юли 24, 2008 1:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
spi



Регистриран на: 15 Апр 2008
Мнения: 89

Мнение Отговорете с цитат
Жоро, стискам ти ръка за волята. Поздрави.



"...Там пътеката е ужасна – на много стръмен страничен наклон. От двете й страни е обрасла с трева, като най-коварното е тревата от лявата страна на пътеката, тъй като е наклонена към пропастта и не знаеш какво има под стръкчетата трева – земя или нищо." - това наистина е много коварен участък и от гледна точка на натрупаната умора, тъмнината. Там винаги трабва да се внимава, че аз летях десетина метра с главата надолу в бездната, 2006-а, и без малко да проваля хубавото мероприятие.
Чет Юли 24, 2008 11:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Явор Митев



Регистриран на: 13 Юни 2008
Мнения: 49
Местожителство: Варна/София

Мнение Отговорете с цитат
Жоро, не се познаваме лично, за което съжалявам, но искам да те поздравя за волята и усилието, което си положил. Освен това се прекланям и пред разказваческите ти способности. Чудесен пътепис...емоционален. Дерзай и все така.

А що се отнася до начинанието, съжалявам, че не съм знаел и съответно пропуснал. Догодина ако се организира отново, смятам да се включа и аз.

Поздрави и успех... Respect
Пет Юли 25, 2008 12:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Malama



Регистриран на: 03 Окт 2007
Мнения: 173
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Поздрави на всички участници!
Браво, Георги, за волята! Да преодолееш себе си винаги е по-ценно от преодоляването на каквато и да е външна цел.
Пет Юли 25, 2008 10:03 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Дженгала



Регистриран на: 21 Юли 2008
Мнения: 174

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря на всички!Smile

Mislesht, мерси за забележките - допуснах грешки от бързото изписване на изреченията под снимките. Редактирах ги вече.

Надявам се с този разказ да дам пример на бъдещите участници на това чудесно мероприятие, че волята, вярата и издръжливостта са много важни неща за успеха. Също така, че трябва да се ходи с подходящи туристически обувки.

Поздрави!

Георги.
Пет Юли 25, 2008 10:52 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2
Страница 2 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov