Здравейте на всички!
Навихме се и ние с един приятел да пофенстваме няколко дни из Пирин... че то голямо канене беше . В петък сутринта тръгнахме с кола към х. Вихрен и до обед успяхме да се занесем дотам с всичкото спиране и зазяпване - например за овче мляко на Юндола... ах, това мляко ! Като за първи ден решихме да загреем гумите с нещо по-лекичко и се отправихме към Тодорин връх. Маршрута беше много приятен - през Тодорина порта, Малка Тодорка, Голяма Тодорка и връщане от другата страна покрай езерата. Слязохме отново на х. Вихрен и единодушно решихме да спим на къмпинга, който е под х. Бъндерица.
На следващата сутрин станахме раничко и се отправихме към Кончето с леко свити сърца , понеже никой от нас не беше ходил там, а и двамата малко се спичаме от високото. Малко преди Премката срещнахме един веселяк, който се връщаше от Кончето и ни посъветва да минем по долната пътека, която била "като алея". Окуражени от горния израз, твърдо решихме все пак да щурмуваме пустото му Конче . От Премката хванахме въпросната долна пътека, която до едно време имаше много малко общо с алея, а след това - абсолютно нищо . Както и да е, издрапахме до въжетата, а хребета ни посрещна с вятър и мъгла. Горе силите ни стигнаха само за една кратка разходка по въжетата, след което си обещахме, че при по-хубаво време ще минем цялото Конче, и поехме обратно по същата пътека. Слязохме отново до Премката и оттам хванахме за Кутело (този ми беше най-трудния за качване - май точно там нещо ми закуца мотивацията ). На върха направихме двадесетина минути почивка и се отправихме към Вихрен. Много ми хареса изкачването на Вихрен от тази страна - има доста катерене по скалите и не усещаш кога преодоляваш височината. Горе постояхме малко повечко. Поснимахме, поговорихме с Чавдар - планински водач, който този ден беше командирован на върха, за да отчита маршрута на състезателите от Еко Чалъндж, което се провеждаше тези дни - и тръгнахме да слизаме от другата страна към х. Вихрен. Пътем решихме да се качим и на Хвойнати връх. Изкачихме го и след това слязохме право надолу през сипея и се включихме отново в пътеката за х. Вихрен. Слязохме благополучно до къмпинга и се отдадохме на заслужена почивка. За тази вечер бях решил да се удавя в бира, но стигнах само до аперитива - ракийка с домати и сирене. След това пропуснахме не само бирата, а и вечерята и скоропостижно се заровихме в чувалите На другата сутрин събрахме палатката и с колата се отправихме към х. Гоце Делчев. Оставихме колата на паркинга и с лифта се качихме на х. Безбог. В хижата всичко беше резервирано, но след уверението на хижаря, че няма да ни остави навън оставихме багажа и поехме без определена цел в посока Попското езеро. По пътя срещнахме една симпатична двойка, която се връщаше от връх Джано (не му знам новото име) и беше очарована от гледката, която се открива оттам към Кременските езера. След тази среща разходката ни вече не беше безцелна . Качихме върха и на свой ред останахме очаровани от прекрасната гледка към езерата. Оттам има пътека за връх Ченгелчал, която минава през т.нар. Малко конче, но за съжаление този ден нямахме време да опитаме да го минем. Вечерта се прибрахме в хижата и изкарахме една спокойна вечер пред бутилки с бира и консерви пастет - класическа комбинация На сутринта стегнахме багажа и щурмувахме Голям Полежан. Горе се разходихме малко към Стражите, след което тръгнахме обратно. На връщане изкачихме и връх Безбог. Повисяхме малко там, наслаждавайки се за последно на гледките. Слязохме от другата страна към хижата, лифта и скоро бяхме на паркинга на х. Гоце Делчев.
Прибрахме се в Пловдив и на раздяла си обещахме, че следващия път няма да се каним толкова дълго, а при първа възможност ще направим нещо подобно в Рила.
Сега виждам, че писанието се получи малко дългичко и се надявам да не съм ви отегчил. Поздрави и приятна вечер на всички!
Чет Юли 24, 2008 8:12 pm
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 468 Местожителство: София
Много хубава разходка сте си направили, да имаше и малко снимчици...
Чет Юли 24, 2008 10:07 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Да Кременските езера погледнати от Джано са си класика :
Новото "име" на Джано не ти трябва. Като гледам тия "новите" никой не ги ползва в този форум. Тодорка и Попово езеро мисля е по-добре от Тодорин връх и Попското езеро.
