Хижите в Рила

Само като се сетя, че и един грък искаше да идва с нас в Рила на поход. Става ми хубаво, че си изгубих мобилния, тефтера и пропуснах много ползи. Но затова пък си спестих обяснения. Защо на такива хубави места има толкова лоши условия за летуване. И за съжаление още по- лошо отношение към летуващите. Щото неудобната и занемарена база се оправя, поправя, даже и компенсира. В х. „Чакър войвода” с широка усмивка, приятелско отношение, уют, който идва от душите на хижарите. Споделиха и за мечтата си, която веднага стана и наша. Еверест пак да е наш, покорен и на нашите крака, нашите усилия. Усещането при тях е като сред природата-свойски, спокойно. В х. „Марица” се е случила някаква сбъркана идея за туристическото движение или пък за високопланинското строителство. Но гозбите на хижаря и ведрото отношение веднага изместват преживяванията в подходящата посока. Все пак не си дошъл да спиш из хижите. „Заврачица”е класическа хижа.. Там няма разточителство на сгради. Хижарят се оказа също на висота. Почисти хижата преди да ни пусне вътре. Хвана се за тигана, изпържи ни надениците. Сготви и фасула, който само за пръв път ни се поднасяше засега. Изпра веднага след обяд и беше на линия и с кафето. Вечерта се напълни хижата с народ и съответно на всички спретна вечеря.
И така поемаш към първия планински рид, от който започва същинска Рила. В х. „Грънчар” обаче ни чака и ходенето по мъките планинарски. Ние, българите все сме идвали с претенциите. Не стига,че ни дават чаршаф, ами сме искали и два. На Олимп ти вземат 30 евро и също само един ти дават. Ами отгоре на всичко и баня да ни се пали. Чужденците, вижте, са друго нещо. По цял ден пият, като се сгорещят, цоп е езерото- чиста работа! А ние какво- само вафли, бани ни в главите и два чаршафа отгоре на всичко! На чужденците чаршафи не им трябват, щото и до леглото почти не стигат. Лягат, където ги повали съня. И тъй все пак преспахме с дрехите и отказахме да си сгънем завивките на сутринта, както и да поздравим хижарите на изпроводяк. Поемаме нагоре с облекчение. На най- малките съм казала, че трябва да хванем рано, рано лифта. Само тогава работи. Като стигнем първия емач, им припомням, че трябва здраво да се държат, за да го хванат. Най- отгоре им казвам да внимават със слизането. Свикнаха ми с шегата. Тя вече има и история. Още от качването на вр. Ботев от х. „Рай” миналото лято. Да не пропусна да спомена тук хижаря на „Рай” Чочо- амин! Дигнахме се в 6 сутринта и им бях казала, че бързаме за лифта. Естествено металният кабел, на който се държахме,беше провъзгласен за лифт. Да не пропусна да спомена какво му трябва на планинаря. Нищо друго освен природа. Каквато в Рила все още се среща. Е, по хижите- блага приказка и по- нарядко фасул. На х. „Рибни езера” се вихри купон, какъвто се полага след като си преминал по билото на 4- 5 върха. Толкова лесни са ти рилските върхове, че се сещаш и за това, че все пак е от женски род тази планина. И не знам какво му е толкова лошо на достъпността. Само има една подробност. Дори и от тези върхове е важно човек да слезе. Щото гледката е страхотна, но долу те чака препитанието и преживяването. Ама, нейсе, това е друга тема. Та за купона на „Рибни езера” трябва да кажа, че е як. Сергей, синът на хижаря, е сърцато момче. Само дето имат много работа- посрещат огромен поток от хора. На такива момчета, а не на бащите, трябва да се разчита вече. Говорят и руски, и английски свирят и пеят, с усмивка те обслужват. И сигурно са нaясно, че като се прави добро докрай се довежда. Инак излиза, че пак сме се озовали по пътя към ада, постлан с добри намерения. И аз имах намерение да съм зла и безпощадна. Не ми се удаде сега. Пак ще опитам.

Здравей, много добре написано. В някои хижи е така.. даже в доста.. както съм чувала. Предполагам, че всички тия усилия са заради децата?

	Марияна написа:
	Да не пропусна да спомена какво му трябва на планинаря. Нищо друго освен природа.

Съм съгласна с това, даже и хижа не ти трябва. Wink

Аз пък нищо не разбрах. В крайна сметка условията в планината не може да са в града Wink

Колкото до купона на Рилски езера - не мерси Protest

Не се коси за хижите.
Честит Имен Ден! Да си жива и здрава!

Да, Иван на х. Чакър войвода е душа човек!!! За мен е най-добрия хижар в Рила и Пирин взети заедно Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Вчера се прибрахме от осем дневен трекинг в Рила....започвам да пиша пътепис и се надявам до ден-два да съм готов. Исках да кажа за Иван - хижаря на Чакър Войвода....няма такава душа. Чу ни като обсъждахме как ще слизаме до колата в селото...скочи, натовари раниците на Нива-та, накачули ни тримата, барабар с децата му и ни закара до колата....гонихме го с пари, с триста зора ги взе.....Страхотен човек. Донесохме му рапан от морето...

Подробности до дни в пътеписа... Wink