ходенето е екстра, на чудесни места сте били.
И аз бих извървяла тези маршрути, само че без да ползвам кола между дните. Ако не са поне два дена пълно бъхтене, сякаш не е истинско
Снимки?
Пет Юли 25, 2008 9:29 am
asenr
Регистриран на: 10 Яну 2008 Мнения: 87 Местожителство: София
Добро си е ходенето и без снимки. Ама какви планинари сте такива, бива ли да ви е страх от високото ;)
_________________ Може да съм прасе, ама ми отива...
Пет Юли 25, 2008 3:37 pm
Razor
Регистриран на: 24 Юли 2008 Мнения: 4
@lubitel: Ще има и снимчици, но апарата остана в спътника ми, а той веднага отпердаши за Варна. До няколко дни ще се прибере и тогава ще пусна и снимковия материал .
@Speedy: Наистина са ужасни новите имена . Не са така звучни като старите, а и по картата въобще не можеш да се ориентираш кое кое е .
@Kat: Напълно споделям мнението ти за колата и двата дни бъхтене, но трябваше да се съобразяваме със ситуацията - от няколко години пича, с който бяхме, има проблеми с колената и му е противопоказно всякакво ходене с много багаж. И все пак планината прави чудеса - в Пловдив едва ходи пеш до работата си, а сега обикаляхме по 9-10 часа и нямаше проблеми . Може би причината е в надморската височина, но аз лично предпочитам мистичното обяснение - че ТАМ има нещо... магическо
@asenr: ами то не е точно страх, по-скоро се чувствувам некомфортно на високи места без достатъчно твърда почва наоколо. За съжаление това май не е нещо, което подлежи на трениране
Пет Юли 25, 2008 4:00 pm
trango
Регистриран на: 09 Юни 2008 Мнения: 12 Местожителство: София
Здравейте! ето и снимки от Пирин и от състезанието XVenture Race Bulgaria 2008 в портала
Регистриран на: 10 Яну 2008 Мнения: 87 Местожителство: София
Razor написа:
@asenr: :) ами то не е точно страх, по-скоро се чувствувам некомфортно на високи места без достатъчно твърда почва наоколо. За съжаление това май не е нещо, което подлежи на трениране :(
Един колега ми разправяше че като бил малък го било страх от високото и започнал да се качва на покрива на блока и просто да стои там и да гледа отгоре. Постепенно се приближавал все по към края и малко по малко свикнал с височината. Аз пък съм пораснал по пловдивските тепета и като малък все ме теглеше да се катеря по скалите или по дърветата в махалата. И отначало и аз се чувствах некомфортно. Така че май си е точно въпрос на трениране. Но ако не те влече - не се излагай на излишни рискове. Това горе на шега го казах.
_________________ Може да съм прасе, ама ми отива...
@asenr: ами то не е точно страх, по-скоро се чувствувам некомфортно на високи места без достатъчно твърда почва наоколо. За съжаление това май не е нещо, което подлежи на трениране
Един колега ми разправяше че като бил малък го било страх от високото и започнал да се качва на покрива на блока и просто да стои там и да гледа отгоре. Постепенно се приближавал все по към края и малко по малко свикнал с височината. Аз пък съм пораснал по пловдивските тепета и като малък все ме теглеше да се катеря по скалите или по дърветата в махалата. И отначало и аз се чувствах некомфортно. Така че май си е точно въпрос на трениране. Но ако не те влече - не се излагай на излишни рискове. Това горе на шега го казах.
Не не е въпрос на трениране, ако се обуславя от физиологична причина(напр. особености на вестибуларния апарат). Ако вестибуларния апарат се тренираше толкова нямаше да избират най-добрите на изпит за летци и космонавти - щяха да ги тренират! Може би сте чували за едно племе индианци, които имат уникален вестибуларен апарат, различен от този на повечето хора, затова в Щатите ги наемат обичайно за външна работа по небостъргачи и кули. Чувството им за равновесие е невероятно, но не са редки и смъртните случаи. В крайна сметка да поясня, че тия неща се тренират до 15% от първоначалното положения.
Знам всичко това защото и аз имам страх от високо и макар да се завирам тук-там(дори съм минавал веднъж от съседната тераса в нашата по парапета), пак си имам страх и така ще е винаги.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети